№ 537
гр. Разград, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕ.А
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕ.А Гражданско дело №
20243330100288 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗДог. във вр. с чл.154 от Закона за енергетиката.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Е. А. Е., с която
при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумите 390,26 лв. за
потребена от него топлинна енергия за периода 10.11.2022 г. – 30.04.2023 г. в
имот, находящ се в ********************************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението и 44,31 лв. обезщетение за забава
за периода от 31.12.2022 г. до 01.12.2023 г. Сочи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че е ползвал такава на
обща стойност 390,26 лв. и не е заплатил тази сума, поради което ищецът е
поискал а съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№
2159/2023 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство
разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда
особен представител е депозирал отговор, в който оспорва иска. Оспорва
начина на отчитане на употребената топлинна енергия в процесния имот.
След преценка на представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът установи следните фактически обстоятелства:
Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна
енергия. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2159/2023 г. е издадена заповед
за изпълнение №1171/04.12.2023 г. срещу Е. А. Е. с ЕГН: ********** и адрес:
********** да заплати на кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД АД с ЕИК:
********* и адрес: ********** законен представител Михаил Ковачев
пълномощник юк.Хасан Хасан по банкова сметка IBAN
BG30STSA93000027625732 сумата 390.26лв./триста и деветдесет лева и
двадесет и шест стотинки/ главница сумата 44.31лв./четиридесет и четири
1
лева и тридесет и една стотинки/ лихва от 31.12.2022г. до 01.12.2023г. ведно
със законната лихва, считано от 01.12.2023г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева и пет стотинки/ разноски
по делото Същата заповед е връчена на ответника при условията на чл.47 от
ГПК.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в
общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че
няма такива в тази етажна собственост./
Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на
потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на
купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със
срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този
достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина,
по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп
до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния
специфичен разход на сградата.
За имота с адрес ********** по делото е представен нотариален акт за
дарение от 18.10.1996 г., по силата на който надарен със същия имот е
ответника Е. А. Е..
По партидата на този имот са начислени съответно 390,26 лв. главница за
периода 30.11.2022г. – 13.09.2023г. и 44,31 лв. обезщетение за забава за
периода 31.12.2022 г. до 01.12.2023 г. Видно от представените формуляри за
отчет и индивидуална справка за използвана топлинна енергия при
изчисляването на последната е съобразено обстоятелството ,че имота не се
обитава и начисленото отопление е за сградна инсталация и за щранг лири
/тръби, които преминават през всички жилища по вертикала и по които
топлата вода се движи свободно без да преминава през уреди за отчитане/
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявените установителни искове са допустими,
тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК
предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество същите се явяват основателни. Съгласно §1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
2
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл.
153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а
съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Следователно потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден
имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване.
Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение
на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без
да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на
партида установява наличието на облигационни отношения между страните,
въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от
11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно
въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от
сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на
индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното
дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството
„потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за
потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при
Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото,
за имота има открита партида, налице е облигационно правоотношение с
ищеца при действието на актуалните общи условия, като по делото не са
налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за
прекратяване на търговските отношения с ищеца. Видно е от приложените
писмени доказателства, че в блока, където се намира имота на ответника, са
извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер,
намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е установено
обстоятелството ответникът да е заявил надлежно възражения срещу
начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР
№ 2/2017 от 17.05.2018 г. Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, същият е изпаднаа в забава, поради което дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася.
Предвид основателността на исковете, ищецът има право на разноски в пълен
размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото производства
3
(за заплатена държавна такса, възнаграждение на процесуалните
представители на двете страни), като представя списък.
Претендираното възнаграждение за юрисконсулт е в минимален размер,
съобразен с материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото
и следва да бъде уважен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Топлофикация - Разград” АД
със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал,
ул.”Черна”, ЕИК *********, че Е. А. Е. с ЕГН: ********** и адрес:
********** дължи на “Топлофикация Разград” АД със седалище гр.Разград и
адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *********
сумата 390.26лв./триста и деветдесет лева и двадесет и шест стотинки/
главница топлинна енергия за адрес: ****************************за
периода 10.11.22г.-30.04.23г., ведно със законната лихва считано от
01.12.2023г. до окончателното изплащане на главницата и сумата
44.31лв./четиридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ лихва от
31.12.2022г. до 01.12.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
№1171/04.12.2023 г. по ч.гр.д.№2159/2023 г. на РС - Разград.
ОСЪЖДА Е. А. Е. с ЕГН: ********** и адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация Разград” АД със седалище гр.Разград и адрес на управление
Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 325 лв. /триста
двадесет и пет лева / за направените разноски и 100 лв. /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, както и сумата 25 лв.
/двадесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. №2159/2023 г. на РС - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик
по ч.гр.д. № 2159/2023 г. на РС-Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4