РЕШЕНИЕ
№260212
17.09.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски
районен съд граждански
състав
на
осми септември две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар:
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Моллова- Белчева
гр.д. № 201 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „В.и
к.” ЕАД- ***, против „А.Г.“ ООД, ЕИК ......., представлявано от Й.Б.. Твърди
се, че ответникът, като собственик на имоти, находящи се в с.Равда, ул. „С.“,
1, ........4, ет.5, ап.Д-5, бил абонат на ищцовото дружество с абонатен № .....,
и в качеството си на потребител използвал услугата, предоставяна от ищеца, а
именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за сочените обекти. Твърди се,
че ответното дружество, от момента на придобиване на собствеността върху
имотите, имало качеството потребител, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/. Сочи
се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК
услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23,
ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл.
второ от Наредбата, за процесния период отчитането на водомерите на абоната се
е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер.
След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани
за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените
водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и
пречистване. В случая били издадени фактура № **********/27.05.2019 г. за
сумата от 68.75 лв., фактура № **********/25.09.2019 г. за сумата от 106.18,
фактура № **********/25.06.2020 г. за сумата от 55.70 лв. Падежът на плащане на
всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично
ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на
тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността
на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й
изплащане. Предвид неплащането на сумите било подадено заявление и била
издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 673/2020 год. по описа на РС-
Несебър, срещу която било подадено възражение. Предвид на това се моли да бъде
прието за установено съществуването на вземане в полза на ищеца против
ответника за сумата от 230.63 лева, дължими по издадени фактури от периода от
27.05.2019г. до 25.06.2020г., с отчетен период по фактури от 15.09.2018г. до
26.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 18.09 лв., представляваща с
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
26.06.2019 г. до 13.03.2020 г.
В месечният срок по чл.131 от ГПК, постъпи писмен отговор
от ответника. Навеждат се доводи за недопустимост на иска, тъй като не била
установена легитимацията на страните. Твърди се и неоснователност на
претенциите, предвид на това, че ответното дружество не било собственик на
водоснабдените имоти поради отчуждаването им, за което ищеца бил уведомен. Сочи
се, че не става ясно коя фактура за кой имот се отнасяла. Заявява се, че
операторът не бил установил и доказал как е извършвал услугата си, какви са
потребените количества вода, как са отчитани и фактурирани, както и как тези
данни са достигнали до потребителя. Твърди се неизпълнение на задълженията на
ищеца да отчита ежемесечно потребеното количество вода. С тези аргументи се
моли да бъдат отхвърлени претенциите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
приложения доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79
и чл.86 ЗЗД.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата
на чл. 154 ГПК,
по така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, качеството потребител на ответника,
в т.ч., че последният е бил абонат за посочения адрес през заявения в исковата
молба период, че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в
посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за
всеки отделен отчетен период; периода и размера на обезщетението за забава.
Основният спорен
въпрос е свързан с наличието на валидна облигационна връзка между страните по
спора, възникнала и регламентирана от относимите законови и подзаконови
нормативни актове, определяща ответника, като "ползувател на В и К
услуги". С разпоредбата на § 1, ал. 1,
т. 2, б. "а" от ДР, Законът за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ определя кръга лица /юридически
и физически/- потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В този смисъл е и
нормата на чл.2 от Общите условия, с които се уреждат отношенията между ищецът
от една страна и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги на територията, обслужвана от В и К оператора, от друга
страна.
В настоящият случай
по делото се твърди от страна на ответника, че същия за процесния период не е
бил собственик на имотите, респективно няма качеството потребител.
Действително, видно от представените нотариални актове и постановление за
възлагане на имот, към началната дата на периода собствеността на трите обекта
е била отчуждена в полза на трети лица. Съгласно, обаче, чл.9а от Наредбата, промяната
на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
Посочената разпоредба от ответното дружество на чл.62, ал.5 от Общите условия
на оператора, е част от старите правила и е била недействаща вече към процесния
период. В новите общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 2014 г., публикувани
в сайта на ищеца, такава уредба вече не е заложена. По делото няма спор, че
след промяната в собствеността ответното дружество не е предприемало мерки за
уведомяване на ищеца. Не се доказа и такива действия да са извършвани от новите
собственици, като установяване на този факт е изцяло в тежест на ответното
дружество, още повече, че от страна на водния оператор се твърди отрицателен
факт. В този смисъл следва да се приеме, че ответникът е имал качеството
потребител за процесния период.
Не е спорно и че ответното
дружество е титуляр на партида с абонатен № ....., която обслужва водомерите на
посочените по- горе три апартамента. От заключението по съдебно- техническата
експертиза става ясно, че се касае за пететажна жилищна сграда, която е
водоснабдена. Процесните обекти са били за сезонно ползване, поради което и на
основание чл.23, ал.1, т.3 от Общите условия се отчитат два пъти годишно. Към момента
на огледа нямало достъп до тях, тъй като никой не живеел. За измерване на
консумираното водно количество имало монтирани измервателни устройство в
специално изградени за целта инсталационни канали в санитарните помещения на
всеки апартамент, като показанията им се завеждали и отчитали електронно в
ел.карнет, в който се отбелязвали отчетите. Сочи се, че при този вид отчитане е
невъзможно да се манипулират показанията на водомера. Общото количество на
доставената и консумирана вода, преминала през измервателните устройства, е
72,30 куб.м.
От изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените фактури са
били отразени в счетоводните регистри на дружеството-ищец.
Соглед на така изложеното и след като дружеството ищец е
предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната
стойност. Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимите суми в посочените размери за главница и
лихви, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск за сумата
от общо
230.63 лв.,
представляващи незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по
издадени фактури за ползваните ВиК услуги по абонатен №
....., за периода от 27.05.2019 г. до
25.06.2020 г. с
отчетен период по фактурите от 15.09.2018 г. до 26.05.2020 г. С оглед горното,
съдът намира, че искът за главница е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед- 19.08.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Като не е платил цената на
доставената услуга, потребителят се е поставил в положението на неизправна по
договора страна, поради което следва да понесе и задължението за плащане на
обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.06.2019г.
до 13.03.2020г., възлизащо общо в размер на 18.09 лева.
С оглед на този резултат и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски по делото, както следва: държавна такса- 75,00
лева, ССчЕ- 250 лева, СТЕ- 250 лева, юрисконсултско възнаграждение- 15 лв. /съобразно
чл.13, т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй
като само исковата молба е
изготвена от юрк./, или общо разноски в размер на 590 лева.
В унисон с т.12 от Тълкувателно
решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в заповедното
производство разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение общо в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане
в полза на „В.и к.” ЕАД- ***, против „А.Г.“ ООД, ЕИК ......., представлявано от
Й.Б., в размер на 230.63 лв., представляващи незаплатена
стойност на доставена, отведена и пречистена вода за обекти, находящи се в
с.Равда, ул. „С.“, 1, ........4, ет.5, ап.Д-5, по издадени фактури за периода от 27.05.2019 г. до
25.06.2020 г. с
отчетен период по фактурите от 15.09.2018 г. до 26.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 19.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 18.09
лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до 13.03.2020
г., за които вземания е била издадена заповед по чл.410 от ГПК № 312/21.08.2020
г. по ч.гр.д. № 673/2020 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА „А.Г.“ ООД, ЕИК .......,
представлявано от Й.Б., да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляващи разноски по заповедното производство, и сумата от 590 лв. /петстотин и деветдесет лева/,
представляващи разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: