Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира
Иванова
Андрей
Георгиев
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр.
дело № 3179 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 24.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 35127/ 2015 г. на Софийски
районен съд, ГО, 49 състав, е признато за установено по предявения от К.Х.Т.
срещу И.С.С.- Л. иск с правно основание чл.108 ЗС, че К.Х.Т. /гражданин на Р
Германия, с ЛНЧ ***********/ е собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.1111.401, находящ се в гр.София, Столична община, област София, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50 от
02.11.2011 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София,
район Красна поляна, местност „Смърдана- Западен район”, с площ от 586 кв.м., с
номер по предходен план: 303, при съседи: 68134.1102.213, 68134.1111.402,
68134.1111.462, 68134.1111.461, 68134.1102.191, и И.С.С.- Л. /ЕГН **********/ е
осъдена да предаде на К.Х.Т. владението на гореописания имот. С решението е
отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт № 102, том 1, рег.№ 2084,
дело № 92 от 07.02.2014 г. по описа на нотариус И.Д.. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата И.С.С.- Л. е осъдена да заплати на ищеца К.Х.Т. сумата 1 590
лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от И.С.С.- Л.
/ответница по делото/, в която в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения от К.Т.
ревандикационен иск, с присъждане на разноски по делото. Поддържа се в жалбата, че докладът по делото е извършен в нарушение на
процесуалните правила, тъй като е направен по искова молба, която не съдържа
конкретни и ясни твърдения за юридическия факт или за фактическия състав,
пораждащ правото на собственост, не съдържа конкретни и ясни твърдения през кой
период от време се е осъществил юридическия факт или фактическия състав, както
и кое лице и кога е осъществявало фактическа власт върху процесния имот. От
обжалваното решение не ставало ясно кой е разгледаният от съда придобивен
способ, който да е обусловил категоричен извод за основателност на предявения
ревандикационен иск. В приложения договор за продажба на наследство от
17.06.2011 г. не било уточнено точното местонахождение и не били описани
индивидуализиращите белези- площ, граници, регулационен статут, на недвижимите
имоти на територията на Столична община, в състава на продаденото наследство. Не
било установено от събраните писмени и гласни доказателства през периода от
смъртта на К.В.Т.и Б.Х.Т., съответно от датата на сключване на договора за
продажба на наследство- 17.06.2011 г., до посочената в исковата молба дата-
05.04.2015 г., ищецът К.Х.Т. и неговият племенник А.П.Т. да са знаели, че
процесният недвижим имот е можел по какъвто и да е начин да се причисли към
състава на наследеното тях имущество. Освен това с оглед съществувалия
ограничителен ред за придобиване на процесния имот със селищен характер,
съгласно действалите до 13.03.1990 г. нормативни разпоредби /отмяната на глава
І и ІІ от ЗСГ- ДВ, бр.21/ 1990 г./, съществувала законова пречка същият да бъде
придобит по давност от наследодателите на въззиваемия- ищец. Приложимият
период, с изтичането на който К.В.Т.и Б.Х.Т. са могли да бъдат признати за
собственици на процесния недвижим имот, бил десетгодишен, а не петгодишен, като
Нотариален акт № 49/ 06.04.1995 г. за собственост на недвижим имот, придобит по
давност, бил съставен в нарушение на чл.576 ГПК и бил нищожен. Поддържа се в
жалбата и че неправилно
първоинстанционният съд кредитирал показанията на свидетелите И. и Г., тъй като
същите били нелогични, непоследователни, вътрешно противоречиви и не
кореспондирали на събраните по делото писмени доказателства. От друга страна не
било налице основание показанията на свидетелите Б. и И.да не бъдат
кредитирани. Ищецът К.Т. не установил наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдения от него придобивен способ, а именно упражняване
на фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато, с
намерение за своене повече от 10 години. Поради изложеното въззивницата моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният ревандикационен иск и обусловеният от него иск по чл.537, ал.2 ГПК
да бъдат отхвърлени, съответно да бъдат уважени предявените при условията на
евентуалност насрещен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и иск
по чл.537, ал.2 ГПК.
Въззиваемата
страна К.Х.Т. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли обжалваното
първоинстанционно решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявени са иск с правно
основание чл.108 ЗС и акцесорно искане по чл.537, ал.2 ГПК.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от К.Т. срещу И.С.- Л.
ревандикационен иск по чл.108 ЗС като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Основателността
на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на
претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да
се намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота
без правно основание.
В
случая по предявения ревандикационен иск ищецът К.Т. дължи да установи чрез
пълно главно доказване материално- правната си легитимация, а именно, че е
собственик на процесния недвижим имот. Своето право същият извежда при
фактически твърдения, че е придобил права върху имота по наследяване от майка
си К.В.Т./поч. 2009 г./ и от брат си Б.Х.Т. /поч. 2011 г./, и на основание
договор за покупко- продажба на наследства от 17.06.2011 г.- с нотариална
заверка на подписите, сключен с А.П.Т., прехвърлил му наследственото си
имущество от същите наследодатели- К.Т.и Б.Т..
Ответницата
И.С.- Л. оспорва твърденията на ищеца, като поддържа, че наследодателите на
ищеца не са упражнявали владение върху процесния имот, евентуално- че не са
могли да придобият право на собственост върху него на основание придобивна
давност към момента на съставяне на издадения в тяхна полза констативен
нотариален акт, поради наличие на законово ограничение във възможността да тече
давностен срок през периода на упражняване на владението, уредено в чл.29 ЗСГ
/отм./. Предявява евентуален насрещен установителен иск за собственост, с който
заявява собствени права върху имота, придобити по силата на давностно владение,
и удостоверени в констативен нотариален акт, издаден през 2014 г.
Установява
се въз основа на представения като доказателство по делото Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 49, том VІІІ, дело №
238/ 06.04.1995 г. на софийски нотариус, че К.В.Т.и Б.Х.Т. са признати за
собственици по давностно владение при равни квоти- за всеки по 1/2 идеална част,
на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 604 кв.м., находящо се в гр. София,
местността „Смърдана- Западен район”, съставляващо имот пл.№ 303, нанесен в
кадастрален лист № 307 от неодобрения кадастрален план на местността, при
съседи: от две страни улица, И.и В.И., Л.Г.и П.К..
Според
представената по делото скица от 3.12.1991 г., издадена от Столичен народен
съвет- фирма „Софгео“, описаното по- горе дворно място е записано като
собственост на К.В.Т.- „съгласно договор за покупко- продажба, нот. заверен от
1969 г.“.
Видно
от Удостоверение за наследници № 001593/ 01.06.2011 г., издадено от Столична
община- Район „Красно село“, К.В.Т.починала на 12.01.2009 г., като оставила за
законни наследници син К.Х.Т. /ищец по делото/, син Б.Х.Т. и внук А.П.Т..
Видно
от Удостоверение за наследници № 001822/ 15.04.2011 г., издадено от Столична
община- Район „Триадица“, Б.Х.Т. починал на 08.03.2011 г., като оставил за
законни наследници брат К.Х.Т. и племенник А.П.Т..
С
Договор за продажба на наследства по чл.212 ЗЗД, сключен на 17.06.2011 г. с
нотариална заверка на подписите, А.П.Т. продал на сънаследника си К.Х.Т. „изцяло
и без изключения“ наследството си от К.В.Т.и наследството си от Б.Х.Т. за
общата сума от 50 000 лева /цена на двете наследства/. В т.2 от договора е
предвидено вписването му в Служба по вписванията, с оглед наличието на
недвижими имоти на територията на Столична община. Договорът е вписан в Служба
по вписванията с вх.рег.№ 25467 от 2011 г., том VІІІ, № 53.
Представен
е като доказателство по делото и Договор за покупко-продажба на недвижим
непокрит полски имот от 01.01.1969 г., с който В.Н.Г., по мъж Т., продала на К.В.Т.„604
кв.м. реална част от собственото си место в местността „Татарлъка” зад Западния
парк.
С
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 76,
том VІІ, дело № 1018/ 1991 г. на софийски нотариус, И.Ц.И.е признат за
собственик по давност на неурегулирано дворно място от 500 кв.м., съставляващо
имот пл.№ 81 по кадастрален лист 307 по плана на София- Западен район, м.“Смърдана“,
при съседи: П.К., К.Т., Г.Н., Д.Т., С.Н., път. В цитирания нотариален акт наследодателката
на ищеца- К.Т.е посочена като съсед на продаваемия имот, за който е посочено,
че не попада в ТКЗС.
С
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № 102, том І, рег.№ 2084, дело № 92 от 07.02.2014 г. на
софийски нотариус с рег.№ 039 на НК, ответницата И.С.С.- Л. е призната за
собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1111.401, находящ се в гр. София, район „Красна
поляна“, целият с площ от 587 кв.м., съставляващ по предходен план поземлен
имот № 303, попадащ в кадастрален лист № 307, по плана на гр. София, Западен
район, местност „Смърдана“, при съседи с идентификатори 68134.1102.213,
68134.1111.402, 68134.1111.462, 68134.1111.461, 68134. 1111.191, „при съседи:
улица, Милена Балинска, улица“.
Според
представената по делото скица на поземлен имот № 16601/ 18.03.2013 г., издадена
от СГКК- гр. София, описаният по- горе поземлен имот с идентификатор №
68134.1111.401 е с площ от 587 кв.м. и има номер по предходен план № 303, като „няма
данни за собственици на имота“.
С
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № 57, том ІV, рег.№ 13835, дело № 508 от 11.07.2012 г. на
софийски нотариус с рег. № 039 на НК, К.А.Б. /разпитан като свидетел по делото/
е признат за собственик на основание давностно владение върху следния недвижим
имот: дворно място с идентификатор 68134.1102.128, находящо се в гр. София,
район „Красна поляна“, ул.„Райна княгиня” № 3, цялото с площ от 450 кв.м.,
съставляващо по предходен план поземлен имот № 482, попадащ в кадастрален лист
№ 307 по плана на гр.София, Западен район ІІІ- 83, местност „Смърдана“.
По
делото са събрани гласни доказателства- чрез разпит на свидетелите В.И., Л. Г.,
К.Б. и М.И., установяващи следните факти и обстоятелства:
Свидетелката
В. И. сочи, че местата в м.“Смърдана“, Красна поляна, цялото каре, са закупени
през 1968 г., като имотът на свидетелката граничи с имота на ищеца, намира се
на юг от него. Свидетелката е собственик на имот 402, а имотът на ищеца е 401.
От 1968 г. местата се обработвали, като в тях били направени градини. Всички си
оградили местата, като оградата на имота на ищеца била желязна, с железни
колове и желязна врата. Майката на ищеца- К. имала хубави дръвчета в мястото и
идвала да си бере плодовете, като до нейната смърт през 2009 г. имотът бил
ограден. След това свидетелката виждала в имота сина на К.- В., като непознати
хора в имота на ищеца не била виждала. Посочва, че имотите били закупени от В.Т.,
като имотът на К. бил 400 кв.м., към които се добавили 200 кв.м., прехвърлени
от съседа Г., и имотът станал 600 кв.м.
Свидетелят
Л. Г. сочи, че е собственик на имот, съседен на имота на ищеца. Неговият имот е
461, а имотът на ищеца- 401. Закупил имота през 1969 г., като първоначално
имотът на К.- майката на ищеца, бил 400 кв.м., към които свидетелят й
прехвърлил 200 кв.м., и имотът станал 600 кв.м. К. ползвала имота до смъртта си
през 2009 г., като имала круши, ябълки, две дюли и череша. Оградата на
процесния имот била мрежа, като К. и братът на ищеца- В. Т., сложили и железни
колове. След смъртта на К. В. Т. идвал в имота. По данни на свидетеля Г. през
2015 г. ответницата махнала старата мрежа и сложила нови колове, като свидетелят
извикал полиция и се обадил на ищеца, който дошъл на мястото. От 2015 г.
свидетелят виждал в имота на ищеца и други хора.
Свидетелят
К. Б. сочи, че познава ответницата от 35- 40 години, като двамата израсли в
една и съща махала и са си ходели на гости. По негови данни ответницата
придобила процесното място през 1998 г.- 1999 г., като тогава започнали да
обработват мястото. Дядото на ответницата садял домати, краставици, тиквички,
три- четири пъти се събирали на барбекю, имало барачка за инструменти и
навесче. Дядото на ответницата ходел редовно на мястото, поливал, копаел,
садял. Мястото било пустош преди това и не се стопанисвало от никого.
Свидетелят заявява, че процесното място се намира близо до Люлин- VІ и че през
1999 г.- 2000 г. с ответницата отишли и се разходили и тя попитала дали има
място да си работи, на което свидетелят й казал: „ами, което ти хареса”.
Ответницата започнала да обработва мястото и го оградила през 2003 г.- 2004 г.
В мястото имало стари дървета, на чието място били засадени нови- вишна,
череша, круша. До 2010 г.- 2012 г. в мястото имало барака.
Свидетелят
М. И.сочи, че познава ответницата от 40 години, като твърди, че същата
придобила процесното място в местността „Смърдана“ през 1999 г. Тогава имало
мрежеста ограда, но не на целия имот. В имота в началото имало барака и навес,
но в момента нямало. Имало няколко джанки, една дюля отдясно и череша отляво,
но почти изсъхнала. Една круша се хванала. По настояване на свидетеля
ответницата „разкопала краставици, домати и чушки“. По данни на свидетеля
засаждането на имота започнало през 2001 г., като по средата на мястото се
садяло- около 50- 60 кв.м.
Според
посоченото по- горе фактическият състав на нормата на чл.108 ЗС изисква
установяването при условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните
елементи: правото му на собственост върху процесния имот на заявеното
придобивно основание и упражнявано от ответника владение върху имота. Ответникът
от своя страна носи доказателствената тежест да установи наличието на правно
основание за упражняваното владение, ако поддържа съществуването на такова.
Съгласно
чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правни сделки, по давност или
чрез друг способ, предвиден в закона. Исковата защита на правото на собственост
предполага посочване на основанието, на което се твърди, че то е придобито,
защото това очертава предмета на спора и предмета на доказване и е израз на
диспозитивното начало в гражданския процес. Съдът се произнася в рамките на
посоченото придобивно основание, което е предмет на иска, и по него се създава
сила на присъдено нещо с диспозитива на решението.
В
исковата молба ищецът К.Т. твърди, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 68134.1111.401, находящ се в гр. София, район „Красна
поляна“, целият с площ от 587 кв.м., на основание наследяване по закон от майка
му К.В.Т.и брат му Б.Х.Т., и на основание договор за покупко- продажба на
наследство от 17.06.2011 г.- с нотариална заверка на подписите, сключен с А.П.Т.,
прехвърлил му наследственото си имущество от К.В.Т.и Б.Х.Т.. Твърди още, че
праводателите му К.В.Т.и Б.Х.Т. са придобили право на собственост върху
процесния имот на основание давностно владение, удостоверено в констативен
нотариален акт, издаден след обстоятелствена проверка на 06.04.1995 г. от
нотариус при Софийски районен съд. При така изложените твърдения съдът намира
за неоснователен изложеният във въззивната жалба довод за липса на яснота
относно твърдяното от ищеца К.Т. основание за придобиване правото на
собственост върху процесния имот.
Ответницата
И.С.- Л. в депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба оспорва
активната материално- правна легитимация на ищеца с възражение, че
наследодателите на ищеца не са упражнявали владение върху процесния имот,
евентуално- че не са могли да придобият право на собственост върху него на
основание придобивна давност към момента на съставяне на издадения в тяхна
полза констативен нотариален акт, поради наличие на законово ограничение за
възможността да тече давностен срок през периода на упражняване на владението,
уредено в чл.29 ЗСГ /отм./. Предявява евентуален насрещен установителен иск за
собственост, с който заявява собствени права върху имота, придобити по силата
на давностно владение, и удостоверени в констативен нотариален акт, издаден
през 2014 година.
Когато
и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/,
разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание- в този смисъл
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д.№ 11/ 2012 г. на ВКС- ОСГК.
Посоченият
в исковата молба фактически състав, пораждащ правото на собственост на ищеца
върху процесния имот, определя и предмета на доказване, чието съдържание
обхваща установяването на следните факти: наследствено правоприемство от
наследодателите К.В.Т.и Б.Х.Т., титулярство на правото на собственост върху
процесния имот в полза на К.Т.и Б.Т. към момента на откриване на наследствата
им, валидно сключен договор за продажба на наследство между ищеца К.Т. и
Александър Т..
Заявеното
от ищеца придобивно основание е обусловено от наличието на надлежно придобито
от наследодателите на ищеца право на собственост върху имота на основание
давностно владение.
Придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в
продължение на определен от закона период от време. Нормата на чл.79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно
владение, включващ като елемент изтичането на определен в закона период от
време /10- годишен/ и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в правната
теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от придобивната
давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с
насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е
имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването
му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по
начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е
било прекъсвано изобщо, в частност- за период, по- дълъг от шест месеца /чл.81
ЗС/, като се съобразява презумпцията на чл.83 ЗС/, и несъмнено. Освен от
фактическия състав на придобивната давност, визиран в чл.79, ал.1 ЗС,
предпоставка за придобиване на имота по давност е и липсата на законова забрана
за придобиване собствеността върху имота.
Основно
доказателство за установяването на придобивна давност са гласните
доказателства, като преценката на свидетелските показания се извършва в
съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, ако
такива са допуснати и изслушани по делото, като се ползват и правилата на
логиката, т.е. дали недвижим имот е придобит по давност съдът преценява при
комплексна преценка на всички доказателства.
В
настоящия случай въззивният съд намира, че от показанията на свидетелите В. И.
и Л. Г., преценени в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства,
се установява твърдяното от ищеца явно, необезпокоявано и непрекъснато
фактическо господство върху имота от страна на неговите наследодатели, считано
от 1968 г. Свидетелката И. посочва, че от 1968 г. последните си направили
градина и обработвали мястото, като поставили ограда- желязна, с железни колове
и желязна врата. Заявява, че майката на ищеца- К. имала хубави дръвчета в
мястото и идвала да си бере плодовете, като до нейната смърт през 2009 г.
имотът бил ограден. След това свидетелката виждала в имота сина на К.- В. /Б.Т./.
Посочва, че имотите в местността „Смърдана“, Красна поляна били закупени от В.Т.,
като имотът на К. бил 400 кв.м., към които се добавили 200 кв.м., прехвърлени
от съседа Г., и имотът станал 600 кв.м. Тези показания кореспондират на
показанията на свидетеля Л. Г., в които също се съдържат данни, че след
установяване на фактическа власт върху имота майката на ищеца- К.Т.и братът на
ищеца- В. Т. /Б.Т./ предприели действия по опазване на имота от посегателства
на трети лица, като го оградили, включително поставили железни колове, и
редовно посещавали имота. Свидетелят посочва, че К.Т.обработвала мястото до
смъртта си през 2009 г., като отглеждала круши, ябълки, две дюли и череша, а
след това В. Т. /Б.Т./ идвал в имота. Свидетелят също посочва, че е закупил
съседен имот през 1969 г., като първоначално имотът на К.Т.бил 400 кв.м., към
които свидетелят й прехвърлил 200 кв.м. и имотът станал 600 кв.м. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи и на събраните по делото писмени доказателства-
Договор за покупко- продажба на недвижим непокрит полски имот от 1.01.1969 г.,
със страни В.Т.- в качеството на продавач, и К. В.Т.в качеството на купувач; Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 76/ 12.06.1991 г.
на софийски нотариус, с който И.И. е признат за собственик по давност на
неурегулирано дворно място в местността „Смърдана“- Западен район, при съсед К.
Т., и приходни квитанции, издадени от Столична община- район „Красна поляна“,
удостоверяващи плащане на данъци за имот в „Красна поляна“, местността „Долни
Смърдан“, по данъчна партида на името на К. Т..
Неоснователни
са изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилно извършен от
първоинстанционния съд анализ на доказателствата, включително и на изслушаните
по делото свидетелски показания. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията
на изслушаните по делото свидетели, като е изложил обосновани изводи относно
установените от показанията и релевантни за спора факти, включително и кои
показания кредитира и в каква част, които изводи се споделят от настоящия
състав. За разлика от показанията на свидетелите И. и Г., показанията на
свидетелите К. Б. и М. И.са вътрешно противоречиви, непоследователни и не
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, като в тях не се
съдържат точни, ясни и категорични данни относно релевантните за спора факти. В
отговора на исковата молба ответницата И.С.- Л. претендира придобивна давност
от 1999 г. В показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и И.не се
съдържат конкретни данни за процесния имот /същият изобщо не е еднозначно
обозначен от тях/, като е налице и противоречие относно началото на твърдяното
владение на ответницата. Свидетелят Б. първоначално посочва, че мястото се обработва
от ответницата и нейния дядо от 1998 г.- 1999 г., като последният садял домати,
краставици и тиквички, след това посочва, че през 1999 г.- 2000 г. ответницата
за пръв път посетила мястото със свидетеля, с намерение да намери място, което
да обработва, като в показанията му се съдържат и данни, че ответницата
започнала да обработва и оградила мястото през 2003 г.- 2004 г. В показанията
на свидетеля И.също се съдържа противоречие относно началото на твърдяното
владение на ответницата, доколкото свидетелят заявява, че ответницата „придобила“
имота през 1999 г., като същевременно посочва, че засаждането на имота
започнало през 2001 г. От друга страна от показанията на свидетеля Л. Г., които
съдът кредитира като кореспондиращи на останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че ответницата за пръв път установила фактическа
власт върху имота през 2015 г., когато махнала старата мрежа и сложила нови
колове, от която дата не е изтекъл предвиденият в нормата на чл.79 ЗС
десетгодишен давностен срок.
Освен
горното, предпоставка за придобиване на недвижим имот по давност е същият да
представлява годен обект на давностно владение, относно който липсва законово
ограничение за възможността да тече давностен срок през периода на упражняване
на владението, доколкото в редица законови разпоредби /чл.86 ЗС, §1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, чл.29 ЗСГ /отм./, чл. 59 ЗТСУ /отм./, чл. 200 ЗУТ, чл.5, ал.2
ЗВСОНИ и др./ са предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на
основание давностно владение. Всички предвидени в тези разпоредби забрани са
установени в публичен интерес, поради което имат характер на императивни
материалноправни норми и следва да бъдат прилагани служебно от съда според
приетото в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК.
В
случая по делото е установено, че наследодателите на ищеца К.Т.и Б.Т. са
установили владение върху имота през 1968 г.
Разпоредбата
на чл.29,
ал.1 от Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ /отм.// въвежда
забрана за придобиване по давност на определени недвижими имоти: имоти, за
които се е прилагал ЗРПВПВННИ, ако давността не е изтекла до влизането му в
сила /т.1/; имоти, владението върху които е придобито въз основа на
предварителен договор, който не може да бъде обявен за окончателен съгласно
предходния член /т.2/; имоти, владени от нежители на населените места, за които
се прилага чл.30
/т.3/; и имоти, чието придобиване по давност се използва за заобикаляне на
законни разпоредби, които не допускат придобиването на тези имоти или на
вещното право върху тях чрез други правни способи /т.4/. ЗРПВПВННИ /отм./-
съгласно чл.15 се прилага в София и в присъединените към София населени места,
като териториалното действие на закона се разпростира в границите на общия
градоустройствен план на София, който включва градски и околоградски район с
посочени в плана граници.
В
случая спорният имот се е намирал в рамките на общия градо-устройствен план на
София, определен със Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен
план на София /обн. Изв.- бр.89 от
7.11.1961 г./. Поради това и имотът е попадал в обхвата на Закона за реда на прехвърляне вещни права
върху някои недвижими имоти /ЗРПВПВННИ, в сила от 1958 т., отм. с
влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/ през 1973 г./,
въвеждащ ограничителен режим за имоти на територията на гр. София и
присъединените към него населени места, като по отношение на него е била
приложима разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗСГ /отм./. От момента на установяване на
владението от праводателите на ищеца- 1968 г., до 30.03.1973 г. /влизане в сила
на ЗСГ/ и от 13.03.1990 г. /отмяна на ЗСГ/ до 6.04.1995 г. /датата на
констативния нотариален акт за собственост/ e упражнявано владение от К.Т.и Б.Т.
в продължение на повече от 10 години. Поради това и правилно първо-инстанционният
съд е приел, че същите са придобили процесния имот по давност. Правилен е и
изводът на първоинстанционния съд, че нормата на чл.29 ЗСГ не прекъсва, а спира
давността, поради което към изтеклата към 1973 г. давност може да се присъедини
продължило след 1990 г. владение /в този смисъл Решение № 1124 от 17.12.2008 г.
по гр.д.№ 4568/ 2007 г. на ВКС, І ГО, и Решение № 484 от 15.07.2010 г. по
гр.д.№ 1005/ 2009 г. на ВКС, ІГО/.
При откриване наследството на К.В.Т.на 12.01.2009 г.
правото й на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот,
представляващо част от наследственото й имущество /предвид липсата на
завещателни разпореждания и извършени преди смъртта й отчуждителни актове/, е
преминало по наследяване в имуществените сфери на тримата й законни наследници:
ищецът К.Х.Т.- син, Б.Х.Т.- син, и А.П.Т.- внук, встъпил по право на заместване
в правата на своя баща Петър Т., починал
през 1987 г., при равни права, а именно по 1/6
идеална част за всеки от сънаследниците. При откриване наследството на Б.Х.Т.
на 8.03.2011 г. правото му на собственост върху 2/3 идеални части от процесния
имот е преминало по наследяване в патримониума на двамата му законни наследници:
ищецът К.Х.Т.- брат, и А.П.Т.- племенник, при равни права, а именно по 1/3
идеална част за всеки от сънаследниците. С договор за продажба на
наследства по чл.212 ЗЗД от 17.06.2011 г., с нотариална заверка на подписите,
вписан в Служба по вписванията- София, А.П.Т. продал на ищеца К.Х.Т. „изцяло и
без изключения“ наследството си от К.В.Т.и наследството си от Б.Х.Т. за общата
сума от 50 000 лева /цена на двете наследства/. Продажбата на наследство е
договор, по силата на който едно лице- наследник прехвърля възмездно на друго
лице съвкупността от права и задължения, които е придобил и притежава по силата
на наследственото правоприемство. Този договор няма за предмет правото на
собственост върху отделни конкретни вещи, поради което и неоснователен се явява
изложеният във въззивната жалба довод, че поради липса на индивидуализация на
процесния имот в договора същият не е породил вещнопрехвърлително действие по
отношение на него.
При
така установените по делото факти и изложените правни аргументи съдът намира за
установена материалноправната легитимация на ищеца по предявения ревандикационен
иск, т.е. че той е собственик на процесния недвижим имот на соченото придобивно
основание- законово наследствено правоприемство от К.В.Т.и Б.Х.Т. и
транслативно правоприемство от притежавано от А.П.Т. право на собственост върху
1/2 идеална част от имота.
Упражняваната от ответницата фактическа власт върху
имота, считано от 2015 г., не може да доведе до придобиването му по давност. Тъй
като тази фактическа власт не е основание по смисъла на чл.108 ЗС с
облигационен или вещноправен характер, което да е противопоставимо на собственика-
ищец, релевираната от последния ревандикационна претенция като основателна
следва да бъде уважена.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в
жалбата на ответницата доводи обжалваното първоинстанционно решение, което е
правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 1 500 лв.-
разноски за въззивното производство /за платено адвокатско възнаграждение/.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 24.10.2017 г., постановено по гр. дело № 35127/ 2015 г. на Софийски районен
съд, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА И.С.С.-
Л. /ЕГН **********/ да заплати на К.Х.Т.
/ЛНЧ **********/ сумата 1500 лева /хиляда
и петстотин лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.