Решение по адм. дело №1630/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27 ЗОС.

Образувано е по жалба на Н. Т. К. от [населено място] чрез настойника й Т. С. Т. срещу заповед № 25ОС-1224 от 15.04.2025 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено да се отчужди част с площ 2721 кв.м от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 6677 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид озеленени площи, която част от имота съгласно ПУП – ПУР ППЗП за „Отдих и култура“, одобрен със заповед № ОА-2298 от 14.12.2001 г., попада в улична регулация, като е определено равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част от имота в общ размер на 118 904,97 лева без ДДС за всички 10 съсобственици и в размер на 9 908,74 лева без ДДС за Н. Т. К..

Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като определеното обезщетение не е равностойно и не отговаря на пазарните цени, поради което се иска нейната отмяна и претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалните си представители моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение по съображенията, развити в депозираните на 24.09.2024 г. писмени бележки.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиято правна сфера е неблагоприятно засегната от заповедта с оглед разпореденото отчуждаване и загубването на правото на собственост върху собствената на жалбоподателката част от недвижимия имот. Жалбата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта, извършено на 25.04.2025 г. (л.65). Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл.27, ал.1 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

С решение № 56 от 02.04.1997 г. по гр.д. № 2596/1996 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр.с., на жалбоподателката и останалите наследници на Т. С. Т. е било възстановено правото на собственост върху част от имат № 7 по кадастралния план от 1941 г. на местност „Дере арк“ м землището на [населено място], с площ 8,613 дка, попадаща под зеленина, с граници: алея край гребния канал, път и имот № 6.

Във връзка с реализиране на продължението на [улица], западно от [улица], и приетата от Общински съвет Пловдив с решение № 5, взето с протокол № 1 от 16.01.2025 г., Годишна програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2025 г., е започната процедура по отчуждаване на частта от процесния имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на наследниците на Т. Т..

За нуждите на административното производство с договор от 20.12.2024 г. кметът на община Пловдив е възложил изготвяне на оценка за определяне размера на равностойно парично обезщетение за частта [рег. номер].м от поземлен имот с [идентификатор]. Заключението от 15.01.2025 г. на експерта е, че за периода от 20.12.2023 г. до 20.12.2024 г. в Агенцията по вписванията са открити 11 нотариални акта, отговарящи на изискванията за сравнимост по чл.22 ЗОС и § 1, т.1 ДР ЗОС, но нито един от тях не отговаря на изискванията за сравнимост по § 1, т.2 ДР ЗОС. Съответно според експерта равностойното парично обезщетение следва да бъде определено съгласно изискванията на чл.22, ал.12 ЗОС.

Според удостоверение от 03.01.2025 г. на община Пловдив данъчната оценка на земята на процесния поземлен имот с площ 6 677 [жк],20 лева.

Въз основа на експертната оценка и удостоверението за данъчна оценка е издадена оспорената заповед№ 25ОС-1224 от 15.04.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е извършена съдебно-оценителска експертиза, чието заключение съдът не кредитира, защото определената цена за отчуждаваната част от имота представлява неговата пазарна цена, което не съответства на изискванията на чл.22 ЗОС, при които се извършва отчуждаването.

Вещото лице е извършило справка в Службата по вписванията Пловдив и е направило сравнителен анализ на пет сделки, като не е приложило към заключението си копията от нотариалните актове и не можа да отговори на въпроса какво е конкретното предназначение на имотите, предмет на изследваните сделки, и какъв е характерът на тяхното застрояване, т.е., не може да бъде направен извод, дали цената на имотите по изследваните от вещото лице сделки отговаря на легалното определение на понятието „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“ по смисъла на § 1, т.2 ДР ЗОС. Затова съдът намира, че със заключението на вещото лице не е оборена правилността на определеното в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед равностойно парично обезщетение.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейното изменение.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.25, ал.2 ЗОС реквизити. Предвид влезлия в сила ПУП – ПУР, ППЗП е налице необходимост от отчуждаване на имот – частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, т.е., налице е материално основание за разпореденото отчуждаване.

Спорният въпрос между страните е относно размера на дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот.

Правилата за определяне на равностойно парично обезщетение се съдържат в чл.22 ЗОС и в случая тези правила са приложени правилно.

Съгласно чл.22, ал.5 ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Законът дава легални определения на понятията равностойно парично обезщетение и пазарни цени на имоти със сходни характеристики. Съгласно § 1, т.1 ДР ЗОС „равностойно парично обезщетение“ е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон, а съгласно § 1, т.2 ДР ЗОС „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“ са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, а ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.

При тази законодателна уредба съдът намира, че при определяне на размера на равностойното парично обезщетение административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила или на материалноправните норми. Назначеният оценител не е намерил пазарни аналози, отговарящи на критериите на чл.22, ал.5 ЗОС и § 1, т.2 ДР ЗОС, което се доказа и със заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза.

Законът ясно и недвусмислено изисква за определяне на пазарните цени на имоти със сходни характеристики да бъдат взети предвид осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията. В този смисъл без правно значение за настоящия случай е фактът какви са изобщо пазарните цени на недвижими имоти в района на парк „Отдих и култура“ или офертите, на които се предлагат имоти за продан в този район, поради което беше безпредметно допускането на повторна или тройна експертиза за установяване размера на пазарната цена на процесния имот, тъй като в случая законът борави с друго легално определение на понятието пазарни цени.

Съответно правилно обезщетението за отчуждаваната част от процесния имот е определено по реда на чл.22, ал.12, т.1 ЗОС, съгласно който в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на приложение № 2 към чл.20 ЗМДТ (или по данъчна оценка) – за имоти в урбанизираните територии. Данъчната оценка на имота е удостоверена от Дирекция МДТ при община Пловдив (л.44) и този факт не е оспорен от жалбоподателката. На база на тази данъчна оценка е определено и равностойното парично обезщетение за притежаваната от жалбоподателката 1/12 идеална част от процесния имот. Няма предвиден друг законов ред за обезщетяване на собствениците на отчуждавани недвижими имоти, т.е., материалният закон е приложен правилно.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на община Пловдив сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. Т. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез настойника й Т. С. Т., [ЕГН], срещу заповед № 25ОС-1224 от 15.04.2025 г. на кмета на община Пловдив.

ОСЪЖДА Н. Т. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез настойника й Т. С. Т., [ЕГН], да заплати на община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.