РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Ловеч, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500814 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.108, чл.79 от ЗС и чл.13 и сл. от ЗН.
С Решение №164/09.10.2024г.,пост.по гр.д.№817/2023г. РС-Т е отхвърлил като
неоснователни и недоказани, предявените от С. П. П. и Ц. П. К.-двамата от гр.Т, искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК срещу С. Д. Ф. от гр.Т, за ревандикиране на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 73198.518.17, съгласно КККР на р.Т, одобрени със Заповед
№ РД-18-11/20.04.2007г. на ИД-р на АГКК , с площ от 2213кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; заедно с
построените в имота: сграда с идентификатор 73198.518.17.1 със застроена площ от 77 кв. м.,
двуетажна, еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор 73198.518.17.2 със застроена
площ от 37кв.м., едноетажна, еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор
73198.518.17.3 със застроена площ от 39кв. м., едноетажна, селскостопанска сграда и за отмяна на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №60,т.І, н.д.
№42 от 2014г. на Нотариус Борис Кожухаров, до размера на ½ ид.част от процесния имот. Ищците
са осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски в размер на 3620лв.
Подадена е въззивна жалба от С. П. П.-лично и като пълномощник на Ц. П. К.- неин
брат, срещу решението. Обжалват го изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Считат,че
неправилно съдът е приел, че ответникът е наследник по закон-като внук на дядо си С.К. Ф. и е
придобил имота по силата на направено в негова полза завещание.Не споделят и приетото,че няма
данни кога е сключен гражданският брак на С Ф. и Ц Ф.а.
Излагат подробно фактическата обстановка по делото и твърдят,че към 14.01.2014г.
собственици на имота по наследство и давност са Д Ф. и наследниците на М К.а-т.е. ищците.
Считат,че неправилно съдът придава обратна сила на приемането на наследството. Твърдят,че
1
имотът не е принадлежал на завещателя към момента на съставянето му и затова ответникът не е
могъл да стане собственик на това придобивно основание. След обявяване на завещанието не е
налице давностно владение, годно да го направи собственик,тъй като липсва противопоставяне на
останалите съсобственици. През годините във връзка с имота те са търсени именно в качеството им
на съсобственици и ответникът не е отричал този факт. Твърдят,че липсва и изискваният 10-
годишен давностен срок на непрекъснато и неоспорвано владение. Неправилно е анализирана
подадената през 2014г. декларация от Д Ф.,в която имотът е деклариран на името на всички
наследници. Не се съгласяват и с неприетото оспорване на авторството на завещанието, като
смятат, че ангажираните от ответната страна писмени доказателства не са имали стойността на
официални,а на частни документи, а заключението на експерта не е с нужната категоричност.
Отново правят доказателствено искане да се допусне до разпит свидетел, който да
установи здравословното състояние на С Ф. през последния месец от живота му,като твърдят, че е
бил болен на легло,с тежка диагноза,със силно треперещи ръце и в пълна неадекватност.
Възразяват,че съдът е допуснал процесуално нарушение като се е произнесъл по
непредявено възражение. Считат,че в отговора е заявено само придобивно основание-давностно
владение,не и завещание и неправилно съдът се е произнесъл по второто.Молят да се отмени
решението в тази част като недопустимо и делото се върне за ново разглеждане.Ако не се сподели
това-молят да се отмени решението и уважи предявеният иск изцяло,с присъждане на направените
разноски.
След указания от съда въззивникът Ц. П.К. потвърди подаването на въззивната жалба и
представи пълномощно за процесуално представителство на адв.В.А.-ЛАК.
В срок е постъпил отговор от С. Д. Ф.,в който възразява,че въззивната жалба е
недопустима по отношение заявените права на Ц. К., тъй като сестра му не може да бъде негов
пълномощник по правилата на чл.32,т.2 от ГПК,затова моли в тази част да се приеме,че
производството е недопустимо и да се прекрати.
В останалата част счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Излага
подробно фактическата обстановка по делото и прави извод за липса на категорични
доказателства,че спорната сграда е била построена по време на брака на С и Ц Ф.и,през 1962г.Не са
представени строителни книжа или други документи, касаещи строителството.Нито един от
разпитаните свидетели не е бил очевидец на строителството. Показанията на свидетеля И.Ц. К.а не
могат да се ползват с нужната обективност,тъй като е дъщеря на ищеца Ц. К..
Твърди,че дядо му е бил собственик както на земята,така и на изградените постройки
по силата на нормата на чл.92 от ЗС,а баба му не е имала дял в тази собственост.Затова
разпореждането с имота,направено в завещанието, е валидно.
Твърди,че е придобил имота и по силата на упражнявано давностно владение,което е
било непрекъснато и без противопоставяне от страна на ищците. Обяснява,че овощната
градина,която св.П.К.а описва,че са си разпределили свекърва й и брат й,е друг съседен на
процесния имот.Каса е се за овощна градина,но не и собственост върху спорното дворно място и
постройки.Отрича да е предлагал на ищците да изкупи техните дялове от имота.Няма и основание
да го прави.Твърди,че ищците много рядко са посещавали имота и винаги са знаели,че идват на
гости. Потвърждава,че с отговора като придобивно основание е заявил както завещанието, така и
упражнявано давностно владение.Моли да не се уважава доказателственото искане на
въззивниците,а ако се допусне-желае и в негова полза да се допусне свидетел за установяване на
физическото състояние на дядо му през последния месец от живота му. Моли да се потвърди
обжалваното решение,претендира присъждане и на направените разноски.
В хода на въззивното производство възизваемият С. Ф. представи Протокол от 9 март
1942г.на Тския околийски съд за одобряване на спогодба за подялба на наследство,с която С.К. Ф.
получава в дял имоти, между които е и „..1.Къща с дворно място и плевня в м.“Трапето“ около 1
дка със : път,Д М. Д и М.К.Ф...Всички имоти..се намират в Тско землище..“. Твърди,че е открил
документа на 09.01.2025г.(след образуване на въззивното производство) при почистване на стар
скрин в сградата с ид.73198.518.17.3. Твърди,че до момента не му е било известно съществуването
на този документ.Моли да се приеме като доказателство. Представи и доказателства за подадена от
него молба до РС-Т за снабдяване с документите по това делбено производство-Заявление
№328/20.01.2025г. до РС-Т.
За приемането на документа се изслуша свидетел-очевидец при намирането-св.З.Б.Б.,с
2
която Ф. живее на съпружески начала,която потвърди изложената от него версия за откриване на
документа.
Съдът прие документа като писмено доказателство по делото,по реда на чл.266,ал.2,т.1
от ГПК и го съобразява при поризнасянето.
Пред въззивната инстанция се представиха и приеха и копие от Преписка
№560Т/07.11.1991г.на ОС“З“-Т, нотариално дело №26/2024г.на Нотариус с №337 в НК и район на
действие РС-Т, ангажираха свидетелски показания, допусна се и СТЕ, изготвена от инж.Г. И..
В съдебните заседания пред настоящата инстанция страните се явяват лично и с
пълномощниците им и подържат заявените им позиции.От въззиваемия е представена писмена
защита.
Въззивният състав приема следното от фактическа и правна страна:
Страните са наследници на С.К. Ф., б.ж. на гр.Т, починал на 25.02.1990г.-негови внуци.
След смъртта си С Ф. оставя за свои наследници-съпруга Ц Д.Ф.а(поч.06.04.2007г.) и децата им-
син-Д С.Ф.-баща на отв.С. Д.Ф. и дъщеря-М С.К.а. След смъртта на М С.К.а-поч.06.01.2005г.,тя
оставя наследници съпруг-П Ц.К.(поч.20.07.2019г.) и децата им Ц. П.К. и С. П. П.-последните
двама са настоящите ищци.
В първоинстанционното производство е приложен Препис-извлечение от Акт за
сключен граждански брак от С.К. Ф. и Ц Д.а Т.а(Ф.а), на 07.03.1940г.(л.80)
От представения от С. Ф. Протокол от 9 март 1942г.,по дело за делба на наследство
№90/1942г.на Тския Околийски съд, става ясно,че С Ф. придобива в дял имоти,между които е и
„..1.Къща с дворно място и плевня в м.“Трапето“ около 1дка със : път,Д М. Д и М.К.Ф.…Всички
имоти..се намират в Тско землище..“.
Назначената от настоящата инстанция СТЕ дава заключение за невъзможност –поради
липса на достатъчно данни, да се идентифицира с точност този имот-дали е идентичен с процесния
имот с идентификатор 73198.518.17 по КККР на гр.Т.
По делото е приложено Строително разрешение №49/03.07.1962г.,с което на С Ф. е
разрешено в собственото си място в м.“Долно Трапе“, да си построи жилищна сграда от 76кв.м.
На 07.02.1990г. С Ф. съставя саморъчно завещание, с което завещава на внука си С. Д.
Ф. „..цялото си движимо и недвижимо имущество,което притежавам към момента на моята
смърт..“. Завещанието е предадено за съхранение в Нотариата при РС-Т, заведено под
№2021,зав.дело №97/14.02.1990г. Обявено е с Протокол от 14.01.2014г.на Съдията по вписванията
при РС-Т,по молба на Д С.Ф..
За проверка на автентичността на завещанието пред РС-Т са назначени съдебни
графологични експертизи,изготвени от експерта Д.М.. Заключението от 08.05.2024г. е с
констатации,че почеркът,с който е изписан ръкописният текст на завещанието,по графичните си
признаци,е идентичен с почерка на С К.Ф..Подписът под „завещател“ по графичните си признаци,е
идентичен на подписа на С К.Ф.. Допусната е и втора експертиза,заключението на която е,че
почеркът и подписът в завещанието не са идентични на тези на Д С.Ф.. Съдът приема
заключенията като обективни и компетентни.
Не се спори,че процесният имот е с идентификатор 73198.518.17 по КККР на
гр.Т,одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК.Приложена е актуална скица на
поземления имот,с отразени в него три самостоятелни обекта-сграда с ид. 73198.518.17.1 – с площ
от 77кв.м.,етажи-2,предназначение – жилищна еднофамилна сграда, Обект с ид.73198.518.17.2- с
площ от 37кв.м.,брой етажи-1, с предназначение жилищна сграда ,еднофамилна, Обект с
ид.73198.518.17.3- с площ от 39кв.м., брой етажи-1,с предназначение селскостопанска сграда.
По делото От Община Т е представено удостоверение №735/11.04.2024г.,в което
свидетелстват,че за процесния имот е подавана декларация по чл.14 от ЗМДТ,на 24.03.1998г.от Д
С.Ф., в която са декларирани съсобственици Д С.Ф., Ц Д.Ф.а и М С.К.а, като наследници на С К.Ф..
Посочено е, че жилищната сграда е строена през 1962г. Следваща декларация по този ред и с такива
данни е подадена на 20.01.2014г.,като имотът отново е деклариран като съсобствен-с площ от
500кв.м., жилище с РЗП 160кв.м.,второстепенна постройка с РЗП 60кв.м.-година на построяване
1963г., второстепенна постройка с РЗП 20кв.м.-година на построяване 1963г., гараж с РЗП
15кв.м.,година на построяване 1975г. и навес с РЗП 15кв.м.година на построяване 1963г. На
26.01.2007г. декларация за имота е подадена и от Ц. П.К.,като на мястото на М С.К.а са вписани
3
наследниците й.На 12.09.2007г. е предеклариран делът на Ц Д.Ф.а(у-ние ТСУ-11-
38(2)09.04.2025г.на Община Т). Подадена е декларация от 04.03.2014г. от С. Д.Ф., с приложен
документ за придобиване-Нотариален акт №14,т.ІІ, вх.рег.№363/24.02.2014г. Партидата е закрита
на 24.02.2014г. Посочено е,че за имота са внасяни данъци от 2009г.до 2014г. от Ц. П.К., С. П. П., П
Ц.Камачалов и Д С.Ф.(приложени са преводни квитанции). За периода от 2015г. до 2023г. данъкът е
внасян от С. Д.Ф..На 08.11.2021г.от С. Д.Ф. е поискано изменение на КК за вписването му като
собственик,легитимирайки се с Нотариален акт №14,т.2,рег.№363,д.124 от 24.02.2014г.
(съгл.регистратурата на АВп.)
Установява се,че С. Д.Ф. се снабдява с Нотариален акт №60,т.І,рег.
№550,д.42/24.02.2014г.,с който е констатирано правото му на собственост върху спорния имот по
силата на давностно владение.Площа на имота е 2 213кв.м.
С удостоверения №ТСУ-11-76/10.05.2024г. и №УТ-440/01.07.2024г.,двете на Община Т,
се потвърждава,че за съседния поземлен имот- 73198.518.16, отреден за „За жилищно застрояване,
(кв.Балкан), през 2018г. е искано съгласието на останалите съсобственици-П К., С. П. и Ц. П.К..
Пред въззивната инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза, с вещо лице
инж.Г. П.И.,който не може да даде заключение за идентичност на имота, придобит по силата на
делбения протокол и процесния с ид.73198.518.17, поради различие в площа и изградените сгради.
Откриват се сходни съседи с вписаните такива в строителното разрешение,но не може да даде
категоричен отговор.
Страните ангажират свидетели.
Водените от ищците са техни близки родственици. Свидетелят П.И.К.а е съпруга на Ц.
К. от 1991г.Твърди,че от тогава често са посещавали имота.Обяснява,че основни инициатори на
реституцията на земите били Д Ф. и свекървата й-М К.а. Разбрали се устно мястото зад плевнята да
е за М,там засадили и дълги години поддържали повече от 20 години сливова градина.Категорична
е,че до 2019г.,когато починал свекърът й, са ползвали сливовата градина.Винаги минавали през
имота с къщата и никой не им спорил. Останалата част от имота се ползвала от Д Ф. и сина му и
често им ходели на гости,те също идвали у тях.В имота ги посрещала баба Ц-като домакиня,
вуйчото Д. Ходели и на басейна на С.,поставен в мястото.При срещите им не е ставало въпрос за
съществуване на завещание на дядо С.От свекъра си знае,че Д и С. са идвали при него(след смъртта
на свекърва й М),да питат могат ли да правят ремонти и дали ще бъде преписан имотът на
тях.Знае,че са ходили и при С.,но така и не уредили въпроса документално.Присъствала е,когато
след смъртта на баба Ц, Д е обещавал на съпруга й,че ще има една стая в жилищната сграда за
него- „..да си я стегне“. Те,също и С.,не са правили и не са участвали в ремонтите в този имот.
Свидетелят С.И.Пейковски е съпруг на С. П..Също знае за уговорка между
наследниците на С Ф. за М да остане градината над плевнята. Засадили сливи и я поддържали
докато починали М и П К.и. За градината винаги минавали през двора на имота и никой не им е
спорил.Знае от съпругата си,че Д и С. са говорили с нея за уреждане на отношенията по повод
къщата,но не се е стигнало до съгласие.Знае,че до 2014г. и наследниците на М са плащали данъци
за имота.
Свидетелят И.Ц.К.а е дъщеря на Ц. К..Помни баба Ц,която до смъртта си живяла в
имота,на първия етаж от къщата. Знае от братовчед на баща си,че къщата е строена през 1962г.-
когато и тази на братовчеда.Помнел,че майсторите първо направили неговата къща и след това
отишли на „Трапето“ да строят къщата на С и Ц. Свидетелят потвърждава ,че между наследниците
е имало разбирателство,ходели си на гости и не е ставало въпрос да има завещание от дядо
С.Знае,че Д и С. е ходил при леля й(С. П.),за да разговарят как да оправят имота,но не стигнали до
споразумение. Потвърждава,че до смъртта на дядо П са ходили в сливовата градина и са я
поддържали.Винаги минавали през двора,покрай къщата и никой не им е пречил и оспорвал.
Подобрения в имота са правили Д и С.,а те не са участвали,не държали и свои вещи там.Знае,че са
викали баща й и леля й да дадат съгласие за строеж на С. в съседния имот.
Свидетелите на ответника са Д.Х.Ж,който живее наблизо и познава страните.Знае,че С.
започнал да поддържа имота от 1995-1996г. Помага му баща му Д.Свидетелят също е помагал.Не е
виждал в имота сестрата на Д-М или нейни наследници.Помни,че дядо С е правел керемиди. Бабата
Ц живяла в имота и си гледала малко животни.Свидетелят знае,че имотът в „Трапето“ е
наследствен на дядо С Ф.,а съпругата му била от „Длъжковото“.Свидетелят не помни да е имало
пожар на къщата на С.
4
Свидетелят М.И.Б също живее в „Трапето“. Познава Д и С.-който още от ученик се
установил в „Трапето“. Всички ремонти са движени от С.-на покрива, поставяне на изолация,смяна
на дограмата.Всички дейности са извършени в последните 10 години. Започнал през 1990г. и никой
не му е спорил,че владее имота.Свидетелят знае и М и децата й, но не ги е виждал в имота.Не знае
да са имали и ползвали градина до старата къща.
Свидетелят Р.М.Ц също е от „Трапето“ и знае,че С. стопанисва имота повече от 10
години.Той и баща му се грижат и живеят там.Други хора не са идвали да поддържат. Никой не им
е оспорвал тази дейност.Свидетелят помни баба Ц и знае,че е живеела в имота.Не знае децата на
сестрата на Д да се идвали в имота.
Пред въззвната инстанция от въззивниците са ангажирани показания на свидетеля
Д.И.Г,който е техен братовчед-на жената на С Ф.(Ц) е сестра на баща му.Знае дядо С и помни,че
когато се разболял слязъл от „Трапето“ в гр.Т.Там се е отбивал да го види,като го заварвал
легнал,не искал да говори, треперели му ръцете и не можел да се здрависа,само махал с глава.
Свидетелят знае,че къщата в „Трапето“ е строена заедно с неговата къща в града-от 1959г.до
1962г.Майсторите били едни и същи.В тяхната къща са записали на мозайка като година на
построяване 1962г. Свидетелят е ходил на сбирки в построената къща,която съществува и днес и се
ползва от сина на дядо С-Д. Помни,че в двора на дядо С имало къща,сайвани и плевни.Имало стара
къща,но я бутнали и затова той направил нова къща.Помни,че станал пожар-не може да посочи
конкретно дали в къщата или в сайвана.Категоричен е,че старата къща не съществува. Когато е бил
жив дядо С в двора имало плевни,пристройки,кошари,пещ за грънци, работилница за
грънци.Къщата и и плевнята са строени по различно време. Сега на мястото на грънчарницата
внукът(С.) си е направил работилница за дограми.
От въззиваемия са ангажирани свидетелите Д.Х.Ж и М.И.Б, които са разпитвани пред
първата инстанция. Свидетелят Д.Х.Ж потвърждава, че живее наблизо. Роден е 1945г. и не помни
през 50-те, 60-те, 70-те години на 20 век да е строена къща в имота. Внукът С. живее в имота
повече от 20 години. Знае,че С не е имал друга къща в м.“Трапето“ освен спорната.
Свидетелят М.И.Б е роден 1957г.и също не помни през периода 50-70г.на 20 век да е
строена къща в имота С. започнал ремонтите след 2000г. Свидетелят живее наблизо и не помни да е
имало пожар в имота,не е виждал да се събаря сграда,само са правени ремонти на съществуващата.
С. правел ремонтите.
Съдът приема показанията на свидетелите и на двете страни.Макар да са ангажирани от
всяка от страните, да имат близка родствена връзка, показанията им са единни и непротиворечиви
за относимите факти- че спорният имот е единственият, който дядо С Ф. е имал в м.“Трапето“, че
до смъртта си там е живяла и съпругата му–Ц. В имота останал и синът им Д Ф.,а в последствие се
е установил и внукът С. Ф. и в последните години те двамата са правели ремонтите. Разминавания
има по отношение твърдяното ползване от семейството на ищците на овощна градина,както и за
строежа на нова къща през периода 1959-1962г. Затова проверката на достоверността им съдът
прави с приложените писмени доказателства-строително разрешение от 1962г.за изграждане на
жилищна сграда и подавани декларации по ЗМДТ,като приема за меродавни показанията на
свидетелите на ищците(въззивници).
При така установената фактическа обстановка съставът прави следните правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск- ищците твърдят,че са собственици на ½ ид.ч.от
спорния имот на основание наследство от общия наследодател С.К. Ф.-техен дядо.От своя страна
ответникът противопоставя права на индивидуален собственик,придобил имота въз основа на
направено в негова полза универсално завещание от общия наследодател, както и по силата на
упражнявано от 1999г. давностно владение. Твърди,че живялата там по това време–до смъртта й
през 2007г. съпруга на общия наследодател- Ц Д.Ф.а, няма права на собственик в имота.
Съставът, като съобрази ангажираните доказателства,приема,че категорично е
доказано,че общият наследодател С К.Ф. е придобил в индивидуална собственост имота ,описан в
Протокола за делба от 9 март 1942г. Касае се за наследствен имот и съгласно разпоредбата на чл.33
от Закона за лицата и семейството съпрузите запазват имуществото си,независимо от сключването
на брак(чл.33 ЗЛС- Всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от
него.( отм.1968г.).
Безспорно е установено, че С К.Ф. и Ц Д.Ф.а са сключили граждански брак на
07.03.1940г. Още в първата инстанция е представен заверен препис от акта за сключването му.
5
Въпреки това към момента на придобиване на имота,той е останал индивидуална собственост на С
К.Ф..
Съставът приема,че въпреки невъзможността сега да се даде категорично заключение
за идентичността на имота,описан в Протокола от 1942г. и съществуващия сега поземлен имот, то
от показанията на всички свидетели се потвърди,че С К.Ф. не е имал друг имот в м.“Трапето“,
освен спорния и само в него е живял със семейството си. Именно за „собствено дворно място“ в
м.Трапето“ е издадено и строителното разрешение от 1962г.,от което може да се открие съвпадение
на границите на описания там имот и тези в момента,съгласно СТЕ. С оглед на това съдът
приема,че се касае за същия имот,а различията в площа и описаните сгради са в резултат на
последвалите изменения, ползване и придобивания,който факт не се оспорва.
За този имот през 1962г.С К.Ф. получава разрешение да построи – „в собственото си
дворно място..в м.“Долно Трапе““, жилищна сграда върху 76 кв.м. В потвърждение на този
документ са и показанията на свидетелите,ангажирани от ищците,които обясняват,че в периода
1959-1962г. дядо С строи жилищна сграда на мястото на съществувалата от преди
такава.Показанията на тези свидетели са непосредствени и конкретни(св. Д.И.Г,
И.Ц.К.а),асоциирани с лични преживявания, в съответствие са с установеното в този документ и
няма основания за съмнения в достоверността им. В този смисъл е и декларираното от бащата на
ответника-Д с.Ф.,при подаване на декларация по ЗМДТ-от 1998г., от 2014г.-че жилищната сграда е
строена през 1963г.
Съгласно приетия през 1968г. Семеен кодекс- „чл.13. Недвижимите и движимите вещи
и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството.“. Съгласно чл.103 от този СК правилата му относно имуществените отношения
между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи
при заварени бракове. Прилагайки тези разпоредби, съдът заключава,че изградената в собственото
на С К.Ф. дворно място жилищна сграда,а в последствие още една и стопанска постройка, са под
действието на въведената със СК 1968г. съпружеска имуществена общност и като такива са
съсобствени на двамата съпрузи-С К.Ф. и Ц Д.Ф.а(в т.см.Реш.№154/05.07.2013г.по гр.д.
№927/2012г., II ГО на ВКС, Реш.№462/4.09.2010г.,по гр.д.№823/2009г.,I ГО на ВКС, Реш.
№252/9.03.2010г. по гр.д.№399/2009г.,I ГО на ВКС). Касае се за имущество, придобито по време на
брака- изградената жилищна сграда,а втората(2) и стопанската постройка(3) нямат строителни
книжа и са с обслужващ жилището характер. Съгласно чл.98 от ЗС те следват главната вещ-т.е.
също са със статут на СИО. Не се твърди от страните,не са ангажирани и доказателства,те да са
били със самостоятелен статут, със специфично ползване или да се обслужвали имота(чл.92 от
ЗС).
С оглед на това съдът приема,че съставяйки на 07.02.1990г. завещанието си С К.Ф. е
могъл да се разпореди с целия поземлен имот-придобит в индивидуална собственост,а от
изградените жилище и стопански постройки –до размера на 1/2ид.ч.от тях,която е притежавал от
възникналата СИО.
По отношение Завещанието съдът приема,че категорично е доказана автентичността
му-две съдебни графически експертизи потвърждават,че саморъчният текст и подписът след
завещателните разпореждания, са на завещателя,както и че не е изписано,не е и подписано от сина
му Д с.Ф.-внесъл завещанието за съхранение при нотариуса. В тази насока абсолютно недоказани
остават твърденията на ищците за невъзможност на завещателя да заявява валидно волята си-при
липса на твърдения в първата инстанция по чл.43 от ЗН. Фактът,че завещанието е обявено едва 24
години след представянето му за съхранение и последвалата скоро след това смърт на
завещателя(25.02.1990г.), не влияе и не отменя легитимиращите му последици по отношение на
посочения универсален правоприемник. В съдебната практика обявяването на завещанието се
приема единствено за технически въпрос по обезпечаване правата на лицето,в чиято полза са
разпорежданията.Необявяването на завещанието не влияе върху валидността му, не води до
нищожност(Р.383-64-І ВС).Обявяването не е елемент от фактическия състав,за да се породят
правните му последици. Неспазването на това изискване не го прави нищожно(Р-308-91І ВС).
Цитираната съдебна практика се споделя от състава.
Неоснователно е и възражението на ищците,че завещателят е бил ограничен в кръга на
лицата,в чиято полза е имал право да завещава. Съгласно чл.14,ал.2 от Закон за наследството
(ред.1985г.)- „чл.14. (Обн. - ДВ, бр. 22 от 1949 г.) Завещателят може да се разпорежда чрез
6
завещанието с цялото си имущество в полза на наследниците си по закона, държавата и
обществените организации. В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от
половината от имуществото си.“. Безспорно внукът С. Ф. е от кръга на наследниците по
закон(чл.5-чл.12 ЗН) и в негова полза завещателят е могъл да се разпореди с цялото си
имущество.Ограничението на чл.14,ал.2 от ЗН, завещателните разпореждания да не накърняват
запазената част, е прието след смъртта на завещателя-редакция от 1992г. и са неприложими.Освен
това до момента не са предявени и искания в този смисъл от други наследници по закон,призовани
да наследяват.(Р-28-62-ОСГК).
По изложените съображения съдът приема,че със завещанието си С К.Ф. валидно се е
разпоредил с притежавания в индивидуална собственост поземлен имот-сега с ид. 73198.518.17 и с
½ ид.ч.от построените под статута на СИО сгради.
След смъртта на С К.Ф. в имота остава съпругата му, притежаваща ½ от
имуществото,което е под режима на СИО-сградите. За тази част завещанието няма действие,тъй
като завещателят не е бил собственик в тази част. След нейната смърт делът й се наследява от
децата й –Д С.Ф. и наследниците на починалата преди нея дъщеря М С.К.а- настоящите ищци-С.
П.П. и Ц. П.К..Деловете им са съответно ½ ид.ч.за Д С.Ф. и по 1/4ид.ч.за всеки от ищците(общо
1/2ид.ч.). Отнесени към цялата жилищна сграда- 1 и 2 и прилежащата стопанска постройка,
деловете им са съответно 2/8 ид.ч. за Д С.Ф. и по 1/8 ид.ч.за всеки от ищците(общо 2/8ид.ч.за тях).
Останалите 4/8ид.ч.от сградите са валидно придобити от универсалния правоприемник по силата
на завещание- С. Д.Ф..
По второто заявено придобивно основание– придобивна давност, съставът,
анализирайки всички доказателства,намира,че не е доказано по категоричен и убедителен начин.
Спецификата на това придобивно основание при условията на наследствено
правоотношение,изисква наследникът,който твърди,че е придобил имота по този ред,да докаже
освен,че е променил намерението си и по отношение на частите на останалите сънаследници вече
да не е държател,а цели да ги свои за себе си, но и следва да е обективирал ясно и категорично това
намерение пред тях. Необходимо е да е демонстрирал тези си намерения явно,продължително,
спрямо наследниците. Нужно е категорично да е отричал правата им с действия, отблъскващи
правата им и установяващи своене(в.т.см.ТРеш. №1/06.08.2012г.,пост.по т.д.№1/2012г.на ОСГК на
ВКС).
Тук макар след смъртта на съпругата Ц Д.Ф.а в имота преимуществено да живее
ответникът С. Д.Ф.,той и баща му Д С.Ф. да са извършвали ремонтите и подобренията, от
показанията на свидетелите се установи, че въпреки това те не са заявявали категорично
изключителни права върху имота-напротив-многократно са водили разговори с другите наследници
за начина на уреждане на съсобствеността им,търсели са одобрението им за
ремонтите,демонстрирали са зачитане на правата им-н-р заявлението,че ще запазят по една стая за
тях. Дори и след като се е снабдил със завещанието на 14.01.2014г. С. Д.Ф. не е заявил категорично
и ясно правата си пред останалите наследници. Тези му претенции са установени от тях едва с
отказа от Данъчната служба да приемат внасяне на данък за този имот,поради промяната в
партидата, в резултат на издадения констативен нотариален акт(24.02.2014г.). От този момент до
подаване на исковата молба на 08.12.2023г. не е изтекъл изискваният 10-годишен период на явно,
трайно, категорично и необезпокоявано владение, което да обоснове тезата му за изтекла в негова
полза придобивна давност.
(В случая се установява,че дори и след легитимирането със завещанието и
констативния нотариален акт, ответникът е търсил отново съдействието на сънаследниците-като
такива,за да извърши строеж в съседния имот-с ид.73198.518.16 по КККР).
При изложените аргументи възражението за придобиване на имота по реда на чл.79 от
ЗС от С. Д.Ф. се приема за неоснователно.
Затова въззивният състав приема,че Решение № 164/09.10.2024г., пост.по гр.д.
№817/2023г.на РС-Т, е неправилно и незаконосъобразно, в частта, с която исковете на С. П. П. и Ц.
П. К., с правно основание чл.108 от ЗС, са отхвърлени за частта до 2/8 идеални части(или по 1/8
ид.ч.за всеки от тях) от следните самостоятелни обекта-Сграда с ид. 73198.518.17.1 – с площ от
77кв.м.,етажи-2,предназначение – жилищна еднофамилна сграда, Сграда с ид.73198.518.17.2- с
площ от 37кв.м.,брой етажи-1, с предназначение жилищна сграда ,еднофамилна и Сграда с
ид.73198.518.17.3- с площ от 39кв.м., брой етажи-1,с предназначение селскостопанска града,
7
всички изградени в Поземлен имот с ид.73198.518.17 по КККР на гр.Т, одобрени със Заповед №РД-
18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК. Тези идеални части ищците притежават по силата на
наследяването на своята баба Ц Д.Ф.а-б.ж.на гр.Т,кв.“Балкан“(„Трапето“),поч.на 06.04.2007г.
Неправилно първоинстанционният съд е приел,че няма данни за момента на сключване на
гражданския брак със С К.Филев-на л.79 е приложено извлечението от акта за сключен граждански
брак,в което датата 07.03.1940г.е посочена и е следвало да бъде съобразена.
С оглед на частичното уважаване на иска по чл.108 от ЗС,в същата част следва да се
уважи и искането по чл.537,ал.2 от ГПК-за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот,придобит по давностно владение №60,т.І,рег.№550, д.№42 от 24.02.2014г.на Нотариус с рег.
№337 в НК и район на действие РС-Т,т.е. до размера на 2/8 идеални части(по 1/8 ид.ч.за С. П.П. и
1/8ид.ч.за Ц. П.К.) от следните самостоятелни обекта- Сграда с ид. 73198.518.17.1 – с площ от
77кв.м.,етажи-2,предназначение – жилищна еднофамилна сграда, Сграда с ид.73198.518.17.2- с
площ от 37кв.м.,брой етажи-1, с предназначение жилищна сграда ,еднофамилна и Сграда с
ид.73198.518.17.3- с площ от 39кв.м., брой етажи-1,с предназначение селскостопанска града,
всички изградени в Поземлен имот с ид.73198.518.17 по КККР на гр.Т, одобрени със Заповед №РД-
18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК.
Затова Решение № 164/09.10.2024г., пост.по гр.д.№817/2023г.на РС-Т следва да се
отмени в частта,с която искът по чл.108 от ЗС и по чл.537,ал.2 от ГПК на С. П. П. и на Ц. П. К.,са
отхвърлени до размера на 2/8 ид.ч.от посочените три самостоятелни обекта-сгради и вместо него се
постанови решение за уважаване на тези претенции до размера на 2/8ид.ч.(или по 1/8 ид.ч.за всеки
от дамата ищци) от тях. В останалата част за пълния претендиран размер от ½ ид.ч.от
самостоятелните обекти и от поземления имот и за отмяна на нотариалния акт до ½ ид.ч.,в която
исковете са отхвърлени, решението е правилно и следва да се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода в настоящата инстанция страните имат право на присъждане на
направените разноски съразмерно с уважената/отхвърлена част от исковете.
Съобразявайки,че претенцията на ищците С. П.П. и Ц. П.К. е уважена до размера на 2/8
ид.ч.,в същото съотношение следва да се уважи и претенцията им за присъждане на разноски. Пред
РС-Т са направили общо разноски в размер на 3157.57лв.,от които на възстановяване подлежи
сумата 789лв. Пред въззивната инстанция разноските им са от 2133.80лв.,от която съразмерно с
уважената част от исковете, следва да се възстанови 534лв. Въззиваемият С. Д.Ф. следва да се
осъди да ги заплати.
Ответникът,с оглед отхвърлената част от иска, има право на възстановяване на
направени разноски.Пред РС-Т са общо 3620лв.,от която сума въззивниците следва да му
възстановят 2715лв. Пред въззивната инстанция разноските им са общо 2180лв.,от която следва да
му се възстанови сумата 1635лв. Ищците следва да му заплатят тези суми.
В този смисъл следва да се отмени обжалваното решение и в частта на разноските и
постановят съобразно уважаването/отхвърлянето на исковете,както е посочено по-горе.
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение №164/09.10.2024 г., постановено по гр.д. №
817/2023 г. по описа на РС – Т в частта, с която е исковете на С. П. П. с ЕГН ********** и Ц. П. К.
с ЕГН **********-двамата от гр.Т,кв.П“, с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК, са
отхвърлени за частта до 2/8 (две осми) идеални части (или по 1/8 ид.ч.за всеки от тях), от следните
самостоятелни обекта- Сграда с ид. 73198.518.17.1 – с площ от 77кв.м.,етажи-2,предназначение –
жилищна еднофамилна сграда, Сграда с ид.73198.518.17.2- с площ от 37кв.м.,брой етажи-1, с
предназначение жилищна сграда ,еднофамилна и Сграда с ид.73198.518.17.3- с площ от 39кв.м.,
брой етажи-1,с предназначение селскостопанска града, всички изградени в Поземлен имот с
ид.73198.518.17 по КККР на гр.Т, одобрени със Заповед №РД-18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК,
както е отхвърлено и искането по реда на чл.537,ал.2 от ГПК да се отмени Нотариален акт за
собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение №60,т.І,рег.№550, д.№42 от
24.02.2014г.на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Т,т.е. до размера на 2/8 идеални
8
части(по 1/8 ид.ч.за С. П.П. и 1/8ид.ч.за Ц. П.К.) от същите самостоятелни обекта,и в частта на
разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на С. Д.
Ф. с ЕГН **********,от гр.Т,ул.“****“№***, че С. П. П. с ЕГН ********** и Ц. П. К. с ЕГН
**********-двамата от гр.Т,кв.П“, са собственици по наследство на по 1/8(една осма) идеална
част от следните самостоятелни обекта- Сграда с ид. 73198.518.17.1 – с площ от 77кв.м.,етажи-2,
предназначение – жилищна еднофамилна сграда, Сграда с ид.73198.518.17.2- с площ от
37кв.м.,брой етажи-1, с предназначение жилищна сграда ,еднофамилна и Сграда с
ид.73198.518.17.3- с площ от 39кв.м., брой етажи-1,с предназначение селскостопанска града,
всички изградени в Поземлен имот с ид.73198.518.17 по КККР на гр.Т, одобрени със Заповед №РД-
18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК, и ОСЪЖДА С. Д. Ф. с ЕГН **********, с горните данни, да
предаде собствеността и владението върху тези части от обектите.
На основание чл.537,ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на
недвижим имот,придобит по давностно владение №60,т.І,рег.№550, д.№42 от 24.02.2014г. на
Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Т, до размера на 2/8(две осми) идеални части(по
1/8 ид.ч.за С. П. П. и 1/8ид.ч.за Ц. П. К.) от самостоятелни обекта- Сграда с ид. 73198.518.17.1 – с
площ от 77кв.м.,етажи-2, предназначение – жилищна еднофамилна сграда, Сграда с
ид.73198.518.17.2- с площ от 37кв.м.,брой етажи-1, с предназначение жилищна сграда
,еднофамилна и Сграда с ид.73198.518.17.3- с площ от 39кв.м., брой етажи-1,с предназначение
селскостопанска града, всички изградени в Поземлен имот с ид.73198.518.17 по КККР на гр.Т,
одобрени със Заповед №РД-18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №164/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 817/2023 г. по
описа на РС – Т, в останалата част,с която са отхвърлени исковете на С. П. П. с ЕГН **********
и Ц. П. К. с ЕГН **********, с правно основание чл.108 от ЗС, за частта над 2/8 идеални части(или
над 1/8 ид.ч.за всеки от тях) до претендираните ½ идеални части от следните самостоятелни
обекта-Сграда с ид. 73198.518.17.1 – с площ от 77кв.м.,етажи-2,предназначение – жилищна
еднофамилна сграда, Сграда с ид.73198.518.17.2- с площ от 37кв.м.,брой етажи-1, с предназначение
жилищна сграда ,еднофамилна и Сграда с ид.73198.518.17.3- с площ от 39кв.м., брой етажи-1,с
предназначение селскостопанска града, както по отношение на ½ идеална част от Поземлен имот с
ид.73198.518.17, с площ от 2213кв.м.,трайно предназначение- урбанизирана територия, начин на
трайно ползване-ниско застрояване(до 10м),съгласно по КККР на гр.Т, одобрени със Заповед №РД-
18-11/20.04.2007г.на ИД-р на АГКК,както и е отхвърлено искането на основание чл.537,ал.2 от
ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение №60,т.І,рег.№550, д.№42 от 24.02.2014г. на Нотариус с рег.№337 в НК и район на
действие РС-Т, за същите части, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. П. П. с ЕГН ********** и Ц. П. К. с ЕГН ********** -с горните данни,
ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Д. Ф. с ЕГН ********** ,с горните данни, направените разноски по
съразмерност- по гр.д.№817/2023г.на РС-Т- 2715(две хиляди седемстотин и петнайсет)лева, по
в.гр.д.№814/2024г.на ОС-Ловеч- 1635(хиляда шестстотин трийсет и пет)лева.
ОСЪЖДА С. Д. Ф. с ЕГН **********,с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П. с
ЕГН ********** и Ц. П. К. с ЕГН **********-с горните данни, направените разноски по
съразмерност- по гр.д.№817/2023г.на РС-Т- 789(седемстотин осемдесет и девет)лева, по в.гр.д.
№814/2024г.на ОС-Ловеч- 534(петстотин трийсет и четири)лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен от връчване на
съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10