№ 22025
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.ВА
при участието на секретаря ИННА Т. Т.А
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело №
20241110117764 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. С. Г., ЕГН
**********, срещу "ЗАД "О - З" АД, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15
090,60лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
разходи за лечение за период 30.08.2023г.-19.01.2024г., от настъпило на
18.02.2023г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен
риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
за забава от 28.03.2024г. до погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2023 г., в гр. София, водачът на
автомобил с марка "М", модел "***" с рег. № *** – К. К. се движил по бул. "Ч
В", с посока от ул. "ЗР" към бул. "А". В района на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8. 1 тип – "З" и сигнализирана с пътен знак
Д-17, водачът на МПС марка "М" поради управление с несъобразена с пътната
сигнализация и условия скорост и поради недостатъчно внимание към
уязвимите участници в движението, блъска пресичащия пешеходец Л. Г., като
й причинява тежки травматични увреждания. Образувано е досъдебно
производство. На ищцата са причинени множество травматични увреждания,
във връзка с които е проведено продължително болнично лечение. На
28.02.2023г. във връзка с полофрагментната фрактура на тазобедрената кост в
извършена оперативна интервенция по поставяне на pfn имплант и дистално
застопоряващи два винта. Твърди се, че след продължителен престой на
15.03.2023г. Л. Г. е изписана от УМБАЛСМ „СА“ с назначено продължаващо
лечение. В резултат на получените при произшествието множество тежки
травматични увреждания ищцата е освидетелствана с Експертно решение на
1
ТЕЛК с пожизнен срок на 100% нетрудоспособност с чужда помощ. Твърди,
че вследствие на произшествието е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение в периода 30.08.2023г. до 19.01.2024г.
Моли за уважаване на иска.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва посочения в
исковата молба механизъм на ПТП, както и твърденията за вина на водача К.
К., като твърди, че събитието е случайно. На следващото място, сочи, че вина
за събитието има само ищцата, евентуално е налице съществен принос за
настъпване на произшествието, тъй като същата е предприела пресичане на
необозначено за това място, като е изскочила внезапно на пътното платно без
да се огледа. На следващо място, оспорва наличието на всички описани като
вид и характер вреди и тяхната продължителност, тъй като здравословното
състояние на ищцата е било значително вложено към датата на ПТП. Оспорва
наличието на имуществени вреди и техния размер, доколкото не са
представени доказателства, а наличните по делото не се установява да са за
услуги, изделия и лекарства във връзка с ПТПто. Твърди, че голяма част от
разходите се покриват от здравното и обществено осигуряване. Оспорва
разходите за личен асистент и болногледач, доколкото ищцата не се е
нуждаела от тях, а и двете функции се препокриват. Оспорва и иска за
мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Софийски районен съд като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице –
писмена претенция на л. 175 и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса.
Предвид горното, исковете са допустими.
По основателността:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: настъпилото ПТП и неговия механизъм,
противоправното поведение на виновния водач, претърпените имуществени
2
вреди и наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото
ПТП, ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно наличието на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. "М",
модел "***" с рег. № ***, валидна към датата на ПТП, сключена с ответното
дружество.
Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпване
на ПТП, вината за настъпване на ПТП, както и размера на вредите.
По тези въпроси са събрани следните доказателства:
От констативен протокол за ПТП К-90 от 18.02.2023г. по описа на СДВР,
отдел „Пътна полиция“, се установява, че на 18.02.2023г., около 14:30 ч. в гр.
София, лек автомобил марка „М“, модел „***“, с рег. № ***, с водач К. К. се е
движил по бул. „Ч В“, с посока на движение от ул. „ЗР“ към бул. „А“ и на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 тип „З“ от ЗДвП и
сигнализирана с пътен знак Д-17 от ЗДвП след кръстовището с ул. „Б“ участва
в ПТП с пресичаща платното за движение пешеходец Л. Г..
Съгласно представената по делото епикриза се установява, че ищцата е
постъпила в УМБАЛ „СА“ на 18.02.2023г. и била изписана на 15.03.2023г., в
който период са й извършвани множество изследвания и медицински
прегледи, като е установено, че в резултат на произшествието е получила:
фрактура пертрохантерика феморис декстри, фрактура осис пубис синистри,
фрактура хумери синистри, пертрохантерно счупване, закрито, каил:
политравма, контузио церебри, фрактура хумери син ин партис проксималис,
фрактура пелвис, фрактура пертрохантерика феморис декс. На 28.02.2023г. е
извършена оперативна интервенция, безкръвна рапозиция, поставени са pfn
имплант и дистално застопоряващи два винта.
Видно от приетия по делото протокол от проведено на 20.11.2024г.
открито съдебно заседание по НОХД № 11792/2024г. по описа на СРС, 111 с-в,
е сключено споразумение, с което К. Й. К., ЕГН ********** се признава за
виновен за това, че на 18.02.2023г., около 14:30 ч. в гр. София, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М“, модел „***“, с рег.
№ *** по бул. „Ч В“, с посока на движение от ул. „ЗР“ към бул. „А“ и на
пешеходна пътека след кръстовището с ул. „Б“, обозначена с пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д-17 от ППЗДвП, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, както следва: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал пресичащата
по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката му на движение
пешеходка Л. С. Г., ЕГН ********** и по непредпазливост причинил на Л. Г.
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК, изразяваща се в
„черепно-мозъчна травма с контузии на мозъка, субдурален кръвоизлив и
3
счупване на черепни кости“, което е реализирало критериите на медико-
биологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота,
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в
„счупване на лява раменна кост“, което е реализирало критериите на медико-
биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни, средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал.2 НК, изразяваща се в „счупване на дясна бедрена кост“, което е
реализирало критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК, изразяваща се в „счупване на
лявата срамна кост и на лявата хълбочна кост“, което самостоятелно и в
съвкупност е реализирало критериите на медико-биологичния признак райно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни,
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК, изразяваща се в
„счупване на кръсцовата кост вдясно и дясната хълбочна кост“, което
самостоятелно и в съвкупност е реализирало критериите на медико-
биологичния признак трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок повече от 30 дни, което деяние е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. „А“, пр.2, вр.ал.1,
б.“Б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.2 НК, като му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3
години, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 8 месеца.
По делото е разпитан свидетелят К. К., който сочи, че на 18.02.2023г.
към 14:30ч. пресичал с колата пешеходната пътека на бул. Ч В, когато на
капака му се явила жена, като не знае как е станало това. Посочва, че това е
станало в края на пешеходната пътека, като се виждало спирачния му път. На
място дошли следствените органи. Свидетелят посочва, че не е видял Л. преди
удара, като не знае с каква скорост е карал. Свидетелства още, че не знае
откъде е дошла пешеходката, тъй като я е видял, когато вече е била на капака
на колата.
По делото е разпитан и свидетеля Д. Д., който сочи, че е шофирал по бул.
Ч В в посока мол Парадайс, когато забелязал, че жена се кани да пресече
отляво пешеходната пътека. След като Д. подминал пешеходната пътека видял
в огледалото, че жената, която трябвало да е на нея, вече не била там. Върнал
се на мястото и видял, че жената е ударена от колата, като лежала на плътното
и имало кръв. Звъннал на 112, след като се събрали много хора, а той си
тръгнал.
По делото е прието заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и обосновано. Видно от
същото процесното произшествие е настъпило на 18.02.2023г. в гр. София в
светлата част на денонощието, на прав пътен участък. При извършването на
оглед и изготвянето на Протокол за оглед на местопроизшествие, пътната
настилка е била суха. Снимковият материал от огледа на процесното ПТП
свидетелства, че същият е изготвен на слънчево време. Вещото лице сочи, че
мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката може да бъде
4
определено по следния начин: по дължина на пътното платно - на пътното
платно на бул. „Ч В" в гр. София, в района на пешеходна пътека, на разстояние
около 20 до 22 метра след приетия ориентир, считано по посоката на огледа и
посоката на движение на лекия автомобил; по ширина на пътното платно - на
бул. „Ч В", на около 4,60 до 5,00 метра вляво от десния край на пътното
платно, в лявата лента на платното за движение в посока към бул. „А", в гр.
София, считано по посоката на огледа и посоката на движение на лекия
автомобил. Така определено, мястото на удара (мястото на процесното
събитие) се намира в зоната на пешеходната пътека и в лявата лента на бул. „Ч
В", считано по посоката на движение на лекия автомобил. Съгласно
материалите по делото, пострадалата е пресичала по пешеходна пътека,
маркирана с маркировка М 8-1 от ЗДвП. На въпроса каква е била видимостта
на участниците в ПТП, вещото лице сочи, че няма данни за препятствия или
други обекти, които биха могли да ограничат възможността на пешеходката и
на водача на лекия автомобил да забележи и възприеме лекия автомобил респ.
пешеходката, при така определените им посоки на движение. Същите са имали
възможност да се забележат един друг на разстояние не по-малко от 100 метра
в конкретната пътна ситуация. Според експертизата в материалите по делото
няма данни, на базата на които да се определи категорично с каква скорост се
е движела пешеходката Г., както и по какъв начин пострадалата е навлязла на
пътното платно и дали навлизането й е било внезапно. Съгласно събраните
материали по делото, непосредствено преди удара, пострадалата Л. Г. е
предприела пресичане на платното за движение на бул. „Ч В" в района на
пешеходната пътека, разположена в близост до кръстовището с ул. „Б", в
посока отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
Установява се още, че скоростта на автомобила в момента на удара е била
около 40 км/ч. Прекият удар е настъпил между предната лява част на лек
автомобил М *** с per. № СВ 8357 РН и тялото на пешеходката в областта на
нейния таз. По отношение механизма на ПТП експертизата приема следния:
На 18.02.2023г., около 14.30 часа, в светлата част на денонощието, лек
автомобил „М ***" с per. № СВ 8357 РН, управляван К. Й. К., се движи в гр.
София по бул. „Ч В" с посока на движение от ул. „ЗР" към бул. „А". В района
на и след кръстовището с ул. „Б", автомобилът е разположен в лявата пътна
лента, а скоростта на движение в района на навлизането на пешеходната
пътека, находяща се след кръстовището с ул. „Б" е приблизително 41 км/ч. В
същото време, пешеходката Л. С. Г. предприема пресичане на пътното платно
на бул. „Ч В" в гр. София. Посоката й на движение, съгласно материалите по
делото е отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
Мястото, на което пешеходката предприема пресичането, е по обозначена с
пътна маркировка пешеходна пътека М 8.1. от ЗДвП в района след
кръстовището на бул. „Ч В" с ул. „Б", считано по посоката на огледа.
Траекториите на движение на пешеходката и лекия автомобил се пресичат и
настъпва пътно-транспортно произшествие по между им. Контактът е
осъществен с предната лява част на лекия автомобил в тялото на пешеходката
в областта на нейния таз. В резултат на така описания удар е пострадала
пешеходката. Експертизата сочи, че от материалите по делото няма данни, от
5
които да направим аргументиран извод, че процесното ПТП е било
предотвратимо за пешеходката, която се е движила по обозначената пешеходна
пътека. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при автомобил,
движещ се с 40 км/ч опасната зона е около 25-27 метра, а процесният
автомобил се е намирал на 80 метра, когато е започнало пресичането на
пешеходката, поради което ПТП-то е било предотвратимо, ако водачът на
автомобила своевременно беше видял пешеходката и предприеме действия по
спиране.
Делото е прието и заключението по съдебно-медецинска експертиза,
която съдът кредитира изцяло. Съгласно същата телесните увреждания, които
е получила ищцата вследствие на процесното ПТП/18.02.23 са следните:
Политравма: ЧМТ-мозъчна контузия с интрацеребрални хематоми без
компресионно -дислокационни промени/интерхемисферна фисура, мозъчен
паренхим-интрацеребрален хематом темпоробазално , малък субдурален
хематом фронтално ляво – З мм., субарахноидален хематом по съсетство на
контузионните огнища, фрактура в областта на сфеносквамозна сутура,
фрактура на латералната стена на ляв максилен синус, двустранни хигроми/,
разкъсно-контузна рана-дясно-челно теменно/лекувани консервативно,
причинили на пострадалата разстройство на здравето с временна опасност за
живота; счупване полифрагментно на дясна бедрена кост през трохантерния
масив - ДТБ става закрито, лекувано оперативно, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни; Счупване на таз: на лява срамна кост/ горно проминираща към
ацетабулума и долно рамо/, кръстна кост в дясно, счупване в областта на двете
хълбочни кости, причинили на пострадалата трайно затруднение на
движенията на долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни; счупване на
горния край на лява раменна кост с вклиняване, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни. Получените травми съгласно представените писмени доказателства по
делото се дължат на описаното ПТП-пешеходец блъснат от л.а., при пресичане
на пътното платно. Вещото лице сочи, че общото лечение е адекватно и
отговаря на съвременните изисквания за добра медицинска практика. Посочва
още, че с възрастта костната плътност може да намалее, но в конкретния
случай няма посочени данни за напреднали изменения различни за възрастта.
От справката от НЗОК е видно че ищцата има дегенеративни изменения на
ОДА характерни за възрастта. В конкретния случай деменцията е възникнала
остро след травмите от инцидента. Когнитивния дефицит - нарушения на
памет, концентрация, внимание, социални умения - в случая няма данни за
давност от преди ПТП. Вещото лице сочи, че при възрастни хора подобни
фрактури могат да се получат при падане от собствен ръст, но не в такъв брой
- политравма. Според експертизата физиотерапията и рехабилитацията са част
от лечебния процес. Те са започнали още в болничните условия - дихателна
гимнастика, обтриване на гърба, следоперативна рехабилитация и са
продължили в домашни условия с посещения на рехабилитатор, препоръки за
ползване на помощни средства. НЗОК заплаща при хоспитализация
операцията по клинична пътека, но без поставения метал. Лекарствата, мед.
6
транспорт, памперси, превързочен материал в амбулаторни условия се
заплащат от пациента. При освидетелстване на пострадалия от ТЕЛК - в
случая - 100% ТНР с чужда помощ пожизнено, се осигурява придружител,
който получава парично възнаграждение определено съгласно групата
инвалидност. Помощните средства - проходилка, инвалидна количка,
декубитален дюшек, тоалетен стол се отпускат от „Социални грижи". В
съдебно заседание вещото лице посочва, че е разгледала подробно
представените касови бонове, като всичко отразено в тях е свързано с
лечението на пострадалата. По време на болничния престой от здравната каса
се поема болничния престой и лекарства в КАИЛ и ортопедичното лечение,
без метала, който се поставя. Памперсите и в болницата се поемат от близките.
След изписване от болничното заведение всичко се поема от близките.
Медицинският транспорт, дори при излизане от болницата се заплаща от
близките. Вещото лице посочва, че придружителят изпълнява функциите на
помощник, но не и на рехабилитатор. Болногледачът се използва преди
решението по ТЕЛК, след това се назначава придружител. Хосписът за
рехабилитация също не се покрива от социалните плащания.
Съдът намира,че всички събрани доказателства и доказателствени
средства по делото са еднопосочни и от цялата доказателствена съвкупност се
установява по категоричен начин механизма на настъпване на ПТП и вината
на застрахования при ответника водач на лек автомобил "М", модел "***" с
рег. № *** – К. К..
Съгласно съдебната практика споразумението има значението на влязла
в сила присъда и е задължително за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието. (Решение № 668 от 3.07.2006 г. на ВКС по гр. д. №
344/2005 г., ГК, IV-А г. о.)
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата
се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително и размера
на вредата, когато е елемент от фактическия състав на престъплението.
Предвид посоченото установен се явява фактическият състав на
деликта, реализиран от ответника и изразяващ се във виновно противоправно
поведение – нарушаване правилата за движение по пътищата, конкретно чл.
119, ал.1 от ЗДвП, при управление на МПС, от което в пряка причинна връзка
са настъпили имуществени вреди за Л. Г..
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно поради следните съображения:
В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по чл. 290 ГПК практика Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
7
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. №
623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др. /. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169
/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди. Във
всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по
т. д. № 1/2014 г. се прие, че "Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е
навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
пострадалата не е изпълнила задълженията по чл. 113 и чл. 108 от ЗДвП, като е
създала реална опасност за настъпването на вредоносния резултат.
По делото няма ангажирани доказателства, от които да се установява
съпричиняване на резултата от ищцата, напротив, установява се, че същата е
пресичала улицата на обозначеното за това място. Съгласно заключението на
вещото лице, ПТП-то е било предотвратимо, ако водачът на автомобила
своевременно беше видял пешеходката и предприеме действия по спиране.
Независимо от хода на придвижване на пострадалата този извод не би се
промени. Още повече, че същата е на 90 години, което изключва възможността
да е изскочила внезапно на плътното, а и няма такива данни по делото. С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира такава наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за
неоснователно.
По отношение размера на имуществените вреди, съдът намира следното:
По делото са ангажирани доказателства за извършени разходи, които
8
съдът намира за обусловени от здравословното състояние на ищцата и в
причинна връзка с възстановителния процес за периода 30.08.2023 до
19.01.2024г, както следва: 7200 лв. за болногледач, 6000 лева за
рехабилитатор, 70 лева, надстройка на тоалетна с капак IRA 4. От
приложените фискални бонове за разходи досежно медикаменти, съдът
приема, че ищцата е направила разходи в размер на 1820,69 лева. Причинната
връзка между претендираните имуществени разходи и настъпилото ПТП се
потвърждава и от вещото лице, което сочи, че е разгледала подробно
представените касови бонове, като всичко отразено в тях е свързано с
лечението на пострадалата. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че доколкото Л. Г. е имала наченки на деменция преди датата на
ПТП, то ответното дружество не отговаря за разходите за медикаменти,
свързани с лечението й. Както посочи вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза в конкретния случай деменцията е възникнала остро след травмите
от инцидента. По отношение на когнитивният дефицит - нарушения на памет,
концентрация, внимание, социални умения - в случая няма данни за давност от
преди ПТП. Основателни са и претенциите за болногледач и рехабилитатор.
Както посочва и вещото лице, двете функции са различни и не се препокриват.
С оглед здравословното състояние на ищцата вследствие на ПТП в процесния
период несъмнено разходите за болногледач и рехабилитатор съставляват
пряка и непосредствена последица от увредата.
Предвид горното искът за имуществени вреди е основателен и доказан в
пълен размер.
Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената
главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до
изплащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора, право на разноски има само ишцата.
Същата е освободен от плащане на държавна такса и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъжданe на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения
размер на иска следва да се присъдят в размер на 63,20 лв. – държавна такса и
600 лева – депозит за експертиза.
На осн. чл. 38 от ЗАдв. на адв. Б. се дължи адв. възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ, което съдът определя в размер на
2109,78 лева с ДДС по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О - З“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „В“, ул. „СС“ № **, ЕТ **, да заплати на Л. С. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Свети Седмочисленици“ 19 ет.4,
9
ап.10, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, сума в размер на
15090,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
разходи за лечение за период 30.08.2023г.-19.01.2024г., от настъпило на
18.02.2023г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен
риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва
за забава от 28.03.2024г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД ЗАД „О - З“ АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „В“, ул. „СС“ № **, ЕТ
**, да заплати по бюджетна сметка на Софийски районен съд, сума в размер
на 663,20 лв. – разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ЗАД ЗАД „О - З“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „В“, ул. „СС“ № **, ЕТ **, да
заплати на адв. А. Б., сума в размер на 2109,78 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10