Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 317
29.06.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор: Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева исково административно дело №1279 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Р.М.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв. З.Г., против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес гр.С., бул.„М.“ №**.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 950 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №246/2017 г. по описа на Районен съд – Димитровград, по което с Решение №10/05.01.2018 г. е било потвърдено Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, и по КАНД №274/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, по което с Решение №653/03.08.2018 г. е било отменено решението на районния съд, както и потвърденото с него наказателно постановление. С исковата молба се претендира и лихва на забава в размер на 122.58 лв., считано от датата на отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление – 03.08.2018 г., до датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2019 г., както и законната лихва върху сумата от 950 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2019 г., до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски по настоящото дело.
Ответникът по иска, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, не изразява становище по исковата молба
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за основателна и доказана, поради което предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление (НП) №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, издадено въз основа на АУАН №5464/03.04.2017 г., на ищеца Р.М.Х., за извършено на 03.04.2017 г. административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗП е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Наказателното постановление е било оспорено
от ищеца пред Районен съд – Димитровград, където е било образувано АНД
№246/2017 г. по описа на съда, по което с Решение №10/05.01.2018 г. съдът е
потвърдил НП №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София. Настоящият ищец подал касационна жалба против постановеното от районния съд
решение пред Административен съд – Хасково, който с Решение №653 от 03.08.2018
г., постановено по КАНД №274 по описа на съда за
Видно от доказателствата, съдържащи се в АНД №246/2017 г. и КАНД №274/2018 г. (приложени по настоящото в оригинал), в производствата пред Районен съд – Димитровград и Административен съд – Хасково Р.М.Х. е бил представляван от адвокат З.Г., която е изготвила писмена защита по делото пред РС и се е явила на всички четири открити съдебни заседания на 04.07.2017 г., 08.08.2017 г., 06.10.2017 г. и 17.11.2017 г., като е изготвила и касационна жалба, писмено становище, молби по хода на делото и се е явила в открито съдебно заседание по касационното дело пред Административен съд – Хасково.
За да представлява Р.М.Х. в производството по АНД №246/2017 г. пред Районен съд – Димитровград адвокат З.Г. *** е била надлежно упълномощена, което е видно от подписаното от Р.М.Х. пълномощно от 28.06.2017 г., приложено в оригинал на лист 34 (гръб) от АНД №246/2017 г., както и с пълномощно от 05.10.2017 г. (л.65). За защита в производството против НП №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“– София, Р.М.Х. сключил с адвокат З.Г. три договора за правна защита и съдействие: от 28.06.2017 г. (л.34) за възнаграждение на стойност 300 лева, платени в брой, с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в явяване, процесуално представителство, защита и съдействие по АНД №246 по описа на РС – Димитровград, като извършва всички съдопроизводствени действия пред РС – гр.Димитровград, вкл. получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като изрично има и правата по чл.34, ал.2 и 3 от ГПК – сключване на спогодба, като бъде и мой съдебен адресат“; от 05.10.2017 г. (л.66) за възнаграждение на стойност 150 лева, платени в брой, с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в явяване, процесуално представителство, защита и съдействие в повече от две съдебни заседания, съгласно чл.7, ал.8 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по НАХД №246/2017 г. по описа на РС – Димитровград, а именно – в трето съдебно заседание, насрочено за 06.10.2017 г.“ и от 16.11.2017 г. (л.80) за възнаграждение на стойност 150 лева, платено в брой, с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в явяване, процесуално представителство, защита и съдействие в повече от две съдебни заседания, съгласно чл.7, ал.8 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по НАХД №246/2017 г. по описа на РС – Димитровград, а именно – в четвърто съдебно заседание, насрочено за 17.11.2017 г. Общата сума на възнагражденията по договорите за правна защита и съдействие пред районния съд е 600 лева.
Адвокат З.Г. е
била надлежно упълномощен да представлява Р.М.Х. и по КАНД №274 по описа за
На 03.08.2018 г. Административен съд – Хасково е постановил окончателното Решение №653 по КАНД №274/2018 г., с което отменя Решение №10/05.01.2018 г. по АНД №246/2017 г. на Районен съд – Димитровград и отменя Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая, от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, което е отменено с постановеното по КАНД №274/2018 г. Решение №653/03.08.2018 г. на Административен съд – Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, която е юридическо лице, видно от чл.21, ал.2 от Закона за пътищата и чл.2, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Последната е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Неподлежащото на обжалване Решение №653/03.08.2018 г., постановено по КАНД №274/2018 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 950 лева, съставляващи заплатените от ищеца суми за правна защита и съдействие по АНД №246/2017 г. на РС – Димитровград и по КАНД №274/2018 г. на АдмС – Хасково, съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на тези суми от страна на ищеца Р.М.Х. на адвокат З.Г.. Представените по делото договори за правна защита и съдействие от 28.06.2017 г., 05.10.2017 г., 16.11.2017 г. и №00780631/2018 г. от 20.03.2018 г., са с предмет, касаещ оспорването на Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. По делото са представени и пълномощни, с които Р.М.Х. упълномощава адв.З.Г. да го представлява по НАХД №246 по описа на РС – Димитровград за 2017 г. и по КАНД 274 по описа на АдмС – Хасково за 2018 г., поради което съдът приема, че договарянето и заплащането на сумата касае точно тези дела, образувани по повод отмененото Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г.
По отношение на така заплатените суми следва да се има предвид, че до влизането в сила на новите ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.63 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, се явяват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Предявеният иск е доказан и по размер.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 950 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно със съдебно решение Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.
Ищецът е направил искане и за присъждане на лихва на забава, считано от датата на отмяна на незаконосъобразното Наказателно постановление – 03.08.2018 г., до датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2019 г., както и законната лихва върху сумата от 950 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание §1 от ЗР на същия нормативен акт, се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение.
Тъй като искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума. В тази връзка следва да се съобрази изразеното в т.4 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004 г., ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. (В този смисъл Решение №7467 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм.дело №38/2018 г., III о., Решение №7657 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм.дело №305/2019 г., III о. и др.)
Законната лихва в случая е дължима върху главницата от 03.08.2018 г. – датата на постановяване на Решение №653 по КАНД №274/2018 г. на Административен съд – Хасково, съответно датата, на която с окончателен съдебен акт е отменено Наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата, до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, в
общ размер на 460 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 450 лева –
заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и
съдействие №00780700/2019 от 27.06.2019 г.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес гр.С., бул.„М.“ №**, да заплати на Р.М.Х., ЕГН **********,***, сума в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №4480/20.04.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес гр.С., бул.„М.“ №**, да заплати на Р.М.Х., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: