РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Благоевград, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210101979 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. АНТ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. чрез адв. К.П., с адрес: гр. Б. против „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В,
представлявано от Хр. М. и Дж. М., чрез юриск. Йо. Н., с която е предявен иск за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3066,21 лв.,
представляваща непогасено и изискуемо парично задължение, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на А. В. К., починал на 24.04.2012 г.
Сочи се, че между наследодателя А. В. К. и „Транзакт Юръп“ ЕАД (с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД) е бил сключен Договор за потребителски кредит №
**********, като в последствие задълженията по договора са прехвърлени на ответното
дружество.
Сочи се, че през месец февруари 2021 г. ищецът получил писмо от ответното дружество, с
което бил поканен доброволно да заплати задължението на наследодателя, което към
28.01.2021 г. е в размер на 3066,21 лв. Твърди се, че след получаване на поканата, ищецът
разговарял със служители на ответното дружество на посочени в поканата писма, като
заявил, че вземането е погасено по давност.
По подробно изложени правни съображения е направено искане за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3066,21 лв.,
представляваща непогасено и изискуемо парично задължение, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********.
В отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
Видно от удостоверение за наследници изх. № 1399/30.03.2021 г., издадено от Община
Благоевград, ищецът Д. АНТ. К. е наследник по закон (син) на А. В. К., ЕГН **********,
починал на 24.04.2012 г.
С покана за доброволно плащане ответното дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
уведомило ищеца, че по заповедно производство е издаден изпълнителен лист за дължими
суми от ищеца към ответното дружество, които задължения са прехвърлени в полза на
ответното дружество от „Транзакт Юръп“ ЕАД (с предишно наименование „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД). Посочено е, че задължението на ищеца по договор № ********** към
28.02.2021 г. възлиза на общата сума от 3066,21 лв.
От прието като доказателство по делото споразумение за покупко-продажба и прехвърляне
на вземания, се установява, че на 23.02.2015 г. между ответното дружество „АПС Бета
България“ ЕООД (купувач) и „Транзакт Юръп“ ЕАД (продавач) е сключено споразумение, с
което продавача цедира, прехвърля и продава на купувача портфейл от всички вземания
(включително главница, лихви, разходи и всички други парични вземания), произтичащи от
необслужваните договори за потребителски кредити, посочени в Приложение 1 на
споразумението и сключени между продавача и длъжниците, които не са изпълнили
задълженията си на кредитополучатели по тези договори. Към споразумението е приложено
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което „Транзакт Юръп“
ЕАД потвърждава на „АПС Бета България“ ЕООД извършеното прехвърляне на всички
вземания на продавача, посочени изрично в Приложение 1 към договора за цесия, както и
пълномощно, с което „Транзакт Юръп“ ЕАД упълномощава „АПС Бета България“ ЕООД с
право да представлява дружеството пред длъжници на дружеството и пред всички други
трети лица, като пълномощникът има право да уведомява от името на дружеството, но за
своя сметка по предвидения в българското законодателство ред всички длъжници на
дружеството и всички трети лица за сключения договор за цесия, съгласно който вземанията
на дружеството към всеки конкретен длъжник, посочен в Приложение 1 към договора за
цесия, се прехвърля в полза на пълномощника; пълномощникът има право да извършва
всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на
длъжниците по вземанията, предмет на договора за цесия, като третира всички лични данни
по строго конфиденциален начин и осигури пълно спазване на приложимите изисквания за
защита на личните данни. В Приложение 1 към договора е посочено задължение в размер на
1500,00 лв. по договор № ********** от 03.07.2009 г. срещу А. В. К., със забележка „минала
давност“.
По делото е прието като доказателство писмо от ответното дружество, с което уведомяват
съда, че в информационните масиви на „АПС Бета България“ ЕООД не се съдържа
информация относно сключен договор за потребителски кредит № ********** между
„Транзакт Юръп“ ЕОД (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и лицето А. В.
К., ЕГН **********.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи
2
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност.
При предявен отрицателен установителен иск доказателствената тежест по арг. на чл. 154,
ал. 1 ГПК не е на ищеца, а на ответната страна, която следва да установи в случая, че
спорното притезателно право не е погасено по давност. Тъй като се касае до притезателно
субективно право, което не е признато със съдебно решение, вземането за главницата се
погасява с общата пет годишна давност – арг. чл. 110 ЗЗД, доколкото по характера си
правопораждащото вземането основание е договор за кредит.
По делото липсват писмени доказателства, които да установяват съществуването на
вземанията на ищеца срещу ответника по Договор № **********. На следващо място, от
представените от ответника доказателства – Споразумение за покупко-продажба и
прехвърляне на вземания, сключено на 23.02.2015 г. между ответното дружество „АПС Бета
България“ ЕООД (купувач) и „Транзакт Юръп“ ЕАД (продавач) и приложение към
споразумението, не се установява прехвърляне на вземане срещу ищеца, респ. неговия
наследодател.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 3066,21 лв., за
вземане по договор № ********** от 28.01.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна дължи на ищеца разноските по делото.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 122,65 лв. за държавна
такса и 450,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
правоотношенията между страните, че Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. чрез адв.
К.П., с адрес: гр. Б. не дължи на „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от Хр.
М. и Дж. М., чрез юриск. Йо. Н. сумата от 3066,21 лева (три хиляди шестдесет и шест лева и
двадесет и една стотинки), за вземане по договор № **********.
ОСЪЖДА „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от Хр. М. и Дж. М., чрез
юриск. Йо. Н. да заплати на Д. АНТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. чрез адв. К.П., с
адрес: гр. Б. сумата от 572,65 лева (петстотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград.
3
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4