№ 179
гр. Ямбол, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500100 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба на адв.И.Д. от
АК-Ямбол, пълномощник на ответника ЖСК„ХОРИЗОНТ" гр.Ямбол, представлявано от
К.Т.Д. и Я.Д. Я..
С Определение №324/17.02.2022 г. постановено по гр.д.№ 704/2021г. по описа на
ЯРС, съдът е допълнил на осн. чл.248, ал.1 от ГПК Решение № 417/17.12.2021г. постановено
по гр.д. № 704/2021 г. по описа на ЯРС, в частта относно разноските, като е осъдил
ЖСК"ХОРИЗОНТ" гр.Ямбол да заплати на Н.В.И. направените по делото разноски в размер
на още 600лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 438,83лв. - за заплатена държавна
такса и 43,90лв. - заплатена държавна такса за вписване на исковата молба.
Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното определение. Счита, че
същото е неправилно, с оглед приложените по делото доказателства и незаконосъобразно, и
че разноските направени за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Моли
въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на ЯРС.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с
който оспорва подадената частна жалба. Счита, че постановеното от първоинстанционният
съд определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че с
Решение №417/17.12.2021г. постановено по делото, ЖСК"ХОРИЗОНТ" гр.Ямбол е осъдено
да заплати на Н.В.И. направените по делото разноски в размер на 600 лв. за платено
адвокатско възнаграждение. В списъка по чл.80 от ГПК ищцата посочила като разноски
заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне, депозиране на искова молба и
процесуално представителство по делото в размер на 1200 лв., за което представила договор
за правна защита и съдействие, както и за заплатена държавна такса от 438,83 лв. внесена с
платежно нареждане от 15.02.2021 г. и заплатена държавна такса за вписване на исковата
молба в размер на 43.90 лв. ЯРС е приел, с оглед посоченото, че молбата се явява
основателна, като освен присъдите с първоначалното решение разноски от 600 лв., следва да
се присъдят и още 600 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноските за платени
държавни такси. Приел е, че на присъждане подлежат всички разноски направени от страна
1
на ищцата, тъй като ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Ищцата Н.В.И. в първоинстанционното производство, действително е направила
сочените разноски в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, както и посочените в
атакуваното определение разноски за ДТ по делото и за държавна такса за вписване на
исковата молба, и тези разноски са отразени в списъка по чл.80 от ГПК /л.47 от делото/. И
тези разноски правилно са й били присъдени.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че пред ЯРС не е бил представен договор
за правна защита и съдействие. Договор за ПЗС №85535/08.02.2021 г., сключен между
ищцата и адв. Ж.Г. е бил представен още с подаване на ИМ в съда. Обстоятелството, че ИМ
неправилно е била подадена пред ЯОС, и в последствие изпратена по подсъдност на ЯРС е
ирелевантно по делото. Договорът е сключен за оказване на правна защита и съдействие по
предявените от ищцата срещу ответника искове. Видно от договора договореното по делото
и заплатена възнаграждение за адвоката е 1200 лв. Какъвто е и общо присъдения от
първоинстанционния съд размер /присъдени със съд. решение 600 лв. и присъдени по реда
на чл.248 ГПК още 600 лв./.
Възражението, че сумата за адвокатски хонорар е завишена тъй като делото не е с
фактическата и правна сложност е преклудирано. В случая намира приложение общото
правило, съгласно което страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания
и възражения до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Пред ЯРС
ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК в посочения срок.
С оглед Решение № 417/17.12.2021г. постановено по гр.д. № 704/2021 г. по описа
на ЯРС,, неоснователни са твърденията в жалбата, че ответната страна по никакъв начин не
е оспорвала собствеността на ищцата, и не е дала повод за завеждане на установителен иск
по чл.124 от ГПК.
Съдът не споделя и становището на жалбоподателя, че на ищцата не следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер, след като сама се отказала от втория от
предявените искове. Действително от ищцата първоначално са били предявени два иска -
установителен иск на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, че Н.И., на основание членствено
правоотношение в ЖСК „Хоризонт" гр. Ямбол, по наследство е собственик на описаните
имоти, както и установителен иск на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, че същата е собственик на
основание давностно владение. Не е спорно също, че в хода на делото тя е направила отказ
от втория иск. Когато ищецът е претендирал да бъде признат за собственик на едно
основание, а на следващо място на друго основание /какъвто е настоящия случай/, искането
за защита- петитумът е все един: да бъде установено правото на собственост на ищеца, и
целта на исковия процес е да даде защита на твърдяното от ищеца субективно материално
право. В практика на ВКС се приема, че когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове, адвокатското възнаграждение е едно
/Определение № 284 от 06.04.2012г. по ч.гр.д. 238/2012г. на ВКС, на ІV г.о.; Определение
№150 от 24.04.2020г. по д. № 2924/2019 г. на ВКС, на І т.о. /. При постигане на позитивно
решение по един от тези искове, ответникът следва да понесе отговорността за разноски,
като ще дължи заплащане на цялото уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй
като е уговорено за защита на едно благо. В случая с уважаването на първия от предявените
искове ищцата е получила защита на правото си на собственост изцяло, респ. в нейна полза
следва да се присъдят и направените по делото разноски в пълен размер.
По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
В писмения отговор не е направено искане за присъждане на разноски във
въззивното производство, нито са представени доказателства за сторени такива от
въззиваемата.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение №324/17.02.2022 г. постановено по гр.д.
№704/2021г. по описа на ЯРС.
Определението, на осн. чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3