№ 122
гр. В., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320100931
по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „БНП П.П.Ф. С.А., П.” чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон Б., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сгр. 14, с която против О. Д.
С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 2 са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че вземането му се основава на Договор за
потребителски кредит с № CREX-13190064 от 29.04.2016 г. Договорът бил
сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 16
месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.09.2017 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Поддържа се, че след сключване на договора, сумата за закупуване на
стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Сочи се, че извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ
плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя
по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от
кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на
1
кредитора 16 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 29.39 лева.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен
годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на
плащанията.
Излага се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
кредитора /чл. 2/. Надбавката /възнаградителната лихва/ се формира
съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент,
изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното
оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се
добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е
общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се
включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с
отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока
на договора, като началната дата на изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
Твърди се, че на основание чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за
ответника възниква задължението да погаси заема на 16 месечни вноски,
всяка по 29.39 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Сочи се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.
Излага се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
2
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Поддържа се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
стоковия потребителски кредит на 05.03.2017 г., към която дата са били
заплатени 9 броя погасителни вноски.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай е 05.04.2017 г., от която дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 10.08.2017 г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
2270/2020 г. по описа на Районен съд - В., и по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
190.60 лева - главница, 15.13 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.03.2017 г. до 05.09.2017 г., 67.66 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.04.2017 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
При условията на евентуалност за исковите суми е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се и направените разноски в заповедното производство и
в настоящото такова.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за погасяване по давност на исковите суми, като се позовава на
тригодишната погасителна давност по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
3
2270/2020 г. по описа на Районен съд - В..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д. № 2270/2020 г. по описа на Районен съд - В., по което на
04.12.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 201852-РЗ/04.12.2020 г. за сумите от: 190.60
лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит, сключен на 29.04.2016 г., сключен между страните,
15.13 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017
г., 67.66 лева - мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 16.11.2020 г. и
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда
30.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лева за платена
държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2270/2020 г. по описа на
Районен съд - В., по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит
CREX-13190064, е видно, че на 29.04.2016 год. „БНП П.П.Ф.” ЕАД като
кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в
размер на 399.21 лева. В договора е посочено, че кредитът е отпуснат за
закупуване на хладилник фризер, марка BEKO, модел CSA24022 на обща
стойност 479.00 лева, с включена застрахователна премия от 40.21 лева.
Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 05.09.2017 г. да
погаси заема на 16 месечни вноски, всяка по 29.39 лева, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема и възнаградителна лихва. В
договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването и в частност
плащането на сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл.
4
422 от ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът
дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната
заповед за изпълнение.
От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е
изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение
да отпусне уговорения размер на заема на ответника. Последният обаче не е
изпълнил поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок
месечните вноски по кредита.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се
ангажираха и поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по
договора.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК Съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е
настоящия случай. Във връзка с горното, настоящия състав приема следното:
Договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и не е недействителен.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП,
като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между
страните /обективиран е индивидуален погасителен план с посочени размер,
брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./, поради което чл.
146 от ЗЗП е неприложим.
Към момента на сключване на процесния договор – 29.04.2016 г., е
била приета разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република Б.. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка”
по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на
5
лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за
дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни. Преди
приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът
за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е
залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на
договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя
кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка
нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент,
съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорения лихвен процент в
размер на 23.35 % и ГПР – 26.03 %, не противоречат на добрите нрави с оглед
изложените по-горе съображения, а по тази причина не са неравноправни.
Напротив, те са съобразени със законовите изисквания на чл.19, ал. 4 ЗПК, с
установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи
договорната свобода.
Поради гореизложеното, предявеният установителен иск досежно
главницата в размер на 190.60 лева се явява основателен и доказан и като
такъв ще следва да бъде уважен.
Съдът счита направеното от особения представител на ответника
възражение за погасяване по давност на иска за главницата за неоснователно
по следните съображения:
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС дава задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С
оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за
периодични плащания се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора.
6
Върховните съдии са посочили изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД се отнася за изключение, поради което не следва да се тълкува
разширително. Разпоредбата трябва да се прилага „само за такива периодични
плащания, които са подобни на наемите и лихвите.“ При договора за
потребителски кредит не е налице периодичност на плащанията, тъй като
нито задължението на кредитодателя за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на кредитополучателя за връщането й е повтарящо се.
Уговореното между страните връщане на предоставената сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (чл. 66 ЗЗД).
Т.е. кредиторът се е отказал от своето право да получи плащане точно и на
падежа, като се съгласява да приеме изпълнение на части.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.
ОСГТК на ВКС се дава задължително тълкуване по въпроса „от кога тече 6-
месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска
или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза
за предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор, върховните съдии отново в
мотивите към решението са коментирали характера на вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение
мотиви могат да бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и
разсрочено е едно – единствено. То не е задължение за периодично плащане
по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Напротив – изпълнението на части е
допуснато по силата на даденото от кредитора съгласие и е в интерес на
длъжника.
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д.
№ 5/2019 г. ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да
тече давностния срок по отношение на вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит. Давностният срок започва да тече от падежа на
договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението трябва да се
извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със
съгласие на кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е
предоставил на длъжника възможност да издължава престацията си на части
и така се е отказал от едно свое предимство, гарантирано от закона
(изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника.
7
В горното ТР се обобщава: „Трайно установена е практиката на ВКС,
че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Приема се, че в
този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие през всеки
период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които
имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло
вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на части на едно по
правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да
определи изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да
е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в
която термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в
единствено число. От друга страна систематическото тълкуване на чл. 66 от
ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за извода, че както кредиторът не е
длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е длъжен да търси по
исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за да
запази правата си срещу поръчителя /кредитополучателя/.
От горното е видно, че падежът на вземането на ищеца за главница е
настъпил на 05.04.2017 г. - датата на втората пропусната месечна вноска, от
която дата вземането е станало предсрочно изискуемо, за което длъжникът е
уведомен на 18.08.2017 г. Ищецът е предприел действия за принудително
събиране на вземането си, като е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК,
8
което е входено под. № 263728 на 30.11.2020 г., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 2270/2020 г. по описа на Районен съд – В.. Според
изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок спира докато
трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 30.11.2020 г. до настоящия
момент давностен срок не тече. В случая кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 05.04.2017 г., като кредиторът е уведомил длъжника за
това обстоятелство, видно от приложената по делото Последна покана от
10.08.2017 г., връчена лично на длъжника на 18.08.2017 г. /лист 22 и лист 23
от делото/. Прилагайки петгодишния давностен срок от 05.04.2017 г., когато е
настъпила предсрочната изискуемост до 30.11.2020 г. – датата на депозиране
на заявлението в съда е видно, че не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок.
Претенцията на ищеца за възнаградителна /договорна/ лихва върху
главницата в размер на 15.13 лв. за периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017 г.
следва да се отхвърли като неоснователна по следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017
г. ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем
за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и
за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се
нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните
са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
9
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД)
за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на
предсрочната изискуемост по договора за банков кредит в чл. 432, ал. 1 ТЗ е
изрична относно размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане
на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в размер
на уговорените за срока на договора лихви. В горното ТР се обобщава:
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. С
оглед изложеното по-горе искът досежно възнаградителната лихва следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че доколкото не е налице изпълнение на задължението
на ответника за заплащане на главницата, то последният е в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение, както и законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид доказване основанието на иска за главницата, следва да се
разгледа възражението за погасяване по давност на вземането по чл. 86 от
ЗЗД. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за
периода три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно – преди 30.11.2017 г. Искът за
законна лихва за забава върху главницата следва да се уважи частично за
периода от 30.11.2017 г. до 16.11.2020 г., като по отношение определяне на
размера му съдът използва електронен калкулатор - https://www.calculator.bg/.
Изчислен по посочения начин, размерът на иска, който подлежи на уважаване,
е 57.33 лв., като в останалата част до пълния му претендиран размер от 67.66
лева следва да се отхвърли като погасен по давност.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
10
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца редуцирани
разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от
исковете, а именно сумата в общ размер от 68.01 лева /22.67 лева за дължима
се държавна такса и 45.34 лева за юрисконсултско възнаграждение/, както и
разноски в настоящото производство, съразмерно уважената част от исковете,
в общ размер на 408.09 лева /45.34 лева за дължима се държавна такса, 272.06
лева – разноски за особен представител и 90.69 лева – юрисконсултско
възнаграждение/.
Ответникът не е сторил разноски в процеса, поради което такива не
му се следват съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Д. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 2, че дължи на „БНП П.П.Ф. С.А., П.”
чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сгр. 14 следните суми: сумата от
190.60 лева - главница по Договор за потребителски кредит с номер CREX-
13190064 от 29.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2270/2020 г. по описа на Районен съд – В., както и сумата от
57.33 лева – мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 16.11.2020 г.,
като в останалата част до пълния претендиран размер от 67.66 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415
от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че О. Д. С. с
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 2 дължи на „БНП П.П.Ф. С.А.,
П.” чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сгр. 14, сумата от 15.13 лева -
възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017 г., по
Договор за потребителски кредит с номер CREX-13190064 от 29.04.2016 г., за
която сума е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2270/2020 г. по
описа на Районен съд – В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
11
ОСЪЖДА О. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 2 да
заплати на „БНП П.П.Ф. С.А., П.” чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С.,
сгр. 14, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2270/2020 г. по
описа на Районен съд – В., съразмерно уважената част от исковете, в общ
размер от 68.01 лева /22.67 лева за дължима се държавна такса и 45.34 лева за
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА О. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 2 да
заплати на „БНП П.П.Ф. С.А., П.” чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С.,
сгр. 14 разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от
исковете, в общ размер на 408.09 лева /45.34 лева за дължима се държавна
такса, 272.06 лева – разноски за особен представител и 90.69 лева –
юрисконсултско възнаграждение/
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в
сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2270/2020 г. по описа на Районен съд
- В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12