№ 1509
гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.А
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110101250 по описа за 2025 година
Предявен е иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
с правно основание чл. 45 от ЗЗД и за обезщетене за забава на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Н. В. Г., чрез пълномощника си адвокат С. Н. И. твърди в исковата си молба,
че работел като ***, град ***. Ha 19.03.2025 година, около 9.20 часа, в отделението по ***
пристигнал ответникът М. С. М., съдружник в дружество „Крима М" ООД, EИK *********,
с предмет на дейност „организиране на погребения и свързаните с тях услуги". Ответникът
бил ангажиран да транспортира и организира погребение на трупни тeлa, оставени за
съхранение в ръководеното от *** отделение. B посоченото отделение е регламентирано, че
за предаване на тленни останки следва да бъде предоставено нотариално заверено
пълномощно от близки на покойния, както и да се заплати такса за престой в хладилна
камера, съгласно нормативните документи на ***. Първоначално възникнал проблем поради
факта, че М. М. отказал да заплати на касата на здравното заведение начислената такса за
престой на два трупа в хладилна камера от датата на аутопсиране на същите — от 14.03.2025
година до 19.03.2025 година. След поискано нотариално заверено пълномощно за
освобождаване на тленните останки от страна на д-p Г., ответникът станал агресивен към
него. B хода на разговора, в който ищецът се опитал да обясни на ответника, че такива са
законовите изисквания, последният отправил обидни думи, закани и псувни срещу Н. Г., a
именно: „майка ти и боклук долен", „изнудвач", „ще видиш отсега нататьк какво ще става",
„ще те разчекна". Освен това, последният направил опит и за физическа саморазправа с
него, след което залял Г. с голямо количество черна течност, предназначена за гасене на
цигари. Благодарение на бързата реакция на ***, същият успял да предпази очите и лицето
си от течността и бил запят само отстрани и отзад по цялото тяло, което щяло да доведе до
1
голям риск от ослепяване, тьй като течността, с която бил залят, съдържала никотин от
загасените цигари, която е силно опасна за лигавицата на окото. Свидетели на разговора
между *** Н. Г. и М. М. били: М.А.А. — ***, И.О.И. — *** и д-р М.Т.Х. — ***, която и
подава сигнал на спешен телефон „112". Ha място пристигнал екип на PУ — Велико
Търново, който съставил акт зa установяване на административно нарушение № 2025-1739-
011-000008 от 19.03.2025г. срещу ответника М. М. за нарушаване на чл. 1, ал. 3 от Указа за
борба с дребното хулиганство. Същият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72,
ал. 1, т. 7 от ЗMBP във връзка с УБДХ. Издадена била Заповед за задържане на лице с №
1739зз-71/19.03.2025г. C Решение № 105 oт 19.03.2025г. по административно наказателно
дело № 393/2025 година на Районен съд — Велико Търново на ответника М. е наложено
административно наказание — глоба, в размер на 300,00 лева за нарушение по смисъла на
чл. 1, ал. 3 от УБДХ, като съдът е възприел, че е налице нарушаване на обществения ред,
изразяващо се в използване на обидни думи, действия, закани, псувни и опити за физическа
саморазправа. Решението е влязло в законна сила. Ищецът счита, че в настоящия случай са
налице предпоставките, предвидени в чл. 45 ЗЗД, a имeннo: противоправно деяние, вреда и
причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Пo отношение на вината е налице
оборима презумпция, че тя се предполага до доказване на противното, щом ca доказани
презумпционните предпоставки. Ответникът извършил множество противоправни действия,
изразяващи се обидни думи, действия, закани, псувни и опити за физическа саморазправа
срещу Н. Г., a именно: „майка ти и боклук долен", „изнудвач", „ще видиш отсега нататьк
какво ще става", „ще те разчекна". Освен това, последният направил oпит и за физическа
саморазправа с него, като залял Г. с голямо количество черна течност, предназначена за
гасене на цигари. B настоящия случай тези определения и действия представляват обида,
доколкото ищецът е наречен с тези думи от ответника в негово присъствие. Същите
накърняват неговата чест и дocтoйнcтвo. B настоящия случай посочените квалификации от
19 март 2025 година са дадени в присъствието на ищеца и неговите колеги, както и пред
трети лица. B резултат oт това Г. е поставен в унизително и тежко положение спрямо част oт
обществото и колегите си. Твърденията на М. причинили терзания, притеснение и
безпокойство още в момента на спора, вследствие затруднили контактите на *** със
служителите на отделението, което е пoд негово ръководство, тьй като ищецът се чувствал
смутен, изпитвал възмущение и страх от оправените закани за саморазправа и възможността
да загуби зрението си. Твърденията нa ответника нарушили душевното равновесие на
ищеца, доколкото същите станали достояние и на други служители на ***. Впоследствие
тези факти се разпространили публично - пред длъжностни лица oт OДMBP и пред Районен
съд — Велико Търново и медиите, доколкото се съдържат в дадените от ответника
обяснения по преписка на PУ — Велико Търново с № УPИ № 1739р-7441/2025 г. и ca
обективирани в Протокол с рег. № 458 от 19.03.2025 г. по АНД № 393/2025 на Районен съд
— Велико Търново. Изказаното от ответника М. М. станало достояние и на социалния кръг
на ищеца - близки и роднини. Следва да се има предвид, че именно тези твърдения засягат в
изключително висока степен чувството за достойнство на ищеца, обиждат го, рушат
авторитета, който е градил на основата на положения от него труд на ***, доброто му имe в
2
обществото, включително и сред колегите му в ***, с които ежедневно работи и където
дълги години е изпълнявал съвестно задълженията си като ***. Използваните думи и
изрази, заливането с черна течност, предназначена за гасене на цигари, заканите и псуването
не са такива, които се употребяват при едно нормално човешко общуване, a същите се
свързват с негативно значение за лицето. Позовавайки се на съдебната практика ищецът
твърди, че е претьрпял неимуществени вреди, като в него ce породили чувства на
неудобство, безпокойство, тревожност, страх и притеснения oт неверността на твърденията,
които засягат неговото достойнство, добро име и престиж като утвърден ***. Ищецът е
изпитал притеснения от реакцията на пациентите на болницата, колегите си, включително и
от ръководителя на лечебното заведение, ***. Притеснява се освен за своето реноме, нo и за
това на отделението по „***" към ***, както и на самата окръжна болница. Вследствие тези
неприятни емоции Н.Г. започнал да спи неспокойно, всеки път се стресирал от обаждания и
въпроси на колеги и познати по повод случката и външния му вид от 19.03.2025 година,
както и oт опасения, че ответникът, може да изпълни заканите: „ще видиш отсега нататък
какво ще става" и да се саморазправи c него. Налице е причинно-следствена връзка между
обидните думи, закани, псувни, заливането с черна течност и настьпилите за ищеца
неимуществени вреди, доколкото те били пряка и непосредствена нейна последица. Ищецът
моли съда да постанови решение, с което нa основание чл. 45 от 33Д да осъди М. С. М., да
му заплати сумата в размер на 10000.00 лв. (десет хиляди лева), представляващи претърпени
от него неимуществени вреди вследствие от нанесени обиди и закани на ищеца на
19.03.2025г., a именно: наричането му с думи като „изнудвач“; „ще видиш отсега нататък
какво ще става“; „ще те разчекна“; както псувни „майка ти и боклук долен“; и заливането му
c голямо количество черна течност, предназначена за гасене на цигари, ведно със законната
лихва от 19.03.2025г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът М. С. М., чрез пълномощника си адвокат Н. Й. Н. – Г. в отговора си
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. He оспорва изложеното в исковата молба
твърдение, че ответникът e съдружник в „Крима М" ООД, чиито основен предмет на
дейност е социални дейности, организиране на погребения и свързани с тях услуги.
Дружеството има почти десетгодишна история, като при осъществяване на дейностга му,
свързана с прибиране на покойници от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико
Търново, ответникът e имал многократни служебни контакти с ищеца тоест, познанството
им датира много преди контакта осъществен между двамата на 19.03.2025 год., описан в
исковата молба. Оспорва фактологията на случилото се между страните описана в исковата
молба. Ha процесната дата — 19.03.2025 год. действително ответникът, заедно с още двама
негови служители е посетил МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"АД гр. Велико Търново за да
транспортира по поръчка на клиенти, от гр. Велико Търново до гр. ***, телата на двама
покойника, по отношение на които преди това е била извършвана съдебно — медицинска
експертиза в отделение „***" към болницата. Това е била рутинна процедура, която
многократно е изпълнявана от ответника предвид предмета на дейност на дружеството към
което работи. Паркирал специализираният автомобил пред входа на отделението на
болницата и заедно с двама свои служители се отправил към входа за да вземе телата на
3
починалите, които били вече освободени с прокурорско постановление. Ha входа на
отделението срещнал санитар на име М., с когото също ce познавали от предишни идвания.
Ответникът му казал, че идват да вземат двата трупа, a санитаря му отговорил, да отиде при
*** дa се разберат, защото: "Нали знаеш, ако вземеш, следва да дадеш". Ответника влязъл
сам в кабинета на ищеца, като неговите служители останали да го чакат вън. Ищеца поискал
от ответника да заплати сума за освобождаването на труповете, на което ответника отказал с
мотив, че задържането им е по нареждане на прокуратурата и разходите следва да са за
сметка на съдебния бюджет, след което излязъл от кабинета и ce обадил на съпругата си —
К.М., която е управител и също съдружник в ,,Крима М", с молба да се свърже с прокурора и
дa попита кой дължи заплащане на разходите по престоя на труповете в болницата. След
проведен разговор с прокурора, съпругата му го уведомила, че разходите се поемат oт
прокуратурата и той не следва да заплаща нищо. Последващия разговор между ищеца и
ответника продължил от прозореца на болничното заведение, като *** — ищец бил oт
вътрешна страна в кабинета си, ситуиран на първия /приземен/ етаж на сградата на
болницата, a ответника бил заедно със своите служители oт външна страна на сградата в
двора на болницата. Страните продължили спора относно задължението за плащане, като
ответника казал на ищеца: "От тук насетне ще ви искам касови бележки за всички
плащания". Това вероятно ядосало ищеца кой вдигнал заканително ръка към ответника с
думите: " Ей, момче, ако нямаше хора знаеш ли на какво щях да те направя. Господ те е
наказал, виж на какво приличаш". Афектиран от чутото ответникът отговорил, че е
,,изнудвач" и това е единствената обидна реплика произнесена от него, като не отговаря на
истината всичко останало изписано в исковата молба. Конфликта между страните ескалирал,
когато ищеца се обърнал с гръб към прозореца, взел двулитрова пластмасова бутилка от
Кока Кола и я наклонил от прозореца в опит да залее с нея ответника. От външна страна
пред прозореца, чиято височина нe била голяма, доверителя ми хванал бутилката, стиснал я
и я наклонил обратно към ищеца. От тази схватка били напръскани и двамата със
съдържанието на напитката. От вътрешна страна на кабинета се чул женски глас с думите:
„Н., стига, бе стига". Тогава *** - ищец обърнал гръб на ответника, тръгнал към вратата на
кабинета казвайки му тoзи път, че трябва да представи пълномощно от родствениците на
починалите за да му даде труповете. Ha тези думи последвала oтнoвo реакция на ответника с
използване на думата изнудвач, което вероятно отново ядосало ищеца, който се върнал
обратно до прозореца и отново cc заканил на ответника с думите: „Ще те убия, ако нямa
хора". Ha тази закана ответникът отвърнал c думите „Хайде, убий ме", като блъснал с ръка
пепелника стоящ нa перваза на прозореца. Последния паднал на земята и се разлял. Предвид
всичко изложено ответникът счита, че не могат да бъдат споделени твърденията и доводите
на ищеца за противоправност на деянието от страна на ответника, които е действа в
изпълнение нa служебните си задължения, тьрсейки справедливо решаване на спора, като
поведеинето му не е било обидно и заплашително спрямо ищеца, a напротив, самия той е
бил подложен на заплахи и унизително поведение oт страна на ищеца. Твърди, че липсвала
и друга материално правна предпоставка включена в материално правната норма, по която
cc претендира обезщетение, a именно - вина в поведението нa ответника. Твърди, че
4
ответникът e бил подложен нa арогантно, грубо и непристойно поведение от страна на
ищеца, още повече, като се има предвид и длъжността която е заемал — ***. Ответникът
моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Великотърновският районен съд, след като изслуша становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
В производство по УБДХ по наказателно дело № 393/2025г. на ВТРС, на ответника
М. С. М., ЕГН **********, роден на **.**.**** г. в гр. ***, български гражданин, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. „***, със средно образование, женен, неосъждан, е наложена
ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева за това, че на 19.03.2025 г. около 09:30 часа в гр.
Велико Търново на ул. „Ниш“ № 1 в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – ***, М. С. М., в
качеството си на собственик на траурна агенция „Крим“, при посещение във връзка с
изпълнение на задълженията си, при разговор с *** започва да се държи агресивно, да
използва обидни думи – псувни „майка ти и боклук долен“, „изнудвач“, „ще видиш отсега
нататък какво ще става“ и др., залял го с неустановена течност и направил опити за
физическа саморазправа спрямо него – дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от
УБДХ.
Според показанията на разпитаните свидетели на ищеца – И.О. и М.А., ***, на
19.3.2025г., ищеца ***, който бил *** „***“ и ответника М. М. разговаряли на прозореца на
стаята, където се съборал персонала на отделенията по *** и ***. Ищецът бил в стаята, а
ответникът бил отвън на прозореца. Ищецът заявил на ответника, че няма да издаде труп от
отделението без съответните документи. Тогава ответникът нарекъл ищеца „Мръсен
изнудвач“. На въпрос на ищеца него ли нарича така, ответникът отговорил положително и
хвърлил по него контейнер с угарки от цигари и вода. За да се защити, ищецът *** Г. се
обърнал с гръб. Ответникън му казал „Щете разчекна, ще те убия“. Тогава ищецът казал на
персонала да викат 112 и шефката на ***та позвънила на телефон 112. От страна на
ответника към ищеца имало обиди и псувни. От страна на *** нямало обиди и запалахи към
ответника. Свидетелят О. бил прак свидетел на целия инцидент, а свидетеля А. бил в
съседната стая и чул „ще те разчекна, ще те убия, няма да те оставя на мира“. После видял
*** облян в течност и фасове. Ищецът не говорил една седмица след инцидента, бил
мълчалив, което не било обичайно за неговото поведение.
Свидетелят Б.В. – зет на ответника, посочва че на 19.3.2025г. били в болницата с
ответника М. и св.С.Н., за да вземат от там труп на починал. Ответникът М. М. имал траурна
агенция и свидетеля му помагал, като негов зет. Ответникът влязъл навътре, но излявал
ядосан, „защото явно му искаха много пари“. Св. В. не познавал ищеца – мислел го за
прокурор или следствен полицай, след това разбрал, че е ***. Свидетелят чул някакви
ексцесии и караници и видял как ответникът М. бил полят от ищеца с бутилка кока-кола
през мрежата на прозореца и в последствие като хванал мрежата, там имало нещо като
пепелник и то хвръкнало вътре и поляло ***. Според свидетелят, ****** не един път
заплашил с бой и казвал „ако не бяха тези двамата тука ще видите какво ще стане“.
5
Свидетелят посочва, че М. казал на ***, може би няколко пъти „изнудвач“.
Свидетелят С.Н. бил заедно с ответника на същата дата в болницата в гр. Велико
Търново, за да вземат трупове на покойници. След разговор между ищеца и ответника, М. се
ядосал и казал на *** „изнудвач, нищо няма да дам“, и ****** му казал „трупове няма да
дам“. По-късно, след разговор между двамата, *** се ядосал, отишъл в кабинета, взел 2 л.
кола, стигнал шишето срещу компарника, М. се ядосал и бутнал комарника, където имало
шише с фасове. *** казал на М. „ти си убит от Господа, виж се на какво си станал“.
Свидетелят през цялото време е бил навън на паркинга на 2м. от тях, като не е видял
пепелника кого е опръскал. Единствените думи на М. срещу *** били „мръсен изнудвач,
нищо няма да ти дам“.
Свидетелката К.М. – съпруга на ответника признава, че на 19.03.2025 г. не е
присъствала на инцидента между страните.
При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
В случая е предявен иск с правно основание чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД, който е
основателен и доказан по следните съображения:
Безспорно се установи по делото, че на 19.03.2025 г., в гр. В. Търново ответникът М.
М. изрекъл обидни думи и закани към ищеца Н. Г., a именно: наричането му с думи като
„изнудвач“; „ще видиш отсега нататък какво ще става“; „ще те разчекна“; както псувни
„майка ти и боклук долен“; както и го залял му c контейнер с течност от вода с фасове,
предназначен за гасене на цигари.
Противоправността на деянието се установява от производството по УБДХ по
наказателно дело № 393/2025г. на ВТРС, по което на ответника М. С. М., наложена ГЛОБА в
размер на 300 (триста) лева за това, че на 19.03.2025 г. около 09:30 часа в гр. Велико Търново
на ул. „Ниш“ № 1 в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – ***, М. С. М., в качеството си на
собственик на траурна агенция „Крим“, при посещение във връзка с изпълнение на
задълженията си, при разговор с *** започва да се държи агресивно, да използва обидни
думи – псувни „майка ти и боклук долен“, „изнудвач“, „ще видиш отсега нататък какво ще
става“ и др., залял го с неустановена течност и направил опити за физическа саморазправа
спрямо него – дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ.
По делото се установи от материалите по УБДХ по наказателно дело № 393/2025г. на
ВТРС и изслушаните свидетелски показания на свидетелите на ищеца, които съдът
възприема като достоверни, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на
деянията на ответника. Вредите се изразяват в болки и страдания, както и уронване на
доброто име на ищеца – лично и професионално.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите на ответника, тъй като те, като
негови близки и роднини /съпруга и зет/, са явно заинтересовани в негова полза.
Обратно, съдът кредитира показаинта на свидетелите на ищеца като непосредствени
и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите по делото събрани доказателства.
Налице е причинно - следствена връзка между деянията на ответника, изразяващи се
6
в проявено от него на 19.3.2025г. агресивно поведение, обиди и закани спрямо ищеца и
заливането му с течността от вода и фасове, и претърпените от него неимуществени вреди.
Съдът не споделя развитите доводи от ответника чрез процесуалния му представител
за липсата на вина в случая. Според разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като тази
презумпция не беше оборена в настоящото производство. От събраните по делото
доказателства безспорно се установяват нанесените обиди и закани от ответника към ищеца,
както и заливането му с контейнера с фасове от цигари. Нещо повече – установява се, че за
предотвратяването на тези действия се е наложило обаждане на спешния телефон 112 и след
намеса на органите на полицията с влязло в сила съдебно решение е установен извършен от
ответника на акт на дребно хулиганство, израдяващ се в нанасяне на обидни думи, закани и
проявена агресия към ищеца д-р Н.Г.. Възраженията на ответника, че е бил провокиран с
дейстивия и думи от ищеца по-скоро следва се приемат като такива за евентуално
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има
правото да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се определя по
справедливост. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. - Постановление
№ 4 от 23.ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС.
При определяне на обезщетението настоящият състав съобразява естеството на
извършеното деяние от ответника – проявената агресия с отправени обиди и закани към
ищеца на 19.03.2025г., както и физическото му заливане c голямо количество течност с
фасове е вода, които са станали достояние на голям кръг от хора, тай като е извършено на
работното място на ищеца – в ***, професията и длъжността на пострадалото лице, както и
възрастта му – ***, това че е заемал ръководна длъжност - и *** „***“ в ***; негативното
отражение на извършеното в психо-емоционален план, отражението в личен и най-вече в
професионален план. От друга страна, съдът отчита и фактът, че агресинвото поведение на
ответника с нанесените обиди, закани и физическо нападение със заливане с течността с
фасове, са засегнали личното усещане за чест, достойнство на лицето, уронване на доброто
му име в професионален план, за което има данни да е с по-продължителен характер -
предвид изложените по-горе обстоятелства, инцидентът на 19.3.2025г. е станал достояние
на много по-широк кръг от хора и колеги на ищеца, включително и предмет на съдебно
производство по УБДХ. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
обстоятелството, че липсват доказателства изживените негативни емоции и притеснения да
7
са в значителна степен - в случая от ищеца са преживени само неганивни усещания и
неудобства. Следва да бъде съобразена и икономичестката обстановка в страната и
условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, за да не се стигне до
неоснователно обогатяване в противоречие със закона. С оглед на изложеното и
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 7000 лв.
Касае се за извършена от ответника проява на дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ с нанесени обидни думи и изречени закани от страна на ответника спрямо ищеца –
„изнудвач“; „ще видиш отсега нататък какво ще става“; „ще те разчекна“; както псувни
„майка ти и боклук долен“; както и с физическото му заливане с контейнер с вода и фасове
от цигари. Тези противоправни деяния, извършени от ответника, са свързани както с
претърпени болки и страдания, така и с унизяване и накърняване на доброто име на ищеца в
личен и професионален план. Съдът взе предвид обстоятелството, че ищецът е *** и *** на
отделение „***“ в ***. Именно по време на изпълнение на служебните си задължения – като
*** и на работното си място – ***, ищецът е бил нападнат, публично обиден и унизен от
ответника с извършените от последния противоправни деяния. По този начин, освен
здравето му, е било засегнато чувствително и доброто име и авторитета на ищеца като *** и
*** на отделението по „***“. Ищецът е бил публично обиден е нападнат от ответника
именно на работното му място и пред част от персонала на болницата, наложила се е и
намесата на полицията след обаждане от колежка на ищеца на спешния телефон 112. Това
явно засяга и професионалния авторитет и добро име на ищеца, като утвърден специалист и
*** на отделението „***“. От свидетелските показания се установява, че една седмица след
инцидента ищецът бил мълчалив и не говорел, което било необичайно за него. Ищецът е
изпитал освен лично и професинално унижение, така и притеснения за реномето на
работното си място в отделението по „***" и реномето изобщо на ***.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е
неоснователно и недоказано. По делото не са налице данни, които сочат наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът приема за недоказани
възраженията и твърденията на ответника, че е бил провокиран от ищеца с думи или
действия против него – съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника, които
приема като изцяло заинтересовани в негова полза. Изпълнението от ищеца *** на
служебните си задължения, свързани с длъжността му *** „***“ в *** и несъгласието на
ответника с тези действия, по никакъв начин не могат да бъдат тълкувани като провокация
към последвалите противоправни и агресивни действия на ответника, с които го обижда,
унизява и напада физически.
Поради това и съдът приема, че сумата в размер на 7000 лв. лева следва да бъде
присъдена на ищеца като обезщетение за причинените му от ответника неимуществени
вреди. Искът за разликата от 7000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, за дължимост
8
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за
претърпени вреди, съдът приема следното: Съгласно тази разпоредба, длъжникът при
непозволено увреждане се смята в забава и без наличието на покана, считано от деня на
увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Безспорно се установи по делото, че деликта – противоправните действия, увредили ищеца,
са извършени на 19.03.2025г., когато е настъпила и неимуществената вреда. При това
положение, считано от същата следва да се дължи и законната лихва върху обезщетението,
дължимо на ищеца.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски, в размер общо на 280 лв., съразмерно с уважения иск
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между адвоката и ищеца, като в приложеното пълномощно е посочено като
основание за оказаната безплатна адвокатска помощ - чл.38 от ЗА. За уважаване на искането
по чл. 38,ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ, без данни
за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал.2 от закона;
наличие на заявление, че предоставената правна помощ е договорена, като безвъзмездна и
липсата на данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Поради това и на адвокат С. Н. И. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1000 лв.
На основане чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи и ответника разноски в размер на 390
лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Великотърновският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД М. С. М. с ЕГН
********** от гр. ***, област ***, ул. ***, да заплати на Н. В. Г. с ЕГН ********** от гр.
***, ул. ***, сумата от 7000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от нанесени на 19.03.2025г. в гр. В.Търново
обиди и закани на ищеца - „изнудвач“; „ще видиш отсега нататък какво ще става“; „ще те
разчекна“; както псувни „майка ти и боклук долен“; както и от заливането му c голямо
количество течност, предназначена за гасене на цигари, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.03.2025г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 7000 лв. допълния му предявен размер от 10000 лв., като недоказан и
неоснователен
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** от гр. ***, област ***, ул. ***, да заплати на
Н. В. Г. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, сумата 280 лв. /двеста и осемдесет лева/
разноски по делото.
9
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** от гр. ***, област ***, ул. ***, да заплати на
адвокат С. Н. И. от гр.***, ул. *** сумата 1000 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. В. Г. с ЕГН ********** от гр. В.Търново, ул. ***, да заплати на М. С.
М. с ЕГН ********** от гр. ***, област ***, ул. ***, сумата 390 лв. /триста и деветдесет
лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10