№ 689
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.ова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора М. В. З.
като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100602415 по описа за 2025 година
С присъда от 04.10.2024г. по НОХД № 5606/2023г. СРС, НО, 96 състав е
признал подсъдимия Е. П. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 5 месеца, чието изтърпяван е
било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три
години.
Със същата присъда е бил признат за виновен и подс. С. Г. А. за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът му е наложил
наказание „ЛОС“ за срок от 2 години и 5 месеца, чието изтърпяван е било
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.
Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й
е постъпила въззивна жалба от адв. И. А., в качеството му на защитник на
1
двамата подсъдими.
С жалбата си адв. А., в качеството му на защитник на подсъдимите
твърди, че присъдата е постановена в противоречие със събрания
доказателствен материал и в нарушение на материалния закон и като такава се
явява несправедлива и необоснована. Иска се нейната отмяна и оправдаването
на подсъдимия. Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване
на наложените наказания.
В допълнението към въззивната жалба се излага, че авторството на
престъплението не е доказано, като в тази връзка се акцентира на
заключението на СМЕ, според което счупването е от горе надолу на пръста, а
не от директен удар по него. Иска се да се вземат предвид свидетелските
показания на свидетелите извън приятелския кръг на св. Ф., а именно на
хостесата, която твърди да е видяла Ф. след инцидента да прави нещо на
телефона си без признаци на болка.
Акцентира се върху неправомерното поведение на пострадалия, който е
отправял неприлични жестове към приятелката на подсъдимия А. и в тази
връзка се касае за друг състав на престъпление, а именно по чл. 132 от НК.
Изразява се несъгласие, че Д.ието е било извършено по хулигански
подбуди, а се касае за личен мотив във връзка с неприличните жестове на Ф..
Иска се отмяната на присъдата и оправдаването на подсъдимите.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи
със следното кратко съдържание:
Защитникът на двамата подсъдими заявява, че поддържа доводите от
въззивната си жалба и допълнението към нея, като моли подсъдимите да
бъдат оправдани. Акцентира се на чистото съдебно минало на подсъдимите и
на факта на налични осъждания по отношение на пострадалия свидетел Ф..
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа
становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна,
като моли да бъде потвърдена.
Повереникът на Ч.О. Ф., който не се явява лично, адв. К. заявява, че
присъдата следва да бъде потвърдена, като по делото безспорно е установено,
че двамата подсъдими са започнали да нанасят удари с ръце по тялото на
пострадалия, който за да се предпази е поставил ръцете си пред тялото си и е
2
получил удар по четвъртия пръст на дясната ръка, като тива се подкрепя от
доказателствената съвкупност по делото. Претендират се направените
разноски пред въззивната инстанция.
В реплика защитникът посочва, че механизма на нанасянето на телесната
повреда не е посочения в ОА, а от записа се установява само, че пострадалия
пада назад и доказателствата не подкрепят обвинителната теза.
В последната си дума подс. А. моли да бъде оправдан, като заявява, че е
бил провокиран от пострадалия с жестове и затова е отишъл да види защо ги
прави и не му е нанасял удари.
В последната си дума подс. Ц. моли да бъде оправдан, като посочва, че
неправомерно е бил осъден.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет
на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено
следното:
В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните
доказателствени източници: събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, а
именно: обясненията на подсъдимите Е. П. Ц. и С. Г. А. (частично);
показанията на свидетелите Г. И. Ф. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 58- 59 от том 1 от ДП), С.Н.И. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 60
от том 1 от ДП), В.Ц.М. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2 НПК на л. 63 от том 1 от ДП), М.А.Д. (вкл. приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 72 от том 1 от ДП), Б.С.Б. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 73 от том
1 от ДП), В.Г.К.(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
НПК на л. 65 от том 1 от ДП), И.а В.К. (вкл. приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 61 и л. 112 от том 1 от ДП), Д.А.С.
(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 70 от
том 1 от ДП), П.Й.Г. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 НПК на л. 75 от том 1 от ДП), А.Е.Т. (вкл. приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 69 от том 1 от ДП), К.Е.Б. (вкл.
3
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК на л. 82 от том 1 от
ДП) и П.Н.А. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
НПК на л. 67 от том 1 от ДП); протоколи за разпознаване на лица по снимки
(л. 86-120 от том 1 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 161 от том 1
от ДП); СМУ (л. 177-178 от том 1 от ДП), медицинска документация от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД (л. 5-14 от том 2 от ДП), списък на
служителите, осъществяващи охранителна дейност в „Илюжън“ (л. 32 от том
2 от ДП); справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР (л. 48 от том 2
от ДП); заключението на лицево-идентификационна експертиза (л. 132-134 от
том 1 от ДП); заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 139-153 от
том 1 от ДП); заключението на съдебно-техническа експертиза (л. 155-157 от
том 1 от ДП) и справка за съдимост на подсъдимите, като всички те са
подробно и индивидуално обсъдени.
Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. П. Ц. е роден на ******** в гр. София, българин, с
българско гражданство, със средно образование, неосъждан, неженен, работи
във фирма „Люник“ ЕООД като шофьор, живущ в гр. Годеч, ул. „********, с
ЕГН **********.
Подсъдимият С. Г. А. е роден на ********. в гр. София, българин, с
българско гражданство, със средно образование, неосъждан, неженен, работи
като управител на фирма „Торнадо“ ЕООД, живущ в гр. София, ж.к.
„Илинден“ ******** ********, с ЕГН **********.
На 08.10.2020 г., около 01:30 часа, пострадалият Г. И. Ф. се намирал в
заведение „Илюжън“, находящо се в гр. София, ж.к. „Студентски град“,
където бил заедно със свидетелите С.Н.И., И.а В.К., В.Ц.М. и В.Г.К., негови
приятели. Същите били настанени от св. П.Й.Г., нощен управител в
заведението, на едно от сепаретата, намиращо се в близост до пулта на
диджея. Около 02:00 часа на същата дата - 08.10.2020г., в посоченото
заведение се намирали и подсъдимите Е. П. Ц. и С. Г. А., които били заедно
със свои приятели, а именно свидетелите П.Н.А., С.Р.Т. (починал на
09.04.2022 г.), А.Е.Т., Д.А.С., К.Б., както и Г. М., също част от компанията на
подсъдимите лица. Изброените лица били настанени на високи маси в
заведението, тъй като пострадалият Ф. и неговата компания „били взели
4
сепарето, което било запазено“ за подсъдимите и тяхната компания. По този
повод на 08.10.2020 г., около 02:30 часа, подс. Е. Ц. и подс. С. А. се насочили
към сепарето, където по това време се намирали св. Ф. и свидетелите И., К.,
М. и К.. След като подсъдимите се приближили в непосредствена близост до
св. Ф., двамата заедно започнали да му нанасят удари с ръце в областта на
главата и тялото, в отговор на което пострадалият се опитвал да се предпази от
ударите им, поставяйки ръцете си пред тялото и главата си. В резултат на тези
действия на двамата подсъдими по отношение на пострадалия Ф., на
последния били причинени травматични увреждания, изразяващи се в
кръвонасядане и оток в дясната задушна област и по дясната странична
повърхност в горната част на шията, на площ около 7/5 см, оток „зачервяване“
на кожата и набелязано петнисто охлузване в областта на дясната скула,
горната половина на бузата и дясната предушна област с размери от порядъка
на 12/8 см, кръвонасядане надлежащо на външния край на дясната ключица с
размери 2/1,5 см, петнисто кръвонасядане, съчетано с оток по задната и
външната повърхности на дясното рамо с размери на площ 14/10 см,
повърхностна дъговидна рана по гръбната повърхност на основната фаланга
на палеца на дясната ръка, с ширина 1-2 мм и дължина около 8 мм, контузия
на пети пръст на лявата ръка, с „...ограничени, щадящи и видимо болезнени...“
движения в ставите на пръста, както и счупване на основата на крайната
фаланга на четвърти пръст на дясната ръка с ангажиране на ставната междина
на дисталната интерфалангеална става, като конкретно при нанасянето на
последната от изброените травми пострадалият Ф. усетил много остра болка в
безименния си пръст, наред с което видял, че този пръст бил „увиснал
надолу“.
Във връзка с тези обстоятелства пострадалият подал сигнал на
„Националната система за спешни повиквания 112“, като на място били
изпратени свидетелите М.А.Д. и Б.С.Б., полицаи в 07 РУ-СДВР.
На същата дата пострадалият Ф. посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, където му била оказана необходимата медицинска помощ, включваща
репозиция на четвърти пръст на дясна ръка и поставяне на ортеза (фиксираща
шина за пръст). Около 17:00 часа на 08.10.2020 г. пострадалият Ф. посетил и
Катедрата по съдебна медицина при Медицински университет - София,
където след преглед били установени гореизброените травматични
увреждания, поради което му било издадено съдебномедицинско
5
удостоверение № 377.10/2020г.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на пострадалия Г. Ф. са били причинени следните травматични
увреждания: кръвонасядане и оток в дясната задушна област и по дясната
странична повърхност в горната част на шията, на площ около 7/5 см, оток
„зачервяване“ на кожата и набелязано петнисто охлузване в областта на
дясната скула, горната половина на бузата и дясната предушна област с
размери от порядъка на 12/8 см, кръвонасядане надлежащо на външния край
на дясната ключица с размери 2/1,5 см, петнисто кръвонасядане, съчетано с
оток по задната и външната повърхности на дясното рамо с размери на площ
14/10 см, повърхностна дъговидна рана по гръбната повърхност на основната
фаланга на палеца на дясната ръка, с ширина 1-2 мм и дължина около 8 мм,
довели до болка и страдание, контузия на пети пръст на лявата ръка, с
„...ограничени, щадящи и видимо болезнени...“ движения в ставите на пръста,
довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и
счупване на основата на крайната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка с
ангажиране на ставната междина на дисталната интерфалангеална става,
наложило поставяне на ортеза за срок от 45 дни, което травматично увреждане
реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно
затрудняване на движението на горен десен крайник“ за срок по- голям от
30дни. Счупването на основата на крайната фаланга на четвърти пръст на
дясната ръка, предвид своята морфологична характеристика, е получено от
действието на твърд тъп предмет по механизма на удар при разгънат пръст
като кинетичната енергия предадена от областта на върха на пръста към
неговата основа, като може да се получи по време и начин описани от
пострадалото лице. От заключението се установява, че останалите описани
травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети,
каквито характеристики имат и частите на човешкото тяло, по механизма на
удари с или върху такива, както и от тангенциалното (косо) действие на
същите предмети и могат да се реализират по време и начин, описани в
материалите по ДП.
По доказателствата.
Първоинстанционният съд в мотивите си щателно е изследвал
доказателствения материал, при която аналитична дейност не са допуснати
6
необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото.
Основателно СРС е посочил, че по делото е безспорно установено, че
около 02.30 часа на 08.10.2020 г. на сепарето на св. Г. Ф. и неговата компания в
дискотека „Илюжън“ е възникнал конфликт с участие на последния и лица от
съседна компания. СРС правилно е преценил, че спорния момент по делото е
кой пръв и поради каква причина е започнал конфликта, имало ли е нанесени
удари и от кого, както и кои са лицата, които са нанесли въпросните удари,
като в тази насока са и наведените пред въззивния състав доводи.
Както правилно е преценил първоинстанционния съдебен състав по
отношение на тези факти събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства могат условно да бъдат обособени в две групи – в едната следва
да се включат показанията на свидетелите от компанията на пострадалия, а
именно Г. Ф., В. К., В. М., С. И. и И.а К., а в другата – обясненията на
подсъдимите и показанията на свидетелите от тяхната компания П.А., А.Т.,
Д.С. и К.Б..
Въззивния състав напълно се солидализира спреценката на СРС, че
съпоставяйки помежду си условно обособените две групи от гласни
доказателства, както и с приобщеното веществено доказателство (запис от
камера за видеонаблюдение от процесната вечер в заведението) и приетите по
делото експертни заключения, следва да се кредитират показанията на
пострадалия Г. Ф. и на свидетелите от неговата компания като вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с извършения оглед на вещественото
доказателство и заключенията на изготвените по делото експертизи, като това
напълно важи за показанията на св. Г. Ф., който се явява и пострадал от
инкриминираното престъпление и които правилно са били изцяло
кредитирани. Свидетелят е категоричен, че без каквато и да е провокация от
негова страна, двамата подсъдими са го нападнали, нанасяйки му множество
удари с юмруци в тялото и в областта на главата, при един от които, докато Ф.
се е прикривал с ръце, е получил силна болка в четвъртия пръст на дясната си
ръка. Нещо повече, св. Ф. е категоричен при възпроизведеното от него в хода
на съдебното следствие, че подс. Е. Ц. е бил легнал върху него на сепарето,
като в този момент подс. С. А. е стоял над него, като и двамата са му нанасяли
удари с ръце. Констатирайки противоречия между заявеното от пострадалия в
хода на съдебното следствие и показанията му, дадени в хода на досъдебното
7
производство на л. 58-59 от том 1 от ДП, относно това колко лица са го
нападнали и кое от тях го е удряло, СРС е приобщил към доказателствената
съвкупност по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2
НПК тези показания от ДП. След прочитането им, св. Ф. категорично е
потвърдил, че на сепарето на което е стоял процесната вечер са дошли трима
мъже от другата компания, но само двама са го удряли, а именно подсъдимите
по делото, които е разпознал в хода на досъдебното производство, като всичко
това кореспондира както със заключението на приложената на л. 132-134 от
том 1 от ДП лицевоидентификационна експертиза, така и с извършения оглед
на приложения по делото компактдиск с видеозаписи от процесната вечер от
дискотека „Илюжън“.
Първоинстанционният съд основателно е кредитирал изцяло
заключението на лицево-идентификационната експертиза. От него се
установява, че подс. Е. Ц. е удрял и затискал лице от мъжки пол на сепарето, а
подс. А. е удрял същото лице неколкократно с ръце откъм облегалката на
сепарето. В хода на съдебното следствие е бил извършен оглед на
компактдиска с видеозапис от процесното заведение, от който се установява,
че около 02.30 часа на 08.10.2020г. лице с тъмна тениска със светли шарки по
същата, установено от заключението на лицевоидентификационната
експертиза като подс. С. А., тичайки, се качва по стъпалата до сепарето на св.
Ф., след което пострадалият Ф. от седнало положение застава в полулегнало
такова, като в този момент се приближава и друго лице с тъмни дрехи,
установено от заключението на лицево-идентификационната експертиза като
подс. Е. Ц., което започва да дърпа за крака Ф. след което замахва с ръка към
него, а подс. А. заобикаля откъм облегалката на сепарето и нанася няколко
удара с ръце на пострадалия, обстоятелства които напълно се подкрепят от
показанията на св. Ф..
Правилна е и преценката, че възпроизведеното от св. Ф. кореспондира и
с показанията на останалите свидетели от неговата компания, а именно С. И.,
И.а К., В. М. и В. К., които също са били кредитирани изцяло. Тези свидетели
пресъздават в показанията си една цялостна картина на случилото се в
заведението през инкриминираната нощ, като показанията им са подробни,
взаимосвързани и подкрепящи се както едни от други, така и от
доказателствения материал по делото. Правилно е био акцентирано на
показанията на св. И.а К. и С. И., като и двете са категорични, че нито едно
8
лице от тяхната компания, вкл. и св. Ф., не е провокирало по какъвто и да е
начин, в частност с показване на неприлични жестове, лица от компанията на
подсъдимите.
Настоящият съдебен състав напълно споделя преценката на СРС, че от
показанията на пострадалия Ф. и свидетелите от неговата компания по
несъмнен начин се установява, че на процесната дата и място двамата
подсъдими без наличието на каквато и да е провокация от страна на Ф. са му
нанесли множество удари с ръце, при което са му причинили телесни
увреждания, установени впоследствие с медицинската документация и
заключението насъдебномедицинската експертиза.
Правилно са били преценени от съдията при СРС показанията на
свидетелите от условно обособената втора група от гласни доказателства, а
именно на свидетелите П.А., Д.С., А.Т. и К.Б., които са били счетени за
противоречиви помежду си, като се оборват и от приложения по делото
компактдиск с видеозаписи от процесната вечер и заключението на лицево-
идентификационната експертиза.
Доколкото защитникът на подсъдимите направи възражение, че
показанията на така обусловената от първия съд втора група неправомерно не
са били кредитирани, то въззивния съд отново ще преповтори изводите на
първия съд, че показанията на св. Д.С. не допринасят съществено за
изясняване на обективната истина по делото, доколкото последната нито в
хода на съдебното следствие, нито на досъдебната фаза, си спомня да е видяла
конфликта с пострадалия, като единствените й спомени са, че при тях са
дошли охранители от заведението, след което са го напуснали. Св. А.Т., макар
да твърди в хода на съдебното следствие, че си спомня за конфликт в
дискотеката на съседното до тях сепаре, заявява, че не знае кои лица от
тяхната компания са участвали в него. Същевременно, в прочетените му по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от съда показания от
досъдебното производство, св. Т. е заявил, че двамата подсъдими „се бутали“ с
непознато лице на около 25-30 години, като предварително имали запазено
сепаре в дискотеката. След прочитане на показанията на св. Т., дадени на
досъдебната фаза, последният е заявил, че поддържа всичко с изключение на
обстоятелството, че предварително са имали запазено сепаре в дискотеката,
като помни единствено, че са стояли на „щъркели“. Основателно СРС е
9
намерил за нелогично твърдението на свидетеля, че поддържа всичко, заявено
от него пред разследващия полицай в хода на досъдебното производство, с
изключение на посочената част от показанията му относно предварителната
резервация на сепаре в заведението, още повече, че това обстоятелство се
подкрепя и от показанията на св. К., който твърди, че били седнали на сепаре,
запазено предварително за други лица, както и от показанията на св. П.А.,
дадени на досъдебната фаза, който заявява, че подс. А. му е споделил след
излизането им от дискотеката, че компанията на св. Ф. е заела сепарето, което
било запазено за тях и в тази връзка първия съд правилно е преценил, че
следва да бъдат кредитирани показанията на св. Т., дадени в хода на
досъдебното производство, вкл. в частта им, че са имали предварително
запазено сепаре в заведението. В тази връзка следва да се посочи, че
показанията на св. П.А. не са информативни относно главния факт на
доказване по делото, доколкото както в хода на досъдебното производство,
така и пред съда, последният твърди, че е бил до тоалетна в момента, в който е
имало конфликт с лицето от съседното сепаре.
Както правилно е съобразил СРС по делото нее са събрани
доказателства за неправомерното поведение от страна на пострадалия, който
да е отправял неприлични жестове към приятелката на подсъдимия А. и в тази
връзка се касае за друг състав на престъпление, а именно по чл. 132 от НК,
каквоот възражение прави защитата.
Относно показанията си св. К.Б., приятелка на подс. А. към
инкриминираната дата, в които тя твърди, че през цялата вечер св. Ф. е
показвал среден пръст към тяхната маса и компания, като след оплакването й
на подс. А., последният бавно е отишъл при него, за да разбере дали
неприличните жестове са насочени към тях и поради каква причина и че в
този момент св. Ф. е проявил агресия, като легнал на сепарето и ритнал с крак
подс. А., след което отишъл и подс. Ц., но не е имало удари от тяхна страна
към пострадалия, първоинстанционния съд правилно е преценил, че така
възпроизведеното от св. Б. се оборва категорично от извършения оглед на
вещественото доказателство – компактдиск с видеозапис от процесната вечер,
както и от заключението на лицево-идентификационната експертиза, от които
по несъмнен начин се установява, че двамата подсъдими са нанасяли удари на
св. Ф., като в даден момент от ситуацията Ф. е ритал с краката си, но
хронологически това обстоятелство е настъпило след като вече двамата
10
подсъдими са нападнали пострадалия, който е легнал на сепарето,
защитавайки се. Анализът на видеозаписа от процесната вечер също е
категоричен, че по несъмнен начин се установява, че и двамата подсъдими
замахват и нанасят удари по отношение на пострадалия Ф.. Нещо повече, СРС
правилно е отбелязал, че от същия запис категорично не се установява св. Ф.
да отправя неприлични жестове по отношение на някое лице, вкл. и към лица
от посоката, от която са се появили двамата подсъдими в зоната на заснемане
на камерата за видеонаблюдение, а от друга страна, св. А.Т., който е бил в
компанията на подсъдимите, е категоричен, че не е видял обидни жестове от
лица от другата компания, което оборва твърденията на св. Б., а и на
подсъдимите, в тази насока. В тази връзка, а и с оглед на близката интимна
връзка, в която св. Б. се е намирала с единия от подсъдимите към
инкриминираната дата, СРС правилно е преценил, че показанията й не са
обективни и същите не следва да бъдат кредитирани касателно заявеното
отправяне на неприлични жестове от св. Ф. и отричането на нанасяне на удари
от страна на подсъдимите спрямо последния.
Първоинстанционният съд основателно е съобразил двойствената
природа на обясненията на двамата подсъдими при преценката им, а именно
като гласно доказателствено средство и като основно средство за защита в
хода на наказателното производство. Правилна е преценката, че обясненията
на двамата подсъдими следва да се кредитират в частта им, в която последните
не отричат, че процесната вечер са отишли до сепарето на пострадалия Ф.,
като са влезли в конфликт с него, който е бил преустановен от охранителите на
дискотеката, като следва да се кредитират и обясненията им в частта, в която
последните описват облеклото си процесната вечер, като следва да се
акцентира върху това на подс. А. – тъмна тениска с множество розови щампи
на „Пинко розовата пантера“ и дебел ланец на врата, което напълно съвпада
със заключението на лицевоидентификационната експертиза по делото и
извършения оглед на вещественото доказателство, както и че в останалата им
част обясненията на двамата подсъдими не кореспондират както с показанията
на свидетелите от условно обособената първа група от гласни доказателства,
така и със заключението на лицево-идентификационната експертиза и с
видеозаписа от процесната вечер, а и с медицинската документация и
заключението на съдебномедицинската експертиза, според които на св. Ф. са
причинени множество и различни по вид телесни увреждания, локализирани в
11
различни части на тялото, което кореспондира с показанията на самия
пострадал и приятелите му, че са му нанесени множество удари с ръце от
двамата подсъдими.
Основателно СРС е изложил, че обясненията на подсъдимите, че никой
от тях не е удрял пострадалия, не могат да обяснят по никакъв начин
наличието на множеството телесни увреждания по тялото на Г. Ф., които
според заключението на съдебномедицинската експертиза са резултат от
въздействието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени от
удари с юмруци, още повече, че такива са заснети от видеонаблюдението на
заведението.
СРС е съобразил, че показанията на свидетелите М.Д. и Б.Б. са
неинформативни относно главния факт на доказване по делото, доколкото в
хода на съдебното следствие последните демонстрират пълна липса на спомен
за случая, дори и след прочитане на показанията им, дадени в хода на
досъдебното производство, но въпреки това, от показанията на полицейските
служители, дадени в хода на досъдебната фаза на процеса, се установява, че
именно св. Г. Ф. им е посочил пред дискотеката неговите нападатели, които са
установени по лични карти като подсъдимите С. А. и Е. Ц., като са установили
и другите лица от тяхната компания, като всички те са отрекли да са имали
спречкване с Ф., което очевидно не кореспондира със самите обяснения на
подсъдимите, които потвърждават в съдебна фаза, че са имали конфликт с
пострадалия.
Правилно показанията на св. Г. са оценени от СРС като информативни
относно обстоятелството къде се е намирало сепарето на което е стоял св. Ф.,
респ. масата на подсъдимите и лицата от тяхната компания. Във връзка с
възраженията на защитата за кредитиране показанията на св. Г. относно
твърдението й, че е видяла Ф. след инцидента да прави нещо на телефона си
без признаци на болка, то следва да бъде посочено, че същите са не спомагат
за изясняване на обективната истина по делото, доколкото от тях се извлича
само това, че тя е видяла Ф. да използва телефона си след инцидента, от което
не могат да бъдат направени каквито и да е изводи дали същия е изпитвал
болка, доколкото това е субективно усещане и по какъв начин е направил това.
Правилна е преценката на първия съд, че следва да се кредитират изцяло
заключенията на приобщените по делото експертизи, а именно лицево-
12
идентификационната експертиза, съдебно-техническа експертиза и СМЕ,
доколкото са пълни, обосновани и са изготвени от компетентни вещи лица.
Особено внимание следва да се обърне на заключението на СМЕ, което е
направил и първоинстанционния съд при анализа си на доказателствения
материал по делото, според което като механогенезата на получаване на
посоченото счупване на основата на крайната фаланга на четвърти пръст на
дясната ръка е от т.нар. „пресрещане на пръсти“ с придадена кинетична
енергия от върха на пръста към основата му и добре отговаря да е получено по
посочения от пострадалия механизъм при защитаване на лицето си и
получаване на удар в същия пръст.
В тази връзка се явява неоснователно възражението на защитата на
подсъдимите, че описаният от вещите лица механизъм на получаване на
счупването на пръста на дясната ръка не съответства на показанията на
пострадалия Ф. и на изложената от прокуратурата обвинителна теза.
Напротив, и според вещите лица механизма на нанасяне на телесната повреда
съответства на показанията на пострадалия и на посоченото в обвинителния
акт.
Основателно първоинстанционния съд е кредитирал и останалите
писмени доказателства по делото, доколкото същите са относими към
предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК, сред които
трябва да се акцентира на приложените множество протоколи за разпознаване,
извършени от свидетелите Ф., К., И. и М. се установява, че именно двамата
подсъдими са лицата, които процесната вечер са нападнали св. Ф..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
оценка на Д.ието, извършено от подсъдимите. Присъдата е правно обоснована
и базирана на доказателствения материал.
Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Приетата правна квалификация на Д.ието на двамата подсъдими - за
подсъдимия Е. П. Ц. по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а за подс. С. Г. А. по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129,
13
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е правилна и обоснована.
Доказателствената съвкупност по делото е категорична при формирането на
този извод.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната страна на
престъплението извършено от двамата подсъдими, а именно, че на 08.10.2020
г., около 02.30 часа, в заведение „Илюжън“, намиращо се в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с
ръце в областта на тялото на Г. И. Ф. му причинили средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на основата на крайната фаланга на четвърти пръст
на дясната ръка с ангажиране на ставната междина на дисталната
интерфалангеална става – травматично увреждане, реализирало медико-
биологичния квалифициращ признак „трайно затрудняване на движението на
горен десен крайник“, като Д.ието е извършено по хулигански подбуди –
извършено е на обществено място – в увеселително заведение, в присъствието
на други граждани, без да са били провокирани или предизвикани от Г. И. Ф.,
без наличието на лични мотиви, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените от закона правила, които закрилят добрите
нрави и без да зачита личната неприкосновеност и достойнство.
Доказателствената съвкупност по делото категорично потвърждава този
извод на първоинстанционния съд. Категорично е установено по делото, че на
пострадалия Г. Ф. е причинено счупване на основата на крайната фаланга на
четвърти пръст на дясната ръка с ангажиране на ставната междина на
дисталната интерфалангеална става – травматично увреждане, реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затрудняване на
движението на горен десен крайник“, като посоченото увреждане
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. В
конкретния случай вещите лица са категорични, че посоченото счупване на
четвърти пръст на дясната ръка на пострадалия е с практическа стойност,
доколкото е довело до ограничаване на основното движение на ръката, а
именно хватателната й функция, като е налице затруднение в движението й за
срок повече от 30 дни. Ето защо се яявява правилен извода на СРС, че на
пострадалото лице е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК.
Основателна е и преценката на първия съд, че в случая е налице и пряка
14
причинно-следствена връзка между нанесените удари с ръце от страна на
двамата подсъдими и така причиненото телесно увреждане на пострадалия Ф..
Отново следва да се посочи, че механогенезата на получаване на посоченото
счупване на пръста на дясната ръка е вследствие на придадена кинетична
енергия от върха на пръста към неговата основа, като е възможно да се получи
именно по описания от пострадалия начин – при защитаване на лицето и
тялото си с ръце и получаване на удари от подсъдимите върху същия пръст. В
тази връзка се явява неоснователно възражението на защитата, че механизма
на удара не е установен и посочен. Напротив, механизма на нанасяне на
ударите от двамата подсъдими е ясно изложен и доказан.
Както правилно е посочил СРС инкриминираното престъпление –
причиняване на средна телесна повреда на Г. Ф., е осъществено от двамата
подсъдими в условията на съучастие във формата на съизвършителство. По
безспорен начин се доказа, че всеки един от подсъдимите е нанасял удари по
тялото на Ф., като някои от тях са попаднали в дясната ръка на последния,
докато последният се е защитавал. И двамата подсъдими са участвали в
осъществяване на изпълнителното Д.ие, като са нанасяли удари
напострадалия, в резултат на което на последния е причинено счупване на
четвъртия пръст на дясната ръка.
Първоинстанционният съд е съобразил, че от заключението на
съдебномедицинската експертиза, а и от показанията на самия пострадал,
може са се обуслови извод, че посоченото счупване е резултат от
получаването само на един удар, но това обстоятелство не изключва
причиняването на средната телесна повреда в условията на съизвършителство
от двамата подсъдими, както и че в този смисъл съдебната практика е
константна, че двамата съизвършители следва да носят наказателна
отговорност за причиненото увреждане, без значение кой конкретен удар или
действие е допринесло за настъпването на последното. При причиняване на
телесна повреда отговорността е за настъпилия краен общ най-тежък
престъпен резултат. При съучастие под формата на съизвършителство
наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното
Д.ие, независимо кой от тях лично с какви по сила, насоченост и брой на
ударите върху жертвата е допринесъл за настъпването на съставомерния
резултат“. По делото брзспорно е установено, че и двамата подсъдими
едновременно са нанасяли множество удари с ръце по тялото на Г. Ф., вкл. и в
15
областта на дясната му ръка, която последният е вдигнал, за да се защити и
следователно двамата подсъдими са участвали в извършване на
изпълнителното Д.ие и следва да носят отговорност за причинената средна
телесна повреда, независимо от това кой от тях е нанесъл конкретния удар в
областта на пръста на дясната ръка на пострадалия, довел до неговото
счупване.
Настоящият съдебен състав напълно се солидалиизра с преценката на
първия съд, че инкриминираното Д.ие е осъществено от всеки един от
подсъдимите по хулигански подбуди - извършено е на обществено място, в
увеселително заведение, в присъствието на други граждани, без подсъдимите
да са били провокирани или предизвикани от Г. Ф., без наличието на лични
мотиви, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените от закона правила, които закрилят добрите нрави и без да
зачитат личната неприкосновеност и достойнство. Възражението на
защитника на подсъдимите, че последните са били провокирани от Г. Ф. с
показване на неприлични жестове, бе категорично оборено, както от
показанията на условно обособената първа група от гласни доказателства, така
и от извършения оглед на видеозаписа в процесното заведение от 08.10.2020г.,
направен от СРС. По делото не се установяват каквито и да е предхождащи
лични отношения между подсъдимите и пострадалия, нито непосредствено
извършени действия от последния, които да обяснят поведението на
подсъдимите. Такова възражение е било направено и пред първата инстанция,
като с идентични доводи е било намерено за неоснователно.
С оглед на така изложеното СРС основателно е заключил, че
престъплението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл от
всеки един от подсъдимите и при наличие на общност на умисъла между
двамата съизвършители. Всеки един от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на своето Д.ие, неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване, като основателно е посочено, че
съдебната практика и правната доктрина са последователни и относно
обстоятелството, че за умисъла при телесните повреди е характерна една
неопределеност (алтернативност) на представите на дееца, който в
интелектуален аспект съзнава обществената опасност на извършеното и
предвижда най-общо два или повече възможни вредоносни резултата, като
във волеви аспект иска или допуска настъпването, на който и да е от тях и
16
съответно не се изисква деецът да предвижда точно определен вид телесна
повреда – в случая счупването на четвърти пръст на дясната ръка на
пострадалия, а възможното причиняване на различни вредоносни резултати,
които авторът на престъплението цели да причини или допуска настъпването
им. Двамата подсъдими са нанесели множество удари с юмруци по тялото на
пострадалия, като част от тях са били локализирани в дясната ръка на
последния, които по своя интензитет са били достатъчно силни, за да доведат
до счупването на четвъртия пръст на дясната му ръка. Двамата подсъдими са
искали да причинят неопределена по вид телесна повреда, поради което са
действали с алтернативен пряк умисъл за средна телесна повреда, което се
обуславя от интензивността на ударите, броят им, средствата, с които са
нанесени (множество юмручни удари), както и тяхната насоченост при
защитна позиция на пострадалия.
Както правилно е посочил първия съд освен наличието на алтернативен
пряк умисъл за причиняване на средна телесна повреда е налице и общност на
умисъла между двамата подсъдими, доколкото всеки един от тях е съзнавал
общественоопасния характер и последици на своето Д.ие, но същевременно с
това е съзнавал и общественоопасното поведение на другия подсъдим при
осъществяване на изпълнителното Д.ие и съвместното причиняване на
преследвания с него престъпен резултат.
Въззивният съдебен състав напълно споделя преценката на първия съд,
че двамата подсъдими са осъществили вмененото им престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и от
субективна страна.
При определяне на размера и вида на наказанието
първоинстанционният съд правилно е съобразил, че при индивидуализацията
на наказанието на подсъдимите за така извършеното от тях престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
което законодателят е предвидил наказание от 2 до 10 години „лишаване от
свобода“,са налице еднакви по отношение на всеки от тях смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото им съдебно минало,
трудовата им ангажираност, както и доброто им процесуално поведение, тъй
като последните не са ставали причина за отлагане на делото, освен по
17
обективни причини от здравословен характер, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат осъществяване на
престъплението в условията на съизвършителство от двамата подсъдими и то
в увеселително заведение пред погледа на множество посетители, което
завишава обществената опасност на самото Д.ие, а и на самите подсъдими,
както и причиняването на различни по вид леки телесни повреди, различни от
инкриминираната средна телесна повреда, която поглъща последните като по-
тежък вредоносен резултат.
Съгласно посоченото от защитника, чистото съдебно минало на
подсъдимите е било взето предвид от първия съд, а по отношение на
направеното искане да се кредитира наличието на осъждане на св. Ф., то
настоящия съд намира същото за неоснователно. Лицето Ф. има качеството на
пострадал и неговата съдимост е без значение по делото.
На следващо място СРС основателно е отчел, че по делото не са
налични множество или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което не са налице основания за определяне на
наказанията на подсъдимите по реда на чл. 55 НК.
Така мотивиран първия съд е определил по реда на чл. 54, ал. 1 НК
наказание на всеки от подсъдимите към неговия минимален размер, а именно
2 години и 5 месеца „лишаване от свобода“, който размер въззивната
инстанция намира за справедлив и определен съгл. наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и споделя преценката на първия съд,
че в този му размер същото е от естество да изпълни регламентираните от
законодателя цели по чл. 36 НК за постигане както на личната, така и на
генералната превенция.
В тази връзка въззивният съдебен състав намира за неоснователно
алтернативното искане на защитата за намаляване на размера на наложеното
на подсъдимите наказание.
СРС е взел предвид, че и двамата подсъдими не са били осъждани на
наказание „лишаване от свобода“, като наложеното по настоящото дело
наказание „лишаване от свобода“ е за срок до 3 години и за превъзпитанието
на подсъдимите и постигане целите на наказанието не е необходимо същите да
изтърпят ефективно наложеното им наказание и следователно са налице
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, поради
18
което изпълнението на наложеното на всеки един от подсъдимите Ц. и А.
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години. Въззивният състав напълно се
солидализира с тази преценка.
Правилна е преценката на съда и относно веществените доказателства.
ПО РАЗНОСКИТЕ: Основателно СРС е съобразил, че на основание чл.
189, ал. 3 НПК всеки един от двамата подсъдими следва да заплати на частния
обвинител Г. И. Ф. сумата от по 450 лева, представляваща половината от
направените разноски от последния за заплатено адвокатско възнаграждение и
на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК всеки един от двамата
подсъдими следва да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата
от 179.26 лева, представляваща половината от направени в хода на
досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи (в общ размер
на 358.52 лева), както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата от по 125 лева, представляваща половината от
направените в хода на съдебното производство разноски за експертизи в общ
размер на 240 лева и държавна такса в размер на по 5 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист срещу всеки един от подсъдимите.
С оглед на гореизложеното жалбата на защитника на двамата
подсъдими, адв. А., се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или
връщане на делото за ново разглеждане.
Тъй като не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата,
тя следва да бъде потвърдена
С оглед изхода на настоящето производство подс. Е. П. Ц. и С. Г. А.
следва да бъдат осъдени да заплатят направените от Ч.О. Г. И. Ф. разноски за
правна помощ в настоящата инстанция в размер на 900лв., съгласно
представените доказателства за неговото заплащане.
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.10.2024г. по НОХД № 5606/2023г. СРС,
НО, 96 състав.
ОСЪЖДА подс. подс. Е. П. Ц. и С. Г. А. да заплатят на Ч.О. Г. И. Ф.
сумата от 900 /деветстотин/лева, представляваща платените от него разноски
за правна помощ в настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20