Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.12.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 615/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240
от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Д-р Петър Дертлиев " № . офис сграда Лабиринт, ет.
., офис ., представлявано от Д. Б. чрез пълномощника юрк.Р., против Ю. Н. Ю., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че на 01.11.2016 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2546133/27.04.2016 г.,
било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********.
Твърди се, че „Изи Асет
Мениджмънт” АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника
било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.номер УПЦ-П-ИАМ/2546133
от 02.11.2016 г. за станалата продажба,
чрез Български пощи, като писмото било върнато в цялост. На 20.05.2019 г.,
ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2546133 за станалата продажба, чрез куриер. Видно от обратната разписка
към товарителница № 68374239, писмото било получено лично от ответника.
Към настоящата
искова молба представя и моли да се приеме копие
от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2546133 от
20.05.2019 г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Сочи се също, че на 27.04.2016 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Ю. Неджил Ю. /Заемател/ бил
сключен Договор
за паричен заем с № 2546133, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1 000,00 лева
(хиляда лева), представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно
клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че договорът за заем имал
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора била предоставена
от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване
на заемната сума била на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 1119.84 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 119,84 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 24.10.2016 г. на 6
равни месечни погасителни вноски, в размер на 186,64 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е 27.05.2016 г., а падежът на
последната погасителна вноска бил 24.10.2016 г.
На основание чл.16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем,
Заемателят заявил, че бил запознат и се съгласил с Тарифата за таксите на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, актуална към датата на сключване на договора, която
се намирала на видно място в офиса и на интернет страницата-: -w-ww.easvcredit.bg,
съгласно която, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от
30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от 401 „Редовен'", като поръчителите подпипсват договор
за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 706,86 лева, за която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 117,81
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за
заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 304,45 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 27.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва бил 273,74 лева, който бил съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 11,00
лв., с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 11,00 лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 24.10.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
В тази връзка за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
уважил претенцията за сумите от главница 1000.00 лв., договорна лихва 119,84
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението
в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за
неизпълнение 695.86 лв., обезщетение за забава в размер на 273.74 лв. и такса
разходи в размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 2134,44 лв. и по
образуваното ч. гр. д.
261/2019 г. по описа на Районен съд - Харманли била издадена Заповед
за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславял правния интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Предвид изложеното моли да се признае за установено по отношение на ответника Ю.Н.Ю., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК *********
следните суми: 1000,00 лв. (хиляда лева) - представляващи главница по договор за паричен заем; 119,84 лв. (сто и деветнадесет лева и 84 стотинки) - представляваща договорна лихва от 27.05.2016 г. до 24.10.2016 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв. (четиридесет
и пет лева) - представляващи такса разходи; 695,86 лв. (шестстотин деветдесет и пет лева и 86 стотинки) - представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 27.05.2016 г. до 24.10.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска), 273,74 лв. (двеста седемдесет и три лева и 74
стотинки) - представляващи обезщетение за забава за
периода от 27.05.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Моли за присъждане на разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и разноските, направени в хода на
настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на
350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ю.Ю..
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ответника Ю.Н.Ю. е сключен Договор за паричен заем с № 2546133 от 27.04.2016г., като по силата на
същия ответникът
е получил в заем сумата от 1000
лв. със задължение да върне заетата сума. Според договора срокът на заема е до 24.10.2016г., когато е падежа на последната месечна
погасителна вноска от общо 6 дължими в размер на 186,64 лв. всяка
от тях, включващи главница и договорна лихва. Съгл. чл.3 от договора с подписването на същия
заемополучателят удостоверява, че е получил заетата сума изцяло и в брой.
Общият размер на всички плащания е определен в чл.2, т.7 от договора на
1 119.84 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора за заем
да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които следвало да отговаря на
определени изисквания, които подпипсвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която
била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. При неизпълнение на горните задължения в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 706.86 лева, начислявана съотвтено към всяка отделна погасителна
вноска.
По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенцията събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е
ищецът „АСВ” ЕАД), вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2546133 от
27.04.2016г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Представени по делото са и
потвърждения за сключената цесия от „Изи Асет Мениджмънт” АД и Приложение №1/01.11.2016г. към горепосочения договор за цесия,
в което фигурира и процесното вземане спрямо ответника Ю..
От служебно направената справка в
Търговски
регистър е видно, че към настоящия момент ищецът "Агенция
за събиране на вземания" ООД, ЕИК: . е
преобразуван в акционерно дружество с наименование "Агенция за събиране на
вземания" АД, ЕИК:
., а впоследствие е променена правно-организационната му форма в „Агенция
за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК: ..
„Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2546133 от 20.05.2019 г. за цесията чрез куриер „Лео Експрес”, като видно от приложената
обратна разписка писмото е получено лично от ответника.
Приложено е ч. гр. д. №261/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за
изпълнение № 143/08.03.2019г. срещу длъжника Ю. за горепосочените суми. Доколкото
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка
с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е
предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на
вземанията си по заповедта.
От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че размерът на усвоения паричен заем по Договор за паричен заем с № 2546133 от 27.04.2016г.
е 1000 лв., получена от ответника на същата дата. Вещото лице е посочило, че
остатъкът от задължението на ответника по горепосочения договор е : 1000 лв. –
главница, 119.84 лв. – договорна лихва и 315.13 лв. – лихви за забава за
периода пт 27.05.2016г. до подаване на заявлебието на 05.03.2019г. Установено е
плащане по договора от страна на длъжника в размер на 11 лв., извършено на
27.04.2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са
допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 261/2019г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена
срещу ответника Заповед № 143/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми.
Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното
възникване
на задължението на ответника, размера на същото и основанието
за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по делото доказателства се
установява, че действително отв.Ю.Ю. е сключил с „Изи Асет
Мениджмънт” АД договор за паричен
заем № 2546133 от
27.04.2016г. за
сумата от 1000 лв., която сума е получил съгл. чл.3 от договора, имащ характера
на разписка за предадената и получена сума, и съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза.
От страна на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД се представят доказателства, че процесните вземания
срещу отв.Ю. са прехвърлени в негова полза от „Изи Асет
Мениджмънт” АД с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение №1/01.11.2016г.,
представляващо неразделна част от договора за цесия. В приложението под №682 е
отразено задължението на ответника Ю. по процесния договор за заем.
Съдът приема за надлежно уведомяването на отв.Ю., че задълженията му са прехвърлени на
ищеца с горепосочения договор за цесия, което е станало с полученото от него уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2546133 от 20.05.2019г., видно от наличната по делото обратна разписка на куриерска фирма „Лео
Експрес”. Уведомлението е от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД
(правоприемник на който е ищецът „АСВ” ЕАД), действащ като
пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което се потвърждава от приетото като
доказателство пълномощно. С факта на подписване на
договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към
ответника по договора за паричен заем е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор - ищеца, който става носител на
вземането, което обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му
легитимация. Разпоредбата на чл. 99, ал.4
от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за
съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от
цедента на длъжника. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да
престира на лице, което не му е кредитор. Действието на съобщението до длъжника
се явява правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ
ефект може да се направи единствено на цесионера. Преди да е направено такова
уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на
стария кредитор. Съдът счита, че в случая се дължи
изпълнение именно към ищеца, като приема, че съобщаването на извършеното
прехвърляне на вземането е направено надлежно чрез връчване
на обсъденото по-горе уведомително писмо на ответника.
Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Според
съда такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл. 99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 36 от ЗЗД,
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/
и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението
за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в
Решение № 137/02.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5759/2014 г., II г.о., ГК
на ВКС, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК на ВКС. Изводите на съда досежно надлежното уведомяване на
длъжника за цесията не се променят и от факта, че уведомлението за цесия е
получено от ответника преди подаване на настоящата искова молба, но след
подаване на заявлението и издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,
доколкото от значение е обстоятелството, че преди приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция длъжникът е надлежно уведомен за цесията,
както би бил надлежно уведомен и ако бе получил същото уведомление и с връчване
на исковата молба, каквато е и задължителната съдебна практика по този въпрос
(цитирана по-горе).
Настоящият съдебен
състав приема, че процесният договор за заем от
27.04.2016г. по свята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът по иска е физическо лице,
на което по силата на сключения през 2016г. договор е предоставен
потребителски заем по ЗПК, който не е предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на
потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно ищецът е търговец
по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да
се съблюдават и разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Следва да се отбележи
още,
че установената съдебна практика на ВКС
(Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че
за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания казус процесният
договор за кредит отговаря на изискванията на чл.10, чл.11 и чл.19 от ЗПК, тъй
като е изготвен в изискуемата за неговата действителност писмена форма и
съдържа необходимата и задължителна информация, регламентирана в горепосочените
разпоредби. С оглед на това съдът не установи основания за нищожност на същия
по чл.22 от ЗПК.
Ищецът в исковата си
молба, както и по заповедното производство, се позовава
на настъпил краен срок на договора за заем,
като доколкото искът е по чл.422 от ГПК с решението си по него
съдът
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право,
за което е издадена заповедта за изпълнение при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства от значение за възникването и съществуването на вземането.
Безспорно, съгласно предвиденото в договора за заем, крайният срок на същия
е изтекъл на 24.10.2016г., т.е. още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземанията по този договор са били изискуеми.
Ищецът претендира главница
в размер на 1000 лв., дължима по сключения от отв.Ю. договор за
паричен заем № 2546133 от
27.04.2016г. Така
заетата сума
заемателят е декларирал, че е получил лично с подписването на договора.
Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на ответника. Според неоспореното
заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза неизплатената главницата по
договора за заем възлиза именно на сумата от 1000 лв., колкото
е присъдена и със заповедта за изпълнение. В тежест на ответника бе да докаже
плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника, поради което
искът за главница е основателен в пълния си размер от 1000 лева,
доколкото и
крайният срок на договора е изтекъл на 24.10.2016г. Като законна
последица и доколкото е отправено такова искане следва
да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
С горепосочения договор
страните са уговорили още и договорна лихва в размер на 119.84 лева.
Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната лихва за срок от 6 месеца
чрез дължими месечни погасителни вноски от 186.64 лева всяка,
включваща главница и договорна лихва съгл. чл.2 от договора. Съгл. заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът възприема като обективно и изготвено от компетентно
вещо лице, се установява, че остатъкът от задължението на ответника за договорна
лихва е в размер на 119.84
лв. за периода 27.05.2016г. (падежа на първата неплатена вноска)
до крайния срок на договора – 24.10.2016г. Такава договорна
възнаградителна лихва се дължи с оглед на така сключения договор и на основание
чл.240 ал.2 от ЗЗД, поради което и искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр.
чл.240 ал.2 от ЗЗД следва да се уважи като основателен в пълния му предявен
размер, доколкото от страна на ответника не се представиха доказателства за
заплащането на същата.
Страните
също така
са уговорили (чл.8 от договора), че при
забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят
дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава. Претендира се
мораторна лихва по договора за заем в размер на 273.74 лв. за
периода 27.05.2016г. (падежа на първата
неплатена вноска) до подаване на заявлението в съда на 05.03.2019г. В тежест
на ответника е да докаже плащане на претендираната сума,
за което доказателства по делото липсват. Относно размера на претенцията съдът намира, че за
процесния период се дължи лихва за забава,
възлизаща в размер на 315.13 лв. съгласно заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. Действително е налице забава в
плащанията на месечните погасителни вноски по вече гореизложените съображения и
доколкото по делото, съгласно експертното заключение,
се установи, че от страна на ответника не са били извършвани
плащания на дължимата главница. Т.е. налице е забава предвид неизпълнението на задълженията по договора от
страна на ответника на определените падежи. С оглед на това искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до пълния
му предявен размер от 273.74 лв. с оглед диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК) и
независимо, че размерът на дължимата лихва за забава е по-голям.
По
отношение на претенцията за неустойка настоящият съдебен състав
намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите
нрави и на закона. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК
съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка. Критериите дали е налице нищожност на
неустойката поради противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка
във фиксиран размер от 695.86 лв. Така уговорената клауза
за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал.1 от ЗПК и
излиза извън предвидените й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. В
случая неустойката е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба
на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите,
поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея не се дължи и
на това основание. Така уговорена неустойката би довела до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради
увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с над 50 % от предоставената главница. Предвид
това съдът счита клаузата за неустойка за нищожна и на основание чл.146, вр.
чл.143, т.5 от ЗЗП, доколкото същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и
по този начин й придава харакатера на неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави и закона е налице още при сключването на договора, то
следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД и в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Но нищожността на клаузата за неустойка не води до
нищожност на целия договор, доколкото същият може да се приложи и без тази
клауза съгл. чл.146 ал.5 от ЗЗП и чл.26 ал.4 от ЗЗД. Поради тези съображения
искът за установяване дължимостта на неустойката в размер на 695.86 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен.
Относно
таксата за извънсъдебно събиране:
Ищецът не е доказал
извършването на такива разходи, представляващи
такси и разноски за напомнителни
писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адреси, ето защо искът
като недоказан, следва да се отхвърли.
Вследствие на изложеното, съдът намира,
че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена за претендираната
главница, договорна и мораторна лихва и съответно отхвърлена в
частта за установяване дължимостта на неустойката и такса за
извънсъдебно събиране.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част
на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и съответно на уважения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
60.50
лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
За процесуално представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски също съответно на уважения иск в размер
на общо 298.60 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника Ю. Н. Ю., ЕГН: **********,*** съществуването на вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Д. Б. Б., за сумите от 1000 лв. – главница, 119.84 лв. – договорна
лихва за
периода от 27.05.2016 г. до 24.10.2016 г. и 273.74 лв. - обезщетение за забава за периода от 27.05.2016 г.
до 05.03.2019г., дължими по договор за паричен заем с № 2546133
от 27.04.2016г., сключен между Ю. Н. Ю. и „Изи Асет Мениджмънт”
АД, и съгл. договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и „Агенцията събиране на вземания” ООД /с правоприемник „Агенцията събиране на
вземания” ЕАД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 05.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № 143/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №
261/2019г. по описа на PC- Харманли.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от
Д. Б.Б против ответника Ю. Н. Ю., ЕГН: **********,*** искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване по отношение
на ответника Ю. Н. Ю. съществуването на
вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за сумите 45.00
лв. - такса разходи и 695.86 лв. - неустойка за периода от 27.05.2016 г. до 24.10.2016 г., за които суми е издадена Заповед № 143/08.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 261/2019г. по описа на PC- Харманли,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника Ю. Н. Ю., ЕГН: **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №. офис
сграда Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., разноските по настоящото
дело в размер на общо 298.60 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника Ю. Н. Ю.,
ЕГН: **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис., представлявано от Д.
Б. Б., разноските
по ч.гр.д.№ 261/2019г. по описа на PC- Харманли в размер на 60.50 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:
|
|