Решение по КНАХД №340/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З. Й. Д., чрез адв. М. Я., против Решение № 22 от 16.04.2025 г. по НАХД № 261/ 2023 год. по описа на Районен съд – Балчик.

Касаторът счита, че първоинстанционното Решение е постановено в нарушение на материалния закон – основание по чл. 334, т. 2, във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и в нарушение на процесуалните правила – основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Прави възражение, че съдът е кредитирал показанията на св. К. и Б., независимо че били в противоречие със снимковия материал по изготвената видео-техническа експертиза. Настоява, че неправилно съдът е приел за законосъобразни АУАН и обжалваното наказателно постановление (НП), след като в тях не се съдържало описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Прави оплакване за съществуването на две дати в АУАН и НП, което обърквало наказаното лице и водело до нарушаване правото му на защита. Според касатора в Решението на РС липсвал необходимият анализ на доказателствата и доказателствените средства. При тези доводи иска отмяна на решението на БРС.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., редовно преупълномощена, която поддържа жалбата.

Ответникът, Началникът на РУ в ОДМВР – Добрич, РУ - Балчик, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Добрич, касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Според фактическите установявания на БРС на 13.08.2023 г. около 20:30 часа в с. Змеево, ул. Искър, на центъра, до Магазина, при извършване на полицейска проверка на л.а. Ауди А6, с рег. № ТХ1515МТ, при подаден ясен, видим и разбираем за водача сигнал с ръка да спре, З. Й. Д. не спира и продължава посоката си на движение, за което му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 832462 от 16.08.2023 г., а впоследствие и НП № 23-0240-000303 от 14.09.2023 г. на Началник РУ при ОДМВР – Добрич, РУ - Балчик.

Съставът на БРС е отразил в решението си, че описаната фактическа обстановка е установена от показанията на св. К. и св. Б., както и от събраните писмени доказателства. Изложил е изрично своите мотиви защо приема дадените от двамата свидетели показания, които не се подкрепят от заключението на вещото лице, като е отразил, че анализирайки техните показания, видеозаписа и снимковия материал, е счел, че е нямало как да се видят действията на полицейските служители, тъй като те не са се намирали от страната, от която е било направено заснемането. Указал е също, че след този запис до край на файла, записът е със стоп – кадър.

На следващо място, съдът е изложил мотиви защо приема, че посочването на две различни дати и час на нарушението не опорочава НП до необходимост да бъде отменено, тъй като е допусната техническа грешка, но от останалите доказателства се установява категорично, че датата на нарушението е 13.08.2023 г. При тези съображения е потвърдил НП изцяло.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е издадено в съответствие със събраните по делото доказателства и с направените в обстоятелствената част установявания от съда, както и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Съображенията за това са следните:

На първо място, фактическата обстановка е установена правилно, а от нея се извежда датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

По отношение двете дати и час, анализът на АУАН и на НП сочи, че техническата грешка се дължи на това, че АУАН е съставен на 16.08.2023 г. в 9.58 часа. От обстоятелствената част обаче на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е извършено на 13.08.2023 г. в 20.30 часа, в с. Змеево, на ул. Искър, в центъра на селото, до магазина, поради което не е налице нарушаване правото на защита на наказаното лице. С оглед на това възражението е неоснователно.

На следващо място, правилно съдът е кредитирал показанията на св. К. и св. Б. и не е кредитирал показанията на св. Г., които сами по себе си не водят до изясняване на обстоятелствата по нарушението, а единствено сочат, че между двамата братя съществува конфликт, което обаче не е предмет на спора.

Така събраните доказателства установяват, че водачът не е изпълнил разпореждането на полицейския орган. Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. С разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка, както е в случая. Св. К. изрично заявява, че е подал сигнал с ръка и словесно е казал: „спри“. Св. Б. потвърждава неговите показания.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че решението е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Добрич, І касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 16.04.2025 г. по НАХД № 261/ 2023 год. по описа на Районен съд – Балчик.

Решението е окончателно.