№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1355/2020г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Община-Варна против Решение № 609/16.03.2020г. на ВРС, I-ви състав, постановено по НАХД №
2730/2019г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 230/13.05.2019г. на
зам.кмета на Община-Варна, с което за нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП и на
основание чл.178е ЗДвП, на П.И. М. е наложена глоба, в размер на 50лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че ВРС
не е съобразил обстоятелството, че административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на фиш с глоба на 17.04.2019г., в отсъствието на
водача, от св.А. М., който е възприел и възпроизвел фактическата обстановка. Независимо
че същият не си спомня случая, нарушението се доказва от съставените по
преписката документи. Неправилно ВРС е приел, че не е обсъдено възражението по
съставения АУАН, т.к. АНО се е запознал с него, обсъдил го е и не го е приел.
Допълнителна проверка по случая, след преместване на автомобила от мястото на
нарушението, би била безпредметна, заради липсата на пряко възприемане на
обстановката. Предвид факта, че фишът е съставен на основание чл.178е,
вр.чл.186, ал.3 ЗДвП, предвиждащ ангажиране на административнонаказателната
отговорност на собственика на автомобила, неправилно ВРС е приел и че липсват
доказателства за авторството на нарушението. В случая правилно е определен
субекта на нарушението – М., като собственик на МПС, т.к. съгласно чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил превозното средство. В срока по
чл.188, ал.5 ЗДвП същата не е декларирала, че МПС се управлява от друго лице,
поради което е санкционирана правилно. Неправилно ВРС е приел и че липсва
индивидуализация на нарушението, т.к. в АУАН и НП е посочено мястото на
извършването му, автомобилът, с който е извършено, както и нарушителя. Нарушена
е разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, като в случая липсва разрешение от
собственика на пътя и от администрацията – факт, който не е съобразен от ВРС. В
тази връзка сочи, че предпоставките да се приеме, че паркиране върху тротоар е
разрешено са две – мястото да е определено за паркиране от собствениците на
пътя или администрацията, и паркирането да се извършва успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко два метра за
преминаване на пешеходци. В случая липсва знак Д19 „Паркинг“, като от събраните
доказателства ВРС е можел да направи категоричен извод за паркирано МПС върху
тротоар, който не е измежду местата определени за паркиране. По изложените
съображения твърди, че административнонаказателната отговорност е ангажирана
правилно. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Ответната страна оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№
39689/23.06.2020г. Сочи, че при подадено възражение срещу фиш се издава АУАН,
който, за да се гарантира прякото възприемане на фактическата обстановка,
изцяло „лежи“ върху констатираното от органа, издал фиша. В случая установеното
от издателя на фиша не кореспондира с описаното в АУАН и НП, като е нарушено
изискването за единство при описанието на фактите в обвиняващия акт и
правораздавателния акт. Налице е наказване за обвинение, различно от
повдигнатото. Във фиш серия ОВ № ********** нарушението е описано като „паркира върху тротоар“, в АУАН е
посочено „паркира лек автомобил върху
тротоара на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с
което създава пречки за преминаването на пешеходците“, а в НП е посочено „е паркирала върху тротоар, с което създава
пречки за преминаването на пешеходците“. Счита, че погрешната правна
квалификация на деянието, както и нарушенията при съставяне на АУАН и НП са
съществени и достатъчни основания за отмяна на НП. Отделно сочи, че фишът, с
който е започнало административнонаказателното производство е съставен на
основание чл.178е ЗДвП, вр.чл.186, ал.3 ЗДвП, като не е съобразено
обстоятелството, че автомобилът е собственост на С. И. Г. и неоснователно
касаторът се позовава на разпоредбата на чл.188 ЗДвП. По арг. от разпоредбата
на чл.94, ал.3 ЗДвП сочи, че от описанието на нарушението не става ясно кое
конкретно условие за законосъобразно паркиране върху тротоар актосъставителят е
приел, че не е спазено. В АУАН и НП е посочено, че паркираният автомобил е
създавал пречка за преминаване на пешеходците, без да е посочено по какъв
конкретен начин е възпрепятствал движението им. Моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила
и закона и липсват основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС
е установил, че на 18.04.2020г. срещу П.И. М. бил съставен АУАН за това, че на
17.04.2020г. в гр.Варна, около 17.00 часа, като водач на лек автомобил „Опел“ с
рег.№ СС****РВ, на ул. Козлодуй, срещу ресторант „Чучурите“, е паркирала
управляваният от нея автомобил върху тротоар, с което създава пречки за
преминаването на пешеходците. Първоначално на 17.04.2020г. срещу М. бил
съставен фиш за същото нарушение, като след подадено възражение срещу същия фиш
№ ********** на МВР е издаден АУАН № 0003888/18.04.2020г. за нарушение на
чл.94, ал.3 ЗДвП. Впоследствие въз основа на съставения АУАН било издадено НП,
с което на основание чл.178е ЗДвП е наложена глоба, в размер на 50лв. По делото
са събрани гласни доказателства за това, че автомобилът е бил паркиран на
място, на което това не е било забранено, не е било паркирано на тротоар, а на
паркинга пред ресторант „Чучурите“. Актосъставителят не е присъствал при
установяване на нарушението, не помни нищо по случая и не дава показания. Въз
основа на установените факти ВРС е приел от правна страна, че
административнонаказателното производство е проведено неправилно и
незаконосъобразно, като е допуснато процесуално нарушение при изписване на
приетата за установена фактическа обстановка и не е доказано описаното в АУАН и
НП нарушение. АНО не е обсъдил направените възражения, не разпоредил
извършването на допълнителна проверка, като по този начин е нарушил правото на
защита на лицето. По делото липсват доказателства за това, че М. е нарушила
правилата за паркиране на МПС, а след като не е доказано автомобилът да е бил
паркиран върху тротоар не става ясно и на какъв принцип е преценено, че пречи
на пешеходците.
Така постановеното
решение като краен резултат е правилно.
Видно от АУАН и НП
отговорността на П.И. М. е ангажирана на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение
на чл.94, ал.3 от ЗДвП - за това, че на 17.04.2019г. около 17,00 часа в гр.Варна,
е паркирала л.а. Опел с рег. № СС****РВ на тротоар, с което е създала пречки за
преминаването на пешеходците.
Въз основа на събраните
по делото доказателства ВРС е обосновал правилен извод за допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и че нарушението
по чл.94, ал.3 от ЗДвП и неговият извършител не са безспорно установени.
Не се спори между
страните, че административнонаказателното производство в случая е започнало със
съставянето на основание чл.186, ал.1 ЗДвП на фиш Серия ОВ № **********, за
нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП - паркиране
върху тротоар, извършено и установено на 17.04.2020г. Във връзка с
възражения от 18.04.2020г. е съставен АУАН № 0003888/18.04.2020г., въз основа
на който впоследствие е издадено НП № 230/13.05.2020г. Изрично в АУАН е
посочено, че се издава въз основа на посочения фиш.
Съгласно чл.186, ал.2 ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на
наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
В случая, в проведеното
административнонаказателно производство не е съобразено, че фишът е съставен
срещу С. И. Г., в качеството ѝ на собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, а АУАН е съставен срещу П.И. М., която е подала
възражението срещу фиша.
Установеният в чл.188 ЗДвП принцип е, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
Следва обаче да се има
предвид, че възможността по чл.186, ал.2 ЗДвП е предоставена на лицето,
посочено като нарушител в съставения на основание чл.186, ал.1 ЗДвП фиш. В
случая възражението срещу фиша не е подадено от С. Г., а от трето лице, поради
което на основание на основание чл.52, ал.4 ЗАНН е следвало да се извърши
допълнително разследване с оглед установяване на действителния извършител на
нарушението. Отговорността на собственика на автомобила може да отпадне само
ако същият, по надлежния ред по чл.188 ЗДвП, декларира кое е лицето, на което на
конкретната дата е предоставил моторното превозно средство, а в случая
предвидената по закон декларация не е представена и не е изискана. Отделно, ако
в хода на процедурата по чл.186, ал.2 ЗДвП се установи, че нарушението е
извършено от лице, различно от собственика на автомобила, следва първоначално
съставеният фиш да бъде анулиран на основание чл.54 ЗАНН, а в случая липсва мотивирана
резолюция за прекратяване на производството по фиш Серия ОВ №
0003888/18.04.2020г., съставен срещу собственика на автомобила. Така, при привидно
изпълнение на процедурата по чл.186, ал.2 ЗДвП, със съставянето на АУАН и НП
срещу лицето, подало възражението, на практика се е стигнало до повторно
ангажиране на отговорност за същото нарушение, което е недопустимо.
При горните съображения
правилно ВРС е приел, че по делото не е безспорно установено авторството на
нарушението. Доколкото вмененото с АУАН нарушение не е установено
непосредствено от актосъставителя и в момента на извършването му, правилно ВРС
е приел и че не е доказано и самото нарушение.
Обоснован от събраните по
делото доказателства е изводът на ВРС, че административнонаказателното
производство по отношение на П.И. М. е проведено незаконосъобразно, при
допуснати процесуални нарушения, поради което като е отменил НП №
230/13.05.2020г. на зам.кмета на Община - Варна е постановил правилно решение,
което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221,
ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 609/16.03.2020г. на Районен съд - Варна, І-ви
състав, постановено по НАХД № 2730/2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.