№ 14174
гр. София, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110104010 по описа за 2022 година
намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от П.К.Б.
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** против К. М. М.,
ЕГН **********, с адрес *** за парично вземане по договор за паричен заем
№ 40004429312 от 04.06.2021 г., сключен между тях в размер на: 200 лева –
главница, договорна лихва в размер на 15,27 лева за периода от 01.07.2021 г.
до 01.10.2021 г., такса за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
132 лева, неплатени такси за събиране на вземането в размер на 30 лв., лихва
за забава върху главницата за периода от 02.07.2021 г. до 01.10.2021 г. в
размер на 14,73 лева, обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 г. до
26.01.2022 г. в размер на 11,22 лева и законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
На 04.06.2021 г., П.К.Б. ЕООД, като заемодател и К. М. М. като заемател
са сключили Договор № 40004429312 за предоставяне на заем на парична
сума. При сключване на договора заемателят е закупил пакет от
допълнителни услуги, както следва: разглеждане на искането му в кратки
срокове, възможност за отлагане на заплащане на вноски, намаляване размера
на месечните вноски, да променя датата на падежа и да получава
допълнителни средства. Тъй като заемателят не е изпълнил задължението си,
кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането в общ
размер от 30 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността
съдът следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която
се позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
1
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
От фактическите твърдения, изложени от П.К.Б. ЕООД в подаденото
заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен
договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
По отношение на претендираната сума за закупен допълнителен пакет
от услуги съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича
това вземане, директно противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според цитираната
разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито са всички
предвидени в пакета допълнителни услуги. Предвид твърденията на
заявителя съдът установява, че към момента на сключване на договора за
кредит претендираната сума за експресно разглеждане на заявлението за
кредит е била фиксирана по размер. Следователно тази сума не попада в
хипотезата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, противоречи на тази разпоредба и на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна.
По отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно
събиране на сумата по кредита съдът намира, че посочената договорна клауза,
от която произтича вземането за такса за разходи в размер на 30 лв. директно
противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърденията в заявлението сочат, че
уговорената предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено
забавата на длъжника. Според цитираната разпоредба, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Ето защо валидността на уговорката, от която
произтича вземането за такса за разходи, преценена с оглед на императивната
норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК, води до извод за нейната нищожност. Освен това
конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с
императивен характер. От изложеното в заявлението не се установява да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират
такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От
твърденията в заявлението не може да се направи несъмнен извод за такъв
характер на начислената такса, доколкото не се изброяват извършените
дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Както се
посочи по-горе, таксите и разноските са основани на забавата на длъжника,
която е последица от договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Поради всичко гореизложено настоящият състав счита, че клаузата на
договора – предмет на настоящото дело, на основание на която е начислена
такса за закупен пакет от допълнителни услуги, както и тази, на основание на
която са начислени разходи за извънсъдебно събиране на вземането, са
нищожни, не обвързват длъжника по този договор и не следва да бъдат
включени в заявената заповед за изпълнение. Що се отнася до останалите,
посочени в заявлението вземания, не са налице основания за отказ за
издаване на заповед за изпълнение и такава следва да се издаде.
Искането за присъждане на разноски не следва да се уважава в цялост.
Исканите разноски на основание чл. 26 НЗПП се явяват прекомерни спрямо
фактическата и правна сложност на делото и следва да се намалят до размер
от 50 лева.
2
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на П.К.Б. ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** против К. М. М., ЕГН **********, с адрес *** за
сумата от 132 лв. – такса за закупен пакет от допълнителни услуги, за сумата
от 30 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и за
търсени разноски по заповедното производство за сумата над 50 лева до 150
лева на основание чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3