Р Е Ш Е Н И Е №
260359
гр.
Сливен, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 969 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2018
г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание
чл. 99 ЗЗД между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ клон България, по силата на който вземанията на
БНП Париба срещу ответника И.С.С., произтичащи от Договор за потребителски
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11846040 от 06.11.2015 г. били прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви
на дружеството - цесионер. С Договор за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД прехвърлила вземанията си по договора на
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Договорът за кредит съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Твърди се, че БНП Париба упълномощило „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, а последното от своя страна упълномощило
ищцовото дружество в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника
били изпратени уведомления на посочения адрес в договора за заем, но се върнали
в цялост.
Ищецът описва, че на 06.11.2015 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ клон България и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11846040, по силата на
който дружеството му предоставило кредит за закупуване на стоки/услуги в
размер, който се състои от цената на стоката - 1281,55 лева и застрахователна
премия 215,30 лв. Подписвайки Договора за кредит, кредитополучателят се
съгласил да заплати и такса ангажимент, поради което общият размер на кредита
бил 1784,25 лв., а с подписване на договора кредиторът заплатил цената на
стоката на упълномощения Търговски партньор на кредитора, което представлява
усвояването на кредита.
Съгласно договора кредитополучателят се е
задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на
287,31 лева, на 24 броя равни месечни погасителни вноски, в размер на 74,34 лева
всяка, като първата погасителна вноска била платима на 20.12.2015 г.
Ищецът твърди още, че ответникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем като сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 668,97 лв., с която били погасени, както следва: 561,24 лв. -
главница и 107,73 лв. - договорна лихва. Срокът на договора изтекъл на
20.11.2017 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
На ответника била начислена лихва за
забава в размер на 305,86 лв. за периода от 21.08.2016 г. до 05.12.2019 г.
На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за установено
на основание чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответникът му дължи сумата от 935,61 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11846040
от 06.11.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. и Договор за
цесия от 03.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. № 6753/2019 г. по описа на СлРС и сумата
от 179,58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2016
г. до 20.11.2017 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът му дължи сумата от 305,86 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.08.2016 г. до 05.12.2019 г.
Претендират се и направените в заповедното
производство, както и направените в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от особения представител на ответника, с който оспорва предявените установителни
искове като неоснователни. Твърди се нищожност на договора поради противоречие
с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, както и поради противоречие
с императивни разпоредби на ЗПК. Претендира се отхвърляне на исковете.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище,
с което моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда
особен представител - адвокат, който изразява становище за неоснователност на
исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-11846040 от 06.11.2015 г. с посочени страни
- кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучател И.С.С.,
съдържащ данни за предоставен на ответника кредит в размер на 1281,55 лв.,
представляващ стойността на закупен от ответника смартфон SAMSUNG GALAXY S6
EDGE 32 GB GOLD. В размера на кредита е
включена и сумата от 215,30 лв. - застрахователна премия по застраховка
„Сигурност на плащанията“. Наред с това кредитополучателят се е задължил да
заплати и сума в размер на 287,40 лв., представляваща такса ангажимент. В
договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит - ГПР 18,15 %, общият
размер на дължимата от кредитополучателя сума - 1784,25 лв., срок на договора в
месеци - 24 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 74,34 лв.
Установява се още от представените писмени
доказателства, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.09.2018
г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, кредиторът „БНП Париба“ прехвърлил вземанията си по
процесния договор за кредит на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД. Последното дружество от своя страна прехвърлило вземанията си
по договора за кредит на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор
за цесия от 03.05.2019 г.
Видно от представените пълномощни, първоначално „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕАД било упълномощено от цедента да
уведоми всички длъжници по всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.
А., клон България, възникнали по силата на сключени договори за кредит, за прехвърлянето
им на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД по силата на Договора
за цесия от 14.09.2018 г., а ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД също бил
упълномощен от цедента „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД да
уведоми всички длъжници по всички вземания на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД за прехвърлянето им на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на Договора за цесия от 03.05.2019 г.
Представени са уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратени до ответника, които не са му били връчени,
видно от приложените известия за доставяне и обратни разписки.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че ответникът е заплатил на ищцовото дружество сума в
размер на 715,72 лв., като остатъкът от задължението му по договора за кредит е
в общ размер на 1307,10 лв., в т. ч. главница - 900,93 лв., такса ангажимент - 167,60
лв. и лихва за забава върху просрочена главница - 238,57 лв.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
По
същество обаче, съдът намира за частично
основателен единствено предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 6753/2019 г. по описа на СлРС - 09.12.2019 г., до
окончателното й погасяване.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с две последователни цесии, за което са представени съответните
писмени доказателства, като цесиите са действителни. В чл. 23 от Договора за кредит
изрично е предвидена възможността кредиторът да прехвърли правата си по
договора на трето лице, без да е необходимо съгласието на длъжника, поради
което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Цедентът
е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово
име да информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то
му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването
да се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло
съображенията за действителност на цесията, изложени от пълномощника на
ищцовото дружество както в исковата молба, така и в писменото становище,
депозирано по делото. Няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо съобщаването на цесията на длъжника не е
елемент от фактическия състав на цесията. Касае се
за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на цесията, като уведомяването
на длъжника цели единствено да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може
да бъде изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Съдът намира обаче, че в
случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни
законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
От уговореното съдържание на
договора - общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е 1784,25 лв.,
срокът на договора в месеци - 24 (броя месечни плащания) с размер на месечното
плащане 74,34 лв., следва изводът, че в договора фигурира информация за
съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на
ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна
същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата
на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай, макар и да е представен в табличен вид погасителен план към договора,
то той съдържа информация единствено относно датата на падежа на месечните
вноски и техния общ размер, но липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви, други услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 74,34 лв., съставляваща размер
на месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора
е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и
на всяка една отделна погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор
за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и
12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на практика липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност
- нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ответникът следва да върне само чистата стойност
на кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
от него частично плащане.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по
кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба.
Неоснователни са и претенциите за заплащане на застрахователна
премия и такса ангажимент, включени в размера на претендираната главница, тъй
като клаузите от договора, касаещи задължението за заплащането им са нищожни.
Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Застрахователната клауза е
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Тя е сключена между БНП Париба и
ответника като дружеството - цедент на вземането няма качество на застраховател
или презастраховател, не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя Кардиф Животозастраховане Клон България и Кардиф Общо
застраховане Клон България, като по този договор правата и задълженията на
застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват
направо в патримониума на Кардиф Животозастраховане и Кардиф Общо застраховане
Клон България. Правата на БНП Париба, като трето правоимащо лице по договора за
застраховка, са ограничени само до възможността да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските
по премията. По делото не са представени доказателства за плащане на премията
от страна на БНП Париба в полза на застрахователя. Липсват данни дали БНП
Париба е обвързан с Кардиф Животозастраховане и Кардиф Общо застраховане Клон
България като застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане
забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания
към потребителите на застрахователни услуги.
Уговорената клауза за заплащане на такса
ангажимент също е нищожна, поради противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и с добрите нрави. Видно от съдържанието на чл. 1 от Договора за кредит,
таксата „ангажимент” се заплаща от кредитополучателя срещу задължението на
кредитора да фиксира лихвеният процент за срока на договора. Промяна в ГПР по
договора, едностранно от кредитора е възможна по реда на чл. 10, ал. 4 ЗПК и
при всички други случаи, уговарянето на такава възможност би била неравноправна
клауза. Уговарянето на заплащането на такса за изпълнение на едно законово и
договорно задължение от страна на кредитора съдът приема за нищожно, поради
което такава такса изначално не се дължи. Съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК, „Фиксиран
лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора
за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен
лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени
проценти за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през
които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент. В случая, съдът
приема, че фиксираният лихвен процент е уговорен в самия договор, за целия срок
на договора, поради което заплащането на такса от страна на кредитополучателя
за вече поето от страна на кредитора договорно задължение противоречи на
добрите нрави и води до нищожност на клаузата за заплащането й.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от
заключението на изготвената по делото експертиза се установи, че ответникът е
заплатил сумата от 715,72 лв., то предявеният иск с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, се явява основателен единствено
за незаплатената чиста стойност на кредита, представляваща разликата между
усвоената сума 1281,55 лв. и заплатената сума от 715,72 лв. или за сумата от 565,83 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11846040 от
06.11.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. и Договор за цесия от
03.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението - 09.12.2019 г., до окончателното й погасяване, като
съответно искът следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от
565,83 лв. до пълния претендиран размер от 935,61 лв., както следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и установителните искове за сумата от 179,58 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 20.08.2016 г. до 20.11.2017 г. и за сумата от 305,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.08.2016 г. до 05.12.2019
г.
Относно разноските:
При този изход на спора съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски производството,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 288,68 лв., от общо направени разноски
в размер на 725,00 лв., от които 28,42 лв. разноски за държавна такса и 75,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 6753/2019
г. по описа на РС - Сливен и 121,58 лв. - разноски за държавна такса, 200,00
лв. - депозит за особен представител, 200,00 лв. - депозит за експертиза и 100,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че И.С.С., ЕГН: **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 565,83 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11846040 от 06.11.2015 г., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.09.2018 г. и
Договор за цесия от 03.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 09.12.2019 г., до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 3887/10.12.2019 г. по ч. гр. д. № 6753/2019 г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 565,83
лв. /петстотин шестдесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ до пълния предявен размер от 935,61 лв. /деветстотин тридесет и пет лева и шестдесет и една
стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че И.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 179,58 лв. /сто седемдесет и девет лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2016 г. до
20.11.2017 г. и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 305,86 лв. /триста и
пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.08.2016 г. до 05.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3887/10.12.2019 г. по ч. гр. д. № 6753/2019 г. по описа на СлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, И.С.С., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 288,68 лв. /двеста
осемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
разноски в общ размер, направени в
производството по ч. гр. д. № 6753/2019 г. по описа на РС - Сливен и в настоящото
исково производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: