Определение по дело №419/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 от ГПК.

С Решение N 113/06.01.2009г. по гр.д.N 172/2008г., Кърджалийският районен съд еотхвърлил предявените от Е.С.М. против Д.Д.Г., П.Д.Г., С.Д.Г., И.Х.С., всички от гр.К., О.И.Х. от гр.П. и Я.И.Х. от гр.С., искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС; и против ЕТ „Ниагара-В.Д." гр.К., ул.К. N 2, представляван от В.З.Д. с ЕГН , иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на по 100лв. за всеки един от тях.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Е.С.М., която го обжалва. Сочат се подробни съображения за това, че атакуваното решение е неправилно. Въззивницата моли да се отмени първоинстанционното решение и предявените искове да бъдат уважени. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Пачилова. Поддържа жалбата си; не сочи нови доказателства.

Въззиваемите П.Д.Г., С.Д.Г., И.Х.С., О.И.Х., Я.И.Х. и ЕТ „Ниагара-В.Д.", се представляват от адв.Георгиева. Оспорват жалбата. Молят да се остави в сила атакуваното решение. Претендират деловодни разноскÞ.

Пред настоящата инстанция е заличен от списъка на лицата за призоваване Д.Д.Г. – ответник по иска и по жалбата, поради смърт. От удостоверение за наследници на същия се установява, че негови наследници са въззиваемите П.Д.Г. и С.Д.Г., вече конституирани като ответници по иска и по жалбата, на самостоятелно основание.

Допусната е и поправка на исковата молба досежно името на ответницата Я.И.Х., която да се чете Я.И.Ц..

Окръжния съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.197 /отм./ от ГПК от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е неоснователна.

В исковата молба се твърди, че ищцата заедно с първите шест ответници Д.Д.Г., П.Д.Г., С.Д.Г., И.Х.С., О.И.Х. и Я.И.Х. са съсобственици на имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К. от 1980г., находящ се в гр.К., ул.К. N2, при граници на имота: ул.Р., ул.К. и И.С.К., който имот по кадастралната карта на гр.К. е с идентификатор 40909.106.53. Твърди също, че съгласно съдебно решение по гр.д. N 889/1996г. на Хасковски окръжен съд, потвърдено с решение по гр.д. N 895/2004г. на ВКС била собственик на 20/218 идеални части от имота, а по заповед N КД-14-09-34/27.07.2006г. на Агенция по кадастъра, Служба по кадастър гр.К., отразените за нея идеални части от имот с идентификатор 40909.106.53, били 20/201 идеални части. С нотариални покани, получени на 07.09.2006г. с писма с обратни разписки от първите трима ответници и от наследодателя на четвъртия, петия и шестия ответник, ищцата поискала да й се изплаща обезщетение за това, че като съсобственик на имота била лишена от възможността да ползва своята идеална част, тъй като получилите поканите били осъдени с влязло в сила съдебно решение да й предадат владението върху 20/218 идеални части от имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К. от 1980г. По издаден изпълнителен лист ищцата образувала изпълнително дело N242/2007г. по описа на ЧСИ рег. N 812-Росен Сираков, който с протокол от 03.10.2007г. я въвел във владение на 20/218 идеални части от имота, като към момента на въвода се установило, че имотът се ползвал от наемател-седмият ответник по делото - ЕТ „Ниагара-В.Д.", който заявил, че е наемател на имота от 01.09.2007г.

Ищцата сочи също, че от датата на получаване на нотариалната покана -07.09.2006г. първите шест ответника й дължали обезщетение за това, че била лишена от ползването на имота си, тъй като целият имот бил в тяхно владение, а след въвода и до предявяване на иска имотът се ползвал от седмия ответник, който нямал сключен договор за наем с нея, и не й плащал обезщетение за ползването на имота, а плащал наем на първите шест ответника, с оглед на което ответниците се обогатили неоснователно за нейна сметка. Твърди, че за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г. първите шест ответника й дължали обезщетение както следва: първият ответник - 660лв., вторият ответник - 660лв., третият ответник - 660лв., четвъртият ответник - 220лв., петият ответник - 220лв. и шестият ответник - 220лв., за това, че владяли и ползвали идеалната й част от имота, а за периода от 03.10.2007г. до 01.03.2008г. седмият ответник дължал на ищеца обезщетение в размер на 1 100лв. за това, че ползвал идеалната част от имота, без да заплаща на ищцата наем.

Претендира се ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата обезщетения за ползването на идеалната й част от имот 4090.106.53 по кадастралната карта на гр.К. както следва: Д.Д.Г. да й заплати сумата 660лв., представляваща обезщетение за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г.; П.Д.Г. да й заплати сумата 660лв., представляваща обезщетение за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г.; С.Д.Г. да й заплати сумата 660лв., представляваща обезщетение за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г.; И.Х.С. да й заплати сумата 220лв., представляваща обезщетение за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г.; О.И.Х. да й заплати сумата 220лв., представляваща обезщетение за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г.; Я.И.Х. да й заплати сумата 220лв., представляваща обезщетение за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г., и ЕТ „Ниагара-В.Д." да бъде осъден да й заплати сумата 1 100лв., представляваща обезщетение за периода от 03.10.2007г. до 01.03.2008г. Търси се също и законна лихва, считано от предявяване на иска срещу всеки един от ответниците, както и разноските по делото.

Пред първоинстанционния съд ищцата уточнява исковете си, като конкретизира, че предявените искове за обезщетения срещу ответниците са за ползването на 20/201 идеални части от имот с идентификатор 40909.106.53. По реда на чл.116, ал.1 от ГПК /отм./ по искане на ищеца е било допуснато изменение на предявените искове чрез увеличение на размера им както следва: срещу ответника Д.Д.Г. от сумата 660лв. на сумата 853.33лв.; срещу ответника П.Д.Г. от сумата 660лв. на сумата 853.34лв.; срещу ответника С.Д.Г. от сумата 660лв. на сумата 853.33лв.; срещу ответника О.И.Х. от сумата 220лв. на сумата 1 280лв., срещу ответника Я.И.Х. от сумата 220лв. на сумата 1 280лв., и срещу ответника ЕТ „Ниагара-В.Д." от сумата 1 100лв. на 1 970лв.

По делото са събрани многобройни доказателства, от които се установява, че с Решение N 529/20.07.2001г., постановено по в.гр. д. N 889/1996г. по описа на Хасковски окръжен съд е било признато за установено по отношение на К.С.Х., Д.Г., П.Д.Г. и С.Д.Г., че Е.С.М. е собственик на 20/218 идеални части от имот с пл. N 2375 в кв.56 по регулационния план гр.К. от 1980г., находящ се в гр.К., ул.К. N2, при граници на целия имот: ул.Р., ул.К. и И.С.К., и ответниците са били осъдени да предадат на ищцата владението на 20/218 идеални части от имота.

С покана от Е.С.М. до К.С.Х., Д.С.Г., П.Д.Г. и С.Д.Г., последните са били поканени за заплащат обезщетение за ползите от които била лишена М., а именно наем от собствения й недвижим имот в размер на 160лв. месечно, който имот поканените били осъдени да й предадат в размер на 20/218 идеални части от имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К. от 1980г. В поканата е посочено и, че имотът бил застроен с кухненски блок и складово помещение, което се ползвало от поканените като го отдавали под наем. Поканата е била връчена по пощата като видно от обратните разписки, датата на получаване е 07.09.2006г.

От Удостоверение за наследници N 211282/26.06.2007г., издадено от Община Кърджали, се установява, че на 24.03.2007г. е починала К.С.С., която е оставила за свои законни наследници И.Х.С.-съпруг, О.И.Х.-син и Я.И.Х.-дъщеря.

На 03.10.2007г. по изпълнително дело N 242/2007г. по описа на ЧСИ рег. N 812-Росен Сираков, образувано по молба на ищеца и въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила Решение N 529/20.07.2001г. по В.гр. д. N 889/1996г. на Хасковски окръжен съд, съдия изпълнителят въвел ищеца във владение на 20/218 идеални части от имот пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К., в отсъствие на длъжниците К.С.Х., Д.Д.Г., П.Д.Г., С.Д.Г., И.Х.С., О.И.Х. и Я.И.Х.. Достъп до имота бил осигурен от В.В.А. и П.Б.П. - служители на наемателя на обекта, а именно ЕТ „Ниагара-В.Д.", управителя на който бил уведомен по телефона от съдия изпълнителя, че извършва въвод в имота.

Видно от Заповед N КД-14-09-34/27.07.2006г. на началник Служба Кадастър -гр.К., Агенция по кадастъра, в поземлен имот с идентификатор 40909.106.53 се намира сграда с идентификатор 40909.106.53.1 като Е.С.М. е вписана като съсосбственик на поземления имот в размер на 20/201 идеални части и като собственик на самостоятелен обект в партерния етаж на сградата, който е с идентификатор 40909.106.53.1.7 с предназначение за търговска дейност.

От Схема N 2255/05.06.2008г. на поземлен имот 40909.106.53 се установява, че същият е с площ 201 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: кв.56, пл.сн. N 2375 и като собственици на имота са вписани наследници на С.К.С., Е.С.М., Я.И.Ц., О.И.Х. и наследници на Д.С.Г..

Видно от Схема N 2256/05.06.2008г. на самостоятелен обект в сграда 40909.106.53.1.7 е, че същият е с площ 20 кв.м., собственост на Е.С.М., и данните за собственост се основават на Нотариален акт N 162, изд. на 14.04.1992г. от РС-Кърджали, както и че съседни самостоятелни обекти са: на същия етаж-40909.106.53.1.8, над обекта-40909.106.53.1.2. От така описания нотариален акт се установява, че ищцата е придобила на основание договор за продажба срещу задължение за гледане и издръжка от леля си А.О.М. магазин от 20 кв.м., построен в партерния етаж от масивна триетажна сграда,намираща се в гр.К., ул.К. N 2, в имот пл.сн. N 2375 в кв.56 по плана на гр.К., при граници: ул.К., от две страни С.К.С., отгоре -хотел „Централ", за който магазин същата обяснява в съдебно заседание, че го ползва като го отдава под наем от 1992г.

Т.е., установява се от доказателствата по делото, че ищцата е собственик на магазин от 20 кв.м., построен в имот пл.сн. N 2375 в кв.56 по плана на гр.К., понастоящем самостоятелна обособена сграда с идентификатор 40909.106.53.1.7 и на 20/218 идеални части от поземлен имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по плана на гр.К., понастоящем с идентификатор 40909.106.53, по силата на влязло в сила съдебно решение N 529/20.07.2001г. по в.гр. д. N 889/1996г. на Хасковски окръжен съд. Няма данни по делото, ищцата да има други права на собственост спрямо посочения поземлен имот и сграда.

С оглед твърденията на ищцата в хода на процеса, че притежаваните от нея идеални части от поземления имот попадали в частта на имот на първите шест ответници, които застроили същите идеални части, то по делото няма надлежни писмени доказателства за собственост в нейна полза, които да подкрепят тези й твърдения, и в тази връзка гласните доказателства не могат да установят такава собственост. От последните се установява единствено, че в имота е имало свободно дворно място, в което имало бараки и което било използвано от А.М. - праводател на ищцата, и което било застроено от „Здрава храна" /"Обществено хранене"/ със складови помещения. От анализа на писмените доказателства, касаещи собствеността и отчуждаване на магазина от 20 кв.м., реституиран по силата на закона, на който понастоящем собственик е ищеца- Нотариален акт за покупко-продажба N 280, том II, дело N 330/1950г. на Кърджалийски околийски съдия, Решение N 1249 от 14.03.1980г., Разписен лист от 1956г., Оценителен протокол от 06.07.1976г. за оценка на склад от 20 кв.м. и дворно място от 20 кв.м., Нотариално завещание N 2/1953г. и Договор за продажба на магазини, работилници, складове и ателиета съгласно ПМС 60/14.05.1976г., се установява, че от А.С.М. /праводател на А.М./ е бил отчужден по реда на ПМС 60/75г. склад със застроена площ от 20 кв.м., притежаван по силата на нотариален акт за продажба N 280 от 16.12.1950г. на Районен съд-Кърджали, като в оценителния протокол от 06.07.1976г. е било отбелязано- и отчуждаване на дворно място от 20 кв.м.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба N 280, том II, дело N 330/1950г. на Кърджалийски околийски съдия е, че А.С.М. е закупил от А.Х.Х. един дюкян, находящ се в гр.К., на ул.К. N 2 със застроена площ от 20 кв.м., построен върху парцел 111-101, кв.71 по регулационния план на гр.К., при съседи: собствено кафене, салон на С.К.С. от две страни, входа на хотел „Централ"-собственост на С.К.С., улица „К." и отгоре-хотела на С.К.С.-хотел „Централ". Именно този договор за продажба е сделката въз основа на която следва да се преценят правата на ищеца, тъй като от него, и от нотариалното завещание на А.М. черпи правата си праводателя на ищеца.

От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имот пл.сн. N 2375 в кв.56 по плана на гр.К. от 1980г. е идентичен с поземлен имот N 40909.106.53 по кадастралната карта на гр.К. от 2003г. и е с площ по кадастралната карта 201 кв.м., както и, че самостоятелен обект сграда 40909.106.53.1.7 кв.м., находящ се в сграда 40909.106.53.1 в поземлен имот 40909.106.53, е с площ по документ 20 кв.м., която представлява 20/201 части от площта на целия имот. Установява се и, че размерът на пазарната наемна цена на 20/201 идеални части за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г. е в размер на 5 120лв., а за периода от 03.10.2007г. до 01.03.2008г. е 1970лв., както и че пазарната наемна цена за посочените периоди за 20/218 идеални части е в същите размери. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че сграда с идентификатор 40909.106.53.1.7 заема 20 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 40909.106.53. В заключението си вещото лице е посочило и, че процесният имот съставлява идеална част от самостоятелен обект в сграда 40909.106.53.1.8, а не от 40909.106.53.1.7, като в съдебно заседание обяснява, че с този извод е искал да конкретизира заключението си. В тази част съдът не възприема заключението на вещото лице, тъй като същото не е имало поставена задача да отговаря къде се намират 20/201 идеални части от имота, както и защото нито юридически, нито житейски, нито математически е възможно да се определи къде се намират идеални части от поземлен имот или друга вещ. В останалата част заключението на вещото лице като компетентно и неоспорено от страните, се възприема от съда.

От Схема N 668/25.02.2008г. на самостоятелен обект в сграда 40909.106.53.1.8 на началник Служба кадастър-гр.К., Агенция по геодезия, картография и кадастър се установява, че самостоятелен обект 40909.106.53.1.8 попада в сграда 40909.106.53.1 в поземлен имот 40909.106.53 и е собственост на наследници на С.К.С., като освен съседи на същия етаж, обектът има съседи отгоре, а именно 40909.106.53.1.1.

От Удостоверение за наследници на С.К.С. от 11.12.2007г, издадено от Община Кърджали се установява, че същият е починал на 01.12.1976г. и към смъртта си е оставил за свои наследници по закон Я.М.С. - съпруга, починала през 1984г., К.С.С. - дъщеря, починала на 24.03.2007г., И.Х.С. като наследник на починалата К.С., О.И.Х. - внук, Я.И.Ц. - внук, Д.С.Г. - дъщеря-починала на 03.10.1990г., оставила като наследници - Д.Д.Г. - съпруг, и П.Д.Г. и С.Д.Г. - синове, и внуци на С.К..

От нотариални актове N 86 и N 87 от 29.12.1993г. се установява, че приживе К.С.С. е дарила на О.И.Х. и Я.И.Ц. 1/2 идеална част от недвижим имот - част от дворно място от 26 кв.м. от имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по плана на гр.К., 1/2 идеална част от първия етаж от сградата, състоящ се от дюкян-преустроен в магазин-закусвалня и мазе, и 1/2 идеална част от 30 кв.м. незастроено дворно място, представляваща част от имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по плана на гр.К..

От договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от

22.04.2008г.се установява, че самостоятелен търговски обект с идентификатор 40909.106.53.1.8, находящ се в гр.К., ул.Р., разположен на партерния етаж, със самостоятелен вход в сграда с идентификатор 40909.106.53.1, в поземлен имот с идентификатор 40909.106.53 по кадастралната карта, одобрена със заповед N300554/16.07.2003г. на изп.директор на Агенция по кадастър, със застроена площ120кв.м., при граници:северозапад ул.Р.,североизток-ул.К., на партерния етаж: самостоятелни обекти с идентификатори №№№ 40909.106.53.1.7, 40909.106.49.4.3, 40909.106.53.1.5 и външен вход със стълбищна клетка от ул.К., над обекта: жилище с идентификатор 0909.106.53.1., е станало собственост на С.Д.Г. и О.И.Х., а другите съделители П.Д.Г. и Я.И.Ц. са получили парично уравнение за дяловете си.

От Договор за наем от 10.08.2007г., сключен между ЕТ „Ниагара-В.З.Д." като наемател и О.И.Х. и С.Д.Г. като наематели се установява, че договорът има за предмет отдаване под наем на имот, състоящ се от търговска зала и склад, находящ се на ул.К. N 2 в гр.К. за срок от 1 година. В съдебно заседание ответникът В.З.Д. по реда на чл.116 от ГПК е заявил, че заплаща наем на О.И.Х. и С.Д.Г..

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение.

Предмет на исковете, предявени срещу първите шест ответника е претендираното от ищцата обезщетение от тези ответници за ползата, от която са я лишили за периода от 07.09.2006г. до 03.10.2007г. за това, че са ползвали собствените й 20/201 идеални части от поземлен имот 40909.106.53, със стар идентификатор имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К. от 1980г.

Предмет на иска, предявен срещу последния ответник-ЕТ „Ниагара В.Д." гр.К. е претендираното от ищцата право по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от този ответник за ползата, от която я е лишил за периода от 03.10.2007г. до 01.03.2008г. за това, че е ползвал собствените му 20/201 идеални части от поземлен имот 40909.106.53, със стар идентификатор имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К. от 1980г.

Съдът съобрази, че със съдебното решение на което се позовава ищцата-Решение N 529/20.07.2001 г. по В.гр. д. N 889/1996г. на Хасковски окръжен съд, е било признато в полза на същата право на собственост върху 20/218 идеални части от целия имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К. от 1980г., и К.С.Х., Д.Г., П.Д.Г. и С.Д.Г. са били осъдени да й предадат владението на тези 20/218 идеални части. Решението е било изпълнено по реда на принудителното изпълнение от съдия изпълнител на 03.10.2007г. като ищцата не е бил въведена в целия имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К., а в търговски обект, собственост на ответниците.

С оглед претенцията, че ищцата е била лишен от ответниците да ползва като съсобственик 20/201 идеални части от този имот, защото същите владеели целия имота за периода от 07.09.2006г. -датата на получаване на нотариалната покана, до 03.10.2007г.-датата на въвода, следва да се даде отговор налице ли са предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС.

По силата на чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а съгласно чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

В конкретния казус, за да е основателен и доказан искът по чл.31, ал.2 от ЗС следва освен писмена покана, каквато е представена по делото, ищцата да не ползва имот 40909.106.53 съобразно признатите й от горепосоченото съдебно решение права и конкретно с оглед претенцията й по делото-да не ползва 20/201 идеални части от този имот, и същите да се ползват от ответниците в нарушение на закона. По делото безспорно се установява, че в поземлен имот 40909.106.53 има няколко самостоятелни обекта -сгради, една от които е собственост на ищцата, а именно сграда 40909.106.53.1.7, която е с площ 20 кв.м. и се използва от същата, която като собственик я отдава под наем. Безспорно се установява и, че собствената на ищцата сграда заема като площ 20/201 идеални части от поземлен имот 40909.106.53, при което следва да се приеме, че ищцата ползва поземления имот съобразно признатите й с влязло в сила съдебно решение права и предявените искове са неоснователни. Това се отнася и до предявения срещу ЕТ „Ниагара-В.Д." гр.К. иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Също така този ответник е бил наемател на търговски обект -сграда за процесния период, и като такъв е ползвал имота на правно основание. Противното би означавало да се ограничава правото да се отдава под наем собствена сграда-в случая търговски обект, без съгласието на съсобственик на поземления имот, в който се намира сградата, което противоречи както на закона, така и на житейската логика.

В общия случай, когато някой от съсобствениците отдава под наем съсобствения имот, ползата би следвало да се претендира от тези съсобственици, които са събрали наема и то без писмено поискване, а не от наемателя, който държи имота на основание договор, и то в случай, че има действително нарушение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.

На следващо място исковете са неоснователни и защото от всички доказателства по делото се установява, че в поземлен имот 40909.106.53 има изградена сграда в режим на етажна собственост, като както над обекта на ищеца, така и над сграда 40909.106.53.1.8, разположени на партерния етаж, има други самостоятелни обекти в сгради, т.е. над партерния етаж има друг етаж. Съгласно чл.38 от ЗС при етажната собственост земята, в случая поземлен имот 40909.106.53, е обща на всички съсобственици и служи за общо ползване на всички лица, които притежават обекти в сградата - в случая в сграда 40909.106.53.1.

Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че макар в мотивите на съдебното решение на Хасковския окръжен съд да са изложени изводи за признаване на право на собственост на ищцата върху 20 кв.м. незастроено дворно място от имот с пл.сн. N 2375 в кв.56 по регулационния план на гр.К., т.е. извън правата на собственост върху притежавания от нея магазин в този имот, то мотивите нямат сила на пресъдено нещо и констатацията на съда относно спорното право се съдържа съгласно чл.189, ал.1 б „г" от ГПК/отм./ в решението, с което обаче на ищцата са признати 20/218 идеални части от целия имот, а не от незастроено дворно място от същия, в т.ч и от такова, което да се намира в обект на ответниците. В тази връзка следва да се има предвид т.18 от Тълкувателно решение N 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т.гр. д. N 1/2000п, ОСГК, че източник на сила пресъдено нещо представлява диспозитивът на решението, съдържащ констатация относно спорното право.

Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото се слеõват деловодни разноски в полза на ответниците по жалбата С.Г., О.Х., Я.Ц., П.Г. и В.Д. за тази инстанция в размер на по 100лв. за всеки един от тях, които следва да се възложат в тежест на въззивницата Е.С.М..

Водим от изложеното и на основание пар.2, ал.2 от ГПК във вр. с чл.208,ал.1 ГПК /отм./, Окръжния съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 113/06.01.2009г., постановено по гр.д.N 172/2008г. по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА Е.С.М. от гр.П., ул.”П.н.” Nх, ет.х, ап.хх, с ЕГН, да заплати на П.Д.Г., гр.С., ж.к.Л. ххх, вх.х, ет.х, ап.хх; С.Д.Г., гр.К., ул.О.П. N хх; О.И.Х., гр.П., ж.к.Т., бл.ххх, вх.х, ет.х, ап.х; Я.И.Ц., гр.С., ул.Л. N хх, бл.хх, вх.х, ап.х и ЕТ „Ниагара-В.Д." гр.К., ул.К. N х, представляван от В.З.Д. с ЕГН по 100лв. на всеки, деловодни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните в частта по отношение на предявените искове против О.И.Х., Я.И.Ц. и ЕТ „Ниагара-В.Д." гр.К., ул.К. N 2, представляван от В.З.Д. .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.