Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр.
Велико Търново, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10100/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на К.П.Т. с адрес ***, срещу Решение № 54/30.01.2023г. по НАХД № 1047/2022 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено НП №
22-1275-000690 от 30.06.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. По отношение на нарушението по
чл. 185 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП излага доводи, че разпоредбата съдържа
пет хипотези, четири от които били посочени в НП без да е изведено по коя
конкретно от тях е подведена отговорността на жалбоподателя, при което
обвиненото лице не може да установи наказващият орган коя хипотеза визира, а
това прави НП в тази част формално незаконосъобразно. На следващо място счита,
че съдът неправилно е приел извършването на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5
вр. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. В тази връзка изтъква, че
жалбоподателят се е явил на в сградата на сектор Пътна полиция за подписване на
декларация по чл. 188 от ЗДвП и съставяне на АУАН, като впоследствие предоставил
автомобила си за оглед. На последно място сочи, че това поведение и
незначителните щети представлявали смекчаващи вината обстоятелства, което при
евентуалното наличие на нарушение обуславяло налагане на наказанието по 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП в минималните предвидени в закона размери. По тези съображения
се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление, алтернативно – за изменение на НП в частта за
наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
Ответникът
по касационната жалба – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико
Търново, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение № 54/30.01.2023г. по НАХД
№ 1047/2022 г. на
Районен съд-гр. В. Търново е потвърдено наказателно постановление № 22-1275-000690 от 30.06.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с което на К.П.Т. за нарушение на чл. 5, ал.
1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания – "Глоба" в размер на 100 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
За
да постанови този резултат съдът е приел, че на 15.05.2022 г., около 00:30 часа, в гр. Велико Търново, на ул.
"Оборище" № 18, северен паркинг на МОЛ - Велико Търново, изход към
ул. "Симеон Велики", жалбоподателят като водач на лек автомобил
"Сузуки Витара", с рег. № ***, собственост на П.С.Т., с дясната
странична и горна част на автомобила блъснал бариера за ограничаване на
влизането, монтирана на входа на паркинга, намираща се от дясната му страна по
посока на движението към ул. "Симеон Велики" № 8, с което реализирал
ПТП с материални щети – бариерата била прекършена, а по джипа имало охлузвания.
Жалбоподателят напуснал мястото, като бил установен след преглед на записите от
охранителните камери на обекта и разговор със собственика на автомобила – баща
на жалбоподателя. На 23.05.2022 г. на жалбоподателя била предоставена
декларация по чл. 188 от ЗДвП, като същият се самопосочил като водач. Актът за
установяване на административно нарушение, с който е прието извършването на
нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП бил съставен в сградата на Сектор ПП, в
присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. Такива не се
последвали и в законоустановения седмодневен срок. Въз основа на АУАН е
последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което
наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел
е нарушенията под санкционните разпоредби на чл. 185 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания съответно за първото
нарушение - глоба в размер на 20 лева и за второто - глоба в размер на 100 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
При тази фактическа обстановка районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производствоне са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като от процесуална гледна точка
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени от
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят
безспорно е осъществил състава на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП в хипотезата на
причинени имуществени вреди. Счел е, че по никакъв начин не е нарушено правото
на защита на наказаното лице, като нарушението, което му е вменено е описано
със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.
185 от ЗДвП. Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т.3, б. „а“ от ЗДвП
въззивният съд е приел, че предвид наличието на повреда на бариерата на
паркинга, жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили само
имуществени вреди. След произшествието жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието, като не е предприел никакви други действия. Оказването на
съдействие в този случай е можело да се изразява в сигнализиране на тел. 112 за
настъпилото ПТП, изчакване на служителите на сектор "Пътна полиция"
за съставяне на протокол за ПТП, предоставяне на данни за самоличността си,
предоставяне на автомобила за оглед от страна на полицейските органи и др. С
оглед тези мотиви съдът е направил извод, че като не е извършил никакви
действия, които биха допринесли за установяване на причинените от ПТП вреди,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност за това нарушение. Според съда същата правилно е била определена
над минимално предвидените от закона размери за всяко от предвидените
наказания, предвид множеството предходни нарушения на ЗДвП от страна на
жалбоподателя.
При
така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира,
че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически
изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да
бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване
на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с
възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на
съдебния акт.
При
проверката на изложените в касационната жалба възражения, настоящият състав на
съда намира, че събраните по въззивното дело доказателства потвърждават по
категоричен начин наличието на нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който
регламентира, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. По делото
не е налице спор, че касаторът на посочената дата е управлявал лек автомобил
"Сузуки Витара", с рег. № *** на северен паркинг на МОЛ Велико
Търново, като същият е блъснал с автомобила и счупил бариерата на паркинга, с
което е причинил имуществени щети. Независимо, че не е посочена конкретната
хипотеза на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, нарушението е описано достатъчно ясно и
подробно в обстоятелствената част на НП, за да не остане у лицето съмнение за
какво е санкционирано, при което не може да се приеме, че е нарушено правото му
на защита. В изложения смисъл правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.
185 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на Т., като му е наложена глоба в
размер на 20 лв.
Нормата
на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП императивно задължава водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
По делото не е налице и спор досежно факта, че касаторът е напуснал
произшествието. Видът на вредите не предпоставя липсата на знание у касатора за
тяхното причиняване. Възраженията, че Т. бил оказал съдействие като се явил в
сградата на Пътна полиция и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП и
предоставил автомобила за оглед, настоящият състав на съда намира за
неоснователни, тъй като това „съдействие“ е реализирано след установяването на
лицето по записите от охранителните камери, разговор с баща му и призоваването
му в сектор ПП. Цитираните в касационната жалба решения на Административен съд
Видин и Административен съд Бургас не обвързват настоящия състав и не се
споделят от него. При горната фактическа установеност правилно е приложена
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвиждаща наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. В конкретния случай правилно наказанията са
наложени в размер на средния предвид множеството нарушения на ЗДвП, извършени
от касатора съгласно приложената справка.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 54/30.01.2023г. по НАХД
№ 1047/2022 г. на
Районен съд-гр. В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.