№ 260176 / 29.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.04.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1499 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХV ГПК и е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата Т.В.Т. xxx като майка и законен представител на малолетното дете Р. А. В. с ЕГН xxxxxxxxxx твърди, че от съжителството си с ответника А.Л.В. имат родено дете - Р. А. В., роден на xxx година с ЕГН xxxxxxxxxx, който за учебната 2020/2021 година ще продължи обучението си като ученик в шести клас в Шесто средно училище „О. П.“ – град Монтана. Поддържа също, че с решение по гр.дело № 410/2013 година по описа на Районен съд – град Лом, ответникът А.В. е осъден да заплаща на малолетното дете Р. А. В., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез нея месечна издръжка в размер на 120,00 лева, считано от 10.05.2013 година до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. От страна на ответника до настоящия момент не се е интересувал от детето, не е изплащал и издръжка. Поддържа, че от раждането на детето до настоящия момент изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на детето, неговата издръжка е поета от нея – неговата майка. Заявява, че ответникът работи в град София, но не проявява интерес към развитието на детето. Твърди, че за детето Р. са осигурени от нейна страна всички необходими условия за живеене, обучение, извънкласни дейности, спортни тренировки, езиково обучение и това дава основание да предявя настоящия иск за изменение и увеличение на присъдената издръжка, която счита, че в размер на 200 лева на този етап е допустима. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да измени издръжката, определена с решение от 19.08.2013 година по гр.д.№ 410 по опис 2013 година на Районен съд – град Лом, като допусне изменение и увеличи присъдената издръжка за детето Р. А. В., с ЕГН xxxxxxxxxx съответно на 200 лева, считано от датата на предявяване на настоящия иск до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на същата, както и да й присъди сторените по делото разноски и такси.
Ответникът А.Л.В. xxx е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба. Прави възражение за местна подсъдност и моли делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд - град София. Заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Твърди, че от 11.02.2008г. до 17.05.2008г. работел в ,,Н.“, където се запознал с Т.Т. - тя също работела там. През месец септември 2008г. заживяли заедно на квартира в гр.София, кв.„Свобода“ за около два месеца. Твърди, че Т. му казала, че е бременна и се преместили на квартира в кв.„З. ф.“ в блока, в който живееше майка й. Поддържа, че след раждането на детето майка й заживяла заедно с тях. Там живяли около 3-4 месеца през 2009г. През това време той е гледал детето, когато тя била на изпити. Твърди, че Т. решила да започне работа и бързо си намерила в агенция за имоти, където работел С. К.. Имало случай, когато го е карала да заведе детето в техния офис и да го остави при тях - при нея и С.. Когато я попитал, защо да го оставя там - тя му казала, че детето не е негово и това не е негова работа. Тогава той се прибрал в жилището на своята майка и разбрах, че веднага след раздялата им С. се е нанесъл да живее при Т. и майка й. Поддържа, че след раздялата им Т.Т. xxx с приятеля си С. К. и прекратила всякакви контакти на детето с него.
Твърди, че С. искал да осинови детето, за което трябвало нотариално заверена декларация. Поддържа, че отишли при нотариус и той подписал нотариално заверена декларация, с която декларирал, че дава съгласието си припознатото от него дете Р. А. В. да бъде осиновено от С. П. К., който живеел във фактическо брачно съжителство с майката на детето Т.В.Т..
Ответникът поддържа в молбата си, че не работи, безработен е и без осигуровки. Няма никакви доходи. Заявява, че претендираният от ищцата размер на издръжка – 200,00 лева е прекомерно завишена. Твърди, че има още едно непълнолетно дете М. А. В., роден на xxxг. с ЕГН xxxxxxxxxx, за което се грижи и издържа. Поддържа също, че с решение № 262 от 14.12.2006г. родителските права върху детето били предоставени на майката, а той бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50,00 лева. От тогава до сега са минали почти 15 години и е ноторно известно, че тази издръжка е прекалено ниска. Майката на детето не е подавала молба за увеличаване размера на издръжката, но детето е голямо и изисква много средства за издръжка, който той се старае да му осигурява. Твърди, че не притежава имущество, от което да се издържа и няма материална възможност за доставяне на издръжка в поискания по-голям размер. Тази издръжка ще се чувства особено осезателно и няма да може да посреща месечните си разходи и да заплаща издръжката и за детето М.. И сега трудно се справя с необходимите и ежедневни разходи и с издръжката му. Твърди, че поисканата издръжка за детето в размер на 200,00 лева е прекалено висока и непосилна за него. Предвид на това моли съда да отхвърли предявения иск за изменение на размера на месечна издръжка като неоснователен. Моли съда да му присъди и сторените по делото разноски.
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана в писмено становище по делото счита, че Районен съд – Монтана ще постанови решение, което в максимална степен ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на детето Р. А. В..
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че с решение от 19.08.2013 година, постановено по гражданско дело № 410/2013 година по описа на Районен съд – Лом, съдът е осъдил ответника А.Л.В. да заплаща на малолетното дете Р. А. В. чрез неговата майка Т.Т. месечна издръжка в размер на 120,00 лева, считано от 10.05.2013 година до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. На 03.09.2013 година решението е влязло в законна сила.
От тогава до приключването на съдебното дирене по настоящото дело е изминал един изключително дълъг период от време, през който период е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящи определянето на размера на издръжката. През изминалия период от около седем години и осем месеца детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Променен е и размерът на минималната за страната работна заплата, която се използва за база за изчисляване на минималния размер издръжка на едно дете.
Няма спор между страните, че детето Р. А. В. е на 11 години и осем месеца и понастоящем е ученик. От доказателствата по делото е видно, че бащата на детето има още едно дете от брака си с Л. Х. В. – детето М. А. В., за което е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50,00 лева. Не се установи към момента ответникът да реализира доходи от трудов договор.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 от СК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна следва да докаже следните обстоятелства, обуславящи основателност на иска, а именно – че ответникът е родител на детето, нуждата от получаване на издръжката в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. В случая съдът намира, че са налице разнопосочни изменения на различните обстоятелства, обуславящи размера на издръжката, съобразно доказателствата по делото. От една страна за изминалия дълъг период от време – седем години и осем месеца, детето Р. А. В. е пораснало и нуждите му от стредства за съществуване и образование, лечение и социално – културно развитие са се увеличили. Нарасналите в немалка степен обичайни потребности на детето се установяват и от самия факт на биологичното му съществуване и изминалия до момента период от седем години и осем месеца от постановяване на сегашната издръжка. Не е необходимо да се обосновават специално, промяната в условията на живот, особеностите на възрастта на детето, при които бързо нарастват социално-културните му, спортни и материални потребности (за пълноценна храна, дрехи, обувки и т.н.), респективно разходи по тяхното задоволяване, в сравнение с възрастта на детето към момента на предходното определяне на месечната му издръжка.
За изминалия период от време от постановяване на предходния размер издръжка в размер на 120,00 лева до настоящия момент именно обичайните потребности на детето, предвид всички изложени обстоятелства, са се увеличили. По отношение на материалните възможности на бащата, същият няма данни да реализира трудови доходи. Същият има задължение за изплащане на издръжка и към друго свое дете- М. А. В., за което е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50,00 лева. Обстоятелството, че ответникът не работи, не го освобождава от задължението му за заплащане на издръжка на своето дете. Същият е млад, здрав, работоспособен и би могъл да реализира месечен доход поне в средния за страната размер.
С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че за детето е необходима сумата от около 300 лева – месечна издръжка, като ответникът следва да участва в издръжката с квота в размер на 170 лева. Следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на което като личност двамата му родители имат не само право, но и нравствено задължение. Родителите са длъжни да осигурят такива средства за правилното отглеждане, възпитание и развитие на децата си, както ако живееха заедно. В тази връзка определяне на месечна издръжка от 170 лева, ще бъде обосновано решение.
Като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва да участва в размера на издръжката по отношение на детето Р. А. В. със сума от 170 лева, като останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, която непосредствено полага и ще полага занапред грижи за детето. Издръжката следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба, а именно 20.07.2020 година до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане. В останалата част – над уважения размер от 170 лева до заявения размер от 200 лева, исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса от 72,00 лева, 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата, съразмерно с уважената част от иска сумата от 187,50 лева – реализирани в производството разноски.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на ответника реализирани разноски в размер на 225,00 лева.
Предвид изложените по-горе мотиви, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение по гражданско дело № 410/2013 година по описа на Районен съд – Лом издръжка като:
ОСЪЖДА А.Л.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на малолетното дете Р. А. В., с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка и законен представител Т.В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 120,00 лева - месечна издръжка - по 170,00 лева - месечна издръжка, считано от 20.07.2020 година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 200,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Л.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 72,00 лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Т.В.Т. сумата от 187,50 лева – реализирани в производството разноски.
ОСЪЖДА Т.В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на А.Л.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 225,00 лева – реализирани в производството разноски.
Решението в частта, с която е присъдена издръжка, подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 04.05.2021 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :