О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 11.05.2020 г. град Търговище
Административен съд- гр.Търговище,
на единадесети
май две
хиляди и двадесета година,
в закрито заседание, в едноличен състав:
Председател:
Албена Стефанова
като разгледа докладваното ад.д. № 308
по описа за 2020г. на АС-гр.Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, подадена чрез процесуалния му представител ст.юрисконсулт-Т.С., с която се иска съдът да
допълни постановеното от него Определение №63/14.02.2020г. по адм.д.
№308/2019г. в частта за разноските като се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна -„КЪНЕВИ КОМЕРС ДС“ ЕООД, с.Лиляк,
общ.Търговище, обл.Търговище, редовно уведомена по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК не представя писмен отговор по молбата.
Съдът, след като извърши
проверка на молбата, приема следното:
Производството е било образувано
по жалба на КЪНЕВИ КОМЕРС ДС“ ЕООД, с.Лиляк против отказ на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да се произнесе по подадено от
дружеството Уведомление с вх.№
02-250-2600/3865 от 04.11.2019г.
С Определение №63/14.02.2020г.
по адм.д. №308/2019г. съдът е прекратил делото на основание чл.159,т.1 от АПК
поради липса на годен за оспорване административен акт -било то мълчалив или
изричен отказ, постановен по подаденото от дружеството Уведомление с вх.№ 02-250-2600/3865/04.11.2019г.
Определението е съобщено на органа, издал гореописания отказ на 18.02.2020г.
Молбата с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като разноски е подадена в Административен
съд-Търговище на 19.02.2020г. с вх.№329.
При тези данни по делото съдът
намира следното:
Молбата е предявена в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК, към който препраща чл.144 от АПК и от надлежна страна, поради
което е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна
по следните съображения:
Тълкувателно решение
№3/13.05.2010г. на ВАС по т.д.№5/2009г. е задължително за случаите, в които съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, какъвто не е
конкретния случай.
Разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК изчерпателно урежда хипотезите, при които жалбоподателят има право на
разноски при прекратяване на производството. При наличието на изрична,
специална норма в АПК, уреждаща отговорността за разноски, настоящият съд намира,
че не е налице неуреден по смисъла на
чл.144 от АПК въпрос. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК ограничава дължимостта
на разноски, направени от жалбоподателя само до хипотезата, при която
производството по делото е прекратено поради оттегляне на оспорения административен акт. В случая производството
по делото не е прекратено на това основание, а на основание – липса на
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и на жалбоподателят не се
дължат разноски.
Едновременно с това съдът намира
искането за присъждане на разноски и за несвоевременно направено. Препис от
жалбата е предоставен на административния орган. По делото от последния е представено писмо с
вх.№2300/20.12.2029г., в което няма направено искане за присъждане на разноски.
Не е приложен и списък. Посоченото искане се прави едва с молба след
прекратяване на производството с Определение №63/14.02.2020г. по адм.д.
№308/2019г. Съгласно т.9 от ТР №6/06.11.2013г.
на ВКС по т.д.№6/2012г. когато страната не е представила списък на
разноските по чл.80 от ГПК молбата и за изменение на съдебното решение, в
частта за разноските е недопустима.
На основание изложените съображения съдът
намира, че следва искането на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание
чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, подадена чрез процесуалния му представител ст.юрисконсулт-Т.С., с която се иска съдът да
допълни постановеното от него Определение №63/14.02.2020г. по адм.д.
№308/2019г. в частта за разноските като се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
На страните да се изпратят преписи от
настоящото определение.
Председател: