Решение по дело №44/2013 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 34
Дата: 12 февруари 2013 г. (в сила от 4 март 2013 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20135620100044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №34

 

                                 12.02.2013 година, град Свиленград

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският Районен съд, гражданска колегия, ІІ състав,  

на 12.02.2013 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

Секретар: Р.И.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

Гражданско дело номер 44 по описа на Съда за 2013 година,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

На основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, ОСЪЖДА И.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща Глоба за извършен акт на домашно насилие, реализиран на 08.01.2013 година пред хранителен магазин в град Свиленград, кв.”Капитан Петко войвода”, област Хасково, изразяващ се в отправяне на заплахи за живота и здравето и хващане и дърпане на ръката на С.А.Х. с ЕГН ********** ***.

На основание чл.5, ал.1 т.1 от Закона за защита от домашното насилие, ЗАДЪЛЖАВА И.И.К. с ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.А.Х. с ЕГН ********** ***.

На основание чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие, ЗАБРАНЯВА на И.И.К. с ЕГН ********** ***, да приближава жилището на С.А.Х. с ЕГН **********,*** и местата за социални контакти и отдих на С.А.Х. с ЕГН ********** ***, на разстояние по – малко от 20 м. /двадесет метра/, за срок от 16 /шестнадесет/ месеца.

 На основание чл.11, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, ОСЪЖДА И.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

На основание чл.11, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, ОСЪЖДА И.И.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.А.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски по делото.

Да се издаде Заповед за защита, в която се впише, че при неизпълнението й нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР съгласно чл.21, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Препис от Заповедта и Решението да се изпратят на РУ „П” по настоящия адрес на извършителя за изпълнение съгласно чл.21, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок, който за молителката тече от днес, а за ответника – от връчването му.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                            / Кремена Стамболиева /

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към Решение №34 от 12.02.2013 година

по гр.д.№44/2013 година по описа на Районен съд - Свиленград

 

               Производството е чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

            Образувано по Молба на С.А.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №13, област Хасково, чрез адвокат А.Й..

             От Съда се иска да наложи мерки за защита срещу акт на домашно насилие, реализиран на 08.01.2013 година, извършен спрямо молителката от лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство - И.И.К. с ЕГН ********** ***, изразяващ се във физическо и психическо насилие - хванал я за ръката и започнал да я дърпа като заявил: „Сега да те видя как ще излезнеш от магазина!” в хранителен магазин, находящ се в кв.”Капитан Петко войвода” в град Свиленград, област Хасково.

           Ангажира писмени и гласни доказателства.

           Претендира разноски по делото. Представя Списък на разноските.   

           Ответникът К., редовно призован не се явява. Не взема становище. Не ангажира доказателства.

           От събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, Съдът в настоящия си състав установи следната фактическа обстановка:          

           Установи се, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство до средата на месец октомври 2009 година и че от съвместното си съжителство имат родено дете Алекс И.К. с ЕГН **********, което е видно и от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за раждане серия АРХС №051105 от 30.09.2005 година на Община - Хасково.

          По делото са приети като доказателства Заповед за незабавна защита от дата 22.10.2009 година и Заповед за защита от дата 20.11.2009 година, издадени по гр.д.№434/2009 година по описа на Районен съд – Свиленград и Заповед за защита от дата 10.01.2012 година, издадена по гр.д.№956/2011 година на Районен съд - Свиленград за осъществени актове на домашно насилие от страна на И.К. срещу С.Х.. Приложени са и извадки от деловодната програма на Районен съд – Свиленград, касаещи двете посочени по – горе граждански дела и движението им.

На 08.01.2013 година молителката С.Х. отишла до хранителен магазин, находящ се в близост до дома й в град Свиленград, кв.”Капитан Петко войвода”, ул.”Спартак” №4, област Хасково, където дошъл и ответника. Хванал я за ръката и започнал да я дърпа като й заявил: „Сега да те видя как ще излезнеш от магазина!”. Молителката му казала да я остави и че ще извика служителите на реда, но ответникът заявил, че не го е страх и че нищо не можели да му направят.

По повод подаден от страна на Х. сигнал на телефон 112 мястото било посетено от служители на РУ”П” – Свиленград – свидетелите А.Г.К. и С.Д.С. като след пристигането им ответникът продължил да се държи арогантно.

           Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е възпроизведена горната фактическа обстановка.

           В кориците на делото се намират и Справка за съдимост на ответника с рег.№70 от 22.01.2013 година на Бюро съдимост при Районен съд – Хасково, ведно с Бюлетини, от които е видно че е многократно осъждан за различни престъпления, включително за неизпълнение на Заповед за защита, издадена на С.А.Х. от състав на Районен съд – Свиленград по гр.д.№434/2009 година .

           Изискана е от РУ”П” – Свиленград преписката, образувана по повод на Жалбата на молителката, свързана с осъществения спрямо нея акт на домашно насилие на 08.01.2013 година, видно от който на ответникът е съставен Протокол за предупреждение от дата 08.01.2013 година.

           Издадена е Заповед за незабавна защита.

           С оглед гореизложеното и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът намира за доказан по безспорен начин фактът на упражняване на физическо и  психическо насилие от страна на ответника И.И.К. срещу молителката С.А.Х.. С факта на  отправяне на заплахи за живота и здравето на молителката и с хващането и дърпането й за ръката, ответникът е осъществил психическо и физическо насилие над молителката. Действията на ответника към молителката могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Това обуславя извод за основателност на подадената от молителката С.А.Х. срещу ответника И.И.К. Молба за защита.

В подкрепа на изложеното е и факта, че съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от ЗЗДН Декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява доказателство за основателност на депозираната Молба, ползва се с доказателствена сила дори когато е единствено доказателство за извършено домашно насилие, тъй като в нея е индивидуализиран и конкретизиран акта на домашно насилие с посочване на всички негови елементи - място, време, механизъм, пострадало лице и лице - извършител.

Следователно налице са предпоставките за кумулативно прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, тъй като Съдът намира, че с тези мерки в достатъчна степен и ефективно ще се въздейства върху ответника и по отношение евентуалните му бъдещи намерения да осъществява актове на домашно насилие.

Мярката по т.3 на чл.5 от ЗЗДН следва да се наложи за срок малко под максималния, като Съдът намира че подходящия срок е 16 месеца, а разстоянието следва да е не по – малко от 20 метра. За да определи срока на тази мярка Съдът взе предвид обстоятелствата, че през 2009 година и през 2012 година на ответника са наложени същите забрани и че е нарушил едната от издадените Заповеди, за което е бил осъден, но за срок съответно от 6 месеца и от 11 месеца, която продължителност явно не е оказала достатъчно превантивно и превъзпитаващо действие по отношение на И.К. каквито са задачите на настоящия процес.

 На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на извършителят следва да се наложи Глоба в размер между средния и максималния - 800 лв., тъй като степента на обществена опасност на деянието и на дееца е завишена в сравнение с другите подобни случаи с оглед изложеното по - горе.

Съдът в настоящия си състав дава вяра на показанията на полицейските служители – свидетелите А.Г.К. и С.Д.С., тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства.

           Относно разноските:         

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът И.К. следва да бъде осъден да заплати на молителката С.Х. направените от нея разноски по делото /адвокатско възнаграждение и депозит за призоваване на свидетели/ в общ размер на 240 лв.

Относно държавната такса:

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград дължимата държавна такса в размер на 25 лв.

          Мотивиран от горното, Съдът постанови Решението си.

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                            / Кремена Стамболиева /