№ 538
гр. В., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело
**0221420102789 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Т.И.“ ЕООД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № **, против Л. Х. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. К., ул. „С.“ ** и настоящ адрес: гр. В., ул. „С.З.“ **, И. Н.
Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“
№ 128, вх. Б, ет. 4, ап. 27, и Т. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В.,
ж.к. „Д.“ **.
В исковата молба се твърди, че през 2018 г. „Т.И.“ ЕООД закупило от П.Й.а Ф.
следния недвижим имот: новообразуван имот № 503.44 по плана на новообразуваните
имоти на местност „Д.В.“, с. В., код по ЕКАТТЕ **, Община В., одобрен със Заповед № 11
от 10.01.2005 г. но областния управител на Област В., с площ от 927 кв.м, вид на
територията: селско стопанство, НТП Параграф 4, категория на имота: V /пета/, с адрес:
местност „В.л.“, при съседи на имота: **.503.46 – Параграф 4, **.503.43 – Параграф 4,
**.503.42 – Параграф 4, земеделски земи, **.503.45 – Параграф 4. Договорът за покупко-
продажба бил обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с №
61, том III, рег. № 3363, нот. дело № 383 от 2018 г., вписан в Служба по вписванията с вх.
рег. № 5521 от 11.09.2018 г.; дв. вх. рег. № 5509, акт № 90, том 15, дело **605. Имотът бил
закупен ведно с всички вещи, находящи се в него, макар това да не било изрично описано в
нотариалния акт. Между страните нямало никакви други уговорки – писмени или устни,
относно имота и находящите се в него вещи. Посочва се, че през м. юни 2020 г. служител на
ищцовото дружество – Г.В. Х., бил изпратен в имота, за да премести съществуваща мрежа в
друг имот, собственост на дружеството. При посещението си той видял там група хора –
ответниците Л. К. – кмет на с. К., заедно с И. Н. Н. и брат му Т. Н. Н.. Г. Х. видял,
пристигайки на мястото, че намиращият се в имота фургон бил натоварен на камион, а с
лебедки били теглени двата метални портала. Г. Х. предупредил ответниците, че имотът е
частна собственост, но те го изгонили и продължили дейността си. Поддържа се, че на
30.07.2020 г. управителят на дружеството посетил лично гореописания имот и се уверил, че
в имота е влизано без разрешение и право на това. Твърди се, че в имота имало нанесени
щети и липси на стойност над 2 000,00 лв./две хиляди лева/, а именно: отрязани овощни
1
дървета /2 бр. кайсия и 3 бр. череша/ и унищожен асмалък, представляващ метална
конструкция и бетонови колове /около 20 метра на 2 реда/ на обща стойност 700,00 лв.;
липсвали 2 бр. портали (метални) на обща стойност 1 400,00 лв.; липсвали 3 броя
зайчарници на обща стойност 210,00 лв. и липсвал намиращият се в имота фургон на
стойност 500,00 лв. Поддържа се, че тримата ответници съвместно извършили следните
действия: неправомерно и без разрешение влезли в имота на ищеца, включително с
тежкотоварно превозно средство – камион и кран; отсекли 5 бр. овошки, като всеки от тях
участвал в дейността по отсичането им; унищожили и нарязали конструкцията за асмалъка,
като всеки от тях участвал в дейността по разглобяването й; вдигнали, пренесли и
натоварили в камион 3 бр. зайчарници; издърпали с лебедка и натоварили на камион 2 бр.
метални портали, като действията били извършени от И. и Т. Н.и под надзора и
ръководството на Л. Х.; натоварили фургона на камион; след натоварването на вещите на
камион, същите били изнесени от имота и откарани в неизвестна посока. Сочи се, че във
връзка с неправомерното влизане в имота и изчезналите от него вещи била подадена жалба
в РП – В.. В хода на проверката било установено, че вещите действително са изнесени от
имота от ответниците, но според прокуратурата не било налице престъпление, тъй като по
формални причини не бил изпълнен съставът на престъпленията кражба и/или
самоуправство. Изтъква се, че при сключването на договора за продажба на недвижимият
имот не било уговорено вещите в имота да бъдат изнасяни и/или собствеността върху тях да
остане за продавача. Поддържа се, че всичко, което е било част от имота, като овощни
дървета, асмалъци, портали, фургон и зайчарници, е станало собственост на собственика на
имота по силата на приращението. Сочи се, че в момента не е известно къде са изнесените
от имота вещи и в какво състояние са.
Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците
солидарно да заплатят на ищеца следните суми: 700,00 лв. – стойността на отрязани овощни
дървета и асмалъци; 1 400,00 лв. – стойността на 2 бр. портали (метални); 210,00 лв. –
стойността на 3 броя зайчарници и 500,00 лв. – стойността на намиращия се в имота
фургон, ведно със законната лихва върху сумата от 2 810,00 лв. от датата на подаване на
исковата молба до изплащането й. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. Х. К. е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че изложените в исковата молба
твърдения не отговарят на обективната истина. Поддържа се, че от представения по делото
нотариален акт е видно, че ищцовото дружество е закупило през 2018 г. от П.Й.а Ф.
недвижим имот, без каквито и да било подобрения, постройки и движими вещи. Изтъква се,
че ищецът сам признава, че между страните не са налице никакви други уговорки – писмени
или устни, относно имота и изходящите се в него вещи, като предмет на договора за
продажба е единствено земята. Посочва се, че ответникът К. бил в много добри приятелски
отношения с П. Ф., докато тя била жива. Твърди се, че П. Ф. лично му е споделяла, че ще
опита да продаде движимите вещи в имота си, но ако не успее, ще му подари всичко, за да
не го разграбят чужди хора. Посочва се, че тя му е казвала, че Г. Х., с когото тя е договаряла
продажбата на имота си, изрично й е заявил, че не желае да закупи тези вещи и иска имотът
да е изчистен, за да може да се ползва по предназначение. Поддържа се, че когато П. Ф.
узнала, че имотът се чисти от Г. и още двама работници, се срещнали с нея и сина й в имота,
огледали го и тя му казала какво да вземе. Тя му предложила още много неща, извън
изброените в исковата молба, но той нямал какво да ги прави и се разбрали ответникът да
вземе всичко, което може да му служи по някакъв начин или има на кого да го даде. Същото
му казала и за фургона, който бил собственост на неговата майка, която и го била дала
преди години, тъй като не го ползвала. П. Ф. му казала още да вземе оградната мрежа и
металните и циментови колове, но Г. прибрал същите, въпреки изричното несъгласие с това
от нейна страна. Твърди се, че ответникът К. не е отрязвал никакви дървета от имота, като
същите били премахнати от Г. Х.. Твърди се, че ответникът не е нанесъл каквито и да било
2
вреди на ищцовото дружество, както и че вещите не са собственост на това дружество.
По тези съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника И. Н. Н. също е постъпил писмен отговор, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че за
ищцовото дружество не е налице правен интерес от предявяване на иск срещу посочените
ответници, тъй като между тях не съществуват каквито и да било правоотношения с оглед
описаната фактическа обстановка. Сочи се, че се твърдят уговорки с трето лице – П. Ф.,
продавач на закупен от ищцовото дружество имот, което не е страна по делото. Навеждат се
доводи, че твърденията в исковата молба са несъстоятелни и не отговарят на
действителното фактическо положение, като по отношение на неправомерното навлизане в
имота е налице произнасяне на прокуратурата. Твърди се, че действително дружеството
ищец „Т.И.” ЕООД е закупило през 2018 г. от П.Й.а Ф. недвижим имот, като сделката била
обективирана в представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот. Изтъква се, че в самата искова молба е посочено, че между страните не са налице
никакви други уговорки – писмени или устни, относно имота и находящите се в него вещи.
Поддържа се, че от представения нотариален акт е видно, че предмет на сделката е имот без
подобрения, постройки и т.н. Твърди се, че всички вещи на продавача, различни от земята,
предмет на продажба, са лична собственост на последния и именно той взема решение как
да се разпорежда с тях. Посочва се, че са несъстоятелни твърденията в иска за нанесени
щети в имота, доколкото описаните вещи не са собственост на ищеца, за да търпи той вреди.
Поддържа се, че от исковата молба не става ясно, доколкото се сочат трима ответници,
какви са претенциите по отношение на всеки един от тях, респ. какви вреди е нанесъл всеки
един от тях, с кои негови действия и в какъв размер. Поддържа се, че в хода на
разследването по пр.пр. 1521/2020 г. било установено, че П. Ф. не е продавала описаните
вещи на ищцовото дружество, а тя самата е търсила други хора, на които да ги продаде, тъй
като Г. Х., действащ от името на дружеството, е казал, че имотът трябва да е чист и
освободен от вещи, тъй като ще влизат машини. Ф. предлагала на Х. да му продаде
зайчарниците, но последният отказал. Тя го предупредила, че ще продаде същите, както и
портала, фургона и металните конструкции, като изрично заявила, че ще ползва и портала,
тъй като възнамерявала да си купува друг имот. Едва към момента на сделката Ф. видяла Б.,
като през цялото време Ф. мислела, че продава имота на Г.. Твърди се, че първият ответник
Л. К. бил в много добри отношения с П. Ф., тъй като неговата майка К.Н.П. и Ф. били
дългогодишни и най-близки приятелки. Сочи се, че на ответника е известно от Л., че П. Ф.
споделила на Л. и майка му, с която общували ежедневно, че ще продава поземления си
имот, както и че ще опита да продаде част от вещите, тъй като Г. Х., който същата смятала
за купувач на имота, отказвал да ги закупи. След като не намерила желаещи да закупят
намиращите се в имота вещи, които били в много лошо състояние, предложила на Л. да
вземе всичко, което пожелае и може да ползва. Намиращият се в имота фургон бил лична
собственост на майката на Л., която преди години го дала на П. да го ползва. П. Ф. имала
уговорка с Л. да вземе и оградата и коловете. Въпреки това, Г. Х., на когото било известно за
уговорките между П. Ф. и Л., взел оградната мрежа и коловете, а също така отрязал
овощните дръвчета и огромен орех.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират
се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 61, т. III, рег. № **, вписан в СВ – В. вх. рег. № 5521/11.09.2018 г., се
установява, че ищцовото дружество чрез договор за покупко-продажба е придобило от П.Й.а
Ф. собствеността върху следния недвижим имот: новобразуван имот № 503.44 по плана на
новообразуваните имоти на местност „Д.В.“, с. В., код по ЕКАТТЕ **, община В., одобрен
3
със Заповед № 11 от 10.01.2005 г. на областния управител на област В., с площ от 927 кв.м.,
вид на територията: селско стопанство, НТП Параграф 4, категория на имота: V, адрес –
местност В.л., при съседи на имота: **.503.46 – Параграф 4, **.503.43 – Параграф 4,
**.503.42 – Параграф 4, земеделски земи, **.503.45 – Параграф 4.
Представен по делото е сигнал с вх. № 1521/30.07.2020 г., подаден до РП – В. от
Е.Я.Б. – управител на „Т.И.“ ЕООД, в който е посочено, че преди около месец Е.Б.
изпратила Г.В. Х. в горепосочения недвижим имот, за да премести съществуваща мрежа в
друг имот, като при посещението си той видял там група хора – Л. К., И. Н. Н. и Т. Н. Н.,
като при пристигането на Г. Х. на място намиращият се в имота фургон бил натоварен на
камион, а с лебедки били теглени два метални портала. Отразено е в сигнала, че на
30.07.2020 г. Е.Б. посетила лично имота и се уверила, че в имота е влизано без разрешение,
като били нанесени щети и липси на стойност над 2 000,00 лв., а именно: отрязани овощни
дървета и асмалъци, всички метални елементи, които били в наличност в двора, били
изнесени, в това число и два входни портала, липсвали 2-3 броя метални зайчарници;
фургонът бил преместен в местността „Р.“.
Приети като доказателства по делото са Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 29.01.2021 г. на прокурор при РП – В., с което е отказано
образуването на досъдебно производство по пр. пр. № 1521/2020 г. по описа на РП – В., №
179500-6121/20 г. по описа на РУ – В., както и Постановление от 01.04.2021 г. на прокурор
при О.П. – В., с което постановлението на прокурор при РП – В. е потвърдено. В двете
постановления са изложени мотиви, че по преписката не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 194 НК или чл. 323 НК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
Разпитан като свидетел е Г.В. Х., от показанията на който се установява, че същият
през 2020 г. е бил действащ кмет на с. В. и знае, че от имот, собственост на ищцовото
дружество, са изнасяни вещи. През лятото на 2020 г. собствениците на фирмата го помолили
да намери хора, които да преместят съществуваща ограда от имота на друго тяхно място.
Свидетелят намерил две момчета, които да преместят оградата, и ги закарал на мястото, като
те свалили оградата. Когато сваляли мрежата, всички вещи, за които се водело делото, били
в имота.На другия ден отишъл отново с тях и тогава видял на мястото ответниците, които
обирали всичко останало. Заварил Л. и И. в имота и още няколко човека, които били с тях.
Момчетата, които били с тях, режели асмалъците в имота и чупели овощните дръвчета.
Железните портали от имота били натоварени на камиона от ответниците. Видял, че с
камион товарели фургон, който стоял в имота. Свидетелят им казал, че имотът е частна
собственост и не е редно да правят това и да са там. Вечерта свидетелят разказал по
телефона на собственика на имота какво се е случило. Според свидетеля имотът се намира в
така наречения „параграф 4“ на лозята, като е даван на много собственици за лично
ползване. В последните десетилетия тези лозя били запустели и в цялата местност били
останали двама-трима собственици, които да ги ползват. Свидетелят посочва, че когато
ищцовото дружество изкупувало тези имоти, ползвали него като връзка със собствениците
за съдействие. Когато запознал собствениците с баба П. – предишен собственик на имота, тя
казала, че си идва на лозе, почива си събота и неделя, но предвид напредналата й възраст,
когато реши да го продаде, ще се обади на хората. Твърди, че П. казала, че няма да продаде
имота на цената, на която го изкупуват, защото има подобрения, които е правила. Веднъж П.
се обадила на свидетеля и му казала, че няма сили да се занимава с това място, като го
помолила да каже на хората, че иска да го продаде. Свидетелят се свързал с хората и тя
продала имота. След продажбата свидетелят не е виждал П. в имота. Твърди, че цената на
имота била съобразена с вещите, които се намирали в него, въпреки че не било записано в
нотариалния акт, като тази информация му дал управителят на ищцовото дружество.
Сделката била две-три години преди процесния случай, като мястото си стояло така и не
било обработвано от друг. Свидетелят посочва, че се обадил на П. в деня, когато заварил
4
момчетата в двора. Казал й за случващото се и тя му отговорила, че има уговорка за
фургона, като срещу него се е разбрала с Л. той да й намери място в с. К., а за другите вещи
не разговаряли.
Разпитана като свидетел е и К.Н.П., от показанията на която се установява, че
предишен собственик на процесния имот била П. Ф.. Тя се разболяла и продала имота на
някаква фирма, за която „отговарял Г.“. Ц. Ф. – дъщерята на П. Ф., продала земята.
Свидетелката твърди, че единствено земята била продадена. Посочва, че П. си работела
земята, даже и след като я продала пак ходела да работи. Земята била продадена, защото П.
чувствала, че вече не може да работи. Имали уговорка с новия собственик тя да ходи и да си
работи земята, докато стане време да я изчистят. Имали също уговорка вещите на П. да
стоят в имота. В двора имало фургон, собственост на свидетелката. Купила го отдавна през
80-те или 90-те години. Фургонът бил като стая, в която можело да се сложат мебели. П. го
ползвала, сложила легла и маса вътре. Свидетелката също ползвала фургона, с П. били
семейни приятели. Свидетелката посочва, че този фургон стоял в двора докато Г. премахнал
мрежата на оградата и махнал циментовите колци. Това се случило през 2022 г. П. казала на
Л. да вземе каквото му харесва от двора. На следващия ден И., Л. и Т. отишли да вземат
фургона от двора. Изкарали фургона извън двора и го оставили на една поляна, не можели
да го придвижат повече и сега фургонът се намирал на поляната. Свидетелката не
присъствала на изнасянето, като П. й разказала какво се е случило. В имота имало овощни
дръвчета – ябълки, сливи, орех, като свидетелката твърди, че Г. ги изрязал, което разбрала
от един човек от с. В..
От разпита на свидетеля К.С.Ф. се установява, че същият е син на П. Ф.. Свидетелят
посочва, че известно време след продажбата на имота майка му го помолила да отиде и да
изчисти двора и да изнесе всички вещи. Той й предложил да ги даде на Л., защото на него не
му се занимавало с изнасянето им. Вещите трябвало да се изнесат, защото от фирмата били
казали да се изчисти парцела, тъй като ще се сади нещо. Свидетелят твърди, че майка му
ходела в имота и след продажбата да сади, да чисти, като това било договорено с купувача и
той нямал против. Трябвало да се махнат фургонът и принадлежностите от двора. В имота
имало и овощни дръвчета, но свидетелят не знае какво се е случило с тях. Посочва, че майка
му му се обадила, че някой й се обадил, че в лозето е била свалена оградата и тя се
притеснила за вещите, които били вътре. Свидетелят я закарал на лозето, Л. бил там и се
разбрали да взима каквото иска, само и само да се изчисти, за да не се притеснява майката на
свидетеля. Свидетелят не знае какво се е случило впоследствие. Твърди, че майка му
продала само парцела, като уговорката с новия собственик била тя да си събере движимите
вещи от имота, тъй като щели да се садят масиви.
От разпита на свидетеля Г.А.Г. се установява, че през лятото на 2020 г. същият бил
помолен от кмета на с. К. – Л., да му свърши услуга – да изкарат фургон от един имот,
защото трябвало да се почисти имотът. Изтеглили фургона на около 200 м. от двора, като
имало два стари зайчарника, които натоварили закарали в Л.. Имотът нямал огради, бил
разграден. В имота имало овощни дръвчета. Л. обяснил на свидетеля, че вещите в имота са
на неговата леля и двамата имали уговорка да се почисти имотът. Изтеглянето било
извършено от свидетеля, И. и Л.. В имота в този момент нямало метални портали. Фургонът
бил изтеглен и оставен на поляната.
По делото е изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която се установява, че стойността на изнесените от имота вещи, овощни дървета и
асмалъци, зайчарници, портали и фургон е както следва: стойността на овощните дървета
като дърва за огрев е 19,00 лв., а като посадъчен материал е 28,00 лв.; стойността на
асмалъка е 61,00 лв.; стойността на порталите, годни за употреба, е 1 100,00 лв., а като скрап
е 121,80 лв.; стойността на зайчарниците, годни за употреба, е 145,00 лв., а негодни за
употреба – 16,60 лв.; стойността на фургона е 1 200,00 лв. Според експертизата стойността
на изнесените от имота вещи, овощни дървета и асмалъци, зайчарници, портали и фургон,
5
годни за употреба /с изключение на асмалъка, който е негоден за употреба/ е 2 534,00 лв., а
стойността на изнесените от имота вещи, овощни дървета и асмалъци, зайчарници, портали
и фургон, негодни за употреба /с изключение на фургона/ е 1 418,40 лв. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че от всички вещи е видял само фургона, който се намирал на 300 м.
от мястото, а другите вещи ги нямало, като на мястото има само следи, че е имало асмалък.
В имота имало две-три цъфнали дръвчета, като за вида на овощните дръвчета експертът се е
ориентирал по диаметъра на орязаните дънери.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 2 810,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – стойността на унищожени и липсващи вещи от имот,
собственост на ищеца, вследствие на противоправно поведение на ответниците, а именно
стойността на: отрязани овощни дървета /2 бр. кайсия и 3 бр. череша/ и унищожен асмалък,
представляващ метална конструкция и бетонови колове /около 20 метра на 2 реда/ на обща
стойност 700,00 лв.; липсващи 2 бр. портали (метални) на обща стойност 1 400,00 лв.;
липсващи 3 броя зайчарници на обща стойност 210,00 лв. и липсващ фургон на стойност
500,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 08.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1/
деяние /действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ имуществени вреди /неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения/; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
обективните елементи от състава на деликта, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от
страна на ответниците.
При съвкупния анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че по делото не бяха доказани твърдените от ищеца противоправни действия
на ответниците. В исковата молба се твърди, че тримата ответници съвместно са извършили
следните действия: неправомерно и без разрешение са влезли в имота на ищеца,
включително с тежкотоварно превозно средство – камион и кран; отсекли са 5 бр. овошки,
като всеки от тях е участвал в дейността по отсичането им; унищожили са и са нарязали
конструкцията за асмалъка, като всеки от тях е участвал в дейността по разглобяването й;
вдигнали са, пренесли са и са натоварили в камион 3 бр. зайчарници; издърпали са с лебедка
и са натоварили на камион 2 бр. метални портали, като действията са били извършени от И.
и Т. Н.и под надзора и ръководството на Л. Х.; натоварили са фургона на камион; след
натоварването на вещите на камион, същите са били изнесени от имота и откарани в
неизвестна посока.
От показанията на свидетелите Г. Х. и Г.Г. съдът приема за установено, че през
6
лятото на 2020 г. ответниците Л. К. и И. Н. са влезли в описания в исковата молба имот,
който е бил разграден, като с помощта на камион са изтеглили извън имота намиращия се
преди това в него фургон. Свидетелят Г. посочва, че на същия ден от имота били изнесени
два стари зайчарника, които били натоварени и закарани в Л., както и че фургонът бил
преместен на 200 м. от двора, като бил оставен на поляната. Свидетел Х. твърди, че е
възприел, че железни портали са били натоварени на камиона от Л. и И.. Съдът кредитира
свидетелските показания в тази им част, като еднопосочни и намиращи опора в останалия
събран по делото доказателствен материал. В тази насока са и показанията на К.П. и К.Ф.,
които макар и косвено доказват наличието на уговорка между Л. К. и П. Ф. фургонът и
принадлежностите от двора да бъдат изнесени от К., за да бъде разчистен, както и
изявлението на вещото лице, което е възприело лично, че фургонът към момента се намира
на 300 м. от мястото. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че в
горепосочените действия участие е имал и ответникът Т. Н. Н.. Така свидетелят Г. Х.
твърди, че заварил в имота Л. и И. и още няколко човека, които били с тях, а никой от
останалите свидетели не потвърждава с показанията си, че на процесния случай е
присъствал и Т. Н..
По делото липсват каквито и да било доказателства за твърденията на ищеца, че
ответниците са отсекли 5 бр. овошки, като всеки от тях е участвал в дейността по отсичането
им, както и че са унищожили и са нарязали конструкцията за асмалъка, като всеки от тях е
участвал в дейността по разглобяването й. За подобни извършени действия говори
единствено свидетелят Г. Х., който изрично посочва за случая, че момчетата, които били с
Л. и И., режели асмалъците в имота и чупели овощните дръвчета. Следователно по
отношение на тези твърдения не може да се приеме, че е налице деяние под формата на
действие, извършено от някой от ответниците като елемент от състава на деликта.
Спорно по делото е обстоятелството дали установените по делото действия,
предприети от ответниците Л. К. и И. Н., са противоправни.
По делото е установено, че ищцовото дружество е придобило процесния имот чрез
покупко-продажба на 11.09.2018 г. от П.Й.а Ф.. Не се установява обаче от събраните
доказателства, че находящите се в имота движими вещи /фургон, зайчарници и портали/ са
били собственост на ищеца към момента на извършване на твърдените действия от
ответниците. За прехвърлянето на собственост върху посочените движими вещи законът не
изисква специална форма. В представения по делото нотариален акт, обективиращ договора
за покупко-продажба на процесния недвижим имот, движими вещи не са посочени като
предмет на последния. Не са ангажирани и други доказателства, че между продавачът на
имота П. Ф. и ищцовото дружество е бил сключен писмен договор или неформален такъв за
прехвърляне на собствеността и върху движимите вещи, находящи се в имота. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Г. Х. в тази насока, че цената на имота при покупко-
продажбата била съобразена с вещите, които се намирали в него, въпреки че не било
записано в нотариалния акт. В тази част показанията му не почиват на непосредствените му
възприятия от постигнатите договорки между страните, а възпроизвеждат разказаното му от
управителя на ищцовото дружество, като не намират опора и в останалите събрани по
делото доказателства. Следователно съдът намира за установено от показанията на
свидетелите К.П. и К.Ф., че фургонът, намиращ се в имота, е бил закупен от К.П., но се е
ползвал от П. Ф., а останалите намиращи се в имота движими вещи са били собственост на
П. Ф..
От събраните по делото доказателства не се установява ответниците с действията си
противозаконно да са отнели чужди движими вещи. От обективна страна предмет на
престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ. За да бъде предмет на
кражба, движимата вещ трябва да се намира в нечие владение – във фактическа власт на
конкретен правен субект, като е без значение основанието, на което вещта се намира във
фактическа власт на този субект. Предмет на кражба може да бъде само вещ, върху която
7
друго лице, а не деецът, упражнява владение – под владение следва да се разбира
възможност за фактическо разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един
момент държателят да наблюдава или пази предмета на престъплението, нито да има
непрекъснат физически контакт с него. Съдът намира, че в конкретния случай ищцовото
дружество не е установило владение върху процесните движими вещи със закупуването на
недвижимия имот, в който са се намирали, а същите са били владени от техния собственик –
П. Ф., доколкото последната не е прехвърлила собствеността върху тях и е имала
възможност за фактическо разпореждане с тях. В тази насока са показанията на свидетелите
К.П. и К.Ф., които са еднопосочни досежно обстоятелството, че и след продажбата П. Ф.
ходела в имота, тъй като имала уговорка с новия собственик да си работи земята, докато
стане време да изчистят имота, както и уговорка вещите й да стоят в имота.
Следва да се отбележи още и че елемент от обективната страна на престъплението
кражба е отсъствието на съгласие от страна на собственика или държателя за отнемане на
вещта. Такова съгласие ще липсва винаги, когато лицето, което упражнява фактическа власт
върху вещта не е направило изрично волеизявление, че е съгласно деецът да установи свое
владение върху нея. В конкретния случай безспорно се установява от свидетелските
показания на свидетелите К.П., К.Ф. и Г.Г., че между П. Ф. и ответника Л. К. е имало
уговорка последният да изнесе от имота намиращите се у него движими вещи, нейна
собственост, за да бъде разчистен теренът. Следователно при наличието на изрично
съгласие, дадено от собственика П. Ф., вещите да бъдат изнесени от имота от Л. К., съдът
намира, че извършеното деяние /изнасянето от имота на фургон, зайчарници и портали/ не е
противоправно. Не е противоправно и влизането на ответниците в имота, доколкото от
показанията на свидетелите Г. Х. и Г.Г. се установява, че същият е бил разграден на
предходния ден, тоест достъпът до вещите е бил свободен и от ответницие не са преодолени
по някакъв начин прегради, направени за защитата на имота.
По горните съображения съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, че с
поведението си ответниците са увредили или отнели негово лично имущество.
Както бе изяснено, противоправността като обективен юридически факт, включен
във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява
по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни
или общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. Именно на
ищеца е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за
установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал.
1 ГПК, противоправността на вредоносното поведение на ответниците. Следователно, от
събраните по делото доказателства при формиране на вътрешното убеждение на съда /арг.
чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК/ трябва да се установи по несъмнен, безспорен,
категоричен начин, че ответниците са действали несъответно на нормативни или
общоприети правила за поведение, вследствие на което са настъпили твърдените
имуществени вреди. В настоящия казус ищецът не доказа по безспорен, несъмнен начин, че
твърдените вредоносни последици са резултат от противоправно действие на ответниците.
Нещо повече, по правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК ответниците по процесния деликтен иск могат да приемат пасивно поведение, тъй
като ищецът е носител на процесуалното задължение за установяване осъществяването на
твърдените обстоятелства, вкл. противоправното поведение на ответниците, което да е
естествена, закономерна, присъща последица /в необходимата причинно-следствена връзка/
с твърдения вредоносен резултат. От друга страна, за да отблъснат исковата претенция,
ответниците могат да проведат само насрещно и непълно доказване, като разколебаят
доказателствената сила на представените от ищеца, годни в гражданския процес
доказателства. Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2
8
ГПК, който предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и
представят доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената
тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под
приложимата правна норма, като уважи предявените осъдителни искове. В този смисъл,
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване със
законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, съдът приема за
недоказани фактическите твърдения, че ответниците са извършили противоправно деяние,
вследствие на което са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди.
Тъй като не е установен по несъмнен начин един от правопораждащите юридически
факти – твърдяното противоправно деяние, съдът не следва да изследва дали са доказани и
останалите материални предпоставки, обуславящи възникването на твърдяната
извъндоговорна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, като само ответникът
И. Н. Н. претендира заплащането на такива. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати последния сторените разноски в размер на 600,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.И.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № **, против Л. Х. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
К., ул. „С.“ ** и настоящ адрес: гр. В., ул. „С.З.“ **, И. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ № 128, вх. Б, ет. 4, ап. 27, и Т. Н.
Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** искове с правно
основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 2 810,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
стойността на унищожени и липсващи вещи от имот, собственост на ищеца, вследствие на
противоправно поведение на ответниците, а именно стойността на: отрязани овощни
дървета /2 бр. кайсия и 3 бр. череша/ и унищожен асмалък, представляващ метална
конструкция и бетонови колове /около 20 метра на 2 реда/; липсващи 2 бр. портали
(метални); липсващи 3 бр. зайчарници и липсващ фургон.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.И.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № **, да заплати на И. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** и настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ № 128, вх. Б, ет. 4, ап. 27, сумата
от 600,00 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – В. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9
10