Решение по дело №3286/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3141
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20193110103286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 15.07.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3286 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 15428/28.02.2019 г. от  „В.и к.“ ООД ***, ЕИК ********* представлявано от Валентин Вълканов-Управител  срещу И.И.И., ЕГН **********, с която са предявени в  условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:

чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено, че И.И.И. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес: гр. В., дължи на „В.и к.“ ООД сумата от 317.13лв. (триста и седемнадесет лева и 13ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 17.09.2015г. до 12.02.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1769250, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в общ размер на 43.69 лв. (четиридесет и три лева и 69ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 28.02.2017г. до 30.09.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1776179 за същия адрес, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 30.08.2018г. до окончателното плащане на сумата

и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че признаване за установено, че „И.И.И. ЕГН **********, дължи на „В.и к.“ ООД сумата от 51.98лв. (петдесет и един лева и 98ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 317.13лв. за периода от 09.04.2016г. до 26.08.2018г., както и сумата от 4.81лв. (четири лева и 81ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 43.69лв. за периода от 26.05.2017г. до 26.08.2018г.,

за които суми е издадена заповед № 6589 от 31.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13234/2018г. по описа на ВРС.

Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№13234/2018 г. на ВРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следното: Ответникът не е собственик на процесния имот или изобщо потребител на ВиК услуги за процесния имот. В случай, че се приеме, че е собственик особеният представител твърди, че не са отчитани показанията на водомерите, съгласно нормативните изисквания. Оспорва представените с исковата молба доказателства - Справка за недобора на частен абонат: 1769250 И.И.И., с клиентски № 1769250 и Справка за недобора на частен абонат: 1776179 И.И.И.-ТВ, с клиентски № 1769250. Твърди, че тези справки не показват как е извършено отчитането на водомерите и дали е станало в присъствието на потребителя или на негов представител. На тези справки не присъства подписа на ответника И.И.И., поради което не се удостоверява съответствието на показанията на индивидуалните водомери, находящи се в имота на адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 100, ап.5, с данните посочени от ищеца в справките за недобора на частен абонат: 1769250 И.И.И., с клиентски № 1769250 и частен абонат: 1776179 И.И.И.-ТВ, с клиентски № 1769250.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, както са предявени, а ответникът отговора си,  като ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на разноски, а ответника чрез назначения му особен представител съответно за отхвърляне на иска.

В предоставения му срок ответникът излага доводите си по същество и в писмен вид.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.

Представени са и справки за недобора на частен абонат с клиентски № 1769250 и абонатен № 1769250, с адрес на потребление гр. В. за периода 17.09.2015 г. до 12.02.2018 г. с титуляр И.И.И., съгласно която са дължими суми, както следва: 317,13 лв. – главница за услуга „БИТОВИ НУЖДИ“ и 51,98 лв.- лихва и с клиентски № 1769250 и абонатен № 1776179, с адрес на потребление: гр. В. за периода 28.02.2017 г. до 30.09.2017 г. с титуляр И.И.И., съгласно която абонатът дължи сумата от 43,69 лв., представляваща главница за услуга „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ и сумата от 4,81 лв., представляваща лихва върху главницата за същия период.

От представената по делото разпечатка от Служба по вписванията към Агенция по вписванията се установява, че ответникът е придобил недвижим имот, представляващ апартамент №5, находящ се на трети етаж в сграда №2, в ПИ с идентификатор 10135.3512.2 на адрес: гр. В. на 25.08.2014 г.

На л. 104 – 105 от делото се намират карнети за извършено отчитане в обект на потребление с абонатен № 1769250 за адрес на потребление: гр. В. с титуляр И.И.И. за периода: 17.09.2015 г. – 14.03.2018 г. От същата е видно, че за периода от 17.09.2015 г. до 12.07.2017 г., когато е последният положен от абоната подпис, са отбелязани като потребени общо 102 куб. м. След тази дата са начислявани по 3 куб.м месечно, в продължение на седем месеца, или са начислени още 21 куб. м за периода до 12.02.2018 г.

Представена е и справка за месечни разпределения по партида с №19577, за адрес: гр.В., с титуляр И.И.И. от дистанционен отчет на водомер за топла вода с фабричен номер: 58132645 за периода от 01.2017 г. до 09.2017 г. от трето лице – „Веолия енерджи Варна“ ЕАД, от която е видно, че за посочения период е потребена топла вода в размер на 16,5 куб. м.

Изслушано е и приобщено към доказателствения материал по делото и заключението на вещото лице А.В., от което се установява, че общият сбор от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1769250 по посочените фактури в Справка за недобора на частен абонат 1769250 до 26.08.2018г. е 317.13 лв. Общият сбор от месечните задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1776179 по посочените фактури в Справка за недобора на частен абонат 1776179 до 26.08.2018г. е 43.69 лв. Общата сума на лихвите към 26.08.2018г. по задълженията на абонат с номер 1769250 на името на И.И.И. е 51.98 лв., а общата сума на лихвите към 26.10.2018г. по задълженията на абонат с номер 1769250 на името на И.И.И. е 57.36 лв. Общата сума на лихвите към 26.08.2018г. по задълженията на абонат с номер 1776179 на името на И.И.И. е 4.81 лв., а общата сума на лихвите към 26.10.2018г. по задълженията на абонат с номер 1776179 на името на И.И.И. е 5.54 лв. Към датата на изготвяне на заключението на вещото лице няма постъпили плащания от ответника по претендираните фактури.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.

Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.

По делото е спорно на пъвро място, че ответникът е потребител на В и К услуги, предвид липсата на сключен договор между страните.

Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”

Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.

Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.

От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл  по делото е релевантно установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.

Видно от събраните по делото доказателства партиди с номера 1707248 и 1606872 се водят на името на ответника И.И.И., с адрес *** същият е придобил жилище с идентификатор 10135.3512.74.5, което при справка в кадастралната карта, която е публична се установява, че се намира на позиция идентична с тази на имот, находящ се на адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ 100 (справка от БГ мапс).

Въз основа на това съдът приема, че в качеството си на собственик на жилище, находящо се в гр. В., присъединено към ВиК мрежата и ползващо услуги от ищеца в качеството му на оператор на ВиК услуги /обстоятелство, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия, да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при Общи условия /чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.

Спорна е и дължимостта на сумите, доколкото се твърди, че абонатът не е присъствал на проверките на водомера за вода за битови нужди, а водомерът за топла вода е отчитан дистанционно, поради което абонатът отново не е присъствал.

Съгласно чл. 5 т. 1, б. а във вр. с чл. 22 от ОУ потребителят е длъжен да осигури достъп на инкасатора за отчитане на водомера. Съгласно чл. 22, ал.4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните от отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.

По така направените възражения съдът намира същите за неоснователни, за периода от 17.09.2015 г. до 12.07.2017 г., тъй като абонатът се е разписал лично в кроя на този отчетен период. Независимо от факта, че не е подписвал всяко от показанията към последната дата същият е присъствал на проверката на 12.07.2017 г. и е подписал, без възражения.

След тази дата абонатът не е подписвал. Не е уточнено каква е причината за това, дали не е осигурен достъп, или друга. Факт е, че на 14.03.2018 г. е отбелязано в карнета „Н.Ж“ (не се живее) и е преустановено начисляването на количества вода. За този период на абоната е начислено количество от 3 куб. м месечно за период от 7 месеца, или общо 21 куб. м.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4 на същия член при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, в ал. 5 е разписано, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора, в който случай съгласно, ал. 6 от същия член разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

Не е ясно на каква база са начислени последните 21 куб. м вода на потребителя. По делото не са представени доказателства за изготвянето на протокол ответникът да е отказал да осигури достъп и изобщо да е изпълнена дори частично процедурата, съгласно цитирания чл. 35 от Наредба№4, поради което съдът намира, че количеството от 21 куб. м е начислено неправомерно, потреблението му не е доказано, поради което не следва да се заплаща от потребителя.

По отношение на потребените количества вода по партида с № 1776179 съдът намира, че извършеният дистанционен отчет на водомера за топла вода от Веолия Енерджи е съгласно реда, предвиден в чл. 22, ал.4 от ОУ, доколкото не се изисква присъствие на потребителя при водомери с дистанционен отчет.

Поради изложеното до тук съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи за сумата от 255,67 лв., представляваща цена на ВиК услуги, предоставени за периода от 09.03.2016 г. до 13.06.2017 г. по партида с аб.№ 1769250, като се отхвърли за разликата над тази сума до предявените 317,13 лв.,  и представляваща начислена цена за ВиК услуги „Битови нужди“ за периода от 13.06.2017 г. до 12.02.2018 г. по партида с аб.№ 1769250. Искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от 43,69 лв., представляваща цена на предоставени ВиК услуги „Топлофикация“ за периода от 28.02.2017 г. до 31.08.2017 г. по партида с № 1776179.

Съгласно чл. 6 т. 2 от ОУ на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 31 ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 31 ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца, „В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична уговорка за различен период на фактуриране. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране”. От разпоредбата е видно, че падежът на задължението за плащане и съответно изискуемостта му настъпват 30 дни след датата на издаване на фактурата, от която и дата следва да се начислява и лихва за забава.

Тъй като съдът намира, че от ответника не се дължи сумата от 62,46 лв., представляваща начислена цена за ВиК услуги „Битови нужди“ за периода от 13.06.2017 г. до 12.02.2018 г. по партида с аб.№ 1769250, то не следва да се заплаща и законната за забава върху тази сума в размер на 4,32 лв.

Законна лихва в размер на 4,81 лв. върху сумата от 43,69 лв. и в размер на 47,66 лв. върху сумата от 255,67 лв. са дължими за периода от падежа на всяка от фактурите до завеждане на заповедното производство 29.08.2018 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 13234/2018 г. на ВРС, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 730,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 75,00 лв., юрисконсултско  възнаграждение в размер на 150,00 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв., депозит за вещо лице в размер на 200,00 лв., от които съобразно с уважената част следва да бъдат присъдени 613,54 лв. В производството по ч.гр.д. №13234/2018 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лв., или съобразно с уважената част сумата от 63,00 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД, в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес на потребление: гр. В., сумата от 43.69 лв. (четиридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 28.02.2017г. до 30.09.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1776179, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 30.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 255,67 лв. (двеста петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги „Битови нужди“ по партида с абонатен № 1769250 за периода от 17.09.2016 г. до 13.06.2017г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 30.08.2018г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 255,67 лв. (двеста петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) до предявените 317,13лв. (триста и седемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща начислени ВиК услуги за периода от 14.06.2017 г. до 12.02.2018 г. и за които суми е издадена заповед № 6589 от 31.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13234/2018г. по описа на ВРС

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов, в качеството си на потребител на ВиК, които се отчитат в адрес на потребление: гр. В.  сумата от 4.81лв. (четири лева и 81ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 43.69лв. за периода от 26.05.2017г. до 26.08.2018г. за абонатен №1776179 и сумата от 47,66 лв. (четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща законната лихва за забава върху сумата от 255,67 лв. (двеста петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги „Битови нужди“ по партида с абонатен № 1769250 за периода от 17.09.2016 г. до 13.06.2017г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 47,66 лв. (четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) до предявените 51.98лв. (петдесет и един лева и 98ст.), представляваща законна лихва върху сумата от 62,46 лв., представляваща начислени ВиК услуги за периода от 14.06.2017 г. до 12.02.2018 г. по партида с абонатен номер 1769250 и за които суми е издадена заповед № 6589 от 31.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13234/2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов сумата от 613,54 лв. (шестстотин и тринадесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща разноски в производството, както и сумата от 63,00 (шестдесет и три) лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 13234/2018 г. на ВРС, на осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: