№ 572
гр. Ловеч, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20254310101435 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с трудов спор за уволнение по искова молба, подадена от Р. П. П.,
ЕГН **********, с пост.адрес: *** против МБАЛ 4Проф. д-р П.Стоянова“АД – Ловеч, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Д-р Съйко Съев“№27, представлявано от
Виктор Емилов Таслаков.
С ИМ при условията на първоначално обективно съединяване, ищцата е предявила
искове с основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и 3 от КТ.
Ищцата излага в ИМ, че работи в МБАЛ“ Проф.д-р П.Стоянов“АД от около 49
години, като ТПО през годините е уреждано с различни трудови договори. Посочва, че
последният й трудов договор е №*** г., по силата на който била назначена на длъжност
„медицински секретар“. Поради промяна на трудовото й възнаграждение подписала и
допълнително споразумение № *** г., като договорът е безсрочен.
Твърди, че на *** г. й била връчена Заповед № ***/*** г., с която работодателят
прекратил едностранно трудовото й правоотношение на длъжност „медицински секретар“
във ФСО на болницата. Като правно основание за прекратяване в заповедта е посочен
чл.327, ал.1, т.2 от КТ – прекратяване на ТПО по инициатива на работника, когато
работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или го плати в непълен
размер.
Ищцата твърди, че подобно основание не е налице, което прави заповедта
незаконосъобразна, тъй като липсва волеизявление от нейна страна. Посочва, че никога не е
подавала писмена молба, заявление или какъвто и да е писмен документ, с който заявява, че
желае прекратяване на трудовия си договор. Не е заявявала и устно такова желание.
1
Изтъква, че потестативното право, визирано в чл.327, ал.1, т.2 от КТ е само и
изключително на работника/служителя и работодателят няма право да го замества със свое
волеизявление. Освен това е налице и липса на фактическо основание по чл.327, ал.1, т.2 от
КТ, тъй като работодателят винаги е изплащал трудовото й възнаграждение редовно и в
пълен размер – около 25-то и 29-то число на всеки месец. Следователно, дори и да е била
подала заявление е нямало да са налице фактическите предпоставки за прекратяване на ТПО
по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Счита, че заповедта представлява незаконосъобразно уволнение. Посочва, че на
практика работодателят е прекратил трудовия договор по собствена инициатива, но без да
посочи реалното основание, а е използвал правна норма, която изисква инициатива от
работника.
Предвид обстоятелствата, изложени по-горе в ИМ, за ищцата е налице правен
интерес да защити правата си по съдебен ред, поради което отправя следните ИСКАНИЯ:
Моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже основателността на
предявения иск, съдът да постанови решение, с което:
1.Да признае уволнението на Р. П. П., извършено със Заповед за прекратяване на
ТПО № ***/*** г. от МБАЛ „Проф.Д-р П.Стоянов“АД – Ловеч за незаконно и да го отмени –
чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
2.Да възстанови Р. П. П. на заеманата от нея преди уволнението длъжност в МБАЛ
„Проф.д-р П.Стоянов“АД – Ловеч – „медицински секретар“, код по НКПД 33443001 –
чл.344, ал.1, т.2 от КТ
3.Да осъди МБАЛ „Проф.д-р П.Стоянов“АД да заплати на ищцата всички платени
от нея съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ ответникът не е депозирал
такъв.
В насроченото о.с.з. ищцата не се явява. Представлява се от адв. В., който поддържа
предявените искове.
Ответникът – МБАЛ „Проф.д-р П.Стоянов“АД – Ловеч се представлява от адв. Ст.
Д.. Заявява, че от името на доверителя си признава предявените искове, поради което моли
съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
С оглед направеното признание на предявените искове процесуалния представител на
ищцата – адв. В. прави искане за постановяване на решение при признание на иска,
съобразно чл. 237 от ГПК, като счита, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Като е съобразил изложеното в ИМ, направеното от ответника изявление, че признава
заявените искови претенции, както и отправеното от ищцовата страна искане за приложение
на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 25.11.2025 г. съдът е
прекратил съдебното дирене като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно
признанието на иска.
2
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от
ГПК и следва да бъде постановено решение, с което предявените обективно съединени
искове с основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, следва да бъдат уважени.
Заявените искови претенции са допустими, доколкото са предявени в надлежна
форма при наличие на правен интерес от търсената защита. Направеното признание на иска
е валидно като по същество представлява процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява, че
правните твърдения на ищцата, заявени с иска, отговарят на действителното правно
положение - т.е. претендираното от ищцата право съществува. В конкретния случай съдът
намира, че признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, като
направеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, то на основание чл.237, ал.2 от ГПК последното не следва
да се мотивира по същество.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и
дължимите държавни такси върху всеки един от уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК или сума в общ размер на 100,00 лв/сто лева/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
стоР.те по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв.,
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на Р. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № ***/*** г. на
Изп.директор на МБАЛ“Проф. д-р П. Стоянов“АД – гр. Ловеч и ОТМЕНЯ посочената
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношения с ищцата, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Р. П. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на заеманата от нея преди уволнението длъжност в МБАЛ“Проф. д-р П.
Стоянов“АД – гр. Ловеч, представлявано от Виктор Емилов Таслаков – „Медицински
секретар“, код по НКПД 33443001, ако се яви в двуседмичен срок при работодателя от
съобщението, че е възстановена.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, МБАЛ“Проф. д-р П. Стоянов“АД – гр.
Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Д-р Съйко
Съев“№ 27, представлявано от Виктор Емилов Таслаков, ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. П., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 1000.00 лв. (хиляда лева) – стоР. по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
3
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, МБАЛ“Проф. д-р П. Стоянов“АД – гр.
Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Д-р Съйко
Съев“№ 27, представлявано от Виктор Емилов Таслаков, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100.00лв(сто лева),
съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4