№ 11537
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110149355 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 282052/10.10.2023 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу Д. Т. Г., с ЕГН:
**********, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца в лично качество сумата от общо 110.89 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – гараж № 31, находящ се в гр. София,
общ. Лозенец, ул. Любата, № 14, от които: 1/ главница за доставена топлинна
енергия в размер на 75.03 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
вкл, и 19.94 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в
размер на 12.60 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3.32 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до
23.08.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.09.2023 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
1
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е
изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
по делото е постъпил писмен отговор. Твърди се, че ответницата не оспорва
дължимостта на процесните суми и ги е заплатила изцяло – като е платила
общо 170.06 лева. Поради това се прави искане експертизи да не бъдат
допускани, а на страните да се даде възможност да постигнат спогодба по
делото. Към молбата е представена разписка за плащане. Моли се евентуално
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С определение № 5860/06.02.2024 г. е оставено без уважение искането
за конституиране на дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК:
********* като трето лице помагач по делото на страната на ищеца – предвид
плащане на процесните суми.
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., процесуалният
представител на ищеца – юрк. Тодоров заявява, че претендираните суми са
изцяло заплатени – след образуване на делото. Не било заплатено единствено
възнаграждението за юрисконсулт. Поради това моли за решение съобразно
извършените плащания и за присъждане на разноски – възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер.
Ответницата не се явява по делото и не взема допълнително становище.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на ответницата са
начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 75.03
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл,, и 19.94 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до
23.08.2023 г.; главница за услуга дялово разпределение в размер на 12.60
лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3.32 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г. От страна
на ответницата не се излагат възражения срещу реалното доставяне на
топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу
правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна
енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
2
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото.
По делото не е представен документ за собственост, а единствено
извадка от протокол, в който ответницата Д. Т. Г. е отразена като собственик
на обект с № 31.
Ответницата обаче не оспорва, че през процесния период именно тя е
собственик на процесния гараж.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответницата е била
налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия в процесния
период, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне
на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай няма
възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / извадка от протокол, в който ответницата Д. Т. Г. е
отразена като собственик на обект с № 31, удостоверение за идентичност на
3
адреси и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./
следва извод, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна
енергия в процесния период, доколкото е изключителен съсобственик на
процесния имот през процесния период, като между нея и „Топлофикация-
София“ ЕАД е налице валидно облигационно отношение. Последното е
възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите
общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници
действително е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани.
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете
следва да бъдат отхвърлени поради плащане след подаване на исковата
молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение като не представя списък по чл. 80 от ГПК.
4
Предвид обстоятелството, че процесните суми са платени в хода на делото,
това искане е основателно, доколкото ответницата е станала повод за
завеждане на делото - като в случая няма значение кога ответницата е
получила призовки за първото по делото съдебно заседание. Съдът обаче
отчита добронамереността на ответницата и обстоятелството, че същата е
заплатила доброволно всичките си задължения. Поради това и съдът определя
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 50 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против Д. Т. Г., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, адрес, за
осъждане на ответницата Д. Т. Г. да заплати на ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, в лично качество, сумата от общо 110.89 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – гараж № 31, находящ се в гр. София,
общ. Лозенец, ул. Любата, № 14, от които: 1/ главница за доставена топлинна
енергия в размер на 75.03 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
вкл, и 19.94 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в
размер на 12.60 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3.32 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до
23.08.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.09.2023 г. до окончателното плащане на
сумите, поради извършено от ответницата плащане на посочените суми
след образуване на настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Д. Т. Г., с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, адрес, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 50 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 49355/2023 г. на СРС за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5