Р Е Ш Е Н И Е
215/19.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На трети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Кр. Кръстев
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 505 по описа на ШРС за 2020
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0050577/16.01.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Алианц Банк България” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н “Възраждане“, бул.
„Мария Луиза“ № 79, представлявано от Р.С.С. ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********
е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 27, ал. 2 от същия закон. В жалбата си
санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано,
излагайки доводите си за това в жалбата.
В
открито съдебно
заседание представляващите дружеството, редовно призовани, не се
явяват лично, а изпращат упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. В представеното
писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и
да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Алианц Банк България” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н “Възраждане“, бул.
„Мария Луиза“ № 79, се представлява
от Р.С.С. ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********
“Алианц банк българия” АД,
извършва търговска-банкова дейност като финансова институция и предлага на потребителите банкови
услуги, в това число и отпускане на кредити
/потребителски, фирмени и ипотечни/. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в
офис на “Алианц Банк България” АД,
находящ се на ул. “Хр. Ботев“
№ 18. На 12.11.2019
г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.
Шумен. Повод за
проверката е изпълнението на план-програма на КЗП и установяване спазване на
изиискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите. По този повод на посочената
дата от
свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г.- инспектори в РД на
КЗП – гр. Варна,
звено гр. Шумен била извършена
проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителските кредити и Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребителите. При проверката било установено, че търговецът извършва
търговско - банкова дейност.
При
извършената проверка бил съставен констативен протокол №
К-2665909/12.11.2019г., като в него било предписано на 20.11.2019г. управителя
на дружеството или упълномощено от него лизе да се яви в офиса на КЗК и да
представи 3 броя произволно избрани договора за предоставяне на кредит за
недвижими имоти.
На
20.11.2019 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр. Шумен се е явило лицето Милена Михайлова Крумова
предоставяйки три броя договори за предоставяне
на кредит за закупуване на недвижим имот, което
обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи № К-0120434/20.11.2019
г. към Констативен протокол № К - 2665909/12.11.2019
г.
При прегледа и анализа на единия от представените
договори, а именно договор за недвижим имот № 85422/30.09.2019г. било
установено, че кредиторът АД „Алианц Банк България“ изисква такси за действия
свързани с усвояването и управлението на кредита. В раздел III. т.3.6.2 банката изисква еднократна такса за проучване и
изготвяне на становище за отпускане на кредит в размер на 0.25% върху
разрешената сума на кредита. Таксата се начислява само при разрешена сума и
следователно е пряко свързана с усвояването на кредитора. В същия раздел III. т.3.8. е вписано, че кредитополучателя дължи на банката
такси отразени в Приложение 1 към настоящия договор.
В приложение № 1, което е Извлечение от тарифата на Банката,
неразделна час от договора, в т.6.4. Ангажимент върху неизползваната част от
договорения размер на кредита, т.6.4.1 по кредита обезпечен с ипотека – 1%
годишно върху неусвоения размер. Така формулирано, тази такса е пряко свързана
с усвояване и управление на кредита.
На
11.12.2019 г. на дружеството-жалбоподател бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № К-0050577/11.12.2019 г., като актосъставителят е посочил, че
с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, за това, че търговецът “Алианц Банк България” АД на 30.09.2019 г.
чрез Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 85422 от
30.09.2019 г. е изискал от потребителя – кредитополучател заплащане на такси и комисионна
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като е посочено, че
нарушението е извършено на 30.09.2019 г.
в гр. Шумен. Актът е бил съставен в присъствие
на упълномощено от дружеството лице – адв. Борислав
Геронтиев от ШАК, което е подписало акта със забележката, че ще представи възражения в срок. В последствие
дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирало писмени
възражения, но същите били счетени за неоснователни от
наказващия орган.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
В-0050577/16.01.2020
г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на “Алианц Банк България” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н “Възраждане“, бул.
„Мария Луиза“ № 79, представлявано от Р.С.С. ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********
е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 27, ал. 2 от същия закон.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н.И.Й. и В.К.Г.– свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за
изясняването на делото са показанията на свидетелите В.Г. и Н.Й.. Съдът кредитира
същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващите дружеството - нарушител,
които дори не са ги
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна, следното:
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са
били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е
ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице
за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството -жалбоподател “Алианц Банк България” АД безспорно има качеството „кредитор“ по
смисъла на § 1, т. 10
от Допълнителните разпоредби на Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона
за кредитните институции доколкото се явява кредитна институция - юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск. Следователно за него важи забраната,
посочена в разпоредбата на чл. 27, ал. 2
от ЗПК да не изисква от
потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Граматическото
тълкуване на цитираната разпоредба, води до извод, че несъобразяването с така
формулираното ограничение се реализира по необходимост единствено чрез действие
и следва да се счита за довършено към момента, в който е начислена съответната
сума.
В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
в процесния договор за банков кредит, обезпечен с ипотека
на недвижим имот от 30.09.2019 г. има изискване
от потребителя – кредитополучател за заплащане
на еднократна такса за проучване и изготвяне на становище
за отпускане на кредит в размер на 0.25% върху разрешената сума на кредита
В същия раздел III. т.3.8. е
вписано, че кредитополучателя дължи на банката такси отразени в Приложение 1
към настоящия договор.
В приложение № 1, което е Извлечение от тарифата на
Банката, неразделна час от договора, в т.6.4. Ангажимент върху неизползваната
част от договорения размер на кредита, т.6.4.1 по кредита обезпечен с ипотека –
1% годишно върху неусвоения размер. Така формулирано, тази такса е пряко
свързана с усвояване и управление на кредита. В тази връзка са и събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Г.
и на свидетеля – Н.И.Й., които в съдебно заседание заявяват, че посочените
такси не са
били поискани
предварително от кредитополучателя, а са били
включени едва в
сключения договор за банков кредит, обезпечен с ипотека
на недвижим имот.
Касателно визираната в т. 6.4.1 на цитирания договор такса от 1% върху неусвоения размер, следва да се посочи, че размерът на посочената таксата е поставен в
зависимост от размера на неусвоения кредит. Тази
формулировка предполага, че тази такса се дължи за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора,
като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на Комисията за
защита на потребителите,
които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от
обстоятелството, че размерът на втората такса
е поставен в зависимост от размера на неусвоения кредит. При това положение закономерно е прието от страна
на административно-наказващия орган, че тази такса за кредитна
оценка е
свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна,
допълнителна услуга. Законът допуска събиране на такси и комисионни, които
касаят обаче само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят
действия по разглеждане на договора, риск и други. С
оглед на изложеното се налага извода, че доколкото посочената такса /еднократна комисионна за определяне на кредитния риск/ се изисква едва след разрешаване на кредита и неговото отпускане и
се включва в сключения между страните Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот,
то същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
В депозираното от
дружеството възражение, освен, че се дава заключение, каква е идеята на
горецитираната норма, се изтъква, че
потребителят се е съгласил със заплащането на подобна комисиона, тъй като тя
изрично била описана в сключения договор, за което е и положил необходимите
подписи. Банката твърди, също така че определянето степента на кредитния риск
не е дейност по усвояване и управление на кредита, поради което и резонно е
начислила описаната по горе комисиона. Само, че оценката на кредитоспособността
на потребителя, описана от кредитора като определяне на степента на кредитния
риск е задължение на кредитора, което му е вменено в глава пета от чл. 13 до
чл. 21 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите и не е
допълнителна услуга. В практиката си, ШАС
последователно приема, че законът допуска събиране на такси и комисиони, които
касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риск и др.
под. В решението по КАНД № 97/2018г., постановено по аналогичен случай, е
констатирано, че такава такса се изисква само
от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит. Формиран е
извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от
тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с
усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна
услуга. Касационната инстанция е приела, че ако таксата е действително за
оценка на риска, то тя трябва да се събира от всички кандидатстващи за кредит
потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит,
каквато безспорно е конкретната хипотеза.
По изложените съображения, предвид коментираната нормативна уредба и с
оглед установената в съдебния район съдебна практика настоящият състав приема,
че изискването от кредитора, потребителя да му заплати такса от 1%,
начислена върху общия размер на кредита за предоговаряне на лихвени условия на
същия,
представляват такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. След като дружеството е изискало от потребителя подобна такса,
свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че същото
действително е осъществило състава на нарушение по чл.
27 ал. 2 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите, за което правилно е ангажирана неговата административно
наказателна отговорност.
В
подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно
Решение № 145 от
18.05.2017 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 88/2017 г.; Решение
№ 215 от 10.10.2018
г. на АдмС - Шумен по КАНД № 211/2018 г.; Решение
№ 116
от 18.05.2017 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 97/2018 г.;
Решение № 46 от 06.04.2017
г. на АдмС - Шумен по КАНД № 46/2017
г. и др., които са постановени по идентични казуси.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 80,
ал. 1 от ЗКНИП,
предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 20 000 до 40 000 лв. за еднолични търговци и
юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове,
между които и на разпоредбата на чл. 27 от ЗКНИП.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на
нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума,
предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП,
а именно „имуществена санкция“ в размер на 20 000
лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от
дружеството-жалбоподател нарушението не следва
да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за кредитите на
недвижими имоти на потребителите
охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите
на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е
на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили
конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и
заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на
информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е неприложим. Наказващият орган е
действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла
на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административно-наказващия орган в
представеното писзмено становище за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./,
в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална
Дирекция за област Варна при
Комисия за защита на потребителите/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер,
претендираната сума в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв. следва да се присъди в тежест на дружеството
- жалбоподател, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Комисия за защита на потребителите гр. София.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № В-0050577/16.01.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Алианц Банк България” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н “Възраждане“, бул.
„Мария Луиза“ № 79, представлявано от Р.С.С. ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********
е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 27, ал. 2 от същия закон, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
“Алианц Банк България” АД, с
ЕИК *********,
да заплати по сметка на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв..,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ШАС
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: