№ 92
гр. Плевен, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20234430201735 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в гр. Враца, ул. ****, представлявано от В.Х.М. - ****, чрез
пълномощник адв. П. К. А. от АК-Враца, против Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „****“
ЕООД, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А., която моли да бъде отменен издадения електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №**********, както и да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатски хонорар в настоящото производство.
В даденият от съда срок процесуалния представител на жалбоподателя
адв. А. представя писмена защита, като излага подробни съображения, като
счита, че следва да бъде отменен като незаконосъобразен електронния фиш,
съобразно изложеното в депозираната жалба и писмената защита подробни
съображения, както и с оглед всички събрани доказателства. Излага се, че от
административно-наказващият орган не са представени доказателства, които
1
по категоричен начин да установяват процесното нарушение.
Административнонаказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призован, се представлява от юрк. С.И., която моли ел.фиш да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен. Счита, че същият е издаден в
предвидения от закона ред и форма, и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Твърди, че нарушението се доказва от представените по делото
доказателства. Както и че за процесното ППС не е имало заплатена пътна
такса към момента на извършване на нарушението. Претендира
юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
В даденият от съда срок е представена писмена защита от Агенция
„Пътна инфраструктура“ представлявана от *** на ****ния съвет, чрез
представител по пълномощие юрк. Д.М., като от името на *** на УС на АПИ
гр. София моли да бъде постановено решение, с което да се приеме, че
атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, и жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага подробни доводи в тази
насока. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК. В
условията на евентуалност, моли да се уважи възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна, предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Съдът като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното от фактическа страна:
На 26.04.2021г. в 03:00 часа, е установено нарушение №
C1A43C9A1D847DBAE053011F160A4490, с ППС влекач „Волво ФХ“, с
регистрационен № ****, с технически допустима максимална маса 20000,
брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Долни Дъбник, за движение по път I-3 км. 100+471, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №
40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км.
100+471.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 36 от Закона за
движение по пътищата, на „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, е наложено наказание
„имуществена санкция“, в размер на 2 500 (две хиляди петстотин) лева.
Административно-наказващият орган е представил: Електронен фиш
№**********; създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в
2
от ЗДвП; заверена извадка на справка за собственост на МПС; статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.
№ ****; известие за доставяне на ЕФ – ИД PS 1618 **** 8 – заверено копие.
От страна на жалбоподателя са приложени писмени доказателства, както
следва: Договор за предплатен баланс № **** от 01.03.2020 г., 18:15:02 часа,
между „*****“ АД, ЕИК: ****9 и „****“ ЕООД, ЕИК: ****; Заявка за
плащане № ****, с дата на издаване 01.03.2020 г.; Приемо-предавателен
протокол на бордови устройства № ****г., сериен номер ****, асоциирано на
04.03.2020 г., в 14:20 часа на ППС с peг. № ****; Справка за движението на
парични средства към сключения с „*****“ АД договор, за периода
25.04.2021г. - 27.04.2021г.; Свидетелство за регистрация част I №****, за ППС
с peг. № ****; Пътен лист серия А № ****, за ППС с peг. № ****, от дата
26.04.2021 г.; извадка от Търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел, актуално състояние на „****“ ЕООД.
От приложения към делото Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** е
видно, че за извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението
по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за
движение по пътищата, на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. ****, представлявано от В.Х.М. - ****, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.
Горната фактическа обстановка е изложена в обжалвания електронен
фиш, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП
и се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за
обжалване по чл.59 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка е, че за
процесното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, а не че няма
никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с
размера на санкцията, като не е отразена информация за размера на
дължимата, но неплатена пътна такса. В същото време в санкционната норма
законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави
невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка
с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, например
размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
3
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
Във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя
относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и
дело С-61/2023 г., образувано попреюдициално запитване, отправено с
определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен
съд - Хасково, съдът е спрял производството по НАХД №916/2023г. до
произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В настоящият случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500.00 лева,
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира,
че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран
размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна
колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на
нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното
4
ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е
предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г.относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на
наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата,
поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество.
С оглед гореизложеното, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основание чл. 63, ал.2, т.1 от
ЗАНН, без да бъдат коментирани останалите възражения и доводи на страните
в настоящото производство.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН в полза
на „****“ ЕООД, с ЕИК:**** – гр.Враца, представлявано от В.Х.М. – ****, да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 560.00 лева за
осъщественото от адв. А. процесуално представителство. Съдът намира, че
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ следва да бъде осъдена да
заплати на „****“ ЕООД, с ЕИК:**** – гр.Враца, представлявано от В.Х.М.
сумата от 560.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, с който на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. ****, представлявано от
В.Х.М. - **** за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
5
размер на 2500.00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ да заплати на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. ****, представлявано от
В.Х.М. сумата от 560.00 лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок, считано от получаване на
съобщението за постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6