Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при
участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 371 по описа за 2019 година на Административен съд
– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на
искова молба рег.№ ДА-01-2317/24.07.2019год. по описа на ШАС, депозирана от ........с
........, със седалище и адрес ***, представлявано от управителя Н.Е.чрез
адв.В.К. от ШАК срещу Община ......., с която се претендира обезщетение за причинените имуществени вреди на стойност
1100.00лв., съставляващи заплатени от дружеството разноски, свързани с
процесуално представителство и защита от адвокат по повод обжалвано Наказателно постановление
№ 26 от 14.07.2015год. на Заместник Кмет на Община ......., отменено с влязло в
законна сила решение №14 от 12.02.2016год. на Районен съд-гр.Велики Преслав,
постановено по ВАНД №299/2015год. по описа на съда. В молбата се твърди, че пред
двете съдебни инстанции ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има
сключен Договор за правна защита и съдействие. Ищецът счита, че доколкото
процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, същия е претърпял
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения
незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди да му заплати сумата в размер на 1100.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и направените по настоящото
дело разноски.
Ответната страна- Община ......., редовно
призована, не изпраща представител, но е представен писмен отговор, в който се
изразява становище за признание на иска до сумата 1080лв., която се равнява на
минималния размер на адвокатските възнаграждения, като счита че не следва да се
присъждат разноски за настоящото съдебно производство, понеже не бил даден
повод за предявяване на претенциите.
Представителят на Окръжна
прокуратура град Шумен, в писмено становище посочва, че искът е основателен и
доказан по размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
С Решение №14/12.02.2016г. по ВАНД №299/2015
г. по описа на РС- Велики Преслав е отменено Наказателно постановление №26/14.07.2015г.
на Заместник Кмет на Община ......., обл.Шумен, с което на ищцовото дружество „Е.“ООД-с........,
*** била наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. на основание чл.38
ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за нарушение
на чл.38 ал.2 от ЗСПЗЗ. Въззивното решение било обжалвано пред ШАС. С Решение №141/03.05.2016г.
по КАНД №83/2016 г., ШАС потвърдил решението на РС-Велики Преслав.
Ищецът е обжалвал НП, като в тази
връзка е ползвал адвокатска защита и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство в образуваното пред Районен съд Велики Преслав съдебно
производство. От Договор за правна защита и съдействие серия Б №67384 от 21.07.2015г.,
приложен към делото на РС- Велики Преслав на стр.5 прието по настоящото дело, се
установява, че е договорено възнаграждение на адвокат Д.Д.в размер на 500.00
лв., което е изплатено изцяло в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна
защита по делото пред въззивната инстанция, като се е явил в проведените
съдебни заседания. Видно от Договор за правна защита и съдействие от кочан № 67620- Пълномощно от 10.03.2016г., стр.15 по КАНД №83/2016г. на ШАС, било уговорено възнаграждение в
размер на 600.00лв., за което е отбелязано, че
е платено за процесуално представителство по
касационно производство пред ШАС, като
видно от Протокола от проведеното садебно заседание, същото е било осъществено
от адв.К.. В приложените договори изрично е посочено по кое дело и пред кой съд
е упълномощен адвокатът да се яви, както и че договорът е сключен с точен
предмет и обем на представителна власт, както и че договорената сума е
изплатена изцяло в брой.
От така установеното
фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл.1
ал.1 и чл.2
ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е със седалище ***,
твърдяното увреждане е настъпило също в област Шумен, правното основание на
иска е чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е
предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища,
съгласно т.1 от диспозитива на ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на
ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с
надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна
пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана по
същество, исковата молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът намира, че
визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от Заместник
Кмет на Община ......., обл.Шумен, отменено с влязло в сила съдебно решение,
съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице
на ответника. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност
по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен
акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване, не дава основание
разпоредбата на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като
приложното ѝ поле се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на
иска като такъв по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа -
негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно, в случая е налице първата
материалноправна предпоставка- незаконосъобразен акт на държавен орган, при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, като
ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един акт е отменен. Същият
следва да бъде отменен по надлежния ред, в каквато хипотеза сме изправени в
настоящото производство.
Съдът намира, че са
налице и втората и третата предпоставки- вреда от този акт и пряка причинна
връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждащото действие. Несъмнено е, че ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното постановление,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна,
не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой
процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна
връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно
дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата следва да
уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал
средствата именно, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното
наказателно постановление. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен
именно в резултат на издаденото наказателно постановление и е обусловен от
него. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016
г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, поради което съдът приема, че искът за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан по
основание.
По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер
общо на 1100.00 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по ВАНД №299/2015 г. на Районен съд град Велики
Преслав и по КАНД № 83/2016г. по описа на ШАС, като от приложените договори за
правна и защита и съдействие се установява, договореното възнаграждение на
адвоката за всяка инстанция е изплатено изцяло в брой. Относно посочения
договорен и заплатен размер пред касационна инстанция, съгласно разпоредбата на
чл.8 ал.1 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата от 600лв. е над минималния размер за подобни дела, която
е 580лв., но в никакъв случай не е прекомерен. Съобразно цитираното ТР, съдът,
спазва принципа на справедливостта и съразмерността и следва да присъжда само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата- да е „обоснован и справедлив“, т.е да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. По тази причина категоричен е изводът, че цялата
сума и за заплатена адвокатска защита пред втора съдебна инстанция следва да
бъде възстановена на ищеца в цялост.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в
размер на 1100.00 лв. е основателен и доказан, поради което ответната страна Община
....... следва да бъде осъдена да заплати на ищеца ........сумата в размер на 1100.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В депозираната искова молба е направено и искане за разноски за сумата в
размер на 310.00 в., от която сума 10.00лв. внесена държавна такса и 300.00лв.
възнаграждение за един адвокат. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10
ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски общо в размер на
310.00лв., от които 10.00лв. заплатена държавна такса и 300.00лв. договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат, което е изплатено изцяло в брой,
съгласно договора за правна помощ от 14.06.2019г. Договореното и изплатено
възнаграждение е в минимума, предвиден в чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че ответната страна
не е станала причина за завеждане на делото, предвид факта, че от отмяната на
НП са изминали повече от три години и дори след момента на депозиране на исковата
молба в съда, липсва плащане на разноските, които не са били присъдени в
административно-наказателното производство.
Водим от горното, Шуменският административен съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община ......., гр........, ул.............“№119 ал.2,
представлявана от Кмата да заплати на ........с ........, със
седалище и адрес ***, представлявано от управителя Н.Е., сумата 1100.00 (хиляда и сто лева) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
отменено Наказателно постановление № 26/14.07.2015г. на Заместник Кмет на
Община ......., обл.Шумен.
ОСЪЖДА Община ....... да
заплати на ........с ........, със седалище и адрес ***, направените по настоящото
дело разноски в размер на 310.00 /триста
и десет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: