Решение по дело №88/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260633

 

гр. Пловдив 11.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   Председател: Пламен Чакалов

                                                                                    Членове: Румяна Андреева

                                                                                                          Бранимир Василев

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 88 по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Обжалвано е решение № 2844/06.08.2020г. на Пловдивския районен съд, VІ^-ти гр. с., постановено по гр. д. № 2011/20г., с която се отхвърлят предявените от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А против Н.С.Б., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че съществуват вземанията в размер на 423.54 лв. главница, 44.66 лв. договорна лихва за периода от 11.04.2017г. до 10.09.2017г., 163.61 лв. наказателна лихва за периода от 11.05.2017г. до 06.11.2019г., 26.39 лв. административни разноски, всички произтичащи от договор за кредит № 840362 от 13.03.2017 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, за които се сочи да са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 13.03.2017 г., 78.61 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19433 по описа на ПРС за 2019г.

         Жалбоподателят „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София моли съда да отмени решението на районния съд по съображения подробно изложени в жалбата и постанови друго, с което уважи изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.

         Въззиваемата страна Н.С.Б., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

         Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от договори се установява, че на 13.03.17г. между „Кредисимо“ АД в качеството му на кредитор и Н.С.Б. в качеството му на кредитополучател са сключили договор за потребителски кредит, според който кредитора предоставя на кредитополучателя сумата 500лв., която следва да се върне на шест равни вноски посочени в Приложение № 1 към договора.

На 12.03.17г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител е сключен договор за поръчителство, според който поръчителят отговаря пред „Кредисимо“ АД за изпълнението на задълженията на потребителя Н. С. Б., а на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и Н.Б. наричан „потребител“ в договор, според който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД и да отговоря солидарно с потребителя, за което последният дължи възнаграждение в размера посочен в Приложение № 1 към този договор.

Нормата на чл. 146 от ЗЗД дава възможност на поръчителя, който е изпълнил задължението да встъпи в правата, които кредиторът има срещу длъжника.

За успешното провеждане на този субротаторен иск е необходимо ищецът да установи изпълнението на задължението на длъжника, което означава да се установи, че жалбоподателят е заплатил на кредитора процесинте суми.

Като доказателство „Ай Тръст“ ЕООД представя препис от удостоверение за погасени задължения издадено от старши финансов мениджър към дружеството кредитор, в което е отразено, че задължението на главния длъжник е погасено на 20.11.2019г. от поръчителя. Както сам във въззивната жалба се признава този документ е частен по смисъла на чл. 180 от ГПК и установява единствено, че изявлението съдържащо се в него е направено от посочения в документа издател. В настоящия казус обаче се противопоставят права не срещу кредитора, а против поръчителя, т.е. претендираните права са по договор за поръчителство от 12.03.2017г. сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Н. Ст. Б., като се претендира освен твърдяното заплащане на задължението на главния длъжник още и възнаграждението по чл.1, ал.2 във връзка с Приложение № 1 от този договор.

Следователно в посоченото удостоверение няма признание от страната, от която се претендира заплащането на процесните суми на неизгодни за факти, за да има необходимата материална доказателствена сила на обсъжданото удостоверение. Ето защо, твърдението, че поръчителят е погасил задължението на длъжника остава недоказано.

Освен това въззиваемият има качеството на потребител по смисъла на нормата на чл. 9, ал.3 от Закона за потребителския кредит и затова по отношение на договора за предоставяне на поръчителство от 12.03.2017г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Н.Б. на основание чл. 7, ал.3 от ГПК съдът дължи служебно проверка за наличие неа неравноправни клаузи.

В този договор – Приложение № 1 – н. ІІ, т. 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 48.53лв. на месец или за целия период дължимото възнаграждение възлиза на 291.18лв. Като има предвид, че размера на отпуснатия кредит е 500лв., става ясно, че размерът на възнаграждението на поръчителя превишава половината от стойността на кредита. Съдът намира, че толкова висок размер на възнаграждението на поръчителя е в противоречие на добрите нрави, поради което този договор е нищожен.

Върху този извод ни влияе обстоятелството, че поръчителят претендира само част от това възнаграждение, а именно 78.61лв., тъй като самата клауза за възнаграждение в уговорения размер накърнява добрите нрави и частичното претендиране по нищожен договор не прави договора действителен, поради което това е още едно основание да се отхвърли този иск.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърли исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

 

С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на *****“ по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300лв.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРДЖАВА решение № 2844/06.08.2020г. на Пловдивския районен съд, VІ^-ти гр. с., постановено по гр. д. № 2011/20г., с която се отхвърлят предявените от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А против Н.С.Б., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че съществуват вземанията в размер на 423.54 лв. главница, 44.66 лв. договорна лихва за периода от 11.04.2017г. до 10.09.2017г., 163.61 лв. наказателна лихва за периода от 11.05.2017г. до 06.11.2019г., 26.39 лв. административни разноски, всички произтичащи от договор за кредит № 840362 от 13.03.2017 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, за които се сочи да са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 13.03.2017 г., 78.61 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19433 по описа на ПРС за 2019г.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, „Бизнес център България“, сграда А да заплати на ********** сумата от 300 /триста/ възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                     Членове:1.                                  

 

 

 

                                                                                2.