Решение по дело №497/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Ж. М. С., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес] против Заповед №ЗСП/Д-А/24 от 06.03.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която е спряна отпуснатата му месечна социална помощ за допълване на доходите за срок от два месеца, считано от 01.02.2023г. до 31.03.2023г., поради неполагане от лицето на общественополезен труд.

Жалбоподателят сочи, че въз основа на подадено от него заявление директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е издал заповед от 16.05.2022г., с която му е била отпусната месечна социална помощ. На 04.01.2023г., в съответствие с изискванията на ЗСП, Стойчев подал писмено заявление, в което заявил необходимостта от продължаване на отпуснатата му месечна социална помощ поради липсата на пари за прехрана. Твърди се, че в нарушение на закона директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ е издал обжалваната заповед от 06.03.2023г., с която било спряно изплащането на социалната помощ. Жалбоподателят иска оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, се явява лично и с процесуален представител адв. Г.. Адв. Г. изцяло поддържа подадената жалба и моли обжалваната заповед да бъде отменена изцяло, като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят Стойчев поддържа това, което е казал адвокатът му.

Ответникът по оспорването Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., иска оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно. Според юрисконсулт Д. процесната оспорена заповед е изцяло законосъобразна, като във всеки един аспект при нейното издаване не са нарушени нито материални, нито материални норми на закона. Според нея жалбоподателят излага голословни твърдения в жалбата, които въпреки дадената възможност в продължение на толкова дълъг период от време, не успял да докаже.

Съдът, намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 04.01.2023г. Ж. М. С. подал до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас заявление-декларация за отпускане на месечна социална помощ (л. 37-38). В текста на заявлението жалбоподателят посочил като мотив за исканата помощ, че в изпълнение разпоредбата на чл. 26,ал.3 от ППЗСП иска продължаване на отпуснатата месечна социална помощ през 2023г., по преписка №ЗСП/Д-А/1841 от 16.05.2022г. на ДСП – Бургас.

При подаване на заявлението си Стойчев отказал да попълни предоставената му декларация за запознаване с условията за извършване на общественополезна дейност, както и да декларира хронични и други заболявания, които да са противопоказни за извършване на определена дейност. Задължението за попълване на декларацията било разяснено устно на жалбоподателя от служители на ДСП - Бургас, за което бил съставен протокол от 04.01.2023г. (л.39).

Впоследствие, във връзка с подаденото от Ж. С. заявление социални работници при ДСП – Бургас извършили социална анкета и изготвили социален доклад с дата 24.01.2023г. (л.36), в който било отразено, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст, регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ на 08.11.2021г., живеел в едностайно общинско жилище.

Пред служителите декларирал, че притежава решение на ЛКК с №887 от 23.08.2022г., в което му била определена временна нетрудоспособност за период м. юни 2022г. до 31.12.2022г. Към момента на изготвяне на социалния доклад не бил представен нов медицински протокол на ЛКК, удостоверяващ невъзможността за извършване на общественополезна дейност за период след 31.12.2022г.

О. С. не били декларирани доходи за задоволяване на основни жизнени потребности. Служителите извършили проверка имуществото на лицето, като не констатирали притежание на движими и недвижими вещи, в т.ч. сделки с такива, което би могло да бъде източник на допълнителни доходи. Не се установило и наличие на близки, които да оказват финансова подкрепа на заявителя.

Въз основа на отправено искане, Дирекция „Бюро по труда“ представила служебни бележки, според които от 08.11.2021г. заявителят Стойчев бил регистриран като търсещо работа лице (л.40 и л.41).

В резултат на направените констатации социалните работници направили извод, че Ж. М. С. отговаря на условията на чл.10 от ППЗСП за предоставяне на месечна социална помощ, като не попада в кръга на лицата по чл. 11 от с.з., в която норма е посочено кои лица нямат право да получават такава помощ. Приели, че заявителят попада в хипотезата на чл.12,ал.1 от ППЗСП – безработно лице в трудоспособна възраст, което за да получи месечна помощ задължително полага общественополезен труд. Затова служителите на ДСП - Бургас направили предложение до административния орган на Стойчев да бъде отпусната месечна социална помощ по реда на чл.9,ал.1 и ал.3,т.5, във връзка с чл.26,ал.3 от ППЗСП, в размер на 81,90 лв.

На 25.01.2023г., въз основа на фактите, установени със социалния доклад, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас издал заповед №ЗСП/Д-А/24 от 25.01.2023г. (л.34), с която на основание чл.9 от ППЗСП на Ж. М. С. била отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 81,90 лв., считано от 01.01.2023г.

Посочената заповед била изпратена на жалбоподателя с писмо с рег. №0201-94Ж-00-0423/27.01.2023г. (л. 33), което било върнато от пощенския оператор с отбелязване „непотърсено“ (л.32).

Поради това били предприети действия по съобщаване на основание чл.18а,ал.10 от АПК, като обявление до жалбоподателя за съставената заповед (л.31) било поставено на таблото за съобщения в ДСП, район „Възраждане“ (л.30). До датата на която обявлението е било свалено – 06.03.2023г., заявителят не се е явил в ДСП-Бургас за връчване на заповедта от 25.01.2023г. за отпускане на месечната социална помощ.

По делото няма данни посоченият административен акт да е бил оспорен от адресата му.

Впоследствие, в Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас била представена служебна бележка от Община Бургас, в която било посочено, че за м. февруари 2023г. Ж. М. С. не е положил общественополезен труд (л.28).

На 06.03.2023г. по заявлението бил извършен предварителен контрол за законосъобразност, като бил попълнен и допълнителен анкетен лист с мнение за спиране на поисканата помощ.

На същата дата директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас издал оспорената заповед №ЗСП/Д-А/24 от 06.03.2023г. (л.25), с която на основание чл.32,ал.1 от ППЗСП спира отпуснатата месечна социална помощ, тъй като лицето не е положило общественополезен труд по реда на чл.12,ал.5 от ППЗСП, за срок от два месеца, считано от 01.02.2023г. до 31.03.2023г.

Посочената заповед била изпратена на жалбоподателя с писмо рег.№0201-94Ж-00-1254/07.03.2023г. (л. 22), което било върнато като „непотърсено“ от адресата (л. 21). В тази връзка било съставено обявление за издадената заповед (л.20), което на основание чл.18а,ал.10 било поставено на таблото за съобщения на ДСП, р-н „Възраждане“, на 04.04.2023г. (л. 19).

На 17.03.2023г. Стойчев депозирал молба до директора на ДСП – Бургас, с която поискал да му бъдат изплатени всички месечни социални помощи, дължими и полагащи му се за 2022г. и за 2023 г. (л. 24).

В отговор, с писмо изх.№0201-94Ж-00-1512/22.03.2023г. и.д. директор на ДСП – Бургас (л. 23) е приел молбата за неоснователна предвид обстоятелството, че молителят не е положил общественополезен труд и не е представил актуален медицински протокол на ЛКК за 2023г., което е послужило като основание за спиране на месечната помощ за срок от два месеца.

В хода на съдебното производство, на осн. чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване на истинността на служебна бележка, издадена от длъжностно лице от Община Бургас, намираща се на л.28 от делото и доклад по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-А/24/04.01.2023г., намираща се на л.36 от делото, като е указал на жалбоподателя, че за него е тежестта да докаже твърдяната невярност на съдържанието на посочените документи.

2. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по см. на чл.32, ал.1 от ППЗСП административен орган – директор на ДСП-Бургас, в предвидената от закона форма и при посочване на фактическите и правни основания за издаването и.

В хода на административното производство и при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Материалният закон е приложен правилно.

По делото няма спор, че на жалбоподателя е била отпусната месечна помощ по реда на чл.9 от ППЗСП, доколкото към момента на отпускането на помощта лицето е отговаряло на условията, предвидени в чл.10 и чл.11 от ППЗСП.

Нормата на чл.12,ал.1 от ППЗСП въвежда задължение за безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл.9 и не са включени в програмите за заетост по чл.12б от ЗСП, да полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Съгласно втората алинея на текста лицата полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно.

Ал. 5 на чл.12б от ЗСП предвижда, че при отказ на лицата за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът.

В случая от администрацията на Община Бургас била предоставена служебна бележка, от която се установява, че Ж. М. С. не е отработил 14 дни общественополезен труд през месец февруари 2023г.

Служебната бележка представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила и обвързва съда да приеме, че удостоверените обстоятелства са осъществени така, както е посочено в него.

В хода на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК, въпреки многократно предоставяна възможност на жалбоподателя, не е доказана неистинност на посочения официален документ.

Следва да се отбележи, че липсата на подписана от заявителя декларация за запознаване с условията за извършване на общественополезна дейност не води до освобождаване на лицето от задължение да полага общественополезен труд. Това е така, тъй като полагането на такъв труд в хипотезата на чл.12,ал.1 от ППЗП не е обусловено от волята на лицето и не зависи от това дали същото е било предварително уведомено за насочването му за полагане на труд.

При това положение съдът намира, че неявяването на Стойчев за участие в програма на общинската администрация за полагане на общественополезен труд през месец февруари 2023г. не може да се тълкува по различен начин от отказ, поради което то осъществява предпоставката на чл.12, ал.5 от ППЗСП, при която е предвидено спиране на отпусната помощ за двумесечен срок.

Не е налице и някое от изчерпателно предвидените в чл.12,ал.7 от ППЗСП основания за освобождаване от задължението за полагане на общественополезен труд.

В т.3 на посочения текст са определени категории безработни лица, получаващи месечна социална помощ, които са освободени от задължението за полагане на общественополезен труд – лицата с трайни увреждания, вкл. в процедура на преосвидетелстване до издаване на ново експертно решение на ТЕЛК, или с установена временна неработоспособност за повече от 20 дни в месеца, удостоверено с документ от компетентните органи.

В случая жалбоподателят е представил пред административния орган протокол на ЛКК с №887 от 23.08.2022г., в който било определено, че лицето не може да полага общественополезен труд. Същият протокол бил коригиран в частта му относно срока на действие, като на пациента била определена временна неработоспособност единствено за периода от м. юли до м. декември 2022г.

По делото няма данни жалбоподателят да е представил експертно решение на ТЕЛК или други медицински документи, удостоверяващи трайни увреждания или наличие на установена временна неработоспособност за период 2023г., когато е поискано отпускане на нова месечна помощ със заявлението-декларация от 04.01.2023г.

Не се установява и наличието на другите основания в ал. 7 на чл.12, свързани с моментното здравословно състояние на жалбоподателя, които биха могли да бъдат определени като такива, имащи за последица обективното възпрепятстване на лицето да положи общественополезен период през процесния период.

Опровергаването на фактите, установени от административния орган, е в тежест на жалбоподателя, а такова доказване в случая не е проведено. След като не е доказал, че има качеството на лице, което следва да бъде освободено от задължението да полага общественополезен труд, отказът на жалбоподателя да изпълни това свое задължение през м. февруари 2023г. има за последица спиране на месечната социална помощ.

При така установените по делото факти съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че по отношение на Ж. М. С. са налице материалноправните предпоставки, с които нормата на чл. 12,ал.5 от ППЗСП свързва издаването на заповед за спиране на отпуснатата месечна социална помощ по чл.9 за срок от два месеца.

Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното и на основание чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. М. С., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес] против Заповед №ЗСП/Д-А/24 от 06.03.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която е спряна отпуснатата му месечна социална помощ за допълване на доходите за срок от два месеца, считано от 01.02.2023г. до 31.03.2023г., поради неполагане от лицето на общественополезен труд.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.