ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9977
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110154900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Б. С., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
заплащане на сумата 390,50 лв., от които 318,20 лв. главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането, 41,87 лв. – мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 21.09.2020 г., суми за дялово разпределение 25,63 лв. главница за периода от
м.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,80 лихва за периода 31.08.2017 г. до 21.08.2020 г. По така
подаденото заявление било образувано гр.дело № 41833/2020 г. по описа на СРС, 90 състав,
по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал писмено възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като
поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в ГР.., Ж.К „..“, БЛ., ВХ. , ЕТ. , АП. , е потребявал топлинна енергия в периода
м.10.2017 г. – м.04.2019 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата 390,50 лв., от които
318,20 лв. главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от
м. 10.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 41,87 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 21.09.2020 г., суми за
дялово разпределение 25,63 лв. - главница за периода от м.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,80 -
лихва за периода 31.08.2017 г. до 21.08.2020 г.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния
1
представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска. Поискано е
допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в
исковата молба задачи, както и привличане на трето лице – помагач, а именно дружеството
топлинен счетоводител „Т.“, който да представи документите, касаещи отчитането и
разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. С., чрез адв. В., е депозирала отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения.
Твърди, че ответницата не е ползвател на имота, не е полазвала топлинна енергия и не й е
доставяна такава, не уведомявана, че дължи процесната сума. Твърди се, че Договор №
2507/09.07.2002 г. между етажна собственост и „Т” ЕООД е неотносим както към
несъществуващата доставка на топлинна енергия на ответницата, така и към процесния
период, за който се претендират исковите суми. Договорът с доставчика на услугата дялово
разпределение е със срок 2 години и е изтекъл. Към период м.10.2017 г. до м.04.2019 г. не се
извършва дялово разпределение. Оспорва се Протоколa от Общо събрание на собствениците
и списъкa към него, договора за извършване на услуга дялово разпределение между ЕС и
„Т.”, договора за доставка на услугата дялово разпределение като неотносим към спора,
списъците на етажни собственици като неотносими. Прави се възражение по искането за
привличане на трето лице както и по въпрос № 3 и № 4 към СТЕ. Моли се в.л. да направи
проверка и установи дали е доставена и какъв обем топлинна енергия на ответника.
Противопоставя се на поставената задача във въпрос № 2 към счетоводната експертиза.
Посочва се, че въпрос № 3 е неясен и не става ясно какво следва да извърши вещото лице.
Моли се задачата по т. 4 и т. 5 да бъде изпълнена чрез направени от вещото лице
изчисления, а не извлечена от счетоводните данни на ищеца. Прави се възражение за
изтекла давност.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и
съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си
квалификация в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е собственик или ползвател на имот, който през процесния период е ползвал
топлинна енергия, доставена от ищеца, както и количеството потребена енергия и нейната
цена. С оглед правния интерес от предявяване на установителен иск, ищецът следва да
докаже и че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК.
Съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже основанието, на което претендира
сумите и техния размер, ползването на топлоенергията от ответника през процесния период
в количество, съответстващо на начислените суми - за БГВ, ползването на топлоенергия и
размера на задължението за сградна инсталация и за общите части на сградата и размера на
задължението за такса мощност, периода и размера на обезщетението за забава. При
направени от ответника възражения, касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си
последици.
2
Ответникът следва да докаже положителните факти, от които черпи права.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради
което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Основателни, като относими към предмета на спора и допустими са исканията на
ищеца за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи със задачи,
формулирани в ИМ, както и служебно поставена задача, а именно да посочи сумите в
давност, като съобрази период от три години преди депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК. Основателно е и искането за привличане на трето лице – помагач, с оглед
формулирания правен интерес.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи под опис.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, при депозит в размер на 350 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок
от получаване на преписа от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д. Г. С., от списъка на вещите лица към СГС за
2022 г.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба и служебно поставената в настоящото определение задача, при депозит
300 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на преписа от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И., от списъка на вещите лица към СГС за 2022 г.
КОНСТИТУИРА „Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ в
качеството на трето лице - помагач, като му УКАЗВА да представи отчетните документи за
процесния период.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 41833/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в за послужване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2023 г. от
09.40 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение.
Препис от писмения отговор да се връчи на ищеца.
Вещите лица да се уведомят за възложената им експертиза и да се призоват за
3
съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен депозит за допуснатите
експертизи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4