О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 27.09.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 27 септември
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3866, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД гр.Стара Загора, против „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД – Пловдив.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като
взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към тях
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на
спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на: Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС; Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция
по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от
електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние по
партидата на ответника; Фактура № **********/31.07.2014г., ведно с платежно
нареждане от 06.08.2014г. и извлечение по сметка от 07.08.2014г.; Писмо изх. №
1784/23.10.2008г.; Инвентаризационен опис
за земя, сгради и съоръжения на ПС „Хидравлика"; Скица, Писмо с их.№ 91201/26.09.2008г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК неучастващите по делото юридически
лица „НЕК" ЕАД и „ЕСО" ЕАД да предоставят информация има ли между тях
и ищеца – «Водоснабдяване и канализация – Стара Загора» ЕООД, някакви отношения
по повод присъединяването на обект с ИТН 2008237, Извод Рила, гр. Казанлък към
съоръжения в подстанция 110/20 kV „Хидравлика" като представят
доказателства за това: да предоставят информация присъединен ли е Извод Рила,
гр. Казанлък към електропреносната мрежа, предоставен ли му е достъп, или е
предоставен на друго лице, до собствената на „НЕК" ЕАД или „ЕСО" ЕАД
мрежа в подстанция 110/20 kV „Хидравлика", както и кое длъжностно лице и
кога е извършило присъединяването към тези тази подстанция като представят
доказателства за това: Ако е налице договор между ищеца и „НЕК" ЕАД и
„ЕСО" ЕАД също да се задължат да го представят, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
задължението ще понесе последиците по разпоредбата на чл. 192, ал.3 ГПК.
Копие от молбата по чл. 192,
ал. 2 от ГПК на ответника с направеното искане да се връчи на третите
неучастващи по делото лица.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при
навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено
заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца
въпроси в исковата молба и на тези поставени от ответника в писмения отговор на
ответника.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищцовата и ответната страна
да заплатят депозит в размер на по 80 лв., в тридневен срок, от получаване на
съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от вещото лице инж. Димитър
Димитров, което след като се запознае с материалите по делото, да направи
справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи
осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в
което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати същия в
тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
УКАЗВА
на ищеца и на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на
определения депозит за вещите лица, съдът няма да даде ход на експертизите.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че е еднолично
дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст.ОС. Осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2008237- Извод Рила, гр. Казанлък, който обект е
присъединен към електропреносната система посредством Централна помпена станция
гр. Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел.
енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37,
вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Сочи, че на 06.08.2014г. ищецът заплатил на ответното дружество следните суми,
представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ №
2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, собственост на ищеца:
- за м. юли 2014г. е заплатена сума в размер на
168,80 лв. по фактура № **********/31.07.2014г., представляваща начислена от
ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа;
Изрично отбелязва, че по посочената по-горе фактура
ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента
ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/
26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се
разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и
цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото
на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Извод Рила -
гр. Казанлък, след който започва собствения на ищеца Електропровод „Хидравлика”
20 kV., чрез който се захранва Централна помпена станция „Казанлък”.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, ищецът отправял няколкократни
писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна
на мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на
изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството
ищец изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени
документи, за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция" /т.е.
за електропровод „Венеция”/;
-Извод „Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
След получаване на това писмо от страна на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и
Вик-Зимница, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво СН.
Сочи се в молбата, че „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на
Извод Рила - гр. Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД признава собствеността на ищеца върху процесния
обект бил и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да начисля такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца -
Извод Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп
до електропреносната мрежа, продължава да начислява от електроразпределителното
предприятие неоснователно.
Счита се за безспорно, че ищецът е собственик на
Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък, чрез
който се захранва Централна помпена станция „Казанлък".
Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
Ищецът твърди по-горе, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не е собственик на ел. разпределителната мрежа,
поради което той не му дължи заплащане на такса пренос, която към процесния
период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не начислява и съответно ищеца не
заплаща към ответника. Доказателство за това е и самата процесна фактура, в
която липсва начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.
Логично, освен, че ищецът не дължи такса пренос по
ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължи и такса
достъп до електроразпределителната мрежа.
Заплащането на такса за достъп до
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира ел. разпределителното
предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по
поддръжката и ремонта й, които са за негова сметка. Освен това то заплаща и
загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група,
монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие няма да генерира посочените по-горе разходи по
електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила. От изложеното
дотук безспорно се доказа, че ответникът няма основание да калкулира на ищеца
цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през извод Рила.
Дори и измервателната група да е монтирана на
страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът няма основание да калкулира на
ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение,
защото в електропровод „Хидравлика” и няма ел. разпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника.
Границата на собствеността са изводите на
електропровод „Хидравлика” в ЗРУ на подстанция „Хидравлика” на ниво средно
напрежение, но това не изключва факта, че ВиК не дължи цена за достъп на
ответника и същия я калкулира недобросъвестно.
Ответникът притежава лицензия, но не притежава
собствеността върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от
Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно измереното количество на
консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за
продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма
налага извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в
самата правна норма, това разрешение има и своето логическо обяснение в
спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство,
разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до
по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без
значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на
ищеца е извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед
разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване е
обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като
именно на нея се поставят и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27
от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради
обстоятелството, че в случая се касае за присъединяване на електропровод,
собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, границата на собственост следва да се определи
съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в
мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата
за търговско измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагат
извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят е присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа.
При това положение за дружеството ищец възниквал
правен интерес да предяви настоящия иск.
Ищецът моли, след като докаже основателността на
исковата си претенция, съдът да постанови решение, с което на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК
*********, сумата 168,80лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД
РИЛА - гр. Казанлък, с ИТ № 2008237, за периода 01.07.2014-31.07.2014 г„ ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски. Представя
банкова сметка *** -
BG96STSA9300002002601, Банка ДСК ЕАД.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез
пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни,
поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Счита, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумата
недължима.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е титуляр на
лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване
с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката)
на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г. в сила
от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012
г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия”, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане”.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с
кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е
процесното ИТН 2008237. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите
условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за
процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги, вкл. и услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", е
издало месечната фактура, представена с отговора на исковата молба, стойността
на част, от която съставлява исковата сума.
Действително ищецът е клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според § 1.
т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ...
през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ),
а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на
Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от КЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката. Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите на ищеца били присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД.
Присъединяването е извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване
на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба.
Твърди се, че доставената електрическата енергия,
вписани в процесната фактура е остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на КЕВР.
За първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влизли в сила нови цени, както следва:
-цена за достъп до електроразпределителната мрежа;
-цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа;
-цени на самата електрическа енергия по тарифни
зони, за стопански потребители и за битови потребители.
Т.е. „цена за мрежа” се разделя на два отделни
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос
на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа.
При така издаденото Решение №Ц-021/2б.0б.2008г. на
ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа става задължителна,
заплаща се от всички потребители, присъединени към електроразпределителната
мрежа и отразява всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършва
за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно
управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и
поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността
на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи
са включени в цената за пренос.
Цената за пренос през електроразпределителната
мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на
разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта им (Средно напрежение
или Ниско напрежение) и отразява всички разходи, които „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на
консумираните от потребителите количества електрическа енергия.
Самото разделяне на „цена мрежа” на два компонента,
а именно - „цена достъп” и „цена пренос”, е продиктувано от стремежа да се
приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните
разходи на мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и от Комисията за
енергийно и водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона за
енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията на КЕВР били задължителни, както за
енергийните предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение,
цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършва
за първи път са: по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански),
нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско)
и начина на измерване на електроенергията (с една, две или три скали).
По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т.
6 от Решението) разграничение няма - цената за достъп е относима към всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това са всички
потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско напрежение.
Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване,
собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е
релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Тя е дължима от всеки клиент на лицензионната
територия на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД. Такъв се явявал и ищеца.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на
„цена достъп” са дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покриват предоставяните към него
услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н.
Водещото е, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с електроенергия) е
мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, тъй като консумира в границите
на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което само
и единствено „Електроразпределение ЮГ” ЕАД има издадена лицензия. Т.е.
доставката на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа” не е била
прекъсвана. А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа" е обвързана оперативно и технологично с консумацията на
електроенергия.
Нещо повече - дори в обектите да не се извършва
консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те са
присъединени към електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент
да започнат да консумират електроенергия, то се приема, че услугата достъп им е
предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия
чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от 2008г. до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган е въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от вида на клиента
(небитов или битов). Такова е то и в решението на КЕВР, послужило за определяне
на цената за достъп, вписана в процесната фактура.
Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурира
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
ДКЕВР цени. В ал.З е посочено съдържанието на фактурите и от приложените към
делото фактури, издадени на ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на
ОУ.
Счита, че процесните суми са дължими на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, тъй като услугата достъп до
електоразпределитената мрежа е предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни,
мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им от КЕВР общи
условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД са лицензионно, финансово и юридически свързани
до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите условия и
на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката, по която
е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия”
(ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на поведение,
съобразно които те са задължени да оформят и своите търговско-лицензионни
отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните
клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и утвърждава правилото че:
- потребителите на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп,
други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител количество електрическа енергия.
Неначисляването на цена за достъп по сметките на
"Водоснабдяване и канализация” ЕООД ще има за правни последици формиране
на цена за достъп, равна на нула (с нулева стойност). Ефектът от това ще бъде
незаконосъобразно изключване на конкретния клиент, в случая ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, от адресатите на решенията, с които се
определят цени за достъп и пренос за клиенти, присъединени на ниво средно
напрежение. За постигане на подобни цели в Закона за енергетиката и АПК са
предвидени процедури, касаеща издаване на индивидуален административен акт, с
който се одобряват индивидуални цени на конкретен клиент - виж. Чл. 21, чл. 30
и следващите членове от раздел IV на Закона за енергетиката, каквито в случая
няма данни да са проведени.
Наред с изложеното счита, че потребителите на
електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно
напрежение, са клиенти на оператора на „електроразпределителна мрежа”,
лицензиран за съответната територия, независимо от правото на собственост на
съоръженията.
Счита, че в случая, за да се направи преценка за
това дали се дължи или не цена за достъп и пренос до електроразпределителната
мрежа, водещо е не правото на собственост на съоръженията, а това на какво ниво
на напрежение обектът на клиента е присъединен към мрежата, а безспорно
установено по делото е, че обектът на ищцовото дружество е присъединен на ниво
на напрежение 20 kV.
Следователно ключовият въпрос от значение за
правилното решаване на делото е въпросът към коя електрическа мрежа е
присъединен обектът на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - към
електроразпределителната мрежа на ЕР Юг или към електропреносната мрежа на ЕСО,
т. е. ищецът следва да посочи и събере доказателства за това, че е сключил
договор с друг мрежови оператор, каквито до настоящия момент не са ни известни.
В обобщение ответникът сочи:
Изложената фактическа и правна обстановка
обосновава неоснователността на възражението за недължимост на цена за
електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния
период.
Сумата по процесната фактура е основателно
начислена и дължими от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Ответникът моли, съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
При отхвърляне на предявения иск, моли да му бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
При уважаване на предявения иск - възразява срещу
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от еднократния,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Счита, че ако бъде претендирано възнаграждение в такъв размер
пред настоящата инстанция, то е прекомерно и моли да бъде намалено до минималния
размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД. При този фактически състав на
неоснователното обогатяване основанието не съществува при получаването на
престацията. Тежестта да се докаже
даването и получаването на сумата се носи от ищеца. Тежестта да се докаже
наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
УКАЗВА
на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду
си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и
чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 25.11.2019г. от 14.00ч., за която
дата да се призоват страните и вещите лица.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: