№ 93
гр. Варна, 17.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20253000500106 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:26 часа се явиха:
Въззивникът Ю. И. С., редовно призован, не се явява. Представлява се
от адвокат И. И., редовно преупълномощена с представено пълномощно в
днешно съдебно заседание от адвокат Б. Б..
Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор от Апелативна прокуратура – Варна
Св. К..
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. И.: Нямаме възражения по проекто-доклада.
ПРОКУРОР К.: Нямаме възражения по проекто-доклада.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително
заседание № 133/05.03.2025г.:
Производството по в.гр.д. № 106/2025 г. по описа на Варненския
1
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ю. И. С., подадена чрез
адв. Б. Б., против решение № 1331/02.12.2024 г., постановено по гр.д. №
540/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му срещу Прокуратурата на Република България искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 180 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени
неимуществени вреди следствие на повдигнатото му обвинение по чл.309,ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.203,ал.1 вр. чл. 202,ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от
НК, по чл.212, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК; по
чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НК и взетата мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в периода 14.06.2006г. до 19.06.2007г., ведно със законната лихва
от датата на поставената от Апелативен съд Варна присъда 26.11.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и сумата от 60000 лева, представляваща
имуществени вреди, от които 10000 лева за заплатен адвокатски хонорар за
осъществена защита по НОХД №107/2010г. по описа на Окръжен съд Варна;
25 000 лева, заявена частична претенция от сумата 128 695 лева,
представляваща заплатена законна лихва върху сумата от 145 107.70 лева за
периода 01.01.2014г. до 26.09.2022г., претендирана като обезщетение за
претърпени загуби и сумата от 25 000 лева, представляваща частична
претенция от сумата от 2 949 500 лева, претендирана като обезщетение за
пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановената от Апелативен съд Варна присъда 26.11.2018г. до окончателно
изплащане на сумата.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при неправилно приложение на материалния закон, при
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, като е
молил за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените
по делото разноски. Изложил е, че при правилно установена фактическа
обстановка и изводи, че вследствие на воденото наказателно производство
ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
изключително голям стрес, довел до повлияване на психиката с трайни
последици, които не са отшумели и до настоящия момент, както и увреждане
на здравословното състояние с последвали усложнения, актуални и до днес,
незаконосъобразно и в противоречие с материалния и процесуалния закон,
окръжният съд приел, че исковата молба е подадена един ден след изтичане на
давностния срок, а именно на 24.11.2023 г. е отхвърлил исковете, като
погасени по давност. Позовано на допуснато процесуално нарушение от
окръжния съд, изразяващо се в липсата на дадени указания за
доказателствената тежест от неустановяване на датата на подаване на исковата
молба в срок по пощата, е молил за приемане на писмени доказателства –
електронно извлечение от Еконт за установяване, че исковата молба е приета в
офис Варна Бенковски на 23.11.2023 г. с предстоящо доставяне на 24.11.2023
г., както и обратна разписка.
Прокуратурата на РБ не е подала отговор на жалбата.
2
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение на първата инстанция, редовна е и
допустима.
С цитираното определение от разпоредително заседание са допуснати
като писмени доказателства по делото, приложените към въззивната жалба на
Ю. И. С.: - електронно изявление на Еконт от 23.11.2023 г. за предаване на
пратки -обратна разписка по пратка с посочен номер.
АДВ. И.: Поддържам подадената въззивна жалба.
ПРОКУРОР К.: Считам, че жалбата е допустима и частично
основателна. Ще развия съображения по същество.
АДВ. И.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък с разноски.
ПРОКУРОР К.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Не
се противопоставям да бъдат приети представените доказателства. Считам, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно определено и следва да бъде в
минимален размер съгласно Наредбата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения от адвокат И. списък на
разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор за правна защита и съдействие от
20.12.2024 г.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените решението на Окръжен съд - Варна и постановите ново, с
което уважите предявения от нас иск за претърпените от Ю. С. имуществени и
неимуществени вреди. От приетото като доказателство електронно изявление
от Еконт е видно, че пратката от нас до Софийски градски съд е изпратена на
23.11.2023 г., с което се установява, че претенцията ни не е погасена по
3
давност. От приобщените писмени доказателства, в т.ч. и досъдебното
производство, което беше приложено за послужване, както и наказателното
дело от общ характер, се установява, че срещу С. наказателното производство
се е водило повече от 12г. и 4 мес. Нещо повече, той е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ повече от 8 мес., а повече от 4 мес. - с
мярка за неотклонение „домашен арест.“
Видно от изслушаните свидетелски показания се установява, че същият
е претърпял значим стрес от воденото срещу него толкова години наказателно
производство, което се е отразило във всички сфери от неговия живот – личен,
професионален, здравословен.
От приобщената като доказателство съдебномедицинска експертиза се
установява, че в резултат на престоя му в ареста и образуваното наказателно
производство, същият е развил редица заболявания, в т.ч. бронхиална астма,
алергичен ринит, алергичен конюнктивит, нарушаване на съня, циркадния
ритъм на организма, тежък депресивен синдром и много други, които са
подробно писани в съдебномедицинската експертиза.
От приобщената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
воденото наказателно производство е възбудило значим стрес у С., който не е
преработен и до настоящия момент, и има нужда същият за преработването
му от работа с психотерапевт, което е свързано и с редица разходи, които ще
трябва да бъдат направени.
По делото се съдържат и редица публикации, с които се установява, че
наказателното производство е станало публично достояние. Както и не без
значение е обстоятелството, че същият е задържан на публично място, пред
Съдебната палата.
Ето защо считам, че фактическият състав на претенцията ни е доказан и
моля да постановите решение, с което да уважите претенцията ни изцяло и ни
присъдите разноските.
ПРОКУРОР К.: Считам, че жалбата е частично основателна дотолкова,
доколкото в производството пред Варненски окръжен съд не са били събрани
всички доказателства за установяване датата на подаване на пратката до
куриерска фирма „Еконт“, пред тази инстанция доказателства в тази посока са
били представени, поради което делото е попълнено с необходимите
доказателства, фактическата обстановка е изяснена в цялост.
По съществото на спора считаме, че исковата молба е неоснователна.
Поддържаме изцяло доводите, които са били изложени в отговора на исковата
молба, допълнението към него и допълнителния отговор към исковата молба,
а също така развитите доводи от страна на представителя на Прокуратурата,
изразени в делото по същество пред първата инстанция. На първо място,
считаме, че предявените в э претенции са погасени по давност, а доводи в тази
насока са подробно изложени в отговора към исковата молба. Ако приемете,
4
че не е изтекла погасителната давност по отношение на обвинението по чл.
212 НК, преквалифицирано в такова по чл. 206 НК, то моля да приемете, че
искът не е доказан по основание и размер както за неимуществените вреди, но
така също и за имуществените вреди, доводите са подробно развити както
вече казах. Ако приемете, че следва все пак да бъде ангажирана отговорността
на Прокуратурата на Република България, то моля при определяне размера на
обезщетението да отчетете становището ни, че претенцията е прекомерна, не е
съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, нито с трайната съдебна практика за
аналогични случаи, както и с обществено-икономическите условия в страната,
нито пък отговаря на критериите за справедливост.
От заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза в
първоинстанционното производство се установява, че личните проблеми на
ищеца, неговият развод и смъртта на родител също са обстоятелства, които са
могли да доведат до стрес, независимо от вътрешния дискомфорт. Според
заключението на вещото лице ищецът има потенциал и ресурс да се справи
със стресовите ситуации и да разреши дилемите си.
На следващо място, при анализа на показанията на свидетелите и
твърденията на ищеца следва да се отчете обвързаността и близките лични
отношения с ищеца, и тяхната косвена заинтересованост.
Неимуществените вреди са обичайни за причинените от незаконното
обвинение неудобства. В случай, че приемете, че е налице основание за
ангажиране отговорността на Прокуратурата, при определяне размера на
паричното им овъзмездяване, моля да се съобразите с обществено-
икономическите показатели, невисокия жизнен стандарт в страната и
забраната обезщетението да служи за неоснователно обогатяване.
Моля също така да приложите чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ така както е било
поискано в допълнението към писмения отговор, респективно чл. 5, ал. 2
ЗОДОВ, тъй като съгласно решение № 117/2022г. по НОХД № 90/2012г. ВКС е
приел, че ищецът е осъществил непозволено увреждане и е осъществил
отнемане и установяване на фактическата власт върху чуждите вещи.
Отделно от това изразяваме становище по отношение претенцията за
твърдени вреди от неразумен срок, тази претенция е процесуално
недопустима. По отношение на същата следва да бъде съобразено ТР №
1/2023г. по ТД № 1/2022г. на ОСГК на ВКС. В случая не е изчерпана
административна процедура по реда на глава ІІІ от ЗСВ, такова признание е
направил ищеца при подаване на исковата молба. Моля за Вашето решение в
този смисъл.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:35 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6