Решение по дело №1373/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2017 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20163100501373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./……….. 2017г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав

               

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

Мл.с. НЕДЕЛИНА М.

                                                            

като разгледа докладваното от Дрингова

въззивно гражданско дело № 1373 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 9597/03.04.2017 г., подадена от Л.А.Т. и А.Т.Т., чрез адв. М.Д., с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 229/24.02.2017 г.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище от насрещните страни.

Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, като по отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Константната съдебна практика е категорична, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Волята за постановяване на решението се изразява в мотивите и от тях логично следва диспозитива, който обичайно съответства на формираното становище на съдебният състав по разглеждания правен спор.

Въззивното производство по делото е образувано по следните жалби:

1/ въззивна жалба № 26458/10.09.2015г. на И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** срещу решение № 3488/12.08.2015г. по гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявен от въззивниците срещу въззиваемия А.Т.Т. и в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемия Л.А.Т. сумите от по 3197,74 лв., представляващи стойност на извършени подобрения, на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.30 от ЗС; 2/ въззивна жалба вх. № 24630/31.08.2015г. от Л.А.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** срещу решение № 3488/12.08.2015г. по гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав в следните части: частите, с които са уважени исковете на въззиваемите срещу Л.Т. за заплащане на сумите за горницата над 2596,13 лв. до 6375 лв., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС; в частите, с които са отхвърлени исковете на Л.Т. срещу двамата въззиваеми за заплащане на разноски за ремонт за горниците над 3197,74 лв. до претендираните 6395,48 лв., на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.30 от ЗС; в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.30от срещу двамата ответници за заплащане на сумите от по 6395,48 лв.; 3/ въззивна жалба вх. № 41786/27.11.2015г. от Л.А.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** срещу решение № 4432/09.11.2015г. по гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав, в частите, с които е допълнено по реда на чл.250 от ГПК решение № 3488/12.08.2015г. и е отстранена очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на същото решение досежно частите, с които Л. Танчев е осъден да плати на насрещните страни суми по исковете с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и са отхвърлени исковете му срещу И.Д. – Б. и П.Д. за заплащане на извършени подобрения за горницата над 3197,74 лв. до 6395,48 лв., както и в частите, с които са отхвърлени исковете на А.Т. срещу И.Д. – Б. и П.Д. за заплащане на сумите от по 3197,74 лв.; 4/ частна въззивна жалба вх. № 30054/10.06.2016г. от Л.А.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** срещу решение № 2056/25.05.2016г. по гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение молбата им по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 3488/12.08.2015г., в частта за разноските.

Съставът на ВОС се е произнесъл с решение № 229/24.02.2017 г., с което е отменил обжалвания първоинстанционен акт, в следните части:

 1/ в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявени от И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** срещу А.Т.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 2439,72 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 25.02.2011г. до 10.12.2013г.;

2/ в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС на И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** срещу Л.А.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на сумите за горницата над 3740 лв. до 6375 лв., представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 02.09.2009г. до 10.12.2013г.

3/ в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД на Л.А.Т., ЕГН ********** *** срещу И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на горниците над 3197,74 лв. до 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения.

4/ в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД на А.Т.Т., ЕГН ********** *** срещу И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от по 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения.

5/ в частите, с които И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на Л.А.Т., ЕГН ********** *** всеки по 695 за възнаграждение за адвокат, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

6/ в частите, с които И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на А.Т.Т., ЕГН ********** *** всеки по 695 за възнаграждение за адвокат, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо тях е постановил:

ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН ********** *** да заплати на И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** сумата от 2439,72 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 25.02.2011г. до 10.12.2013г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН ********** *** да заплати на П.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от 2439,72 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 25.02.2011г. до 10.12.2013г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** да заплати на Л.А.Т., ЕГН ********** *** горницата над 3197,74 лв. до 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн. чл.61, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Л.А.Т., ЕГН ********** *** горницата над 3197,74 лв. до 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн. чл.61, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** да заплати А.Т.Т., ЕГН ********** *** на сумата от 5829,13 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн. чл.61, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** *** да заплати на А.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 5829,13 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн. чл.61, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 97,59 лв. /деветдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща 4% върху уважената част на предявената претенция по сметки, на осн. чл. 355 от ГПК.

ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 97,59 лв. /деветдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща 4% върху уважената част на предявената претенция по сметки, на осн. чл. 355 от ГПК.

ОСЪЖДА Л.А.Т., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 210,52 лв. /двеста и десет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща 4% върху уважената част на предявените претенции по сметки, на осн. чл. 355 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 466,34 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща 4% върху уважената част на предявените претенции по сметки, на осн. чл. 355 от ГПК.

ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** да заплатят при условията на разделност на Л.А.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** сумата от 2900 лв. /две хиляди и деветстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Съдът е потвърдил първоинстанционното решение в останалите обжалвани части, като в диспозитива по отношение на исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за заплащане на разликата над 5829,13 лв. до 6375 лв. за всеки ищец, претендирана като увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 е постановил, че същите са били предявени от И.М.Д. – Б. и П.М.Д. срещу А.Т.Т..

Посоченото несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение представлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК. Предвид гореизложеното молбата е основателна, и като такава следва да бъде уважена.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение № 229/24.02.2017 г., постановено по в.гр.дело № 1373 по описа на ВОС за 2016 г., като:

1.) навсякъде името на страната И.Д., вместо изписаното И.М.Д.- Б.,  да се чете И.М.Д. – Б.;

2.) на стр. 16, пар. II , т. 4 от потвърдителния диспозитив на решението вместо текста „са отхвърлени исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, предявени от И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** срещу А.Т.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на разликата над 5829,13 лв. до 6375 лв. за всеки ищец, претендирана като увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения“  да се чете „са отхвърлени исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, предявени от А.Т.Т., ЕГН ********** *** срещу И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на разликата над 5829,13 лв. до 6375 лв. за всеки ищец, претендирана като увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения“

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.