МОТИВИ:Срещу подсъдимите А.М.И.
и О.А.О. и двамата от с.Градешница, Ловешка област е повдигнато обвинение от
Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по чл.129 ал.1 във връзка с
чл.20 ал.2 от НК.
Представителят на прокуратурата-районен прокурор Петър Димитров подържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт по отношение и на
двамата подсъдими и пледира същите да бъдат признати за виновни, като им бъдат
наложени справедливи наказания.
Подсъдимите А.М.И. и О.А.О. се явяват в съдебно заседание лично и със
своя адвокат-защитник, като не дават обяснения по повдигнатото им обвинение. Чрез
своя адвокат-защитник двамата подсъдими молят да бъдат признати за невиновни и
оправдани по повдигнатото им обвинение, а в противен случай да им бъде наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б „б“ от
НК, като бъде заменено предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с
наказание пробация, с първите две задължителни пробационни мерки.
От събраните по делото доказателства-показанията на свидетелите М.С.И.,
И.М.И., Х.И.Х., Р.И.Р., огласените показания на свид.Р.Р., дадени пред органа на
досъдебното производство, И. Д. К., В.И.А., огласените показания на свидетеля В.А.,
дадени пред органа на досъдебното производство, С.Р.И., Н.А.А.,
К.Д.А., огласените показания на свидетеля К.А., дадени пред органа на
досъдебното производство, Н.В.Н., М.П.М., Д.В.М., А.Ц.М., М.
А. А., К.К.А., Р.С. М.-К., заключението на повторната
съдебно-медицинска експертиза, приложените по делото писмени доказателства,
огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На дата 29.12.2018 година, около
06,30 часа пострадалият К.Д.А. *** търговски обект-магазин, стопанисван от ЕТ „В.А.-Ив
82“, находящ се в същото село, на адрес, улица „Иван
Вазов“ №34 и намиращ се срещу дома на пострадалия, за да пие кафе. След като
влязъл в търговския обект седнал на дървена пейка с маса намираща се в дъното
на магазина. В търговския обект по същото време се намирали и свидетелите Р.Р. и В.А. като пострадалият А. след като седнал провел
разговор с Р.. В следващия момент в търговския обект влезли подсъдимите А.М.И.
и О.А.О. заедно със свидетелите М.И. и И.М. всички от с.Градешница, Ловешка
област, като към пострадалия А. се насочил подсъдимия О.О.
и се обърнал към него с думите „ще излезеш ли навън или тука да те почвам“ като
застанал в непосредствена близост до гърба му в дясно. На около един метър от
масата срещу пострадалия А. застанал и подсъдимия А.И., а свидетелите М. И. и И.М.
се намирали на няколко метра от пострадалия А.. Пострадалият се обърнал
към подсъдимия А.И. с думите „хайде спрете се“, при което А.И. му отговорил
„никога“. Веднага след това подсъдимият О.О. нанесъл
удар с юмрук в дясната страна на лицето на пострадалия А.. Свидетелят К.А. се
изплашил, поради което скочил върху намиращата се до него дървена маса.
Незабавно подсъдимият О.О. хванал дървен стол с
метална конструкция, който се намирал в търговския обект и с него направил опит
да нанесе удар върху пострадалия. Тъй като пострадалият инстинктивно се дръпнал
назад, удара нанесен от О. с дървения стол попаднал в глезена на левият крак на
А.. Подсъдимият О.О. отново вдигнал дървения стол с
метална конструкция като направил повторен опит да нанесе удар със същия върху А.,
но тогава пострадалият хванал с ръце стола за краката и започнал да го издърпва
от ръцете на подсъдимия О.. В този момент подсъдимият А.И. се приближил до
масата, върху плота, на която се намирал пострадалия А., хванал същата и я
разклатил. В следващия момент пострадалия А. паднал от масата, заедно с
дървения стол с метална конструкция /намиращ се преди това в ръцете на О./ на
пода на търговското помещение по очи, като при падането си се ударил върху
същия стол. В този момент почувствал силна болка в лявото рамо и гърдите и както
се намирал на земята, леко се надигнал и видял, че задната врата на магазина е
отворена, при което се изправил въпреки силната болка и панически побягнал през
същата като се укрил в намиращата се в близост къща на свид.М.П..
По мобилния си телефон се обадил на майка си свид.И.К.
като и съобщил, че е нападнат и пребит и я помолил да се обади на национален
телефон 112. След като пристигнал екип от ЦСМП-филиал гр.Тетевен пострадалият А.
излязъл от къщата на П.. След като бил извършен преглед от пристигналия
медицински екип било установено, че пострадалия А. има луксация
на ляво рамо, поради което същият заявил, че ще потърси адекватна медицинска
помощ в МБАЛ-гр.Ловеч. Незабавно тръгнал за гр.Ловеч като в ЦСМП -филиал
гр.Ловеч бил прегледан и извършена рентгенография. След това лекар-специалист
извършил наместване на изкълченото ляво рамо и обездвижил
ръката на пострадалия А..
От заключението на назначената по
делото повторна съдебно медицинска експертиза се установява, че на пострадалия А.
при възникналия инцидент на дата 29.12.2018 година е била причинена травматична луксация на лява раменна става с последваща
мека имобилизация, повреда причинила затруднение
движенията на лявата ръка за срок от 20-25 дни, което увреждане по смисъла на
чл.129 ал.2 от НК представлява средна телесна повреда. Съдът приема, че
причиненото телесно увреждане на А. е средна телесна повреда имайки предвид
обстоятелството, че същият веднага е посетил болницата в гр.Ловеч, наместено е
изкълченото ляво рамо от специалист и същият е обездвижил
ръката на А. и именно по тази причина, съдът приема, че след наместването е
затруднено движението на ръката за срок от 20-25 дни. В тази връзка следва да
се отбележи, че терминът „трайно“ касае единствено времетраенето на конкретното
болестно състояние, с период най-малко 30 дни, но без да държи сметка за
характера на самото увреждане. От тази позиция и обстоятелството, че след
извършеното веднага наместване на изкълченото ляво рамо на пострадалия от
специалист за възстановяването му са необходими 20-25 дни, съдът прави извода
си за съставомерност на деянието по чл.129 ал.1 от НК.
Освен изложеното, съдът приема, че увреждането е съставомерно
по чл.129 ал.2 от НК, тъй като затрудняването на движенията на лявата ръка на
пострадалия има практическа стойност, тъй като е възникнало затруднение в
извършването на основната функция на крайника, в следствие на това, че ръката е
била обездвижена и е била ограничена възможността на пострадалото лице да
извършва активни физически движения и трудова дейност, в който смисъл са и задължителните
предписания на т.10 и т.17 от Постановление №3/79 година на Пленума на ВС на РБ
и решение №471/20209 година по н.д. №602/2009 година на ВКС, трето наказателно
отделение.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от
огласените показания на пострадалия К.А., дадени пред органа на досъдебното
производство, от огласените показания на свидетеля-Р.И.Р., дадени пред органа
на досъдебното производство и от показанията и отчасти огласените показания на
свидетелката В.И.А., дадени пред органа на досъдебното производство и
показанията на свидетелите А.М., Н.А.А., Р.С. М.-К., М.П.М.,
отчасти от показанията на майката на пострадалия и показанията на тримата
полицейски служители-Х.Х., С.И. и Н.Н., като от огласените
показания на пострадалия и огласените показания на двамата свидетели-Р. и А.,
които са очевидци на деянието безспорно се установява изложената и възприета от
съда по-горе фактическа обстановка. От показанията на майката на пострадалия се
установява, че веднага след деянието е била уведомена от сина си, че същият е нападнат и пребит и я помолил да се
обади на национален телефон 112, като от показанията на същата се установява и
състоянието на пострадалия и това, че заедно със сина си са посетили болницата
в гр.Ловеч. От показанията на свид.К. се установява,
че е прегледала пострадалия в болницата в гр.Ловеч и е изготвила амбулаторен
лист, в които е отразила състоянието му и го е насочила към ортопед, а от
показанията на свид.А. се установява, че със
съдействието на самия пострадал е наместил раменната му става.
Съдът приема за обективни огласените
показания на пострадалия, тъй като самият той в съдебно заседание твърди, че
„уж се бяхме разбрали с подсъдимите, но някой хора не си държат на
уговорките и на обещанията, бяхме се разбрали да нямам конфликти, да се спре
тази цялата работа и аз да нямам материален иск, но бях нападнат още един път,
така се разбрахме с Н. и с О., Н. си държи на думата, но другия не“, което се
твърди и от неговата майка в съдебно заседание „за първия път ми каза, че се е
разбрал с момчетата“. Освен това съдът приема, че огласените показания на
пострадалия са последователни, лО.чни,
автентични и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът приема
за обективни и огласените показания на свидетеля Р., който твърди в съдебно заседание,
че „това, което прочете съда е така“, както и приема за обективни показанията
на свидетелката В.А., дадени в съдебно заседание, както и отчасти огласените и
показания, дадени пред органа на досъдебното производство, тъй като самата
свидетелка твърди в съдебно заседание, след огласяване на показанията и „това
което прочетохте в съдебно заседание е вярно, просто се притеснявам“. От друга
страна следва да се има предвид, че показанията и на двамата свидетели, дадени
на досъдебното производство са лО.чни,
последователни и взаимно допълващи се, както помежду си, така и с огласените
показания на пострадалия и с показанията на останалите свидетели по делото,
посочени по-горе. Следователно,
изложената по-горе фактическа обстановка се обосновава изцяло на основата на
горепосочените гласни и писмени доказателства, както и на база на експертното
заключение. Необходимо е да се подчертае, че всички прочетени по надлежния
процесуален ред свидетелски показания, дадени пред органа на досъдебното
производство, ведно с останалите събрани и приети доказателства, водят до един
единствен възможен краен извод, че безспорно и двамата подсъдими са взели
активно участие в причиняване на средната телесна повреда на пострадалото лице.
Съдът приема за частично обективни показанията на свидетелите М.И. и И.И., доколкото същите не противоречат на изложената
фактическа обстановка и на огласените показания на пострадалия, огласените
показания на свидетеля Р., показанията на свидетелката В.А. и частично
огласените показания на тази свидетелка, като е безспорно, че и двамата
свидетели са били на мястото на инцидента и безспорно премълчават факти и
обстоятелства свързани с него, като твърдят, че пострадалият се е наранил сам,
когато е бягал от задната врата на заведението.
С оглед изложената фактическа обстановка съдът приема, че причиненото
средно телесно увреждане на пострадалия А. е в причинна връзка с действията на
двамата подсъдими-И. и О., който в съучастие помежду си, като съизвършители, при общност на умисъла са му причинили
средна телесна повреда, изразяваща се в травматична
луксация на лява раменна става с последваща
мека имобилизация, повреда причинила затруднение
движенията на лявата ръка за срок от 20-25 дни. Съдът приема за безспорно
установено, че автори на деянието, с което на пострадалия е причинена средната
телесна повреда са именно подсъдимите И. и О.. Съдът прави този извод на базата
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, коментирани по-горе, заключението на повторната медицинска
експертиза, на механизма на причиняване на средната телесна повреда на
пострадалия.
При така устаноВ. по несъмнен и безспорен
начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.129
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, осъществено от обективна и субективна
страна от подсъдимите А.И. и О.О., като от обективна
страна на дата 29.12.2018 година, около 07,00 часа в с.Градешница, Ловешка
област в търговски обект-магазин, стопанисван от ЕТ „В.А.-***, в съучастие
помежду си като съизвършители, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на
престъплението, умишлено са причинили на К.Д.А. *** телесна повреда,
изразяваща се в травматична луксация на лява раменна
става с последваща мека имобилизация,
повреда причинила затруднение движенията на лявата ръка за срок от 20-25 дни, а
от субективна страна са осъществили деянието умишлено при общност на умисъла, тъй като всеки от извършителите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му
последици, като е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с друго лице,
което също действа с пряк умисъл, всеки от двамата подсъдими е съзнавал, че
участва в изпълнението на престъплението заедно с другия подсъдим и е искал от
тяхната обща дейност да бъде причинено телесното увреждане на пострадалия.
Безспорно утвърдено и трайно е възприето от правната доктрина и съдебна
практика становището за съществена особеност на съизвършителството
при престъпления против личността, което се изразява в това, че „когато съизвършителите имат сходно поведение, резултатът е
съвкупно причинен от всички, независимо от конкретния им индивидуален принос”- P-295-06- I н.о. на ВКС или когато всеки съизвършител
извършва проява, подобна на тази на останалите, за възникването на
отговорността им е без значение конкретния каузален принос на всеки един за
причиняване на престъпния резултат, защото последният, както и неговите общественоопасни последици е постигнат не от изолирано
въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на изпълнително деяние.
По описания начин подсъдимите А.И. и О.О. са
осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129 ал.1 във
връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради което съдът ги призна за виновни по този
текст и във връзка с чл.54 от същия кодекс им наложи наказание и на двамата
подсъдими от по 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълненията на така наложените им наказания за изпитателен срок от по
3 години.
Съдът наложи наказанието на подсъдимите А.И. и О.О.
като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една
страна степента на обществена опасност на деянието и упоритостта на подсъдимите
при осъществяването му, а от друга-чистото съдебно минало на подсъдимите, изминалия
период от време от извършване на деянието до налагане на наказание за същото,
поради което наложи наказанието и на двамата подсъдими при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства от по 6 месеца лишаване от свобода, като
прие, че целите на така наложеното им наказание могат да бъдат постигнати и без
ефективното изтърпяване на същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изпълнението на така наложеното и на двамата подсъдими наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от по 3 години, за да се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдените, така и на
останалите членове на обществото.
С оглед изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: