РЕШЕНИЕ
№ 8557
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110102211 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. К. и адв. Г., за
признаване за установено по отношение на ответника „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от В.Т., че не дължи следните суми:
сумата от 1200,39 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода
20.03.2013г.-27.06.2014г., ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до изплащане на
вземането, сумата от 69,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.10.2013г. до 19.05.2014г. и сумата от 325,40 лв., представляваща разноски по
гр.д.№ 44209/2014 г. по описа на СРС, по което на 03.11.2014г. е издаден изпълнителен лист
за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист
гр.д.№ 44209/2014 г. по описа на СРС, е образувано изп. дело №2024***0401729 на С.Х..
Поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения, че с действията си е прекъснал течащата погасителна
давност за вземанията си, присъдени по гр.д.№ 44209/2014 г. по описа на СРС, като такава
не е изтекла в полза на ищцата. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 03.11.2014 г., издаден по ч.гр.д.№
44209/2014 г. по описа на СРС, 32 състав, веъз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 19.08.2014г., е видно, че в полза на ответното дружество са присъдени вземания от Г.
1
Г. С., за сумата от 1200,39 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за
периода 20.03.2013г.-27.06.2014г., ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до изплащане на
вземането, сумата от 69,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.10.2013г. до 19.05.2014г. и сумата от 325,40 лв.- разноски.
Видно от молба вх. №4373/22.01.2015г. на ЧСИ С.Х., въз основа на изпълнителен
лист от 03.11.2014 г., издаден по ч. гр.д. №44209/2014 г. по описа на СРС, е образувано
изпълнително дело № 122/2015г. по описа на описа на С.Х., рег. №*** от КЧСИ.
Представени са 8 бр. запорни съобщения от 30.01.2015г., като по някои от тях са наложени
запори на сметките на ответника на 03.02.2015г., 06.02.2015г. и на 25.02.2015г. Предствена е
молба от 27.03.2017г. от ответника до ЧСИ по изп. дело № 122/2015г. за налагане на запори
и възбрани.
Съгласно молба вх. №39764/18.04.2024г. и съобщение за образувано дело изх.
№30662/25.04.2024г. на ЧСИ С.Х., въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2014 г., издаден
по ч. гр.д. №44209/2014 г. по описа на СРС, е образувано изпълнително дело №
2024***0401729 г. по описа на описа на С.Х., рег. №*** от КЧСИ.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
По отношение на характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с
течението на който те се погасяват при бездействие от страна на водопреносното дружество,
ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за
които се прилага разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след
издаването на изпълнителния лист ответникът е образувал и изпълнително дело
№122/2015г., като от съгласно представеното запорно съобщение изх. №5667/30.01.2015г.,
последното изпълнително действие, което е предприето по образуваното пред ЧСИ изп.дело
№122/2015г., е наложения запор на 25.02.2015г. С оглед на това следва да се приеме, че след
прекъсването на давността с наложения запор от 25.02.2015г., е започнала да тече нова
давност, която както се посочи по-горе е 3-годишна и която е изтекла на 25.02.2018г. Т.е. към
датата на подаване на исковата молба, вземането на ответника е погасено по давност. По
делото не се представиха доказателства за прекъсване или спиране на давността след тази
дата. С оглед на това предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника
присъдените му с изпълнителен лист, издаден от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 44209/2014 г. по
описа на СРС вземания за главница и обезщетение за забава, като погасени по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 523,81 лв., от които 63,81 лв. за дължима
държавна такса и 460 лв. за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено над
предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, не му
2
дължи присъдените с изпълнителен лист от 03.11.2014 г., издаден по гр.д.№ 44209/2014 г. по
описа на СРС суми, както следва: сумата от 1200,39 лв., представляваща неизплатена сума
за потребена вода за периода 20.03.2013г.-27.06.2014г., ведно със законната лихва от
12.08.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 69,44 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 21.10.2013г. до 19.05.2014г. и сумата от 325,40 лв.,
представляваща разноски по гр.д.№ 44209/2014 г. по описа на СРС, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 523,81 лева
(петстотин двадесет и три лева и 81 стотинки), представляваща направени по делото
разноски, от които сумата от 63,81 лв. за държавна такса, а сумата от 460 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „С.В.“ АД, да бъде осъден ищеца
Г. Г. С., да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3