№ 4529
гр. Варна, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110109137 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. Й., ЕГН: **********, с
адрес в *** чрез процесуален представител адв. И. Б., срещу „П. на Р.Б.“ обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, за:
1. Осъждане на „П. на Р.Б.“ да заплати на М. Г. Й. сумата в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от М. Г. Й. имуществени вреди, представляващи
стойност на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧНД
№ 360/2023 г. по описа на РС-Девня, вследствие на незаконосъобразно образувано срещу
ищеца производство по Закона за здравето по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня.;
2. Осъждане на „П. на Р.Б.“ да заплати на М. Г. Й. сумата в размер на 3000 хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени от М. Г. Й. неимуществени вреди – стрес,
тревожност, страх, психични болки и страдания, вследствие на незаконосъобразно
образувано срещу ищеца производство по Закона за здравето по ЧНД № 360/2023 г. по описа
на РС-Девня.;
В исковата си молба ищецът М. Г. Й. заявява, че въз основа на внесено от Районна
прокуратура – Девня искане с правно основание чл.157 от Закона за здравето на настаняване
на ищеца на задължително лечение в специализирано медицинско заведение било
образувано ЧНХД № 360/2023г. по описа на РС-Девня. С разпореждане на съдията-
докладчик по делото, същото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.10.2023г. По делото пред РС-Девня ищецът е представляван и защитаван от нает от него
адвокат, за което му е заплатил възнаграждение в размер на 500 лева. От събраните по
делото доказателства и от заключението на вещото лице не са се установили обстоятелства,
които да докажат нужда от провеждане на задължително лечение и съдът с влязло в сила
определение е отхвърлил депозираното искане на прокуратурата и е прекратил делото. С
определение в закрито заседание съдът е оставил без уважение искането на М. Г. Й. за
присъждане на разноски в размер на 500 лева, съставляващи заплатено в полза на
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение за процесуална защита и
представителство в производството по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня. Ищецът
заявява, че страда от заболяване на простатата, с диагноза „хиперплазия на простатата“,
1
което се е обострило, като са му предстояли прегледи и евентуално постъпване в болница за
лечение. След като е разбрал за насроченото открито съдебно заседание на 27.10.2023 г. се е
чувствал тревожен, връщайки се от работа е мислил за предстоящото дело и какво може да
му се случи, например да бъде изкаран психично болен, което не отговаря на истината.
Обзело го е чувство на несигурност, като се е изолирал от приятели, познати и колеги.
Престанал е да им се обажда, за да не го питат какво се случва и да не му се налага да дава
излишни обяснения. Изпаднал е в депресия, като му се е нарушил сънят. На 26.10.2023 г. е
постъпил в болница „Еврохоспитал“, Хирургично отделение за провеждане на оперативно
лечение. Операцията му се провела на 27.10.2023 г., и на следващия ден е бил изписан за
продължаващо лечение в домашни условия. Получил е болничен лист за 33 дни. На
28.11.2023 г. е насрочено второ открито съдебно заседание, което е пренасрочено за
11.12.2023 г. На 07.12.2023 г., състоянието на М. Й. не се е подобрило и с медицински
протокол № 6401268/07.12.2023 г. му е издаден допълнителен болничен лист за още 30 дни.
С молба до съда и представени доказателства съдебното заседание от 11.12.2023 г. е
пренасрочено за 08.01.2024 г.Поради влошаване на здравословното състояние на М. Й. е
изпратена молба до съда с приложени - Амбулаторен лист от 04.01.2024 г. и Електронно
медицинско направление. Съдебното заседание от 08.01.2024 г. е пренасрочено за 26.01.2024
г. На 26.01.2024 г. в проведеното открито съдебно заседание, М. Й. е бил принуден да се яви
с катетър и два броя памперси в съдебната зала. Счита, че прокуратурата е отговорна за
образуваното ЧНД № 360/2023г. по описа на РС-Девня, поради факта, че е внесла искане до
съда за настаняване на ищеца за задължително лечение в специализирано медицинско
заведение. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение за представителство и защита
по ЧНД № 360/2023г. по описа на РС-Девня и претърпените болки, страдания, страх,
неудобство, се намират в пряка причинноследствена връзка с неоснователното искане за
настаняването му на задължително лечение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „П. на Р.Б.“, чрез процесуалния си представител
прокурор Р. Петрова – прокурор при РП-Варна, е подал писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на исковете. Счита, че действията на
прокуратурата не са незаконосъобразни. Счита, че претендираните суми за обезщетения са в
завишен размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът – М. Г. И.ов – лично и чрез
процесуалния си представител адв. И. Б., поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът- Прокуратурата на Р.
България, чрез прокурор при РП-Варна – Р. Петрова, оспорва предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня, става видно, че същото е
образувано по предложение на Районна прокуратура – Варна, за постановяване на решение,
по силата на което лицето М. Г. Й. да бъде настанен за принудително лечение в
специализирано здравно заведение, поради наличието на предпоставките по чл. 157 от ЗЗ. В
предложението е посочено, че М. Г. Й. е бил във влошено психично състояние, като
поведението му се е характеризирало с прояви на агресия и неадекватност. Сочи се, че с
поведението си същият застрашава собственото си здраве и здравето на околните. В
проведеното на 26.01.2024 г. открито съдебно заседание по ЧНД № 360/2023 г. по описа на
РС-Девня, е изслушано вещо лице доктор Костадинка Крумова, която заявява, че по
отношение на М. Г. Й. не са налице обективни медицински симптоми, въз основа на които да
бъде поставена психиатрична диагноза или доказана психоза, която да наложи изготвянето
на съдебномедицинска експертиза, за евентуално налагане на задължителни медицински
мерки по Закона за здравето по отношение. В проведеното открито съдебно заседание,
прокурорът е направил искане за прекратяване на производството, тъй като не са налице
основанията за настаняване за принудително лечение на М. Г. Й.. Съдът е посочил, че не са
налице нито медицинския, нито социалния критерий, за провеждане на принудително
2
лечение на М. Г. Й., тъй като поведението му не представлява сериозна опасност за самия
него, близките му и околните и няма психотично, болестно пвоедение, а се касае за
междуличностен конфликт между М. Й. и неговия съсед, който конфликт не касае предмета
на инициираното производство по ЗЗ. С протоколно определение от 26.01.2024г.
постановено по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня, съдът е прекратил производството
по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня. Определението на съда е влязло в сила. По
ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня е направено искане от М. Г. Й., чрез процесуалния
му представител адв. И. Б., да му бъдат присъдени сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в размер на 500 лева.
Представен е договор за правна защита и съдействие по силата, в който е посочено, че М. Г.
Й. е заплатил в брой на адв. И. Б., сумата в размер на 500 лева, за оказване на правна защита
и съдействие по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня. С определение № 28/16.02.2024г.
постановено по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня, съдът е оставил без уважение
искането на М. Г. Й., за присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в размер на 500 лева. В мотивите
на определението е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските
по наказателното производство се посрещат от бюджета на съответното учреждение, освен в
посочените от закона случаи. Разноските за възнаграждение на вещо лице – психиатър се
заплащат от бюджета на съда. Разноските за назначен защитник се заплащат от НБПП. НПК
не урежда въпроса за разноските, сторени от лицето, чието настаняване и лечение се иска, за
заплатено адвокатско възнаграждение, при упълномощен защитник. Същите няма как да
бъдат заплатени от бюджета на съда, нито възложени на прокуратурата, нито на НБПП,
доколкото осъществената правна помощ не е безплатна. Съдът е направил извод, че
разноските следва да останат за сметка на лицето, което ги е направило, като единствената
възможност да ги претендира е в отделно производство.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Павлинка Лалова Румполова. Същата
заявява, че познава М. Г. Й. и е негова съседка, също така двамата са работили заедно във
фабрика „Игнатиево“. Знае, че М. Г. Й. е имал здравословен проблем, свързан с простата,
като здравословният му проблем се е влошил, когато е разбрал, че срещу него е образувано
производство по принудително лечение. За времето от края на месец октомври 2023г., до
края на месец януари 2024г. М. Г. Й. е бил във влошено здравословно състояние, с поставен
катетър. Същият се е самоизолирал, не е искал да общува с хората, бил е депресиран.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Божанка Г.а Тодорова- сестра на
ищеца, показанията на която съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК. Същата заявява, че
за времето от месец октомври 2023 г. до месец януари 2024 г. М. Г. Й. е бил болен, като му е
бил поставен катетър. Свидетелката заявява, че в периода, когато по отношение на М. Г. Й. е
било висящо делото, което е образувано по Закона за здравето, същият е бил изплашен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че като източник
на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто
съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина,
която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Противоправността на акта, действието или бездействието на съответното лице, на
което е възложена определена функция, следва да бъде установена по делото, като се има
предвид, че подобна противоправност е налице, когато издадените актове, респ. действията
или бездействията изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на
3
материално правни и процесуални норми.
Съгласно чл. 155 от Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им. Задължителното настаняване съгласно чл. 157 ЗЗ може да
бъде поискано от прокурора, но винаги се постановява с решение на районния съд съгласно
чл. 156, ал. 1 от същия закон, след изслушване на становището на психиатър, относно
вероятното наличие на психично разстройство на лицето.
Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, когато установи, че е налице някое
от обстоятелствата по чл. 155 от ЗЗ и след изслушване на психиатър относно вероятното
наличие на психично разстройство на лицето.
Съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗ, оценката за наличие на психично разстройство не може да
се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за
прекарано в миналото психично разстройство.
Достатъчно данни за отправяне на искане до районния съд, по реда на чл. 157 от
Закона за здравето, са налице ако въз основа на установените факти може да се направи
обосновано предположение, че лицето страда от психично разстройство от визираните в чл.
146 от същия закон. Когато са налице данни за поведенчески прояви на лицето, изразяващи
се във физическа и словесна агресия, непристойно и агресивно поведение, което ескалира и
създава обоснован страх у околните за техния живот, здраве и телесна неприкосновеност, са
налице данни за наличие на психично разстройство, само когато агресивността на лицето
излиза извън рамките на нормалното като реакция при евентуален семеен, професионален
или друг конфликт.
Само ако констатираната агресивност излиза извън рамките на нормалното като
реакция в подобни житейски ситуации, прокурорът може да приеме, че не е налице обичаен
конфликт по смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗ.
Възможността задължителното настаняване да бъде поискано от прокурор е изрично
предвидена в закон и в този смисъл упражняването на това правомощие от страна на
прокурора не може да бъде определено като незаконосъобразно действие. Действието на
конкретния прокурор по извършването на преценка на определени факти, което е извършено
при отправяне на искане до съда по реда на чл. 157 ЗЗ, принципно не би могло да се
определи като противоправно, ако наличните данни сочат на вероятно наличие на
предпоставките на чл. 155 ЗЗ, към момента на внасяне на искането и не е установено
прокурорът умишлено да е квалифицирал установените факти неправилно с цел да увреди
лицето, чието задължително настаняване е поискано.
Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, лица с психични разстройства, нуждаещи се от
специални здравни грижи, са психичноболни с установено сериозно нарушение на
психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна
психична увреда в резултат на психично заболяване, а съгласно т. 2 - лица с умерена, тежка
или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
За да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата
на Република България по реда на чл. 49 ЗЗД, по делото следва да е установено, че тази
преценка е извършена от конкретния прокурор в нарушение на установените в закона
правила и при несъобразяване с императивно установените в същия закон изисквания и с
установените факти. За целта е необходимо да се извърши преценка какви са предвидените в
закона изисквания, вкл. чрез тълкуване на съответната правна норма, след което да се
прецени дали прокурорът в конкретния случай ги е нарушил.
В случая се поддържа, че е налице противоправно действие на прокурора, който е
образувал производство по Закона за здравето.
В настоящия случай е изслушано вещо лице доктор Костадинка Крумова, която
заявява, че по отношение на М. Г. Й. не са налице обективни медицински симптоми, въз
4
основа на които да бъде поставена психиатрична диагноза или доказана психоза, която да
наложи изготвянето на съдебномедицинска експертиза, за евентуално налагане на
задължителни медицински мерки по Закона за здравето по отношение на М. Г. Й.. Съдът е
посочил, че не са налице нито медицинският, нито социалният критерий, за провеждане на
принудително лечение на М. Г. Й., тъй като поведението му не представлява сериозна
опасност за самия него, близките му и околните и няма психотично, болестно поведение, а се
касае за междуличностен конфликт между М. Й. и неговия съсед.
В настоящия случай от сведенията на част от лицата, разпитани в хода на проверката
по преписка вх. № 12914/2023 г. по описа на РП-Варна са събрани данни, че ищецът е
проявявал агресия и е опасен за себе си и за околните. Следва да се отбележи, че ищецът М.
Й. е дал сведение, към което е приложил и жалба срещу Д.П., в която описва конфликтни
ситуации с него. Друго лице – П.Р., дава сведение по преписката, че М. Й. живее спокойно,
държи се нормално и не е проявявал агресия. По преписката не са установени данни М. Й.
да е бил клинично диагностициран, че страда от заболяване на психиката. Установени са
само субективни преценки на част от лицата, които са дали сведения, че същият е опасен за
себе си и за околните, без тези техни субективни преценки да са потвърдени от други данни
– медицински документи. Дори напротив, те влизат в колизия със заявеното от П.Р., че М. Й.
живее спокойно, държи се нормално и не е проявявал агресия, както и с подадената от самия
М. Й. срещу Д.П., жалба. От установените по преписка вх. № 12914/2023 г. по описа на РП-
Варна данни, не може да се обоснове заключение за вероятно наличие на предпоставките на
чл. 155 ЗЗ. Може да се обоснове заключение за влошени междусъседски отношения, тъй като
са налице насрещни жалби между М. Г. Й. и Диян Недев Петров.
Към момента на внасяне на предложението М. Г. Й. да бъде настанен за принудително
лечение, не е съществувало основателно предположение за вероятното наличие на
предпоставките на чл. 155 ЗЗ. Съдът счита, че данните по преписката сочат на
междусъседски конфликт по смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗ. До горният извод е достигнал и
съдът, разглеждащ ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС- Девня.
С оглед горното, съдът счита, че е налице противоправност на искането на
прокуратурата М. Г. Й. да бъде настанен за принудително лечение.
По отношение на причинените вреди:
По иска за имуществени вреди:
Имуществените вреди в размер на 500 лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-
Девня, се доказват от представения договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че М. Г. Й. е заплатил в брой на адв. И. Б., сумата в размер на 500 лева, за
оказване на правна защита и съдействие по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня.
Следователно предявеният иск за имуществени вреди е основателен.
По иска за неимуществени вреди:
Твърдените с исковата молба неимуществени вреди -– стрес, тревожност, страх,
психични болки и страдания, вследствие на незаконосъобразно образувано срещу ищеца
производство по Закона за здравето по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня, се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът счита, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди не надхвърлят обичайния обхват на вредите
от незаконосъобразно искане за задължително настаняване и лечение.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема, че
поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
5
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В настоящия случай съдът отчете, че участието на ищеца в производството по ЧНД №
360/2023 г. по описа на РС- Девня, е в продължение на около три месеца и половина –
считано от датата на образуване на делото 13.10.2023 г., до неговото прекратяване –
26.01.2024 г. В този период ищецът се е явил на едно открито съдебно заседание. Съдът
отчете и обичайните за това производство притеснения на лицето, че може да бъде
настанено за лечение против волята му, унизителния характер на производството, както и
необходимостта от установяване на неговия психологически и психиатричен статус, което
само по себе си се явява унизително за честта и достойнството на лицето.
От друга страна съдът отчете факта, че съдебното производство се е развило и
приключило сравнително бързо, което е довело до изключително нисък интензитет на
намеса в личната сфера на ищеца. Обстоятелствата относно производството не са били
публично разгласени, както и че ищецът не доказа да е претърпял вреди, надхвърлящи
обичайния /презумптивен/ размер и интензитет.
С оглед всичко изложено съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 500 лева. За разликата
над този размер до пълния предявен размер от 3000 лева, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е представил списък на сторените по делото разноски по чл. 80 от ГПК, от
който е видно, че е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и
разноски за заплатена държавна такса в размер на 170 лева. С оглед основателността на
иска за имуществени вреди, на ищеца се следват разноски в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса и 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /половината от
адвокатския хонорар/. С оглед частичната основателност на иска за неимуществени вреди,
на ищеца се следват и разноски в размер на 78,33 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 478,33 лева,
представляваща стойност на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, П. на Р.Б., да заплати на М. Г.
Й., ЕГН: **********, с адрес в *** сумата в размер на 500 /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от М. Г. Й. имуществени вреди, представляващи
стойност на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧНД
№ 360/2023 г. по описа на РС-Девня, вследствие на незаконосъобразно образувано срещу
него производство по Закона за здравето по ЧНД № 360/2023 г. по описа на РС-Девня;
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, П. на Р.Б., да заплати на М. Г.
Й., ЕГН: **********, с адрес в *** сумата в размер на 500 /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от М. Г. Й. неимуществени вреди – стрес,
тревожност, страх, психични болки и страдания, вследствие на незаконосъобразно
образувано срещу него производство по Закона за здравето по ЧНД № 360/2023 г. по описа
на РС-Девня, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 500 лева до пълния
претендиран размер от 3000 лева. ;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. на Р.Б., да заплати на М. Г. Й., ЕГН:
**********, с адрес в *** сумата в размер на 478,33 лева /четиристотин седемдесет и осем
6
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща стойност на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7