№ 5364
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100507763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Е. В. Ч., чрез адв. К., срещу
решение № 4786/17.05.2022г., постановено по гр.дело № 10436/2022г. по описа на СРС,
156-и състав, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата 1 291.48 лева, представляваща стойност
на ВиК услуги за доставка и отвеждане на питейна вода по договор при общи условия
за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ап. 104, аб.№ **********, за
периода от 28.08.2019г. до 27.06.2021г., ведно със законната лихва от 05.11.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата 24.21 лева – мораторна лихва за периода от
28.09.2019г. до 27.06.2021г., за които вземания по ч.гр.д. № 63512/2021г. по описа на
СРС, 156-и състав на 15.11.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение. По делото не били представени доказателства за притежавано от ответника
вещно право върху процесния имот, за което своевременно било заявено възражение с
отговора на исковата молба. Задължен за заплащане на цената би се явил носителят на
вещното право на ползване. Не се установявало и изпадането на ответника в забава,
предвид липсата на доказателства за публикуване на сумите на сайта на търговеца –
позовава се на решение от 28.06.2018г. по гр.д. № 79672/2017г. по описа на СРС, 159-и
1
състав. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Софийска вода“ АД не е
депозирала писмен отговор.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му, настоящият въззивен състав, намира първият въведен
от въззивника довод за неправилност на постановеното първоинстанционно съдебно
решение за неоснователен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията - София, в съдържанието на която е удостоверено, че на 20.12.2001г.
ответникът Е. В. Ч. придобила правото на собственост върху процесния имот - ап.
104, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-3“ бл. ****, посредством дарение,
извършено от дарители С.П.Т. и В.Х.Т.. Сделката била вписана с вх.рег. №
155266/20.12.2001г., дв.вх.рег.№ 42134/20.12.2001г., том № 148, акт № 107/2001г.,
номер от описната книга 32652/2.12.2001г. В справката фигурира и отбелязване за
налагане на възбрана на 02.11.2017г. с посочен длъжник – ответникът Е. В. Ч..
С отговора на исковата молба ответникът Е. В. Ч. не е оспорила представената
от ищеца справка, но е релевирала твърдения, че не била носител на вещно право на
ползване върху имота. При съществуването на вещно право на ползване върху имота,
неговият титуляр-потребител се явявал задължен за плащане на доставяната и
отвеждана вода, а не формалния собственик.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на собственост на ответника се
установява от гореобсъдената справка от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията - София, а възражението на ответника, че върху имота било учредено
вещно право на ползване не се установява от доказателствата по делото. В тази връзка
с определението си по чл. 140 ГПК СРС уважил доказателственото искане на ищеца по
чл. 190 ГПК и задължил ответника до о.с.з. да представи по делото препис от вписания
нотариален акт за дарение от 20.12.2001г. С определението си съдът изрично указал на
2
ответника последиците от непредставянето, а именно, че на основание чл. 190, ал. 2,
вр. чл. 161 ГПК, може да приеме за доказани обстоятелствата, за които страната е
станала пречка за събиране на доказателства. Ответникът не изпълнила указанията и
по този начин с процесуалното си поведение сама станала причина съдът да приеме
твърденията й за учредено вещно право на ползване върху имота за недоказани.
Доколкото по делото не се твърди и не се установява от доказателствата ответникът да
се разпоредила с притежаваното от нея право на собственост, правилно СРС приел, че
през процесния период тя била негов носител и като такъв била потребител на ВиК
услуги във връзка с валидна облигация по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди.
Противно на доводите във въззивната жалба изпадането на потребителя на ВиК
услуги в забава не е обвързано от публикуване на дължимите суми в сайта на
търговеца, а от изтичането на 30-дневен срок от фактурирането (чл. 31, ал. 2 ОУ).
Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е напълно неотносима – с
решение от 28.06.2018г. по гр.д. № 79672/2017г., 159-и състав, СРС се е произнесъл по
осъдителни искове на „Топлофикация София“ ЕАД, с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми за продажна цена на
доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Понеже във въззивната жалба липсват други конкретни оспорвания и не се
излагат никакви съображения по отношение на установяване на количеството
доставена питейна вода и ВиК услуги през процесния период и тяхната цена, съдът не
намира основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при
въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на
чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно на въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна-
ищец. Същият не е претендирал разноски пред въззивната инстанция, предвид на което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4786/17.05.2022г., постановено по гр.дело №
10436/2022г. по описа на СРС, 156-и състав.
3
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4