№ 1152
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена жалба от „Т.С.“ ЕАД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20228510403215 срещу
постановление от 16.11.2022 г. на частен съдебен изпълнител М.П., рег. №
851 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на постановлението за разноските, с което са определени като
дължими от него такива в размер на 360,00 лева адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство и съответно дължимата пропорционалта такса
по т. 26 по ТТРЗЧСИ, като твърди така определеното възнаграждение да е
прекомерно и да не е съобразено с усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права. Твърди, че от страна на взискателя не са извършени
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена
молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на изпълнителния
способ. Твърди вземането да е удовлетворено в срока за доброволно
изпълнение. Сочи, че дружеството е общинско предприятие и сигурен
длъжник, което обосновавало липса на правна и фактическа сложност на
изпълнителното дело. Моли обжалваното постановление да бъде отменено,
като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева, като при намаляване на
възнаграждението съответно да бъде намалена и дължимата пропорционална
такса в изпълнителното производство. Претендира разноски.
Взискателят И.В.Г., представляван от адв. Я.В.С., оспорва жалбата.
Твърди, че е дължимо възнаграждение и за представителство в
изпълнителното производство, тъй като дружеството длъжник повече от три
месеца не е заплатило доброволно дължимата на взискателя сума. Сочи, че
уговореното възнаграждение е съобразено с предвидения в Наредбата за
1
минималните размери на адокатските възнаграждения минимум.
В мотиви на ЧСИ М.П., сочи, че в срока за доброволно изпълнение не е
налице плащане от длъжника, поради което след изтичането му,
процесуалният представител на взискателя е следвало да извършва и други
действия, насочени към удовлетворяване на вземането и водене на делото.
Счита, че поради липсата на доброволно плащане е дължимо възнаграждение
за предприети действия по принудително събиране на вземането, като твърди,
че приетите от него разноски са в рамките на минимума по Наредбата за
минималните размери на адокатските възнаграждения.
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението
за разноски в изпълнителното производство, което постановление
представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно
ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.
От представените материали по изп.д. № 20228510403215 на съдебен
изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от
26.10.2022 г. на взискателя И.В.Г., представляван от адв. Я.В.С., срещу
длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на вземания по изпълнителен лист от
12.10.2022 г., издаден по гр.д. № 737/2022 г. на СРС, ГО, 145-ти състав за
сумата от 360,00 лева – разноски по делото. Към молбата е представено
пълномощно от 25.10.2022 г. и договор за правна защита и съдействие от
същата дата с предмет процесуално представителство във връзка с образуване
на изпълнително дело по изпълнителния лист и воденето до приключването
му, като в договора е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение в
размер на 360,00 лева.
На 31.10.2022 г. длъжникът по изпълнението е получил покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени и приетите от ЧСИ разноски по
изпълнителното дело в размер на 365 лева и 183,00 лева такси по Тарифата
към ЗЧСИ, от които 87 лева – такса по т. 26.
На 03.11.2022 г. е подадено възражение от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, в което се прави
възражение за прекомерност и намаляване до размер от 200,00 лева, както и
съобразно това намаляване размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С постановление от 16.11.2022 г. на помощник ЧСИ е отказано
намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя.
2
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В настоящия случай липсва някоя от така посочените хипотези.
Твърденията на длъжника „Т.С.“ ЕАД, че е налице плащане в срока за
доброволно изпълнение не се доказват. От приложеното изпълнително делото
е видно, че до момента на изпращането му за произнасяне по частната жалба
не е налице погасяване на дълга.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1. първо от Наредба №1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер
на възнаграждението за образуване на изпълнителното производство възлиза
на сумата в размер на 200 лв. Предвид липсата на плащане в срока за
доброволно изпълнение, на взискателя е дължимо и заплатеното от него
адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното
производство чийто минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 10, т.2
от Наредбата е 200,00 лева. Дължимостта на това възнаграждение не зависи
от размера на вземанията, чието принудително събиране е предприето, както
и от посочените в частната жалба съображения, че едноличен собственик на
частния жалбоподател е Столична община. Уговореното възнаграждение за
образуване, представителство, защита и съдействие на страните в
изпълнителното производство е 360,00 лева, което не надвижава
минималното от 400,00 лева, поради което не подлежи на намаляване, поради
прекомерност.
С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер,
поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се
изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от
страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови
разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този
смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV
г.о.;определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV
г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г.,
IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено разбирането, изразено в
определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II т.о. и в
определение № 78/27.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
******* срещу постановление от 16.11.2022 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851
КЧСИ, по изпълнително дело № 20228510403215, с което е отхвърлено
искането на „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на длъжник в изпълнителното
производство, за изменение на постановените разноски.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4