РЕШЕНИЕ
№ 1110
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120102785 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“
ЕООД ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: ......................, представлявано от
управителя, чрез процесуалния представител адвокат В.Г. против М. С. Б. ЕГН **********,
с адрес: ......................, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 49, 50 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за клиентски номер ........................ от 09.03.2015 година, за което задължение е издадена
фактура от 15.11.2017 година, плащане на които е разпоредено със Заповед № 260424 от
04.02.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 837 по описа на Бургаски
районен съд за 2021 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и
заповедното производство.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Въз основа на договора, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ответната страна е ползвала предоставяни от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № .......................... от
09.03.2017 година. За ползваните услуги са издадени фактури на обща стойност от 80, 40
лева задълженията по които не са погасени. В исковата молба е посочено още, че поради
неизпълнение на договорното задължение за заплащане на цена въз основа на месечни
сметки, на основание т.43 от Общите условия операторът е прекратил договора и е издал
крайна фактура с № **********. Изложено е в исковата молба, че в тази фактура е
1
начислена неустойка в размер от 176 лева, от която сума ищецът заявява, че за него
представлява интерес присъждане на сума в размер от 49, 50 лева, която е сбор от три
месечни такси без ДДС на всяка абонаментна услуга от сключения договор. Във фактурата е
включен и сума за потребени мобилни услуги от предходни четири отчетни периода. В
исковата молба е посочено, че датата на деактивация на услугата е 07.11.2017 година, която
се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при липса на
регистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след изтичане на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорен краен срок на действие на
ползвания абонамент. Ищецът уточнява, че ответникът не е спазил крайния срок за
ползване на абонаментите ................... на дата 09.03.2017 година. Изложено е, че неустойката
е в размер на три месечни абонаментни такси, дължима на основание т.2 от договора и
начислена както следва: 3 х 16, 50 лева. В исковата молба са изложени и други фактически и
правни доводи, като е посочено, че ищецът е кредитор на вземането на основание договор за
цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018 година, а впоследствие
вземането е прехвърлено с цесия от 01.10.2019 година на „С.Г. Груп“ ООД, за които цесии
ответникът следва да се счита уведомен с получаване на препис от уведомлението за това,
приложено към исковата молба. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
процесуалният представител на ответника – адвокат С.К., БАК, е дал писмен отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Счита, че погасителната давност е тригодишна и е
започнала да тече най – късно на 09.04.2017 година и съответно е изтекла към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. На
следващо място в отговора е посочено, че е неоснователен довода от исковата молба за това,
че ответникът може да бъде уведомен за извършената цесия в хода на образуваното
производство. От името на ответната страна е поискано присъждане на разноски, направени
в исковото производство и в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В молба становище поддържа
предявения иск и счита, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде
уважен по подробно изложени фактически и правни доводи.
В съдебно заседание ответната страна не се явява лично. От процесуалния й
представител е постъпила молба, в която излага, че поддържа становището по иска, дадено
в писмения отговор и счита, че следва да бъде постановено решение за отхвърляне на
претенцията.
От събраните по делото доказателства и предвид становището на страните по
фактите настоящият състав приема следното от фактическа страна:
Между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, от една страна, като
оператор, и М. С. Б., от друга като абонат, е сключен договор с избрана услуга
2
.......................... от 09.03.2015 година, със срок на договора до 09.03.2016 година. В договора
е посочено, че абонатът се съгласява, че след изтичане на минималния срок, ако не е
отправил едностранно 30 – дневно писмено предизвестие за прекратяване на
споразумението, то автоматично продължава своето действие за неопределен срок при
същите условия. След изтичане на минималния срок абонатът може да прекрати
споразумението с 30 дневно писмени предизвестие, без да дължи неустойки. В случая
липсват твърдения и не се установява договора да е прекратен в посочената хипотеза от
ответната страна, поради което съдът приема, че договора е продължил действието си след
изтичане на първоначално уговорения срок. Ответната страна не твърди и не установява, че
е заплатена сума в размер от 80, 40 лева, в който смисъл са твърденията от исковата молба и
за неизпълнение на което задължение договора е прекратен и е начислена неустойката,
съгласно изявленията на ищеца. По повод възражението на ответната страна за това, че
фактурата е издадена през месец ноември, а договора е бил прекратен през месец март
настоящият състав приема, че отношенията в случая са уредени по правилата на договора и
общите условия на дружеството. Съгласно чл. 43 от общите условия абоната има
задължение да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Съгласно чл.42.2
от общите условия операторът има право да изключва постовете на неизправните абонати
след изтичане на календарния месец, в който трябва да се извърши плащането на услугата.
Съгласно договора, подписан между страните, в случай, че споразумението бъде
прекратено преди изтичане на уговорения в него срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължимите суми абонатът дължи на БТК неустойка, като в
хипотезата на прекратяване на договора след 01.05.20215 година абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка в размер трикратния размер на три месечните абонаменти по техния
стандартен размер, без отстъпка. В исковата молба е посочено, че услугата в случая е
деактивирана на 07.11.2017 година, поради нерегистрирано плащане и наличието на
неизплатени суми след изтичане на срока. След едностранното прекратяване на договора
оператора е издал крайна фактура № ********** от 15.11.2017 година за сума в размер от
176 лева, представляваща неустойка, от която ищецът претендира присъждане на сума в
размер от 49, 50 лева. По правилото на общите условия чл.29 от общите условия на
дружеството срокът за заплащане е 15 дни от издаване на сметката/ фактурата.
В случая не е спорно, че задължението за неустойката не е платено. Съгласно чл.111,
б. „б“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор. В случая вземането за неустойка е станало изискуемо
считано 01.12.2017 година и тригодишният давностен срок е изтекъл на 01.12.2020 година,
по правилото на чл.114 от ЗЗД и чл.111, б. „б“ от ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което би могло да се приеме, че е прекъснато давността, е
постъпило в съда на 03.02.2021 година, което е след изтичане на посочения срок и с което
законът свързва погасяване на възможността правото да бъде принудително удовлетворено.
Поради изложеното настоящият състав приема, че правопогасяващото възражение за
3
изтекла погасителна давност е основателно и следва да бъде постановено решение, с което
искът да бъде отхвърлен.
Следва в допълнение и по повод направеното от ответната страна възражение за
това, че абонатът не е надлежно уведомен за договорите за прехвърляне на вземанията,
преписи от които са предоставени по делото и в резултат на които вземането е с титуляр
ищеца, че е неоснователно. Дори да се приеме, че ответникът не е бил надлежно уведомен за
договорите за цесия преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК това се е случило с
получаване на препис от исковата молба, приложенията, сред които са и договорите за цесия
и уведомление до ответната страна от БТК ЕАД. Този факт е настъпил в хода на процеса,
има значение за решаване на делото и следва да бъде взет предвид на основание чл.235 от
ГПК.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноските, направени по водене на делото, които за производството по реда на
чл.422 от ГПК са в размер от 300 лева и представляват платено възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие. Посоченото възнаграждение е в минималния размер,
посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е налице
основание за намаляване на това възнаграждение поради прекомерност, по повод
направеното възражение от името на ищеца и правилото на чл. 78, ал.6 от ГПК. Разноските,
направени от ответната страна в заповедното производство са в размер от 150 лева, видно от
договора за правна защита и съдействие. Настоящият състав приема, че предвид липсата на
изрична регламентация за начина по който се определя дължимото адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение против заповед за изпълнение, постановено в
заповедното производство, следва да бъдат приложени правни норми по аналогия - §1 от ДР
на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая
извършеното процесуално действие по подаване на възражение против заповедта е по -
близко до правните действия, описани в чл.6, т.5 от Наредбата, отколкото до процесуално
представителство по делото, за което възнаграждението се определя според материалния
интерес. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, която се споделя от
настоящия състав. Поради изложеното следва в тежест на ищеца да бъдат възложени
разноски, направени от ответната страна в заповедното производство в размер от 50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК .........................., със седалище и
адрес на управление: ............................., представлявано от управителя, чрез процесуалния
4
представител адвокат В.Г. против М. С. Б. ЕГН **********, с адрес: ..............................., за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 49, 50 лева
/четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за клиентски номер ...................... от 09.03.2015 година, за което
задължение е издадена фактура от 15.11.2017 година, плащане на които е разпоредено със
Заповед № 260424 от 04.02.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 837 по
описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление:
..........................., представлявано от управителя, чрез процесуалния представител адвокат
В.Г., да плати на М. С. Б. ЕГН **********, с адрес: ..........................., сумата 300 лева
/триста лева/, представляваща разноски, направени по водене на настоящото дело и сумата
50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5