№ 69
гр. Габрово, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200252 по описа за 2022 година
Жалбоподателката Д. З. Т. като законен представител на „Агрокрафт” ЕООД, със
седалище и адрес на управление Област Велико Търново, Община Златарица, с. Родина, п.к.
5092, ж.к. „Стопански двор”, ЕИК *********, е обжалвала Електронен фиш Серия К с №
2869528 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с който за осъществено на 14.04.2019 година
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо
средство, на същата е наложена “Глоба” в размер на сумата от 100 лева, на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. По съображения, които са подробно изложени
в подадената чрез процесуален представител жалба, жалбоподателката е приела електронния
фиш за незаконосъобразен и го е обжалвала като такъв с искане за неговата отмяна заедно с
всички законни последици, които произтичат от това. Към последните спадат и разноски,
заплатени за този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на
предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което тя е
изпратена до съда, тази страна е направила искания за нейното оставяне без уважение, както
и за потвърждаване на обжалвания фиш като правилен и законосъобразен.
Въз основа на данните в приложените писмени доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя Д. З. Т. е управител на „Агрокрафт” ЕООД, със седалище и адрес на
управление Област Велико Търново, Община Златарица, с. Родина, п.к. 5092, ж.к.
„Стопански двор”, ЕИК *********. Към месец април 2019 година това дружество се е
1
явявало собственик на МПС – товарен автомобил марка „Киа”, модел „Венга” с Рег. № ВТ
12-81 КА, което е било регистрирано на негово име.
На 14.04.2019 година описания по-горе автомобил се намирал на територията на гр.
Габрово, като се движел по булевард „Стефан Караджа” в посока на кръстовището с ул.
„Брянска”. Около 12,11 часа на тази дата, докато пътувал по участък от този булевард, в
района на № 107 от него, той бил заснет да се движи със скорост 72 км/ч, надвишаваща с 22
км/ч разрешената за движение в населени места. Движението е заснето с помощта на
система за видеоконтрол TFR1-М № 512, представляваща (според приложените по делото
писмени материали) автоматизирано техническо средство за измерване от мобилен тип. Въз
основа на това от ОД на МВР Габрово е бил издаден и обжалвания електронен фиш Серия
К, с № 2869528, чрез който за извършено при управлението на автомобила нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето под форма на клип (№ 10005) с посоченото
автоматизирано средство, на жалбоподателя е наложена “Глоба” в размер на сумата от 100
лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното (на л. 9) от делото заверено
извлечение от АИС „АНД” на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, е видно, че
обжалвания ел. фиш е връчен на жалбоподателя на 09.03.2022 г. Според съответния входящ
номер и дата жалбата против него е постъпила в наказващия орган на 23.03.2022 година, или
в рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от
момента за получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че (съгласно приложените на л. 6 пълномощно и договор за правна защита
и съдействие) е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за
отмяна на ел. фиш, макар и не изцяло по съображенията, които се поддържат по повод на
него.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалвания ел. фиш съдържа информация за: структурата на
МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за
извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото
последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез
него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно
заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в заснетия клип,
който е приложен към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се приеме, че
последния съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г. (в сила от
08.07.2017 г.), действала към датата за неговото извършване. От приложеното на л. 11
удостоверение е видно, че съответния вид уред (мобилна система за видеоконтрол на
2
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М) е бил одобрено средство за измерване
по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, а намиращия се на л. 10 протокол сочи, че същото е било
техническо изправно към датата на замерването. При това положение и отразената в
извлечението на л. 16 от делото дата – 19.10.2019 година, до която то е следвало да премине
през последваща метрологична проверка след последната извършената на 19.10.2018 г.
такава, не би могло да се счита, че същото не е установило конкретната скорост по един
обективен начин независимо от посочените различни стойности за нея в снимковия
материал (л. 14) и електронния фиш. Освен че е по-благоприятна за отговорното за
нарушението лице, отразената в ел. фиш по-ниска стойност на съответната скорост, която е
послужила като фактическа основа за неговото санкциониране, се дължи и на данните от
протокола за проверка на л. 10, след като приспадната разлика от 3 км/ч отговаря на
допустимата максимална грешка, която е възможно да се получи при измерването чрез тази
система. Във връзка с използването на въпросното средство е съставен нарочен протокол – с
Рег. № 264р-5561, приложен на л. 15 от делото, който сочи, че самото използване е било
извършено в съгласие с изрично установения (в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.) нормативен ред.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е
установено по предвидения ред. Присъствието или отсъствието на контролен орган в
патрулния автомобил, до който се е намирало средството за измерване от мобилен тип, е
било свързано само с действия по позициониране или придвижване на това МПС до
определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или
участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на
скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент нататък нейната работа
се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази при стационарните
радарни системи. При двете измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър, без да има възможност за влияние (било то умишлено, или по
невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с TFR1-М. Предвид изложеното не може да се счита, че нарушението
не е било установено в съответствие с предвидения от закона ред, както и че поради това
издаденият във връзка със същото електронен фиш не е могъл да прояви присъщите на него
установителни и санкционни функции, които произтичат от определението за такъв по §6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде налице само ако конкретното
превишение на измерената скорост би довело и до налагане на друго по вид наказание,
свързано с лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че нарушението е
следвало да бъде установено чрез съставен акт и санкционирано с издадено въз основа на
него наказателно постановление.
3
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш,
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият
представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната
реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е
било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват
датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него
както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 13 писмени
материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи
образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След
като това е така, то няма и причини за извод, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34,
ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на
която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен срок. Отбелязаната
в извадката (на л. 9) от АИС АНД на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово дата 11.07.2019
г. не може да се отчита като достоверен ден за издаване на електронния фиш, тъй като не
фигурира не само в него, но и между реквизитите, които той следва да има. Датата за
неговото връчване – 11.06.2022 година, също не би могла да наложи недвусмислени
заключения за наличие на изтекла давност, тъй като представлява безспорно доказателство
единствено за несвоевременно изпълненото задължение за връчване на самия ел. фиш, но не
и такова по отношение на датата, на която той се явява издаден.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
4
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК. Настоящия казус очевидно има отношение към тях. Подобно заключение произтича
от нормите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, тъй като описаното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
наказание от този вид се явява предвидено за налагане както на физическите лица,
регистрирани като собственици на МПС, при чието управление е било извършено
нарушение, свързано с неговото управление с превишена скорост, така и на законните
представляващи на съответния правен субект в случаите, в които МПС не е било
собственост на такова лице, а на ЮЛ или на ЕТ, ако представляващите не посочат лицето,
което е управлявало МПС при извършване на нарушението.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 14.04.2019 г.) до
датата за образуване на производството по настоящото дело въз основа на подадената от
лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък от предвидения максимален срок
(„Четири години и шест месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение,
през който електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не може да
се счита за отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е
съобразил това и е санкционирал жалбоподателката, административно - наказващия орган
не е допуснал нарушение на закона, в това число и по отношение на конкретно приетата
правна квалификация на извършеното именно като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
която (при липсата на допълнителни ограничения, въведени чрез пътен знак и
осъщественото управление на автомобила в чертите на населеното място) се явява правилно
определена въз основа на указаното в него.
От изложеното в електронния фиш описание по отношение на лицето, на което е
регистрирано МПС с Рег. № ВТ 12-81 КА, е видно, че според него автомобила е бил
регистриран на Д. З. Т. – законен представител на „Агрокрафт” ЕООД, ЕИК *********.
Данните в приложеното на л. 30 писмо с Рег. № 892000-1895/28.04.2022 г. на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово установяват, че същото описание съдържа в себе си
неверни констатации, тъй като от това писмо е видно, че към датата на нарушението
автомобила не е бил регистриран на името на Т., а на посоченото търговско дружество, на
което тя се е явявала законен представител. В електронния фиш не е отразено, че
наказанието на същата се налага и въз основа на указаното в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Поради
липсата на този текст може да се заключи, че административно-наказателната отговорност
на жалбоподателката е ангажирана в противоречие с действително съществуващите
основания за нея и че в резултат на това искането за отмяна на електронния фиш следва да
се уважи. И това е така, тъй като изложеното описание във връзка със собствеността на
МПС води до извод, че тази отговорност е била основана на предвидените в чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП предпоставки, които изначално не са били налице в конкретния случай, след като тя
не е била собственик на МПС, при чието управление е извършено и съответното нарушение.
5
Предвид изложените до момента съображения съдът прие, че обжалвания електронен
фиш следва да се отмени. При това положение, с оглед на изрично изразеното искане и
представените в подкрепа на същото писмени доказателства, намери, че въз основа на
предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя Д.Т. стойността на съответните разноски, възлизащи
на сумата от 300 лева, които (според приложения на л. 6 договор за правна защита и
съдействие от 21.03.2022 година) тя действително е заплатила за упълномощаване на
процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия – Велико Търново, който не
само че е изготвил подадената жалба против самия електронен фиш, но и е представлявал
същата в производството по настоящото дело, образувано във връзка с неговото обжалване.
Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗДВП, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш Серия К, № 2869528 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР -
Габрово, чрез който за осъществено на 14.04.2019 година нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 512, на Д. З.
Т., с постоянен адрес с. Родина, Стопански двор, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в
РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, със седалище град Габрово и адрес на управление
улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на на Д. З. Т., ЕГН **********, сума в размер на
300 (триста) лева, представляваща заплатени от нея разноски по делото за адвокат, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6