РЕШЕНИЕ
№ 1380
гр. Кюстендил, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520103080 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба вх. № 14677/23.12.2024г. от
ЗК „Лев Инс“ АД против Т. Р. А., с която е предявен установителен иск,
предявен по реда на чл.422 ГПК, с правно основание по чл.500, ал.1, т.1 във
вр. с ал.2 от Кодекса на застраховането /КЗ/ за сумата в размер на 1081,11
лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС марка „Опел“, модел „Корса“,
рег. № ***, с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лева, при
управлението на което ответникът е реализирал ПТП на 27.06.2020г., като е
управлявал с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и без СУМПС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на 27.06.2023г., около 07:00 часа, на АМ
„Струма“, км 58 – 500, посока ГКПП Кулата, ответникът, като водач на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № ****, /участник 1/, движейки
се с несъобразена скорост, изгубил контрол върху автомобила, ударил
движещия се направо в изпреварващата лента лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, рег. № ****, управлявано от водача А. Р. Н., /участник 2/, след
което се завъртял и се ударил последователно в ляво и в дясно в еластична
ограда/мантинела. За настъпилото ПТП бил изготвен Протокол за ПТП №
1509319 от 27.06.2020г., като било посочено, че виновният водач бил без
СУМПС и бил управлявал с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Бил му съставен АУАН. Към датата на ПТП отговорността на ответника, като
водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № ****, била
1
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/************, със срок на
валидност: 06.04.2020г. – 06.04.2021г. За процесното ПТП била образувана
щета № 2000-5060-20-000***, като бил извършен оглед на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № **** и били констатирани повреди,
надлежно описани и оценени, като било определено застрахователно
обезщетение в размер на 1061,11 лева. Посочената сума била изплатена от
застрахователя на А. Р. Н. с платежно нареждане на 10.09.2020г. Предвид
гореизложеното, на основание чл.500, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 ЗК ищецът бил
придобил право на регрес срещу виновния водач ответника Т. Р. А. до размера
на изплатено застрахователно обезщетение от 1081,11 лева, с включени 20
лева ликвидационни разходи по щета № 2000-5060-20-000167. За посочената
сума било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК и било образувано ч.гр.д. № 2079/2024г. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендират се разносни в исковото и в заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответника е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковата претенция
и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
следните факти: че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между него и собственика на увреждащото МПС; настъпване на
застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение;
причинените от него вреди; причинна връзка между посоченото ПТП и
настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за
възникване на регресното право по чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ, а именно - при
настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и че ответникът не е
притежавал правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от
ищеца, е да докаже плащане.
Видно от копие на застрахователна полица № BG/22/************/06-
04-2020г. гражданската отговорност по отношение на автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. № ***, е била застрахована за срок от една година,
валидна за периода от 06.04.2020 до 06.04.2021г.
Видно от копие на уведомление за настъпило застрахователно събитие
от 30.06.2020г. А. Р. Н. е уведомил ищцовото дружество за настъпилото ПТП
и е отправил искане за оглед и оценка на щета по опис.
Видно от копие на експертиза по щета № 2000-5060-20-000*** по
отношение на застрахователна полица № BG/22/************/06-04-2020г. е
2
установено, че щетите по автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ***,
със собственик А. Р. Н. възлизат на 1061,11 лева, като е представено и опис-
заключение.
Видно от копие на платежно нареждане от 10.09.2020г. ищцовото
дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 1061,11 лева.
Относно механизма на процесното произшествие, същият се установява
по безспорен начин от приетия протокол за ПТП № 1509*** от 27.06.2020г.,
съставен от младши автоконтрольор при КПД-ГПА, РДВР - Кюстендил. От
него се установява, че на 27.06.2020г., около 07:00 часа, на АМ „Струма“, км
58 – 500, посока ГКПП Кулата, ответникът, като водач на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. № ****, /участник 1/, движейки се с несъобразена
скорост, изгубил контрол върху автомобила, ударил движещия се направо в
изпреварващата лента лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ****,
управлявано от водача А. Р. Н., /участник 2/, след което се завъртял и се ударил
последователно в ляво и в дясно в еластична ограда/мантинела. Протоколът е
съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след
посещение на място на местопроизшествието, поради което същият
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството
на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. При
протокол изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на
ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед
обвързващата материална доказателствена сила на документа /в този смисъл
Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I ТО, Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г.
на ВКС, II ТО /. В настоящия случай изложените в протокола констатации не
се опровергават, а се потвърждават и от експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, съгласно което от техническа гледна точка
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, който по неизяснени
причини се насочва вдясно пътното платно към лентата за аварийно спиране,
след което се е насочил наляво и се осъществява сблъсък с МПС марка
„Ауди“, модел „А4“.
От гореизложения механизъм се установява по недвусмислен начин, че
виновен за процесното произшествие е ответникът, който при управление на
МПС марка „Опел“, модел „Корса“ не е упражнил достатъчен контрол върху
управляваното от него превозно средство – нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП,
съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
3
превозни средства, които управляват.
Относно нанесените вреди върху МПС марка „Ауди“, модел „А4“ и
тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП, същите се
установяват по безспорен начин от приетото експертно заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно
и компетентно изготвено. От протокола за ПТП и заключението се установява,
че нанесените вреди са върху дясната страна на втомобила и по – конкретно
повредени преден десен калник, предна дясна врата, облицовка десен праг,
долна и горна лайсна на предна дясна врата, пътепоказател в преден десен
калник, задна дясна врата, горна лайсна на задна дясна врата, предна и задна
джанта, охлузвания по заден десен панел /калник/, охлузвания по спойлер на
задна броня, повредени гума марка Dunlop с размер 205/55 R16, като същите
се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
произшествие.
От представените с исковата молба доказателства се установява, че на
30.06.2020г. собственикът на увреденото МПС А. Р. Н. е подал до ищцовото
дружество уведомление за настъпилото ПТП, по което е образувана преписка
по щета № 2000-5060-20-000***. По преписката е извършен оглед на
увредения автомобил и заснемане на щетите, въз основа на които е съставена
сравнителна експертиза по щетата, с който е определено за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 1061,11 лева. Както беше посочено
по-горе, така определената сума е заплатена от ищеца на собственика на
увреденото МПС на 17.05.2016 г.
От приетото и неоспорено заключение по САТЕ се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на вредите по МПС марка „Ауди“,
модел „А4“, рег. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
процесното ПТП /27.06.2020г. / е в размер на 2466,91 лева.
Следователно от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установява по безспорен начин, че изплатеното от ищеца-застраховател
обезщетение за вредите от процесното ПТП, причинени виновно от ответника,
не надхвърля действителната стойност на вредите по средни пазарни цени.
Относно основанието за възникване на суброгационното право на ищеца
срещу ответника, съдът намира следното: На първо място, в приетия по
делото протокол за ПТП № 1509319 от 27.06.2020г. е посочено, че виновният
водач е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС без други
уточнения. Съответно, това отбелязване само по себе си не е достатъчно, за да
се установи с категоричност дали водачът не е носил със себе си СУМПС, или
такова не му е било издадено/му е било отнето. Не са ангажирани други
доказателства, от които да се установи това обстоятелства. Последното е от
важно значение, доколкото, ако водачът не е бил с отнето СУМПС, а само го е
забравил, това би било без значение за регресната му отговорност, след като е
бил правоспособен водач. Ето защо за пълнота следва да се посочи, че
суброгационното право на ищеца не би могло да възникне на първоначално
поддържаното от него основание – чл.500, ал.2 КЗ, доколкото съдът приема, че
е останало недоказано от ищеца.
По отношение на обстоятелството, че ответникът е шофирал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
4
по закон норма, съдът счита същото за доказано с оглед на отбелязването
протокол за ПТП № 1509*** от 27.06.2020г., че водачът е употребил алкохол и
че му е било измерено съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 промила.
Съгласно чл.5, ал.3 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. За обстоятелството, че ответникът е употребил алкохол може да
се съди и от писменото изявление на пострадалия водач в уведомлението за
настъпило застрахователно събитие, адресирано до ищцовото дружество.
Съответно, от така изложените обстоятелства се установява
възникването на суброгационното право на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ спрямо виновния
водач, както на основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 КЗ – като е управлявал
превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Предвид доказването на исковата претенция по основание и размер
същата следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът.
Същият е сторил такива в заповедното и в исковото производство в размер на
заплатени държавни такси /общо 100 лева/ и юрисконсултски възнаграждения,
чиито размери съдът определя на общо 150 лева с оглед на липсата на
фактическа и правна сложност на делото. Ищецът е сторил и разноски с оглед
на заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 657,20 лева, които
следва да му бъдат изплатени от ответника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67 „А“, че Т. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № **, че му дължи сумата в размер на 1081,11 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна
полица BG/22/************ със срок на валидност от 06.04.2020г. до
06.04.2021г., във връзка с настъпило застрахователно събитие по щета № 2000-
5060-20-000***, както и законната лихва върху главницата, считано от
19.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.08.2024г.
по ч.гр.д. № 2079/2024г. по описа на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Т. Р. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, сумата от общо 100 лева за държавни такси и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и в исковото
производство, както и сумата в размер на 657,20 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски за заплащане на
възнаграждение на вещо лице.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6