№ 3
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002527 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1145 от 03.08.2020 г., постановено по т. дело № 8992/2016 г., Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-2-ти състав на осн. чл. 632, ал.5, вр. с ал.1 ТЗ е спрял
провежданото спрямо „44 Бит“ЕООД/н/ производство по несъстоятелност, във връзка с
което е образувано търг.дело № 8992/2016г. на СГС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от кредитора с приети
вземания „Уотърфол Къмпани“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение,
като неправилно, с искане да бъде отменено поради съображения изложени във въззивната
жалба. Твърди се, че съдът по несъстоятелността не е имал основание да укаже предплащане
на разноски, респ. да процедира като спре производството по несъстоятелност като
подробни съображения за това са изложени във въззивната жалба.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото длъжникът „44 Бит“ЕООД/н/ е изложил съображения за недопустимост на въззивната
жалба поради това, че е депозирана след изтичането на срока за обжалване. Поддържат се и
съображения за неоснователност на жалбата, които са подробно изложени в отговора на
въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима.
1
Неоснователни са доводите на въззиваемия за недопустимост на въззивната жалба.
Няма спор, а и се установява, че решението на съда е обявено в търговския регистър на
04.08.2020г., а въззивната жалба на „Уотърфол Къмпани“ЕООД е депозирана по пощата на
10.08.2020г., следователно на осн. чл.62, ал.2 ГПК е депозирана в срока за обжалване на
решението на съда, който е изтекъл на 11.08.2020г.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна като съображенията на
съда за това са следните :
Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение № 1842/03.10.2017г.,
постановено по т.д.№ 8992/2016г. на СГС, VІ-2с-в, дружеството „44 Бит“ЕООД/н/ е обявено
в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност.
Не се спори, а и се установява, че производството по несъстоятелност на „44
Бит“ЕООД/н/ е на етап по осребряване имуществото на длъжника.
Не се спори, а и се установява, че с определение от 07.07.2020г. съдът по
несъстоятелността на осн. чл.632, ал.5 във вр. с чл.629б ТЗ е дал 14 дневен срок на
кредиторите на „44 Бит“ЕООД/н/ възможността да привнесат сумата от 12 000 лева за
покриване на разноските нужни за постигане обезпечаването на действията свързани с
провеждането на производството по несъстоятелност, като същевременно е указал и
последиците от невнасянето им. Установява се, че цитиранато определение на съда е било
вписано в книгата водена по реда на чл.634в ТЗ на датата 07.07.2020г., с което следва да се
приеме, че кредиторите на дружеството са били надлежно уведомени за съдържанието на
така даденото указание.
Неоснователни са доводите и възраженията на жалбоподателя, че както обжалваното
решение, така и определението на съда по чл.629б ТЗ са немотивирани. Същите са
обосновани с молбата на синдика Р. Томова с вх.№ 65136/06.07.2020г., с която е обоснована
необходимостта от предплащане на разноски в производството за период от шест месеца.
Сумата от 12 000 лева е формирана от сбора на гласуваното от събранието на кредиторите
месечно възнаграждение на синдика в размера на 1800 лева/общо за целия период
възлизащо на 10 800 лева, както и предполагаеми разноски до разликата от 12 000 лева,
които представляват възнаграждение за оценител, банкови и други административни
разходи. Посочено е също така в молбата на синдика, че по сметките на длъжника не са
налице достатъчно налични парични средства, които да са достатъчни за обезпечаване
опазването и осребряването на масата на несъстоятелността. Предвид изложеното следва да
се приеме, че противно на твърденията на жалбоподателя са правилни изводите на
първостепенният съд, че понастоящем няма достатъчно налично имущество в правната
сфера на длъжника, което да позволи покриването на разноските в производството по
несъстоятелност, поради което и съдът по несъстоятелността е имал основанието да
процедира по реда на чл.629б ТЗ като укаже на кредиторите да ангажират привнасянето им.
2
Неоснователни са поддържаните от жалбоподателя доводи за неправилност на
решението за ненавременност на спирането предвид фазата на която се намира
производството- по осребряване имуществото на длъжника. В хипотезата по чл.632, ал.1- до
ал.5 ТЗ законът не предвижда изключение от правилото с оглед етапа на производството,
нито че при постановено осребряване на имуществото, производството не може да бъде
спирано, въпреки липсата на достатъчно имущество за покриване на разноски.
Необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в
производството по несъстоятелност при липсата на достатъчно имущество е общ принцип,
регламентиран в разпоредбата на чл.629б ТЗ, който се прилага всякога когато имуществото
на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността, като е
приложимо още повече в производството по осребряване за заплащане на предстоящите
разходи по оценка на имуществото на длъжника- заплащане на възнаграждение на оценител
и текущи административни разходи свързани с продажбата, които между впрочем са
подробни обосновани в молбата на синдика. А и както се посочи по-горе, разпоредбата на
чл. 632, ал.4 във вр. с чл.632, ал.2 ТЗ е свързана с безусловната необходимост от
осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване на
производството по несъстоятелност до окончателното удовлетворяване на всички кредитори
на длъжника.
С оглед на изложеното, при съвпадането с крайните изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1145 от 03.08.2020 г., постановено по т. дело №
8992/2016 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2-ти състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4