№ 20607
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110162345 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Р. П. срещу Н. ц. п. з. п. б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед №
234/26.08.2024 г.
Ищецът М. Р. П. твърди, че работи при ответника, считано от 2014 г. като редовен
докторант, а през 2017 г. след защита на дисертационен труд била назначена като биолог.
След проведен конкурс била назначена на академична длъжност „главен асистент“ в НРЛ
„Чревни инфекции, патогенни коки и дифтерия“ в отдел „Микробиология“ при ответника,
била също така национално координационно лице по салмонела и кантилобактер с над
петгодишен опит. На 26.08.2024 г. и била връчена заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ № 234, поради неизпълнение на задължението на
ищцата да пази доброто име на предприятието – чл.126, ал.1, т.9 , т.10 и т.11 от КТ, както и
чл.35, т.6 и т.7 от Правилника за вътрешен трудов ред на Н. ц. п. з. п. б. /НЦЗПБ/. Твърди, че
заповедта е бланкетна, тъй като не било описано действие или бездействие, извършено от
ищцата довело до уронване на доброто име и престижа на предприятието. От заповедта не
ставало ясно какво имущество на работодателя е не е съхранила или експлоатирала според
указанията му. Заповедта била бланкетна, тъй като не било посочено действието на ищцата
довело до нарушение на чл.126, ал.1, т.10 и т.11 от КТ. Разпоредбата на т.8 от чл.187 КТ
предвиждала три състава на нарушения, а т.10 на същия текст била бланкетна, поради което
приложението на материалния закон изисквало работодателят да посочи неизпълнение на
конкретно задължение, произтичащо от определен нормативен акт. Твърди, че заповедта е
издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, тъй
като според заповедта нарушенията били извършени на 27.05 и 06-07.06.2024 г., а заповедта
била издадена на 26.08.2024 г. Не било спазено изискването на чл.193 КТ да изслуша
работника преди да наложи наказанието. Били изискани обяснения в писмен вид, но за други
факти и обстоятелства, различни от издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. С оглед описаните в заповедта фактически обстоятелства, оспорва да е
предизвиквала конфликтни ситуации, довели до напрежение между курсистите и членовете
на групата, както и поведението и да е довело до влошено представяне на българската група
в практическо задание в края на обучението, до уронване на престижа и авторитета на
1
НЦЗПБ. Ищцата не била коментирала колежката си Г. пред другите участници от Чехия и
Финландия, оспорва презентацията на българския екип да е била влошена. Ето защо моли за
отмяна на заповед № 234/26.08.2024 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна. Претендира и разноски
по производството.
Ответникът Н. ц. п. з. п. б. оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че
между страните е налице трудово правоотношение. По същество оспорва предявения иск,
като твърди, че ищецът е извършил посочените нарушения на трудовата дисциплина, като
са били спазени законовите изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. Посочва,
че в периода 27.05 - 07.06.2024 г. ищцата участвала в обучение по геномна епидемиология
организирано от Европейския център по превенция и контрол на заболяванията в института
„Луи Пастьор“, Париж, Франция, където с поведението си предизвикала редица конфликтни
ситуации довели до напрежение между курсистите и членовете на групата, влошено
представяне на работната група и уронване на престижа на българската група и авторитета
на НЦЗПБ. Публична уронила авторитета на друг служител от отдела Епидемиология пред
останалите участници. С два доклада до работодателя другите участници в обучението Ж. Г.
и Й. Х. уведомили ответника относно трудности в междуличностните отношения в
българската група. В писмо от 01.07.2024 г. Т. Е. и А. Х. – експерти по Микробиология и
надзор в Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията описвали два
инцидента – първият относно начина на плащане на храната и вторият относно обучението
по време на груповите упражнения, в които тонът на М. не бил конструктивен. Когато и
била дадена възможност да защити своята позиция тя показала нарастваща
неудовлетвореност и отбранително поведение, продължило през целия ден и достигнало
кулминацията си при представянето на задачата. Всичко това било потвърдено и в писмо
изпратено по електронен път от проф. С. Б. от Националния референтен център за дифтерия,
Институт Пастьор. Сочи, че двумесечният срок за издаване на заповедта е бил удължен
поради ползване от ищцата на законоустановен отпуск от 12 работни дни. Със Заповед №
508/05.12.2022 г. на ищцата било наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за
извършено сходно нарушение на трудовата дисциплина. Ето защо счита процесната заповед
за законосъобразна, поради което моли за отхвърляне на иска.
Ищецът в открито съдебно заседание, чрез адв.Вълчева поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което процесната заповед да бъде отменена. Претендира
разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в открито съдебно заседание, чрез адв. В. заявява, че не поддържа
отговора на исковата молба. След постъпване на удостоверението от Министерството на
здравеопазването, видно от което, на датата на която, е подписана заповедта, директорът на
ответника е бил в отпуск, било предложено на ищцата сключване на споразумение за
покриване на разноските по делото и прекратяване на производството. Ответникът издал
Заповед № 275/06.10.2025 г. за отмяна на процесната заповед, която не била връчена на
ищцата, тъй като било в командировка, а после в болничен. Оттегля доказателствените си
искания.
Ищецът с молба вх. № 330910/10.10.2025 г. заявява, че поддържа иска въпреки, че със
Заповед № 275/06.10.2025 г. е заличено на основание чл.197, ал.1 КТ наложеното наказания.
Оспорва да е настъпило правното действие на втората заповед, като посочва, че
предпоставка за издаване на заповед за заличаване на наложено дисциплинарно наказание е
първата заповед за налагането му да е влязла в сила, какъвто не бил настоящият случай,
предвид съдебното оспорване на заповедта. Моли за постановяване на решение по
съществото на спора.
Ответникът с молба вх. № 334085/14.10.2025 г. посочва, че за наказанието
„предупреждение за уволнение“ е неприложима по аналогия разпоредбата на чл.344, ал.2 от
КТ, поради което за работодателят останала само възможността за заличаването му по реда
на чл.198 КТ. Не възразява срещу присъждането на разноски на ищцата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2,
във вр. с чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ във вр. чл. 188, т. 2 от КТ за
2
отмяна на заповед на работодателя, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение".
Искът е допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването и
поддържането му, въпреки издадената от работодателя Заповед № 275/06.10.2025 г. за
заличаване на наложеното й наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от КТ,
дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им, като
в чл. 198, ал. 1 от КТ е предвидена възможност работодателя да заличи наказанието и преди
изтичането на този срок. Съгласно чл. 197, ал. 1, изр. 2 от КТ, заличаването на
дисциплинарното наказание има действие занапред, следователно дисциплинарното
наказание не се заличава с обратна сила, както би било при отмяната му от съда като
незаконосъобразно, а остава в трудовото досие на работника или служителя като наказание
за периода от налагането му до заличаването му. Последицата от заличаването на
дисциплинарното наказание е това, че същото не може да бъде взето предвид при
извършваната от работодателя преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ при последващо
дисциплинарно нарушение или пък е пречка нарушението да бъде определено като
системно такова по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ / Решение No 267 от 17.03.2021 г. по гр. д. No
390/2020 г. на ВКС, IV г. о. /. Поради това с издаване на заповед от работодателя за
заличаване на дисциплинарното наказание не отпада правния интерес на работника или
служителя от обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание.
Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се последиците
на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. Заради обратното
действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след отмяната
на заповедта от работадателя, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и
укора на т.нар. "морално наказание", и за да се разреши повдигнатия спор за законността на
налагането му.
По делото не се спори и поради това е отделено за безспорно с доклада по делото, че
между страните е налице трудово правоотношение от 2014 г., по силата на което ищецът
заема длъжността на академична длъжност „главен асистент“ в НРЛ „Чревни инфекции,
патогенни коки и дифтерия“ в отдел „Микробиология“; както и че на 26.08.2024г. със
заповед на работодателя, а именно заповед № 234/26.08.2024 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, че в периода 27.05 -07.06.2024 г.
ищцата заедно с още двама нейни колеги, участвала в обучение по геномна епидемиология
организирано от Европейския център по превенция и контрол на заболяванията в института
„Луи Пастьор“, Париж, Франция.
По делото е прието писмо от Министерство на здравеопазването, от което се
установява, че на 26.08.2024 г. със Заповед № РД-14-2290/08.08.2024 г. на главен секретар на
Министерство на здравеопазването на проф. д-р И. С. Х. – директор на Н. ц. п. з. п. б. е
разрешено ползването на платен годишен отпуск.
По основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал.
1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното със Заповед № 234/26.08.2024 г. на проф. д-р
И. С. Х. – директор на Н. ц. п. з. п. б. на М. Р. П. наказание „предупреждение за уволнение“.
Твърденията в исковата молба за незаконност на оспорената заповед, в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, са свързани с това, че ищецът оспорва заповедта на формално основание, поради
изложени в исковата молба съображения, както и да е извършил от обективна и субективна
страна твърдените нарушения на трудовата дисциплина и при условията на евентуалност –
че наложеното наказание не е съответно.
Всички обстоятелства, разпределени в доказателствена тежест на ищеца са отделени
за безспорни с доклада по делото.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е имал конкретни задължения при
изпълнение на трудовите си функции, които е нарушил, съответно, че при издаването на
3
заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е
издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на дисциплинарното
производство, в установените от закона преклузивни срокове.
Неоснователни са възражения на ищцата по чл.192 КТ, че лицето издало процесната
заповед няма работодателска власт, тъй като заповедта е издадена по време на ползване на
платен годишен отпуск от проф. д-р И. С. Х. – директор на Н. ц. п. з. п. б.. Ползването на
платен годишен отпуск не го лишава автоматично от правомощията му като работодател —
отпускът е време за почивка, не правна пречка да упражнява функции, ако реши да го
направи. Поради изложеното, съдът счита, че се спазени изискванията на чл.192, ал.1 от КТ
по налагане на дисциплинарното наказание.
По отношение на останалите възражения и оспорването по същество на издадената
заповед, с оглед процесуалното поведение на ответника, който не поддържа подадения по
делото отговор на искова молба и оттегля доказателствените си искания, съдът счита
процесната заповед за незаконосъобразна, тъй като описаната в нея фактическа обстановка
не е доказана в производството по оспорването и, поради което предявеният иск по чл. 357,
ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Ето защо, съдът намира, че по делото не се установява при условията на пълно и
главно доказване от ответника, че ищцата е осъществила от обективна и субективна страна
съставите на дисциплинарните нарушения, за които и е наложено наказание
„предупреждение за уволнение“. При това положение не следва да се преценява до колко,
посочените в обжалваната заповед нарушения, съставляват нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищцата.
Предвид изложеното дисциплинарното наказание следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ, предявен
от М. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А.“ № 1, ет. 4, срещу Н. ц. п.
з. п. б., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. С.“ N 26, Заповед
№ 234/26.08.2024 г. на директора на Н. ц. п. з. п. б., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА Н. ц. п. з. п. б., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. С.“ N 26, да заплати на М. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.
А.“ № 1, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Н. ц. п. з. п. б., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. С.“ N 26, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 80
лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
4
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5