Р Е Ш Е Н И Е
№
/
06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД -
ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НАСУФ ИСМАЛ- мл.с.
при
секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №411 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. №1682/09.01.2020г.,
депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, срещу Решение №5662/12.12.2019г., постановено
по гр. дело №9577/2019 г. по
описа на РС-Варна, ГО, 43-ти съдебен
състав, с което, на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът дължи
на „СМ БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ №
1, ет. 5, ап. 10, сумата в размер на 15.36 лева, представляваща платена на 29.04.2014 г. от наследодателя на
цедентите – М.М.К., сума при първоначална липса на основание, представляваща
част от стойността на електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до
26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № ********** и
клиентски № **********, като вземането е прехвърлено на въззиваемия с договор
за цесия от 24.04.2019 г. Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи, че решението е постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон,
като приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд досежно неоснователността на
правоизключващите възражение, изложени своевременно в отговора на исковата
молба. Същите се поддържат и пред настоящата инстанция като се излага, че
договорът за цесия, сключен между въззиваемия и потребителя на ел. енергия, е
нищожен поради заобикаляне на закона, доколкото преследваната цел е злоупотреба
с право – генериране на множество дела, оттам и присъждане в полза на
въззиваемия на съдебно-деловодни разноски, надвишаващи многократно размера на
дълга. Според жалбоподателя, правопрехвърлителната сделка е нищожна и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като чрез нея се преследва цел, която е в
противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските отношения. Поддържа се още, че договорът за цесия е и в състояние
на висяща нищожност, тъй като е сключен от лице без представителна власт,
поради което е и непротивопоставима на длъжника, доколкото последният не е
надлежно уведомен за правопрехвърлителната сделка. Оспорват се и изводите на РС-Варна досежно липсата на
основание за получаване на процесната сума от въззивника, като се препраща към
подробно изложените в отговора на исковата молба доводи за съществуването на
валидно основание за престиране на сумата – предмет на реституция. В заключение
се моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови
ново, с което да се отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и
недоказан, както и да присъдят сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор,
въззиваемата страна излага становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и
следва да се потвърди, а въззивната жалба -да се остави без уважение като
неоснователна. Излага се, че възражението за висяща нищожност е неоснователно,
доколкото на нея може да се позове само мнимопредставляваният, но не и
насрещната страна. Въззиваемият твърди, че не е налице злоупотреба с права нито
накърняване на добрите нрави, тъй като дългът не е „раздробяван“, а вземането е
разпределено между сънаследниците съобразно правните норми, обективирани в
Закона за наследството. Моли се
за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, като се прави и искане
за намаляване на уговорения в полза на процесуалния представител на въззивника
адвокатски хонорар.
За
да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд – Варна съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен положителен установителен иск, предявен от „СМ БГ“ ЕООД против „Енерго
Про-Продажби“ АД, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 15.36 лева, представляваща
платена на 29.04.2014г. от наследодателя на цедента – М.М.К., при първоначална
липса на основание, сума, представляваща
част от стойността на електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до
26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № ********** и
клиентски № **********, за което е издадена фактура № 89472307/27.04.2012г. за
сумата от 1134.92 лева, като вземането е прехвърлено на въззиваемия с договор
за цесия от 24.04.2019 г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д № 6486/2019г. по описа на
ВРС, 43-ти състав. Ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било
подадено възражение, поради което и ищецът предявява настоящия иск. Излага, че
по силата на договор за цесия от 24.04.2019г., сключен между цедентите –наследници
на М.М.К. и цесионера „СМ БГ" ЕООД, ищецът изцяло е встъпил в правата на
кредитор за процесната сума. Твърди, че с уведомление по имейл с електронен
подпис от 25.04.2019 г. за сключен договор за цесия, ответникът е редовно
уведомен за новия кредитор по вземането. Излага, че покойният М.М.К. е бил
титуляр по партида на електромер, находящ се в с.Душево, общ. Севлиево, като
ползваната електроенергия била заплащана на ответното дружество. На 26.04.2012
г., служители на „Е.ОН България Мрежи"АД са извършили проверка на СТИ, и
са съставили констативен протокол, въз основа на които впоследствие е начислена
сума по дебитно известие № ********** / 27.04.2012 г., на стойност 1134,92
лева, представляваща корекция на сметка за периода от 30.10.2011 г. до
26.04.2012г. Твърди, че към настоящия момент процесната сума била заплатена на
ответното дружество, но независимо от извършеното плащане, ищецът не е съгласен
с така начислената сума, тъй като същата се явява недължима, респективно
заплатена без каквото и да е правно основание, с единствения мотив, да не бъде
преустановено електрозахранването на посочения адрес. Оспорва констативен
протокол от 26.04.2012 г. и справка за
корекции на сметки. Твърди, че служителите на „Енерго-Про Мрежи "АД, нямат
правомощия да извършват подобен вид констатации и едностранно преизчислявания
на сметки за минал период. Оспорват се начинът и методиката, по които е
начислена сумата. Сочи, че в договора на М.М.К. за продажба на ел. енергия
липсва действителна клауза, по силата на която се дължи процесната сума, както
и се твърди, че същият не се е съгласявал с процедура за едностранно и без
негово участие преизчисляване на сметки за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия за минал период. Твърди, че всички периодични
месечни сметки по партидата са изцяло заплатени в съответния срок. Твърди се,
че по клиентски № ********** и абонатен № ********** не се дължи процесната
сума, тъй като същата е произволно начислена за количество електроенергия, за
което не става ясно дали е доставено и потребено. Сочи се, че създадената
възможност за доставчика на електроенергия по действащия към момента на
проверката чл.38, ал.3 ОУ на ДПЕЕЕМ за едностранна корекция за неточно
потребена, или непотребена ел.енергия, не е в делегираната компетентност от
законодателя в ЗЕ компетентност на ДКЕВР. Счита, че за доставчика на
електрическа енергия не съществува годно правно основание за извършване на
едностранни корекционни процедури на сметките на потребителите, базирайки се на
клаузи в приетите от самия него ОУ, доколкото подобни клаузи са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 3. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че в § 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП е предвидено, че при противоречие на два закона се прилага
този, който осъществява по-висока степен на защита на потребителите. Твърди, че
съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на дружеството, поради което
последният има задължение да осигури правилното му и коректно функциониране.
Счита, че няма никакви представени доказателства за виновност, уличаващи
потребителя в проява на умишлено вмешателство в системата на СТИ, с цел
частично или цялостно неотчитане на консумираната ел.енергия, още повече, не е
ясен и периодът, за който СТИ е отчитал неточно, именно поради тоя факт, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, клаузите в ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи
едностранната корекционна процедура от страна на ответното дружество, се явяват
нищожни и не могат да произведат правно действие. В заключение моли за
уважаване на предявения иск както и за присъждане на сторените в исковото
производство разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа.
Чрез депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът излага становище за допустимост,
но неоснователност на иска. Не оспорва, че дебитно известие № ********** на
стойност 1134.92 лева е заплатено изцяло, като на 29.04.2014 г. е заплатена
сумата от 153.62 лева. Не се оспорва обстоятелството, че вземането за сумата от 15.36 лева, е
прехвърлено с договор за цесия от 24.04.2019 г. между цедентите – наследници на
М.М.К. и цесионера „СМ БГ" ЕООД, представляваща част от наследствената
част на цедентите от частично платена сума в размер на 153,62 лева. Излага, че
титулярът на партидата М.М.К. и ответното дружество няма сключен договор за
разсрочено плащане на задължението по процесното дебитно известие. Твърди, че М.М.К.
е починал на 05.07.2016г., като е оставил петима законни наследници - съпруга П.И.
К. и четири деца – Д. М. К., И. М. К., Ж. М. М. и М. М. М.. Сочи се, че целта
на дружеството - ищец "СМ-БГ" ЕООД е за събиране на вземане в общ
размер на 1134.92 лева по дебитно известие № **********/27.04.2012 г. да се
генерират разноски в тежест на ответника в общ размер на 12600.00 лева само за
заплатени адвокатски възнаграждения. Оспорва се материалноправната легитимация
на ищеца. Счита, че "СМ БГ" ЕООД не е придобило вземането, предмет на
настоящото производство, тъй като сключеният на 24.04.2019 г. договор за
прехвърляне на вземане е недействителен поради заобикаляне на закона, тъй като
целта на прехвърлянията е генериране на множество дела. Поддържа, че
раздробяването на вземанията е по волята на упълномощеното лице и такова
поведение съставлява злоупотреба с правото на иск. Възразява, че договорът е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като целта, с която е сключен
всеки договор за цесия е в крайна сметка несправедливо облагодетелстване.
Възразява, че договорът за цесия е сключен от лице без представителна власт
поради изтичане на срока на упълномощаването. Излага, че при проверката е
констатирано, че между главният предпазител преди електромера, преди меренето и
вторичният предпазител след електромера, е поставен мост тип ПВО - 2,5 мм2,
като по този начин изконсумираната ел. енергия, преминала по този мост не се
отчита от електромера и съответно не се заплаща. Счита, че правното основание
за начисляване на сумата по процесното дебитно известие е съществуващото между
страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия.
Купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ. Правата и задълженията
на продавача и купувача на електрическа енергия са уредени в ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Енерго - Про Продажби" АД. Съгласно чл. 16 от ОУ на ДПЕЕЕМ, ползвателят
на предоставяната от „Електроразпределение Север" АД електрическа енергия
е задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да
не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване,
знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които
„Енерго - Про Мрежи" АД, или овластен държавен орган е възложило дадената
дейност. Този текст задължава ползвателя не само да не променя схемата на
електрическите съоръжения, но и да не използва електрическа енергия, без тя да
се отчита от средство за търговско измерване, надлежно монтирано и пломбирано.
Посочените текстове от Общите условия не са нито нищожни поради противоречие с
чл. 82 от ЗЗД, нито пък се явяват неравноправни по смисъла на чл. 146 от ЗЗП.
Сочи, че е налице осъществено въздействие върху средството за търговско
измерване, в резултат на което абонатът е ползвал доставена му електрическа
енергия, която не е отчитана, съответно не е заплатена. В този смисъл, доказано
е виновно неизпълнение на задължението на потребителя за бездействие, което има
силата на закон за него по смисъла на чл. 20а ЗЗД. С оглед на изложеното се
поддържа, че заплатената от наследодателя на праводателя на ищеца сума по
дебитно известие № **********/27.04.2012г. представлява стойност на ползвана от
него електрическа енергия за периода, посочен в счетоводния документ, като
правно основание за плащането е съществуващото между страните облигационно
правоотношение по продажба на електрическа енергия, което не е нищожно на нито
едно от основанията по чл. 26 ЗЗД, съответно не е налице първият фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, което води и до несъществуване на такова вземане в
полза на праводателя на ищеца. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно
заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На 25.04.2019г. „СМ БГ“ ЕООД депозира във ВРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
„Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК: *********, за което е образувано ч.гр.д. № 6486/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, за сумата
претендирана с настоящия иск.
В срока по
чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,
с оглед на което, съдът е указал на ищеца, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
От приетия по делото КП №000760/26.04.2012 г.
се установява, че на посочената дата служители на „Е.ОН България Мрежи” АД
(сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна) са извършили техническа проверка
на електромера, отчитащ потребената ел. енергия в обект, находящ се в с.
Душево, общ. Севлиево, с абонатен номер № **********, като титуляр на партидата
за горния обект на потребление е М.М.К.. При проверката е установено, че между
главния предпазител преди електромера и преди меренето и вторичния предпазител
след електромера е поставен мост тип ПВО 2.5 кв. мм., в резултат на което
консумираната от обекта ел. енергия, преминаваща по този мост, не се отчита от
електромера и не се заплаща.
Съгласно
представената по делото Справка за корекция на сметки при неизмерване и
неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 1
от Общите условия на ДПЕЕЕМ, е начислена корекция, въз основа Констативен
протокол № 0050760/26.04.2012 г. в
размер на 1134,92 лева за период от 30.10.2011г.
до 2б.04.2012 г. в обект - находящ
се в с.Душево, общ. Севлиево с клиентски
№ ********** и абонатен № **********, за която сума е издадено дебитно известие/фактура №
**********/27.04.2012г. на стойност 1134,92 лв. Определената въз основа на
корекцията сума е заплатена от абоната.
Видно от
представеното с отговора и неоспорено от страните извлечение за фактури и
плащания за клиентски № **********,
е че по фактура/дебитно известие № **********/27.04.2012
г. на стойност 1134,92 лв. праводателят на цедента е заплатил на
ответника сумата от 15.81 лева
на 29.04.2014 г..
Видно от представеното
удостоверение за наследници изх. № 42/07.06.2017 г., М.М.К. е починал на
05.07.2016 г., като е оставил петима наследници при равни наследствени квоти, а
именно преживялата му съпруга П. И. К. и четирите му деца – Д. М. К., И. М. К.,
Ж. М. М. и М. М. М..
По делото е представен Договор за прехвърляне на
вземане от 24.04.2019г.,
с който наследниците на М.М.К.
прехвърлят на „СМ БГ“ ЕООД вземане срещу „Енерго Про Продажби” АД в размер на 15,81, представляващо
частично плащане от сумата в общ размер 1134,92 лв., по издадено дебитно
известие № **********/27.04.2012 г. на стойност 1134,92 лв., недължимо
заплатена в полза на „Енерго - Про Продажби“ АД на 19.12.2012г. от
наследодателя М.М.К..
С
уведомление приложено към исковата молба, наследниците на М.М.К. съобщават на „Енерго Про Продажби” АД
за прехвърленото вземане. Уведомлението е връчено на ответника по имейл с електронен
подпис от 25.04.2019 г. (л. 18).
Видно от
приложеното на лист 13 и 14 от делото удостоверение за наследници цедентите са
наследници на титуляря на партидата М.М.К..
Не е спорно
по делото, а това се установява и от
представените доказателства, вкл. и от изявленията на ответника, съдържащи се в
отговора му на исковата молба, окачествени от съда като признания на неизгодни
за страната факти, че на 25.04.2019 г. ответното дружество е било уведомено по
електронен път за извършената цесия, чрез пълномощник на цедента и че към
уведомлението е приложено и пълномощното от 29.06.2017 г.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни
изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният
акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени
в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на
императивни правни норми.
За да се
приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в
настоящото производство е да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване следните юридически факта: че е приобретател по валидна цесия,
както и че праводателят му, респ. наследодателят на праводателката на ищеца по
договора за прехвърляне на вземане, е платил процесната сума като стойност на
служебно начислено /след корекция/ количество ел. енергия за процесния обект за
периода 30.10.2011 г. – 26.04.2012 г.
В тежест на
ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице
основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.
Въз основа
събраните доказателства съдът намира договора за прехвърляне на вземане от дата
24.04.2019 г. за валиден. Предмет на договора за цесия е съществуващо, макар и
спорно вземане, с източник неоснователно обогатяване – платена без основание
/при начална липса на основание/ от наследодателя на цедента част от сума,
съставляваща стойност на служебно начислено /след корекция/ количество ел.
енергия за периода 30.10.2011 г. – 26.04.2012 г. за обект в с. Душево, общ.
Севлиево, описан по – горе.
Възраженията на ответника, че договорът за прехвърляне на вземането от
24.04.2019 г. е нищожен, поради заобикаляне на закона, тъй като целта на
множеството цесии и раздробяването на вземането била да се генерират множество
дела – заповедни и искови производства по чл. 422 от ГПК, съответно и съдебни
разноски за адвокатски възнаграждения, в размери многократно надвишаващи
размера на вземането, настоящият състав намира за неоснователни.
Заобикаляне
на закона има когато законът установява забрана за постигане с определена
сделка на даден правен резултат. Ако страните искат да постигнат този резултат
по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до
забранения резултат, е налице заобикаляне на закона. Т. е., при сделка,
извършена в заобикаляне на закона, правната норма от външна страна е спазена,
но страните са имали за цел да постигнат забранен от закона правен резултат.
В случая
законът не забранява да се прехвърля вземане, нито пък част от вземане.
Отговорността за съдебните разноски е последица от изхода от спора – докато той
не приключи с влязъл в сила акт, не е ясно чия е и отговорността за тяхното
заплащане. Освен това всеки наследник е материално легитимиран да предяви
вземането на своя наследодател с източник неоснователно обогатяване в рамките
на наследствените си права /т. е. всеки наследник има самостоятелно вземане в
обема на наследствените си права/ и законът не задължава нито предвижда всички
наследници да предявят наследеното от наследодателя им вземане заедно /общо/ в
един исков процес. Сънаследниците са обикновени другари, всеки от тях разполага
със свое собствено право, всеки действа самостоятелно и по отношение на всеки
поотделно се преценява основателността, респ. неоснователността на евентуално
предявеното от него чрез иск право; срещу различните наследници могат да се
наведат и различни правоизключващи възражения – напр. недостойнство за
наследяване, отказ от наследство и др. На следващо място всяко едно плащане,
извършено без основание, е предмет на самостоятелна претенция. В случая сумата
по дебитното известие в общ размер на 1134.92 лева е платена от наследодателя
на цедента на четири части, поради което и по всяко плащане поотделно се
изследват елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, съответно
погасителната давност тече различно; срещу всяко плащане могат да се наведат
различни правоизклюващи възражения.
При това
положение не може да се приеме, че със сключването на договора за цесия от
24.04.2019 г., страните по него са целели постигането на забранен от закона
правен резултат.
По
съображения, аналогични на изложените, възражението, че договорът за цесия бил
нищожен поради накърняване на добрите нрави, също е неоснователно.
Доводите,
че раздробяването на вземанията било по волята на упълномощеното лице и такова
поведение съставлявало злоупотреба с правото на иск (чл. 3 от ГПК), също не
обосновава нищожност на договора за цесия. Сама по себе си злоупотребата с
права не влече след себе си нищожност на договора, а е основание да се
претендира обезщетение за вреди по чл. 45 от ЗЗД, в случай че такива са
причинени.
Установено
е още, че договорът за цесия е сключен чрез пълномощник без представителна
власт, доколкото пълномощното е било ограничено със срок – до 29.06.2018 г., а
договорът за цесия е сключен на 20.04.2019 г.
Възраженията на ответника относно недействителността на договора за
цесия, като сключен от пълномощник без представителна власт, не могат да бъдат
изследвани в настоящото производство, доколкото подобно възражение може да
прави само лицето, от чието име е договаряно без представителна власт, т. е. на
мнимо представлявания или неговите наследници. В този смисъл е задължителната
съдебна практика – ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
По делото
не се спори, че наследодателят на праводателите на ищцовото дружество е
потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата редакция на
нормата ДВ, бр. 55/2007 г. Липсва спор, че имотът, където е бил монтиран
процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят
има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Установено е също, че
наследодателят на праводателите на ищеца е заплатил на ответното дружество на
дата 29.04.2014 г. сумата от 153.62 лева, съставляваща част от сумата по дебитното
известие № 89472307/27.04.2012 г. общо на стойност от 1134.92 лева.
Спорно е
налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника
служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за
платената му от наследодателя на праводателката на ищеца сума.
Начисленото
служебно /след корекция/ количество ел. енергия е за периода 30.10.2011 г. –
26.04.2012 г., в който период са били в сила Общите условия на ДПЕЕ на
дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование
“Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят приложение в
отношенията между наследодателя на И. М. К. /праводател на ищеца/ и ответното
дружество, тъй като съобразно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия.
Доколкото
тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните съдържание на
договора, а в тази му част представлява ОУ, основен е въпросът дали клаузите на
чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към процесния период императивни
разпоредби на закона и основни принципи на правото.
За
процесния период – 30.10.2011 г. – 26.04.2012 г. – отношенията между
наследодателя на праводателката на ищцовото дружество и ответника се
регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и
издадената, въз основа на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. не
е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители от 2000 г., за извършване на едностранни корекции
на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за
това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа
енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2007
г., действали до 15.11.2013 г. и приложими в случая. При липса на предвидена в
действащото през периода 30.10.2011 г. – 26.04.2012 г. законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно
основание такава клауза да се уговаря в Общите условия. Горното обосновава и
извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел. енергия за
минал период по партидата на абоната М.М.К., наследодател на праводателите на
ищцовото дружество, съответно и за нищожност на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от
ОУ на ДПЕЕ, вменяващи задължение на потребителя за заплати стойността на
служебно начисленото количество ел. енергия.
В
този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ. В редица
решения на касационната инстанция, постановени след допускане до касационно
обжалване на въззивни решения именно по въпроса дали едностранната корекция на
сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност
са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. №
582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г.,
Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение
№ 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011
год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ,
регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на
абонатите за потребена ел. енергия за минал период, са неравноправни, поради
което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Едва
с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е приета разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ, с която е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител
продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налага извода, че със Закона за изменение
и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Настоящият случай не попада в приложното поле на цитирания законов текст,
доколкото проверката е извършена на 26.04.2012 г.
С
оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е
извършена корекцията на сметката за потребена ел. енергия за минал период на
наследодателя на праводателката на ищеца, съответно и нищожността на клаузите
на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, съдът счита, че сумата от 153.62 лева,
платена на 29.04.2014 г., като част от сумата от 1134.92 лева по дебитното
известие № 89472307/27.04.2012 г. е била заплатена от М.М.К. -наследодател на
цедентите на ответното дружество без основание – при начална липса на
основание.
След
смъртта на М.М.К., същият е бил наследен в равни части от петимата си
наследници по закон- Д. М. М. М. М., Ж.
М. М., И. М. К. и П. Ив. К. и въз основа на осъщественото наследствено
правоприемство те са придобили вземане към ответника в размер на 30.15 81 -част
от сумата от 1134.92 лева, което е цедирано на ищцовото дружество с договора за
цесия от 24.04.2019 г. – в заявения размер от 15.36 лева – предмет на
изпълнителното основание.
С
оглед изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответното
дружество, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет, а именно,
че прехвърленото вземане не съществува,
Доводите
на ответника, че договорът за цесия му е непротивопоставим, тъй като
уведомлението за цесията не е извършено от правопрехвърлителя – кредитор, а от
негов пълномощник без представителна власт, също са неоснователни. Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия /така решение № 40 по т. д. № 566/2009 г. на
І т.о. на ВКС, решение № 1279 по гр. д. № 29/1996 г. на V г.о. на ВКС /, арг. и
от чл. 99 ал. 2 ЗЗД – цесионерът
придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за
цесия. Целта на уведомяването на длъжника за цесията е да защити последния
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. В конкретния случай липсват твърдения за
удовлетворяване на гражданското притезание, удостоверено в процесното
изпълнително основание, чрез доброволно изпълнение, адресирано към стария
кредитор-цедент. Неуведомяването на длъжника, досежно извършеното частно
правоприемство, не рефлектира върху дължимостта на паричното вземане, тъй като
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
правната сделка /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело №986/2017 на ВКС, ТК, I
т.о./.
С
оглед на което, въззивният съд намира, че процесната цесия има действие спрямо
длъжника и доколкото не се твърди последният да е извършил плащане на
прехвърлената сума, то интересът на ищеца - цесионер „СМ БГ“ ЕООД остава
неудовлетворен.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения положителен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
При
този изход от делото, претенцията на въззиваемия за заплащане на разноски, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 360.00 лева с включен ДДС,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ характер
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС Възражението за
прекомерност се явява неоснователно, тъй като претендираната сума с включен ДДС
е минималния размер по Наредба №1.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №5662/12.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9577/2019 г. по
описа на РС-Варна, ГО,
43-ти състав.
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на „СМ
БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
Бук № 1, ет. 5, ап. 10, сумата от 360.00 лева (триста и шестдесет лева)
– разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.