№ 17444
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110121961 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
26.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 21961/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Р. А. К., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
..........................., с аб. № 357565, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 2907,86 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 278,10 лева за периода от 15.09.2021
г. до 28.02.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 55,56 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
както и сумата от 9,60 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 16.07.2020 г. до 28.02.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което
имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба (именуван
“възражение”) от ответника, като исковете се оспорват с твърдения, че претендираните суми
са неправилно изчислени. Иска отхвърляне на претенциите.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателно на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том I,
рег. № 2831, нот. дело № 211/1999 г., като се установява, че Р. А. К. е станала собственик на
следния имот, находящ се в гр. ............................
От удостоверение изх. № 68-00-113/10.02.2012 г. от ГИС-София се изяснява, че
процесния имот е находящ се на ул. „Страцин“ № 8.
Следователно, съдът намира, че безспорно е установено между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
3
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за имот, сградна
инсталация и БГВ. Изяснено е, че за периода топлинната енергия е отчитана на базата на
базата на 4 бр. ИРРО при „дистационен отчет“ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., като
БГВ е отчитана на базата на „служебен отчет“, поради липсата на водомер за топла вода –
при норма от 140 л. за един потребител на денонощие. Уточнено е, че ТЕ за сградната
инсталация е изчислена съобразно нормативните изисквания. Експертът е посочил, че
стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2994,44
лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период не са извършвани
плащания с които претендираните суми да са погасени.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число и с
оглед кредитираната СТЕ, съдът намира, че са установени пълно и главно всички
материални предпоставки на предявения иск, като същият следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 2907,86 лева – с оглед спазване на основния принцип на българският
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си,
като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
(въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответниците
са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При това положение, съдът счита, че претенцията за мораторната
лихва върху главницата за цената на топлинната енергия следва да бъде уважен в цялост – в
каквато насока е заключението на ССчЕ, което е кредитирано от съда.
По отношение претенцията за цената на услугата дялово разпределение, съдът
намира, че в случая ангажираните по делото доказателства не водят до наличието на пълно и
главно доказване, че услугата действително е извършена. От една страна – от приложените
4
от третото лице-помагач писмени доказателствени средства (л. 60-63 в кориците на делото),
а от друга страна в същата насока са и изводите по СТЕ. Следователно претенцията за
главницата за цената на услугата дялово разпределение следва да бъде уважена в цялост.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. В новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя
от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и
телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20
ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на
услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в
темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че
такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав
намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
По делото не са сочени, респ. събрани доказателства, че ответникът действително е
заплатил дължимите суми, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили
се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че доводите за ответника за
неправилно изчисляване на дължимите суми не могат да бъдат възприети, тъй като изцяло
се опровергават както от представените по делото писмени доказателствени средства, така и
от кредитираните заключения на СТЕ и ССчЕ.
На следващо място, съдът намира, че изобщо не трябва да обсъжда съображенията в
молба с вх. № 271860/02.10.2023 г. Както е отбелязано с разпореждане от 04.10.2023 г.,
същата е докладвана след о. с. з. на 04.10.2023 г., като материалноправните оспорвания и
възражения (в това число за погасителна давност) са преклудирани – арг. чл. 131 ГПК, във
вр. чл. 133 ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани, в каквато насока съдът не
дължи и произнасяне по направените доказателствени искания.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
следва да му бъде присъдена сумата от 913,60 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът не е поискал своевременно присъждането на деловодни разноски (а едва
да с молба с вх. № 271860/02.10.2023 г.), поради което при липсата на своевременно искане
за присъждането на деловодни разноски, съдът намира, че на ответника не следва да се
присъждат деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите – арг. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. А. К., ЕГН: **********, с
5
адрес: гр. ..........................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес
на управление: гр. ...................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
2907,96 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба при общи условия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в
гр. ..........................., с аб. № 357565, ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. (датата на
подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и сумата от 278,10 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2023 г., както и
сумата от 55,56 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. (датата на
подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за претенцията за мораторна лихва върху главницата за
дяловото разпределение за сумата от 9,60 лева за периода от 16.07.2020 г. до 28.02.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13895/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП Р. А. К., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., сумата от
913,60 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6