№ 1110
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120101541 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. Д. Д. ЕГН
********** от град Бургас, чрез пълномощника си адвокат Г. С., против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от управителя Р. И. М. и Т. и Т. И. В., начин на представляване
- заедно и поотделно, за приемане за установено, че вземането на ответника за
което е образувано изпълнително дело № 608/2024 година по описа на ЧСИ И.
М., рег. № *** на КЧСИ с район на действие района на Бургаски окръжен съд
за събиране на вземането по изпълнителен лист от 07.04.2014 година и
заповед за изпълнение на парично задължение №1632 от 07.04.2014 година,
издадени по частно гражданско дело № 2715/2014 година по описа на Районен
съд - Бургас в размер на 1000 лева, предявени като частичен иск от общо
претендираните по изпълнително дело 22 944,41 лева не съществува поради
погасяването му по давност, както и за осъждане на ответника да плати на
ищеца съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание на 06.11.2024г. е прието увеличение на иска, който е
приет отрицателен установителен иска, а именно че ищеца не дължи сумата
23058,27 лв., от които 9329,87 лв. главница, ведно със законната лихва,
считано от 20.10.,2020 година, сумата от 3496,16 лв., представляваща законна
лихва от 20.10.2020-20.03.2024 година, сумата от 8713,91 лв., представляваща
1
неолихвяема сума, сумата 1518,33 лв., представляваща задължение към ТД на
НАП Бургас.
В исковата молба е изложено, че съгласно изпълнителен лист от 07.04.2014
година и заповед за изпълнение на парично задължение № 1632 от 07.04.2014
година, издадени по частно гражданско дело № 2 715 по описа на Районен съд
- Бургас ищецът е осъден за заплати на „Банка ДСК“ АД сума в общ размер 10
844, 62 лева, представляваща сбор от сума в размер на 9 329, 87 лева,
представляваща главница по договор за кредитна карта от 07.03.2008 година,
сумата 1 181, 59 лева, представляваща лихва, начислена за периода от
20.03.2013 година до 03.04.2014 година, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 9 329, 87 лева, считано от 04.04.2014 година до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 817, 87
лева.
В исковата молба е изложено още, че въз основа на горното на 03.07.2014
година е образувано изпълнително дело № 148/2014 година на Частен съдебен
изпълнител Т. Д., рег.№ 801 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен
съд - Бургас. В исковата молба е посочено, че с молбата за образуване са
поискани съответните изпълнителни действия. С покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2485 ог 10.10.2014 година общият размер на вземането
против ищеца е 13 453,11 лева.
На 15.09.2015 година по изпълнително дело № 148/2014 година по описа на
ЧСИ Т. Д. е подадена молба за конституиране на нов взискател по делото,
който е „ОТП Факторинг България“ ЕАД въз основа на сключен между това
дружество и първоначалния кредитор - банка договор за цесия. Изложено е, че
е поискано извършване на изпълнително действие опис на движими вещи в
дома на длъжника. Към тази дата дълга е в размер на 13 125, 64 лева. С
постановление с изх. № 2835 от 24.09.2015 година съдебният изпълнител е
конституирал новия взискател по делото. Видно от съобщение с изх. № 3074
от
22.10.2015 година с изх. № 3361 от 10.11.2015 година по делото съдебният
изпълнител е предприел действия по извършване на опис на движими вещи в
жилището на длъжника, насрочени за 10.11.2015 година и 14.12.2015 година,
които не са извършени от страна на частния съдебен изпълнител.
В исковата молба е изложено, че последното изпълнително действие е
2
поискано на 15.09.2015 година, а последното действие от страна на съдебния
изпълнител са изпратените съобщения за опис на движими вещи, насрочен за
10.11.2015 година и 14.12.2015 година, които обаче не са извършени и след
тази дата от взискателя не е поискано извършване нови изпълнителни
действия и такива не са били извършвани от страна на съдебния изпълнител.
Ищецът излага, че от изложеното става ясно, че най - късно на 14.12.2020
година е изтекла всякаква давност за събиране на вземането, за което са
издадени изпълнителен лист от 07.04.2014 година и заповед за изпълнение на
парично задължение № 1632 от 07.04.2014 година, издадена по частно
гражданско дело № 2 715 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година.
Въпреки това на 01.09.2023 година ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД
образува ново изпълнително дело № 608/2023 година по описа на ЧСИ И. М.
рег. № *** КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд - Бургас за
събиране на вземането по изпълнителен лист от 07.04.3024 година, издаден по
частно гражданско дело №2715 по описа на Районен съд - Бургас за 2014
година е поискал извършване на съответните изпълнителни действия и
налагане на запори. От справката по изпълнителното дело установили, че към
11.10.2023 година вземането спрямо ищеца е в общ размер на 22 944, 41 лева.
На следващо място ищецът излага, че не знае за цесия, извършена между ОТП
Факторинг и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но такава се сочи в молбата за
образуване на изпълнителното дело при Частен съдебен изпълнител Миндова,
която е с дата 21.10.2020 година. Поради изложеното ищецът отправя искане
ответникът да представи договора за цесия и уведомление до ищеца,
оформено по реда на правилата на ЗЗД и ГПК.
Ищецът счита, че не дължи вземането по изпълнителен лист от 07.04.2014
година и заповед за изпълнение на парично задължение № 1632 от 07.04.2014
година, издадени по частно гражданско дело № 2 715 по описа на Бургаски
районен съд за 2014 година, за което е образувано изпълнително дело № 608
по описа на Частен съдебен изпълнител И. М., поради настъпила погасителна
давност на цялото задължение най - късно на 14.12.2020 година.
В исковата молба са изложени доводи за приложение на т.10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 година от 26.06.2015 година по тълкувателно
дело № 2 /2013 година на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и
3
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК нова погасителна давност за вземането тече от датата на която е поискало
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за
изгубило сила Постановление № 3/198 година на Пленума на ВС.
С тълкувателно решение № 3/2020 година от 28.03.2023 година по
тълкувателно дело № 3/2020 година на ВКС, ОСГТК, е приел, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на 26.06.2015
година на Тълкувателно решение - 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело
№ 2/2013 година, ОСГТК, ВКС. В мотивите на това решение е посочено, че
докато трае изпълнителния процес относно вземанията по образувани преди
обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по
тълкувателно дело № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела
давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от
26.06.2015 година, от когато е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980
година.
От изложения анализ, както и с оглед коментираните изпълнителни
действия става ясно, че най - късно на 14.12.2015 година е започнала да тече
петгодишна погасителна давност за вземането съгласно изпълнителен лист от
07.04.2014 година и заповед за изпълнение на парично задължение № 1632 от
07.04.2014 година. Образуваното ново изпълнително дело № 608/2023 година
по описа на Частен съдебен изпълнител И. М., рег. № *** КЧСИ с район на
действие района на Окръжен съд - Бургас за събиране на вземането по
изпълнителен лист от 07.04.2014 година и заповед за изпълнение на парично
задължение № 1632 от 07.04.2914 година, издадени по частно гражданско
дело № 2 715 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година, в размер от 1
000 лева, предявена като частичен иск от общо претендираните в
изпълнителното дело 22 944, 41 лева, не съществува поради погасяването му
по давност, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца разноските,
направени по водене на делото.
В едномесечния срок от получаване на препис от исковата молба и
приложенията ответникът е дал писмен отговор на предявения иск.
В писмения отговор ответникът не оспорва допустимостта на предявения
иск. Оспорва иска като го счита за неоснователен, поради което отправя
4
искане да бъде отхвърлен. В подкрепа на тези твърдения излага аргументи.
Посочва, че доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение,
която не е оспорена и е влязла в сила съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от
ЗЗД новата погасителна давност за принудително удовлетворение на
изпълняемото право в случая е петгодишна. Позовава се на съдебна практика.
Въз основа на посочения изпълнителен лист е имало образувано предходно
изпълнително дело № 148/2014 година поописа на Частен съдебен изпълнител
Т. Д. с рег. № 801 при КЧСИ с района на действие района на Окръжен съд -
Бургас. Следва да бъде взето предвид, че към момента на образуване на
процесното изпълнително дело и извършване на част от посочените
изпълнителни действия в сила е било Постановление № 3 от 18.11.1980 година
на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В писмения отговор е изложено, че даденото с ППВС № 3/1980 година
тълкуване е изоставено едва с приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
съгласно което докато трае изпълнителния процес относно вземанията по
образувани преди обявяване на Тълкувателно дело № 2 от 26.06.2015 година,
по тълкувателно дело № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела
давност за тези вземания не е текла. Излага, че за тях давността е започнала да
тече на 26.06.2015 година от когато е обявило изгубило значението сила ППВС
№ 2/1980 година. След тази дата са предприемани изпълнителни действия и са
депозирани молби с искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия с цел принудителното събиране на вземането и давността е
прекъсната, доказателства за което се съдържат в изпълнителното дело. След
дата 26.06.2015 година са били приложими постановките, дадени в т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 година, ОСГТК. В посоченото тълкувателно решение е прието,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ, каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана. След прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК и преди изтичане на давностия срок въз основа на изпълнителния лист е
5
образувано ново изпълнително дело с № 608/2023 година по описа на ЧСИ И.
Н. М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд -
Бургас. С молбата за образуване са посочени нови изпълнителни способи за
предприемане на изпълнителни действия от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от
ЗЧСИ, каквито са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана. След прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
преди изтичане на давностния срок въз основа на изпълнителния лист е
образувано ново изпълнително дело № 608/2023 година по описа на ЧСИ И.
М., рег. № *** при КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд -
Бургас. С молбата за образуване са посочени нови изпълнителни способи за
предприемане на изпълнителни действия от взискателя чрез налагана на запор
върху банкови сметки на длъжника и насрочване на дата за опис на движими
вещи на адрес на лицето.
В писмения отговор е посочено, че следва да се има предвид, че искането за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действията по реализирането му са
предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат
плащане на задължението. Ответникът се позовава на съдебна практика. В
случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на
нови изпълнителни способи той не следва да бъде санкциониран с обявяване
на вземането му за погасено по давност преди евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Това е така, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора - тя не
се влияе от поведението на други лица. Според съдебната практика при
направено искане за изпълнителен способ съдебният изпълнител не може да
откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист.
Изхождайки както от пределно ясната формулировка на чл.116, б. „в“ от
ЗЗД така и от същността на прекъсването на давността разбирана като
необходимост от активно поведение на кредитора, насочено към установяване
събиране на вземането му, не би следвало да има съмнение, че от значение за
прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора с което се иска
принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото извършване на
изпълнителни действия от органа по принудително изпълнение или наличие
6
на резултат от предприетите изпълнителни действия. Според съдебната
практика при направено искане за изпълнителен способ съдебният изпълнител
не може да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и
намиращ се у него изпълнителен лист. Искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действията по реализирането му са предприети от частен
съдебен изпълнител или дали предприетото действие е довело до заплащане
на задължението. В случай на процесуална активност на кредитора с искания
за прилагане на нови изпълнителни способи той не следва да бъде
санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на
посочения изпълнителен способ. В писмения отговор е посочено, че
изложеното се подкрепя и в практиката на ВКС, където се приема, че давност
не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при
нередовност не приложи правилата на чл.129 от ГПК.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че давността също така
е спряна на 13.03.2020 година с приемане на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 година и за преодоляване на последиците, обн. ДВ 28
от 24.03.2020 година, в сила от 13.03.2020 година. Съгласно чл.3, т.2 от закона
до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните
срокове с които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти.
В писмения отговор е изложен правен довод, че съгласно чл.13 сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 година и за преодоляване на последиците
продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон в
Държавен вестник, т.е. от 21.05.2020 година.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че в подадената молба
ищецът твърди, че не е уведомяван за извършената цесия между „ОТП
Факторинг “ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и отправя искане съдът да задължи
ответника за представяне на доказателства за прехвърляне на вземането.
Относно направеното искане уточнява, че в кориците на изпълнителното дело
7
№ № 608/2023 година по описа на ЧСИ И. М. с подадената молба за
образуване от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са представени доказателства
за настъпило правоприемство по сключения договор за цесия между „ОТП
Факторинг “ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 21.10.2020 година. Поради
изложеното ответникът посочва, че ако съдът сметне за необходимо
представяне на такива доказателства и по настоящото производство да бъдат
дадени указания за представянето им с проекта за доклад по делото.
Поради изложеното ответникът заявява, че с оглед настъпилото частно
правоприемство между гореописаните дружества кредиторът по процесното
вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За осъществяване на
правните последици от договора за цесия е достатъчно постигане на съгласие
между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от
цедента в патримониума на цесионера. Поради това ответникът по иска се
явява кредитор от датата на сключване на договора за цесия. Становището, че
придобиването на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на
договора за цесия се подкрепя от съдебната практика. В писмения отговор
ответникът се позовава на съдебна практика. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът
претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение,
които са направени, при възражение за прекомерност на разноските с оглед
фактическата и правната сложност на делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Хронологията на развитите изпълнителни процесуални действия, съобразно
фактите посочени по-горе и прожимите правни разпоредби не обосновават
основателност на иска.
Видно то съдържанието на ТР №2 от 04.07.2024г. на Върховен касационен
съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегии, Перемпцията е едно от основанията за прекратяване на
изпълнителното производство - по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С него се
обозначава визираното в разпоредбата бездействие на взискателя,
представляващо основание за прекратяване на изпълнителното производство,
както и самото прекратяване на делото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
8
години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е
основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в
изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото
субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.
При перемпцията не се погасява правото на принудително изпълнение, но при
оказал се прекратен изпълнителен процес, за предприемане на принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника следва да се образува ново
изпълнително производство /ново дело/. Изпълнителният лист, който се
издава на хартиен носител - чл. 408 ГПК, като процесуална ценна книга,
позволява висящност само на едно изпълнително дело, образувано въз основа
на него.
По настоящото дело е безспорно, че Въз основа на удостоверение по чл.
191, ал. 4 ДОПК Държавата е конституирана в изпълнителния процес по ГПК
като присъединен взискател по право, за да участва в разпределението и да се
удовлетвори в това изпълнително производство с оглед реализиране на
привилегията й по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Публичните вземания са били
възложени за събиране на частен съдебен изпълнител по реда на ГПК /чл. 163,
ал. 1 и ал. 3 ДОПК вр. чл. 2, ал. 2 и 3 ЗЧСИ/. В посочената настояща хипотеза
на присъединяване на държавата в изпълнителния процес тя отговаря на
изискването за самостоятелно водене на процеса и той следва да продължи с
нейно участие и след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК
по отношение на първоначалния взискател.
След като е предприето изпълнителното действие, с което
материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за
давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност
е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на
изпълнителното дело. С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на
9
ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство при настъпване на условието в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по
право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото
изпълнителни действия. Нова давност е започнала да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие.
Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни
последици.
Хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в
принудителното изпълнение е уредена отделно, тъй като не е идентична с
правилата за спиране и прекъсването в исковия процес, предмет на уредба
единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД.Прекратяването на делото на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително
изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, и не се приравнява с прекратяване на дело,
заведено по иск пред съд като се отличава от обективна невъзможност за
извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на
имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност
за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като
поиска изпълнителни действия отново. Взискателят губи единствено
възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените
разноски по перемираното дело.
Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.
Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за
принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща
се в изпълнителния лист.За давността и нейното прекъсване водещо значение
има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора.
10
Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Правно и
фактически, действията на взискателя заявявайки пред орган на принудително
изпълнение оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК, с посочен
изпълнителен способ е довело до начало на нова давност.
По изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания,
не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е
обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1,
б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в 1111BC №
3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно
волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на
възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.
Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две
условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен
срок. Първото изпълнително дело не е било прекратено към 26 юни
2015г.След отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е
определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес
поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. За
изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се отнася.
Водим от говното, настоящият състав на съда намира, че иска е неоснователен
и недоказан.
По разноските: Предвид изхода на спора такива не следва да се
присъждат. Ответната страна не претендира разноски, поради което и такива
не му се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Д. ЕГН ********** от град Бургас, чрез
пълномощника си адвокат Г. С., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя Р.
И. М. и Т. и Т. И. В., начин на представляване - заедно и поотделно, за
приемане за установено, че вземането на ответника за което е образувано
изпълнително дело № 608/2024 година по описа на ЧСИ И. М., рег. № *** на
КЧСИ с район на действие района на Бургаски окръжен съд за събиране на
вземането по изпълнителен лист от 07.04.2014 година и заповед за изпълнение
на парично задължение №1632 от 07.04.2014 година, издадени по частно
гражданско дело № 2715/2014 година по описа на Районен съд – Бургас, за
суми в размер на 23058,27 лв., от които 9329,87 лв. главница, ведно със
законната лихва, считано от 20.10.2020 година, сумата от 3496,16 лв.,
представляваща законна лихва от 20.10.2020-20.03.2024 година, сумата от
8713,91 лв., представляваща неолихвяема сума, сумата 1518,33 лв.,
представляваща задължение към ТД на НАП Бургас, като погасено по давност
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и искането на ищеца за
осъждане на ответника да плати съдебно - деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12