РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. ХАСКОВО, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.А Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г.Т.К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д. Въззивно
гражданско дело № 20225600500629 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260017/01.06.2022 г., по гр.дело № 1263/2019 г., Районен съд –
Димитровград е отхвърлил като неоснователен иска на М. М. К. и Н. М. К., двамата от
гр.*** против Д. К. П. от гр. ***, с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за
наследството /ЗН/ за възстановяване на запазената част от наследството и намалението
на извършеното дарение от Т.Д. Ж. с нотариален акт № ***, т.3, рег. № ***, дело № ***
г. на Нотариус с рег. № 096 на НК.
С решението съдът е допуснал съдебна делба между Д. М. Д. от гр. ***, М. М.
К., Н. М. К., двамата от град ***, Д. К. П. от гр. *** и Л. Г. П. от гр.***, на следните
недвижими имоти:
поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286 по КККР на гр.***, с площ
от 457 кв.м., при квоти 31/36 ид. части за Д. П. , 4/36 ид.части за Д. Д. и 1/36 ид. част
общо за М. М. К. и Н. М. К., или на всеки по 1/72 ид. част;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.1 по КККР
на гр.***, с адрес: гр.***, с площ от 92,00 кв.м., при квоти 31/36 ид.части за Д. П. , 4/36
ид.части за Д. Д. и 1/36 ид.част общо за М. М. К. и Н. М. К., или на всеки по 1/72 ид.част;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1017.286.1.2 по КККР на
гр.***, с адрес: град ***, с площ от 92,00 кв.м., при квоти 1/2 ид.част за Д. К. П. и Л. Г. П.
и 1/2 ид.част за Д. М. Д.; Общи части, ведно с мазе от сграда с идентификатор №
21052.1017.286.1 при квоти 31/36 ид.части за Д. П., 4/36 ид. части за Д. Д. и 1/36 ид.част
1
общо за М. М. К. и Н. М. К., или на всеки по 1/72 ид. част;
Урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ
***, община ***, област Хасково, одобрен със Заповед № 1005/1989 г., целият с площ от
1027.54 кв.м. при квоти 1/2 ид. част за Д. К. П. и 1/2 ид. част за Д. М. Д..
С решението съдът е приел за установено спрямо Д. М. Д. , М. М. К., Н. М. К.,
че Гараж, застроен в урегулиран поземлен имот ***в квартал *** и в УПИ *** по плана на
с. *** с РЗП от 55.60 кв.м. е собственост на Д. К. П. и Л. Г. П..С решението съдът е
отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност и наследство № ***, том I, рег.№***, н.д.№ *** от 15.02.2017
год., вписан в Служба по вписванията с вх.№ ***, акт № ***, том 1, дело № ***, стр. ***, с
който се признава Д. М. Д. за собственик по давностно владение и наследство на ½ идеална
част от Урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ ***,
целият с площ от 1027.54 кв.м. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***,
том I, рег.№ ***, н.д.№ *** от 15.02.2017 год., вписан в Служба по вписванията с вх.№ ***,
акт № ***, том 1, дело № ***, стр.***, в частта, с който се признава Д. М. Д. за собственик
по наследство на Урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по ПУП на село ***,
ЕКАТТЕ ***, целият с площ от 1027.54 кв.м., ведно с построения в него гараж с РЗП от
55.60 кв.м. Назначена е и съдебно-техническа експертиза с вещо лице М.И., което да даде
заключение за реалната поделяемост на допуснатите до делба недвижими имоти и за тяхната
действителна стойност, при депозит в размер на 800 лева, вносим от страните съобразно
квотите им.
Недоволни от така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен искът за
намаляване на дарствените разпореждания и допускането на делба по отношение на квотите
и описаните недвижими имоти, са останали въззивниците Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К.,
които чрез пълномощника си адв. З. Д. го обжалват с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, постановяване на решението в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба са изложени съображения, че
неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН
е неоснователен. Считат, че законът е очертал кръга от наследниците, които имат право на
запазена част, поради което с отхвърлянето на иска един от тези наследници
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. В този смисъл и във връзка с
прекъсването на давността районният съд не е изложил съображения, поради което и
неговите правни изводи противоречали на изискванията на материалния закон. Считат, че
предявеният иск е основателен, тъй като ответниците никога не са упражнявали фактическа
власт и владение върху дарените от наследодателката идеални части от имота - дворното
място и първият етаж на сградата, поради което и изводите на съда били необосновани и
противоречиви. В този смисъл са изложени съображения и по отношение на гаража и
останалите недвижими имоти, които са предмет на иска за допускане на делба между
страните по делото.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС –
Димитровград и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и да допусне до делба само имот с идентификатор
21052.1017.286.1, находящ се в гр.***, при квоти за страните по 1/2 за ищците и по 1/2 за
ответниците. Молят въззивния съд да провъзгласи за нищожна суперфицията, въз основа на
която е построен процесният имот, поради настъпила давност. Претендира се присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Д. К.
П. и Л. Г. П., които чрез пълномощника си адв. И. И., АК-Хасково оспорват подадената
въззивна жалба и излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират от
2
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС - Димитровград.
Претендират и разноски за настоящата инстанция.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното:
Производството пред Районен съд-Димитровград е било образувано въз основа
на искова молба от Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К., с която срещу Д. К. П. и Л. Г. П., са
предявени : иск с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството - за
възстановяване на запазената си част от наследството на Т.Ж.Д., като накърнена с
извършено през 2013 година в полза на Д. К. П. дарение на 4/6 ид.части от ПИ, с
идентификатор 21052.1017.286, находящ се в *** - дворно място, както и от самостоятелен
обект в сграда апартамент № ***, с идентификатор 21052.1017.286.1 и иск за делба на
следните недвижими имоти:1. ПИ с идентификатор № 21052.1017.286 по КККР на гр***,
одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК – София, с административен
адрес на ПИ - гр.***, с площ от 457 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с номер по предходен план:
***.кв.***,парцел *** при съседи на ПИ: ПИ с №№ 21052.1017.290, 21052.1017.287,
21052.1017.277, 21052.1017.276 и 21052.1017.285. 2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 21052.1017.286.1.1 по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-
38/05.07.2006 г. на ИД на АК - София, с административен адрес: гр.*** като
самостоятелния обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 21052.1017.286, с площ от 92 кв.м..ведно със съответните ид.части от
отстъпеното право на строеж, с трайно предназначение на самостоятелния обект –жилище
апартамент, брой нива на обекта - 1, при съседи на СО: на съшия етаж - няма,под обекта -
няма и над обекта: № 21052.1017.286.1.2, 3. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 21052.1017.286.1.2по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.*** одобрени със Заповед № РД-18-38/ 05.07.2006 г. на ИД на АК – София, с
административен адрес на ПИ - гр.***, ул.*** като самостоятелния обект се намира в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.286, с площ от 92
кв.м., ведно със съответните ид.части от отстъпеното право на строеж, с трайно
предназначение на самостоятелния обект –жилище – апартамент, брой нива на обекта 1, при
3
съседи на СО: на същия етаж - няма , под обекта № 21052.1017.286.1.1.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците Д. К. П. и Л. Г. П., чрез
процесуалния си представител оспорват предявените искове и правят искане по реда на
чл.341,ал.2 от ГПК в делбата да се включи УПИ *** в кв.**** по ПУП на с.*** с площ от
1027,52 кв.м.
С определение по делото съдът е включил в делбената маса по искане на
ответниците и следния недвижим имот : УПИ ***, в кв.*** по ПУП на село ***, ЕКАТТЕ
***, Община ***, област Хасково,одобрен със заповед №1005/1989 год.,адрес :с.***, с площ
1027,54 кв.м.; трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване:
ниско застрояване, документ за собственост: Нотариален акт №*** г. при претендирани от
ответника Д. К. П. квоти, както следва: 1/2 ид.част за Д. П. и 1/2 ид.част за ищцата Д. М. Д..
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняването на
спора от фактическа и от правна страна. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се
споделя от настоящият състав на въззивния съд.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 1603/04.11.2019 г. издадено от
Община-***, К.П. Д. е починал на 18.05.1999 г. и е оставил свои законни наследници
Т.Ж. Д., съпруга, починала на 17.02.2015 г. ответникът Д. К. П. –син, М.К. Д. –син починал
на 18.01.2013 г. и оставил от своя страна за наследници Д. М. Д. ,съпруга, М. М. К. и Н. М.
К., синове. Последните двама съгласно представените по делото удостоверения са се
отказали от наследството на баща си, които откази са вписани под № 3 и 4 в специалната за
това книга при РС-Димитровград.
С нотариален акт от 31.03.1975 г. на РС-Димитровград наследодателят К.П. Д. и
признат за собственик по давностно владение на недвижим имот - дворно място от 240 кв.м.
със застроена в него жилищна сграда на 2-ва етажа, за което дворно място се отрежда
парцел *** в кв.*** по плана на града. С нотариален акт от 27.03.1975 г. К. Д. е продал на
синовете си Д. К. П. и М.К. Д. по равни части: втория етаж от жилищната сграда построена
в парцел *** в кв.***, срещу задължение за гледане и издръжка на него и съпругата му Т. Д.
Установено е по делото и не се спори между страните, че понастоящем поземленият имот е с
идентификатор 21052.1017.286 по КККР на гр.***, с площ от 457 кв.м., с административен
адрес гр.***, като първият етаж от жилищната сграда е самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1017.286.1.1, а вторият етаж е самостоятелен обект с идентификатор
21052.1017.286.1.2. С нотариален акт от 14.11.2013 г. Т.Ж.Д. е дарила на ответника Д. К. П.
собствените си 4/6 ид.ч. от поземления имот и от апартамент № 1, ведно със съответните
общи части от сградата.
По делото е приет като писмено доказателство и нотариален акт от 18.05.1995 г.
за закупен от Д. К. П. дворно място в с.*** от 1514 кв.м., за който имот пл. № *** е отреден
урегулиран парцел III в кв. *** по плана на селото, ведно с построената в него вилна сграда.
Видно от нот. акт № ***, т.1, рег. № ***, нот. дело № *** г. от 15.02.2017 г. на нотариус с
4
№ 398 на НК, ищцата Д. Д. е призната за собственик по давностно владение повече от 10
години и наследство на ½ ид.ч. от УПИ-*** в кв.*** по плана на с.***, общ.*** с площ от
1027.54 кв.м. С нотариален акт № ***, т.1, рег. № ***, нот. дело № *** г. от 15.02.2017 г. на
Нотариус с рег. № 398 на НК, ищцата е призната за собственик на УПИ-*** по плана на
с.***, общ.****, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 168 кв.м. и
гараж с РЗП от 55.60 кв.м., както и на УПИ *** кв.*** по ПУП на с.***, общ.***. По
отношение на УПИ *** в кв.*** и на двуетажната жилищна сграда в УПИ-***не е спорно
между страните, че същите са изключителна собственост на ищцата.По делото са приети
като доказателства и представените копия от нотариално дело № 51/2017 г. и № 52/2017 г.
на Нотариус с рег. № 398 на НК.От приетото като доказателство по делото удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт №308/29.7.1979г. е видно,че М.К.Д. и Д. М. Г.
са сключили граждански брак на 29.07.1979г. Видно от Акт №13 от Регистъра на женитбите
от 1947г. е, че бракът между К.П. Д. и Т.Ж.Д. е сключен на 5.2.1947г.По делото са разпитани
свидетели Ж.К.П., Е.Ц.К., С.И. И., Г.Л.Д. и е назначена съдебно-техническа експертиза.
Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства се налагат
следните правни изводи :
Предявени са иск с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН и иск за делба на
недвижими имоти.
За да отхвърли иска за възстановяване на запазената част от наследството и
намалението на извършеното дарение от Т.Д. Ж. на 14.11.2013 г., с нотариален акт № ***,
т.3, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус с рег. № 096 на НК първоинстанционит съд
приема искането на ищците М. М. К. и Н. М. К. за неоснователно поради изтекла
придобивна давност в полза на ответната страна. От събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява, че от страна на двамата ищци не са били
извършвани фактически и правни действия по приемане на наследството на тяхната баба
Т.Д. Ж. Ищците М. М. К. и Н. М. К. , въззивници в настоящото производство едва с
исковата молба пред РС-Димитровград след връщане на делото от ВКС за ново
разглеждане предявяват претенция за собственост по отношение на поземления имот
находящ се в *** и на апартамент № 1, ведно със съответните общи части от сградата.
Към този момент претенцията им погасена по давност,тъй като искането за намаляване на
дарението и за възстановяване на запазените им части от наследството на тяхната баба е
направено след изтичане на изтеклата в полза на ответната страна придобивна давност.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗН ищцата Д. М. Д. не е наследник на наследодателя К.П. Д., б.ж. на
***, починал на 18.05.1999 г. и на Т.Ж.Д. ,б.ж. на *** починала на 18.01.2013 г.,тъй като
съпругът й М.К. Д. чийто наследник ищцата се явява е починал на 18.01.2013 г. преди
своята майка Т.Ж.Д..
След вписване на отказа от наследството на баща си, частите на М. К. и Н. К.
преминават в собственост на тяхната майка и тяхната баба. Предвид обстоятелството ,че
бракът между М.К. Д. и Д. М. Д. е продължил повече от 10 години, след смъртта М. Д. и
отказа на синовете му неговият дял от 1/6 ид. част, равна на 6/36 ид. части се разпределя
5
между съпругата му Д. М. Д. - 4/36 ид.части и майка му Т.Ж.Д. - 2/36 ид.части, която е
дарила сина си Д. К. П. с нейните 4/6 ид. части от двора – поземления имот и от първия
етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата /които включват и
мазе/ с нотариален акт за дарение от 14.11.2013 год.
От този момент и досега Д. К. П. добросъвестно владее и ползва тези имоти,
като заплаща данъците за тях и никой не му се е противопоставял за това, поради което за
него придобивната давност е изтекла на 14.11.2018 г.,към която дата няма данни ищците да
са имали претенции и да оспорили собствеността му върху имотите. Претенцията на
ищците негови племенници е заявена едва с исковата молба от 12.07.2019 г. ,т.е след
изтичане в полза на Д. К. П. на придобивната давност. Частта която е придобил от майка
си представлява 24/36 ид.части, като е видно, че тя в тази сделка не се е разпоредила с
останалите за нея като наследство след смъртта на сина й и брат на Д. К. П. - 2/ 36 ид.части
от тази собственост, поради което тази част след нейната смърт на 17.02.2015 год. е
наследима от Д. П. и двамата му племенника като на него се пада 1/36 ид. част, а на тях
двамата общо също 1/36 ид.части.С оглед изложеното правилно районния съд е определил
квотите за съделителите по отношение на всеки едни от имотите предмет на делбата.По
отношение на недвижимият имот в с.Злато поле, решението на съда също е правилно и
законосъобразно. Решението е съобразено с назначената по делото съдебно техническа
експертиза, която е проследила преотрежданията на имота , съобразно приетите
регулационни и кадастрални планове и наличните строителни книжа.
Делбата на УПИ *** в кв.*** по ПУП на с.***, ЕКАТТЕ ***, Община ***, област
Хасково,одобрен със заповед № 1 005/1989 год. целият с площ от 1027,54 кв.м.е допусната
правилно при квоти 1/2 ид.част за Д. П. и 1/2 ид. част за ищцата Д. Д..Имотът е придобит по
наследство от К.П. Д., б.ж.,починал на 18.05.1999 год. и от М.К. Д. ,брат на Д. П. и съпруг
на въззивницата, починал на 18.01.2013 год.,поради което имотът със смъртта на съпруга й
М.К.Д.,б.ж. не е станал еднолична собственост на ищците.По отношение на този имот са
събрани и гласни доказателства чрез разпитаните по делото свидетели и на двете страни,
видно от които Т.Ж.Д. до смъртта си през 2015 год., преживявайки другия си син М., е
продължила да живее в имота в с.***, ползвала го е като свой, обработвала е земята и е
отглеждала земеделска продукция до смъртта си. Свидетелите са категорични поради, което
означава, че ищците по никакъв начин не установяват самостоятелно владение върху
процесния имот в с.***. До смъртта на тяхната баба последните не са демонстрирали
самостоятелно владение,което да е противопоставимо на ответната страна. Една през 2017
год. и малко преди завеждане на делото за делба между страните, ищцата се е снабдила с
констативни нотариални актове,които са оспорени своевременно от ответниците по делото,
както и е оспорено установеното от нея владение върху имота. Доказана е и претенцията по
отношение на гаража построен в имота и в УПИ ***, в кв.*** по ПУП на с.***. Ответиците
са собственици по силата на приращението. Собствеността върху земята води до
собственост и на построеното върху нея, поради което ответниците са собственици на
гаража, който с площ по документи е 55,60 кв.м. Видно от приетото по делото заключение
6
на вещото лице се установява,че собствеността в двата имота не е променяна вследствие
влязла в сила регулация, параграф 8 от ПРЗУТ не е приложен, а гаражът е застроен
изключително на терена собственост на Д. К. П. и Л. Г. П.. Според експертизата 73 кв.м. са
в имота на ответниците, а за разликата ответниците имат право на 1/2 ид.част от УПИ ***
по наследствено правоприемство за Д. К. П..
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди с препращане към мотивите на решението по реда
на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на
750,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/01.06.2022 г. на Районен съд-
Димитровград по гр.д.№ 1263/2019 по описа на съда
ОСЪЖДА Д. М. Д. от гр. ***, М. М. К. и Н. М. К., двамата от град ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Д. К. П. и Л. Г. П., сумата от 750,00 лева,
представляваща направени разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7