№ 1308
гр. П., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720103922
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Е. С. Н., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. А., срещу „***” АД, ЕИК
***, със седалище/адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.439 от ГПК, с който ищецът, в качеството му на наследник на
С.Е.Н., починал на *** г., иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че не му дължи сумата от 257.75 лева, представляваща ¼ част от
общото задължение в размер на 1031.01 лева, от които: сумата от 174.23 лева
- главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен №
***, находящ се в *** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2012 г.; сумата от
52.27 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
174.23 лева, считано от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането и направени разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 31.25 лева, за които суми в
полза на ответника на 21.06.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на ПPC срещу С.Е.Н., и въз основа на който е било
1
образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Моли да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът *** АД не е подал отговор на
исковата молба, и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание *** не се явява. Представлява се от адв. А., която
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят
сторените разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която
оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по
делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от
ГПК е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., се
установява че на 21.06.2013 г., по ч. гр.д. № 0*** г. на ПРС, на основание
заповед № 1381 от 06.03.2013 г., в полза на ответника е бил издаден
процесният изпълнителен лист, с който С.Е.Н. е бил осъден да заплати на
„***“ АД сумата от 696.90 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода то 01.05.2009 г. до 30.04.2012 г. включително,
сумата от 209.11 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 696.60 лева, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 25.00 лева – държавна такса и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от положения печат върху гърба на изпълнителния лист,
съдържащ се в изп.д. № *** г. на ЧСИ Б., през 2013 г. въз основа на
процесния изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително
2
дело № *** г., по което последното изпълнително действие е било извършено
на 18.09.2013 г., и изпълнителното дело е прекратено на 20.05.2020 г.
По молба на ответното дружество от 21.06.2021 г., и на основание
процесния изпълнителен лист, е било образувано следващо изп. д. № *** г. по
описа на ЧСИ С.Б.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни
действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.
От приложеното към изп.д.№ *** г. на ЧСИ - Б. удостоверение за
наследници от 30.11.2021 г., се установява че С.Е.Н. е починал на *** г., като
след смъртта си е оставил за свои законни наследници –Х.Й.Н. - ***, Р.С.Н. -
***, А.С.Н. - ***, и *** Е. С. Н. – ***.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му
не е настъпила.
Няма спор между страните, че *** е наследник на С.Е.Н., починал на
*** г., което се установява от приложеното удостоверение за наследници от
30.11.2021 г.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е
признато вземането, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла
погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с
изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
3
посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са
обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет
годишна давност по следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на
чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
4
атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено
по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата
5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 21.06.2013 г.,
когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, е било
образувано изпълнително дело № *** г. , която дата е и по – късната дата,
доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане
в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва
да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в
нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Няма данни кога е било образувано изп.д. № *** г., но от датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение – 21.06.2013 г. до датата на
последното изпълнително действие - 18.09.2013 г., е изминал период от около
три месеца, поради което и съгласно действащото към този момент
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната
на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След образуване на изпълнителното дело по същото последното
предприето изпълнително действие, годно да прекъсне давността е извършено
на 18.09.2013 г. След тази дата по изпълнителното дело няма извършени
други действия насочени към прекъсване или спиране на давността. При това
положение в продължение на повече от две години след 18.09.2013 г.
взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е перемирано към 18.09.2015 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че от
съдебния изпълнител към този момент няма постановление за неговото
5
прекратяване. Изп.д. № *** г. е прекратено на 20.05.2020 г., което се
установява от поставения печат върху гърба на изпълнителния лист, но
липсата на нарочно постановление от съдебния изпълнител за неговото
прекратяване към 18.09.2015 г., не се отразява на прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС №
3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От друга страна
разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите
към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е и
настоящият случай. В същия смисъл е решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/2017 г. на ВКС.
Предвид изложеното, последното действие по принудително събиране
6
на дълга, годно да прекъсне давността по изп.д.№ *** г. е извършено на
18.09.2013 г., като след тази дата по изпълнителното дело няма предприети
други действия, годни да прекъснат давността.
С обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред
спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно
действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното
производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на
26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, макар че прекратяването на
изпълнителното дело по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
настъпило на 18.09.2015 г., т.е. след обявяване на тълкувателното решение, но
с обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е
прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет
годишна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г. С оглед на това към датата
на предявяване на иска – 15.08.2023 г., обективираните в процесния
изпълнителен лист вземания на ответното дружество са погасени по давност.
С оглед горното, съдът намира че следва да бъде признато за
установено, че ***, в качеството й на наследник на С.Е.Н., не дължи на
ответното дружество процесната сума, тъй като същата е погасена по давност.
По разноските:
*** е поискала от съда да й бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представила списък на разноските.
Съгласно представения списък на разноските, *** е направила разноски
в размер на по 50.00 лева за държавна такса, такса препис от изпълнително
дело – 24.00 и адвокатско възнаграждение от 400.00 лева, или общо разноски
в размерна 474.00 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат
възложени върху ответната страна.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски, но такива не му се
дължат с оглед изхода на делото.
Водим от горното, П. районен съд
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че Е. С.
Н., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „***” АД, ЕИК***, с адрес
на управление: ***, в качеството й на наследник на С.Е.Н., починал на ***
г., сумата от 257.75 лева, представляваща ¼ част от общото задължение в
размер на 1031.01 лева, от които: сумата от 174.23 лева - главница за
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***,
находящ се в *** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2012 г.; сумата от 52.27
лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009 г. до 28.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 174.23 лева, считано от 05.03.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, и направени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 31.25 лева, за които суми в полза на ответника на
21.06.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ПPC срещу С.Е.Н., и въз основа на който е било образувано изп. д. № *** г.
по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекъл пет годишен давностен срок и погасено
право за принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК***, с адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Е. С. Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 474.00 лева,
представляваща разноски за държана такса, такса за препис от изпълнително
дело, и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8